Автор: Марк Уилямс* (в. "Файненшъл таймс", 17 октомври 2010 г., Великобритания). Превод: Николай Станоев, БТА
Внимавайте с балоните. Лалетата, интернет и недвижимите имоти, тези неща имат много общо помежду си; всички те са били модерни активи, чието търсене е станало прекалено голямо и цената им в крайна сметка е паднала до земята. А сега е ред на златото.
В исторически план две трети от търсенето на благородния метал се пада на бижутерийната индустрия и на държави като Индия и Китай. Останалата една трета идва от инвеститорите, промишлеността и стоматологията. През последните четири години обаче цената на златото регистрира впечатляващ растеж и спечели много нови купувачи на благородния метал. Всички - от хедж фондовете до обикновени хора - му се хвърлиха, гледайки на него като на начин за разнообразяване на инвестиционните си портфейли. На златото днес се пада дял от 5 и повече процента от инвестиционните портфейли. Преди едно десетилетие това би изглеждало като ерес в очите на здравомислещите инвестиционни кръгове.
Пазарната динамика също се промени, като инвеститорите имат по-голяма тежест сред факторите, които изпращат цените нагоре. В момента частни инвеститори притежават над 30 000 тона злато - повече от резервите на всички централни банки в света. С две думи треската за злато е настъпила както на Уолстрийт, така и на Мейнстрийт (обикновените хора - бел. ред.). Треската обаче винаги отминава.
Златният балон от 2010 година е надуван от комбинация от пет основни фактора: исторически ниската цена на кредитите, продължителните оптимистични настроения на пазарите, пионерите спекуланти, свръхдинамиката на пазара и пренебрегването на риска. Инвеститорите твърдят, че сегашната цена на златото от 1380 долара за тройунция не е надценена, а просто е отражение на глобалната икономическа несигурност, високата безработица и понижаването на валутните курсове. Както и се очаква, златото изпълнява ролята на убежище.
Инвеститорите освен това посочват балона от 1980 година, когато златото поскъпва до 850 долара за тройунция, а след това се срива с 60%. По онова време инфлацията надхвърля 13%, а краткосрочните лихви - 16%. Днес не е налице нито едно от двете условия. "Златотърсачите" изчисляват цената на благородния метал през периода непосредствено преди спукването на балона през 1980 година в днешни долари, като твърдят, че тя трябва да скочи до 2100 долара за тройунция преди да достигне опасни равнища. Подобна логика обаче се пропуква заради това, че се приема случилото се през 1980 година като добър ориентир за бъдещето. Не е взет под внимание периодът между 1980 и 2000 година, когато парите, инвестирани в злато, бяха "мъртви".
Днешната цена е определяна във все по-голяма степен от неутолимия апетит на инвеститорите за този благороден метал. Какво става обаче, когато блясъкът се изтърка? Винаги е силен коз човек да знае кога е на път да се спука даден балон, въпреки че цената и инвеститорският усет могат понякога да помогнат да се прогледне през тази мъгла. А инвеститорското търсене е достигнало в момента маниакални равнища. Индексът за настроенията на търговците на фючърси Daily Sentiment Index показа в началото на октомври, че докато само 3% процента от тях са оптимисти за щатския долар, то цели 95% са оптимисти за златото. Когато всички са се струпали от едната страна на борда на кораба, човек трябва да внимава какво става.
Въпреки че балоните са причинявани от човешкия фактор, много от тях не могат лесно да бъдат забелязани преди да е станало прекалено късно. На интернет балона му трябваха четири години, за да се спука, на балона с недвижимите имоти - шест. Последният златен спекулативен балон - през 1980 година - се спука за четири години, а сегашният се надува от седем. По всяка вероятност той ще се спука, едва когато икономическите перспективи се подобрят и равнището на безработицата в страни като Съединените щати спадне под 8%. Това може да се случи догодина, но е възможно да стане и много по-късно.
За разлика от активите, причинили предишни балони, на златото се пада миниатюрен дял от глобалния инвестиционен капитал. Когато златният балон се спука, той ще представлява по-малко от 2% от световните инвестиции. Най-тежко ще пострадат инвеститорите, които се измъкнат последни. По правило това са по-дребните инвеститори, както показа съвсем неотдавна балонът с недвижимите имоти, а именно те най-малко могат да си позволят да загубят. Заради световната криза, причинена от високорисковите ипотечни кредити, обаче, ние сме навлезли в период, в който глобалният системен риск е висок и непредсказуем. Дори дребни случки, които привидно нямат връзка, могат да причинят по-големи финансови събития.
Ако има спасителна нишка от този балон, когато той се спука и цените на златото спаднат рязко, то това ще е знак, че световната икономика се е измъкнала от хаоса и върви към просперитет. Това ще бъде сигнал за по-ниска безработица, валутна стабилност, прекратяване на "количественото облекчаване", приложено от Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР). Тогава няма да има кой знае какви причини човек да притежава злато. Спекулантите най-после ще си припомнят добрия стар урок: във времена на финансова стабилност златото е опасно за здравето на инвеститорите. Подобно на лалето, то е красиво за окото, но не осигурява устойчивост.
*Марк Уилямс преподава финанси в Boston University School of Management и е автор на книгата "Неконтролираният риск: уроците от Lehman Brothers и как системният риск все още може да ликвидира световната финансова система" (бел. прев.)
