Автор на коментара (публикуван в e-comedia.com): Георги Любомирски (доскоро част от екипа на Econ.bg)

Снимка: Corbis.com

Преди няколко седмици гледах репортаж по bTV на тема "Наркотик ли са парите?", провокиран от изследванията на немски учени в Бон.

Първата ми реакция беше: "Ебаси баналната тема, няма ли нещо по-интересно, ама айде, те нали с т'ва си изкарват парите журналята". По-късно се замислих - защо темата да е банална? Може би защото въпросът за смисъла на парите и зависимостта от тях на нас, хората, техните създатели, е въпрос, предъвкван от философи, мислители и общественици десетки хиляди пъти?

Или може би трябва, напротив, да погледнем от една друга страна. Фактът, че днес живеем във време на икономическа криза, породена най-просто казано от алчността, както на обикновените хора да купуват неща, които реално не могат да си позволят, така и на банковите институции, прави въпроса "Наркотик ли са парите?", повече от актуален.

Но нека преди да се разровим в спринцовките, да припомним основните открития на немските учени от университета в Бон.

"Представата за финикийските знаци стимулира центрове в мозъка, отговорящи за удоволствието, като колкото по-голямо е паричното възнаграждение - дори въображаемо, толкова по-голяма е генерираната наслада.

Това едва ли е голяма изненада, но най-интригуващото откритие на учените е, че е вярно дори когато желаното от нас струва повече, инфлацията е висока и покупателната ни способност реално е паднала. Резултатите доказват, че на човешкия мозък е присъщо да бъде податлив на илюзията за благополучие, свързвана с парите" (Източник: bTV)

Като начало да започнем от края - „илюзията за благополучие, свързана с парите".

Илюзия, но не съвсем. Всеки, който каже, че за него парите не са от значение и е щастлив и без тях, лъже, и то нагло. Парите са средство, важно средство, но далеч не единственото за постигане на голямата цел на всеки човешки живот - щастието. Хубавата къща и скъпата кола са съставки на щастието, но основната рамка, която изгражда тази субстанция, са отношенията между хората. Ако тази рамка е изградена от златни нишки и дебели пачки евро, а не от доверие, споделени ценности и любов между „контрагентите", то щастието, благополучието, наистина е илюзия.

Такъв е случаят с наркомана, гордо тръбящ наляво и надясно „парите не са най-важното, те са всичко". На този човек, драги читатели, аз лично искрено съчувствам, това е болестно състояние. Съчувствам не за друго, а защото в момента, в който поради неведоми пътища остане без пари, с него е свършено. Самочувствие, приятели, къща, скъпи коли..., всичко се изпарява, както се изпаряваха милиарди от фондовите борси есента на 2008 г.

В заключение (да не бъдем многословни, времето е пари): Моята екзистенциална философия спрямо парите е следната: нека употребяваме наркотика разумно и в количества, които организмът ни може да понесе, без странични ефекти. Иначе все някой ден, когато дрогата свърши, дори и за малко, ще трябва да си припомняме с горчивина следната популярна китайска поговорка:

"С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш часовник, но не и време. С пари можеш да купиш легло, но не и сън. С пари можеш да купиш книга, но не и знание. С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот. С пари можеш да купиш секс, но не и любов."