Автор: Алфонс Деларок*, в. "Трибюн. Превод: Румена Вълчева, БТА

Френското председателство на Г-20 ясно изрази волята си да ограничи нестабилността на котировките на земеделските суровини. Дали обаче цените на тези пазари са показателни за стойностите, при които се сключват реалните сделки, когато делът от световната търговия на тези стоки представлява по-малко от 20% от световното производство на пшеницата и 10% на ориза? Дали финансовите играчи носят отговорност за нестабилността на пазарите за земеделски суровини? "Няма никакво доказателство за това", заключи през януари докладът на Центъра за стратегически анализ. Обясненията са съвсем другаде, а мерките, които трябва да бъдат взети, не засягат пряко пазарите, които измерват недостига или излишъците по един повече или по-малко съвършен начин.

Равновесието между предлагането и търсенето рядко се постига при земеделските суровини: предлагането е сковано в краткосрочна перспектива, не се подава на контрол заради голямата продължителност на производствените цикли и прищевките на климата, а те оказват влияние върху количеството и качеството на реколтите. Търсенето не е толкова "еластично" и хранителните навици в развитите страни засилват тази нееластичност. Глобалното търсене се активизира през последните 10 години заради нарастването на световното население, увеличението на потреблението на месо в страните, които се развиват, и заради все по-широкото използване на земеделски земи за производството на биогорива.

Как при това положение да бъде изхранено увеличаващото се население на света, ограничавайки в същото време нестабилността на цените на земеделските суровини? Необходимо е да се изостави отбранителната логика и да се премине към логика на тотална промяна в поведението и политиката. Това е залог на обществото. Засегнатите страни са съгласни, че е необходимо спешно да бъде създадена наднационална институция, която да регулира изхранването на населението в света. Тази институция би трябвало да определи своята политика, основаваща се на пет основни направления.

Изработването на показатели, които позволяват да се определи количеството и качеството на реколтите, разполагаемите резерви по отделни видове земеделски суровини както и мястото им на складиране са много важни. Към това трябва да се прибави и изграждането на механизми за прогнозиране на потребности от хранителни продукти, основаващи се на демографското развитие в различните райони на света; добре е тези информации бързо и редовно да се разпространяват сред играчите в различните сектори. Днес разполагаме само с предварителни данни за 2009 година.

Въз основа на тези сведения ще бъде възможно да се определи политика на натрупване на запаси във взаимодействие с държавите, в които има структурни дефицити или излишъци и то по големи райони на света (Европа от западния басейн на Средиземно море, Черно море - Близкия изток ...). Складирането е операцията, която изисква големи капитали и съответните инфраструктури, поради това то трябва да има държавни и частно финансиране. Държавното финансиране би могло да бъде покрито с такса при търговията на реалните пазари и на финансовите. Друга посока, по която трябва да се мисли, е обвързването с договори между страните производителки, които имат излишъци (Западна Европа, САЩ ...) и страните, които традиционно са вносителки на земеделски суровини; тези договори трябва да бъдат прилагани за дълги години, гарантирайки определено равнище на снабдяване и давайки ясна перспектива за земеделските стопани какви инвестиции да правят.

Трябва да се ускорят изследванията, за да се оползотворяват по-добре земите и да се увеличават реколтите, които са слаби в много райони на света. Държавите трябва да съдействат за популяризирането на тези изследвания сред земеделците в страните си.

И най-сетне, необходимо е държавите да бъдат стимулирани да използват обработваемите земи за изхранването на местното население, особено в Африка, и да си поставят стратегически въпрос във връзка с биогоривата: те поглъщат милиони тонове зърнени и маслодайни култури (...) и отклоняват милиони хектари земи от първоначалното им предназначение, което е да изхранват хората. Съединените щати и Европейската общност поставиха цели за увеличаването на дела на биоетанола в горивата през период, когато имаше излишъци в производството на зърнени култури. Дали тези цели трябва да бъдат запазени или преразгледани към спад? Тъй като нарастването на потребностите от хранителни продукти на световното население е по-голямо от световното производство на земеделски суровини, то тези мерки трябва бързо да бъдат взети, защото в противен случай има опасност да станем свидетели на това как цените на земеделските продукти скачат силно и то структурно, а от там и на нова вълна от гладни бунтове в редица страни. Следователно трябва да се действа. Бързо. Възможно е тенденцията да се преобърне чрез значителни инвестиции в световното земеделие. Има надежда, защото равнището на добивите от един хектар все още са ниски в много страни: средният добив в света на пшеница през 2009 година е бил близо 30 квинтала** (Източник: Организацията на ООН по прехрана и земеделие - ФАО), докато в някои райони на Франция той достига над 90 квинтала. Възможностите за нарастване са големи големи.

*Алфонс Деларок е анализатор от KPMG (бел. прев.).

** Един квинтал се равнява на 50,8 килограма.