Автор: Кристиан Гайниц, в. "Франкфуртер алгемайне". Превод: Елена Савова, БТА


Китайските компании също имат желание да придобиват свои конкуренти. Западните страни обаче намират многобройни причини да попречат на този процес, тъй като мнозина се опасяват, че Китай "изкупува като при разпродажба" Запада.

Китайската компания Huawei иска да се развива. Компанията, чиято централа е в Южен Китай, се определя като номер две сред международните компании за телекомуникационно оборудване след шведския конкурент Ericsson и иска възможно най-бързо да излезе на първа позиция.

"Имаме самочувствието, че сме по-добри от другите, по-добри сме от второто място", заяви неотдавна президентът Ин Веймин, който отговаря за новия стандарт в мобилните комуникации LTE. Засега концернът има дял от световния пазар от около 20% и според колебанията на пазарите се движи малко преди или малко след финландско-германския си конкурент Nokia Siemens Networks. На следващите места в бранша са Alcatel-Lucent и ZTE, която също е китайска.

По пътя си към върха Huawei можеше да бъде още по-напред, ако имаше възможност да прави желаните инвестиции в чужбина. Неотдавна обаче групата за пореден път трябваше да понесе удар - Комисията по чуждестранни инвестиции в САЩ нареди на китайската компания да се оттегли от сделката за придобиване на дялове от дружеството 3Leaf. Решението бе обосновано със защитата на интересите на националната сигурност, тъй като управляваната от 3Leaf система на облачен компютинг - съхраняване и обработка на данни в отдалечени центрове, според комисията е твърде деликатна тема. Huawei обаче не иска да преклони глава и се насочи към единствената възможна - висшестояща инстанция, призовавайки президента Барак Обама все пак да одобри договора.

В Китай компанията получава защита от правителството - за Пекин този случай е типичен пример за протекционизъм. "Напълно ясно е, че има много случаи, при които Вашингтон използва проверката за сигурност, за да отклони китайски инвестиции", заяви говорител на китайското министерство на търговията. "Надяваме се, че САЩ ще засилят прозрачността на процедурите за разрешаване на достъп до американския пазар и китайските инвеститори ще бъдат третирани справедливо", допълни говорителят.

Безрезултатна оферта за 18,5 милиарда долара

За Китай този случай е само поредният от една дълга верига. Според китайската страна под натиска на властите американското дружество Sprint е отхвърлило офертите както на Huawei, така и на ZTE. Сделката е за мрежова модернизация за 8 милиарда долара, точно колкото излиза сливането на Huawei с американската телекомуникационна група 3Com.

В доклад на Пентагона се твърди, че Huawei поддържа "тесни връзки с китайската Народноосвободителна армия". Подобни опасения пречат на китайския бизнес и в други страни - във Великобритания се провали поглъщането на доставчика Marconi, а Индия налага ограничения пред достъпа до пазара си.

Отхвърлянето на китайските инвеститори заради опасения за националната сигурност е явление, което се наблюдава не само в сферата на телекомуникаците. Най-силно впечатляващият сблъсък през 2005 година бе за сметка на китайския петролен концерн CNOOC, който безрезултатно предложи 18,5 милиарда долара за калифорнийската компания Unocal.

През 2009 година пък се провали опитът на конгломерата за производство на алуминий Chinalco да увеличи дяловете си в британско-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto в сделка за 19,5 милиарда долара.

Само преди няколко седмици концернът Tianjin Xinmao не успя да купи холандския производител на кабели Draka - изглежда предложението не е било по вкуса на Европейската комисия. "За китайските компании отново стана значително по-трудно да инвестират на Запад", посочва Андре Льозекруг-Пиетри, ръководител на инвестиционното дружество A Capital в Пекин. "През финансовата криза нещата изглеждаха по-прости, но сега вече отново има достатъчно капитали и мнозина се опасяват да не би Китай да ги купи", допълва експертът.

Параноята на Запада

Подобни тези обаче са изцяло преувеличени, подчертава Андре Льозекруг-Пиетри, чиято компания е ръководила инвестицията на групата Fosun във френския туристически концерн Club Med. През 2010 година Китай е инвестирал в чужбина едва 60 милиарда долара спрямо инвестициите от 147 милиарда долара, направени от Франция.

"Твърдението, че Китай "изкупува", е параноя на Запада", отбелязва експертът. Да не говорим, че китайските инвеститори биха могли да отворят далекоизточния пазар за своите партньори, така че и двете страни да имат полза.

Други експерти също оборват твърденията за китайска експанзия. В ново изследване Международната агенция за енергията (МАЕ) проучва "под лупа" китайските петролни концерни, които през 2010 година са имали лъвския пай от чуждестранните инвестиции или близо 16 милиарда долара. Изследването стига до извода, че широко разпространено на Запад мнение, че тези компании са ръководени от държавата и пречат на достъпа до суровини на конкуренти, е погрешно. Концерните са силно независими от правителството и присъствието им на пазара засилва международния достъп до петрол и газ.

Сдържаното отношение към Huawei в чужбина не на последно място е свързано с личността на създателя на компанията и неин ръководител Жън Цзънфей, който е "изучил занаята" в изследователски институт на Народноосвободителната армия. На Жън все още се приписват тесни връзки с въоръжените сили, службите за сигурност и китайското политическо ръководство. А Huawei дори не е държавна компания - дяловете от й са собственост на служителите, въпреки че точното им разпределение не е оповестено.

"Huawei трябва да засили прозрачността си, това е най-добрият начин да се разсеят подозренията в чужбина", отбелязва Уил Фриймън, анализатор на пекинската Dragonomics. Според Фриймън подозренията са доста необосновани - Huawei многократно е предлагала да предостави техниката си за проверка и да позволи достъп на трети лица до заводите. Успехът на концерна в Европа пък показва колко надеждно е оборудването, произведено от нея. В крайна сметка от блокадата страдат клиентите - Sprint трябваше да заплати 8 милиарда долара за услуга, която Huawei можеше да извърши за 3 милиарда долара.