Откакто избухна глобалната финансова криза, на България някак все й се разминава. Отначало всички ни убеждаваха как такава криза при нас не може да се получи, защото сме много изостанали и финансовите активи, които причиниха проблемите в САЩ, при нас даже и не сме ги чували. От САЩ кризата успя да се промъкне до Европа. Обаче ние пак бяхме предпазени, този път не стана много ясно защо.

След финансовия свят кризата се прехвърли към останалите сектори на икономиката. Тогава и у нас малко се позаговори за криза, но нямаше страшно - тя не е нашата си, а някаква чужда такава и няма да ни засегне (сигурно защото не ни познава много).

Дойде новото правителство и се оказа, че някак сме се измъкнали между капките с голямата криза досега, ама не благодарение на старото правителство, а въпреки него. И понеже всичко сме "опукали" - няма пари, а има само нарушения и злоупотреби. Тук се обади и старото правителство и обясни, че има страшна криза (явно не била толкова срамежлива и притеснителна) и затова са изхарчили всичко. Та да си знаете - леле, каква криза ни чака септември-октомври.

Дойде септември, мина и октомври. И изведнъж се оказа, че все още някак сме успели да избегнем голямата криза, май и коледни добавки се задават, че и за тринадесета пенсия се заприказва. Че и бюджетът май няма да е толкова ометен.

Обаче пък да знаете какво ни чака от март-април...

И всички чакаме да видим какво ще стане лятото, есента, зимата или пролетта - както се падне. И кой ли не се надпреварваше да ни казва колко страшна е кризата. Но понеже от нас нищо не зависи, трябва само да си стоим и да чакаме на големите да им мине и тогава и ние ще се оправим.

И някак неусетно месеците си минават, а ние сме все в очакване на кризата, ама не нашата си, а онази голямата и страшната. И неясно защо, нищо не правим, за да я предотвратим, а само я чакаме да дойде.

И така, нашата си криза все си остава с нас...