Автор: Георги Любомирски, Econ.bg

Косово - най-новата държава на Балканите, отпразнува вчера (17 февруари 2009 г.) първия си рожден ден. Имат ли обаче реални поводи за радост хората, живеещи в Косово, в името на чийто по-добър живот, далеч от веригите на Белград, беше създадена тази държава? Започна ли да се усеща пулсът на зараждаща се реална икономика, с “отрасли”, различни от трафика на хора, оръжия и наркотици, в държава, която не може да бъде член на никакви международни организации, било то ООН, МВФ или дори ФИФА и УЕФА. Трябваше ли картата на Балканите отново да бъде променяна не в името на стабилността и интеграцията на региона в европейското семейство, а в името на незряла и хазартна демонстрация на сила между съвременните Велики сили? Трябваше ли да бъде създадена държавата Косово? Според автора на статията отговорът е "не".

Оптимистите ще кажат:

Поддръжниците на независимостта на Косово изтъкват факта, че през последната година в страната не се сбъднаха апокалиптичните прогнози за кървави сблъсъци между 4-процентното сръбско малцинство в северните райони и албанското мнозинство. Не се сбъднаха и прогнозите, че близо половин милионното албанско малцинство в съседна Македония ще се опита да последва примера на косоварите и да се отцепи от Скопие, повличайки политическа и икономическа нестабилност за целия регион. Не се сбъднаха засега!

Причината за това е едно събитие, което не е било наблюдавано в такава сила от далечната 1929 година, когато условно започва Великата депресия в САЩ, прехвърлила се и в останалата част на света. Това събитие през 2008 година е световната финансова криза и последвалата я глобална икономическа рецесия. Източник и първа жертва на тази криза беше САЩ, държавата която акушира най-активно при раждането на Косово и чието знаме и вчера се развяваше наравно с това на Албания в Прищина.

Икономическата парализа на САЩ нормално поохлади и политическата активност на косовските лидери и показа на албанското малцинство в съседна Македония, че не може да разчита на помощ от Вашингтон в близко бъдеще.

Междувременно страните от ЕС, подкрепили независимо Косово, също попаднаха в клопката на икономическия застой, давайки приоритет на вътрешните си проблеми пред тези на международните отношения.

Интересен е случаят с малкия дипломатически скандал между Прищина и Берлин, който обаче достатъчно красноречиво показва един фундаментален проблем на младата държава:

Oрганизираната престъпност и неорганизираната икономика

Скандалът между Германия и Косово избухна, след като немските тайни служби излязоха с доклад, в който обвиняваха косовския премиер Хашим Тачи в директни връзки с организираната престъпност в страната. Нека припомним, че Германия беше една от първите държави-членки на ЕС, подкрепила независимостта на Косово и наляла близо 280 млрд. евро като помощ в бившата сръбска провинция от 1999 година насам.

Тук стигаме до основния проблем на Косово – изключително силните позиции на престъпните групировки в икономическия и политическия живот на държавата от една страна и липсата на реално стопанско производство от друга. На територията на Косово живеят около 2,1 млн. души, като близо 45% от трудоспособното население е безработно. Страната разчита изцяло на външна помощ за създаването на функциониращи институции – полиция, съдилища, а според данни на Европейската комисия през последните 9 месеца ЕС е налял близо 2 млрд. евро в нея.

Косово не може да разчита на нормални икономически връзки с повечето страни по света, тъй като не може да стане член за ООН заради ветото на Сърбия и подкрепата на Белград от Русия - постоянен член на Съвета за сигурност.

На практика независимо Косово все още е протекторат на международните сили, като през декември 2008 г. след дълги преговори там пристигна мисията на ЕС – EULEX, която ще прави компания на продължаващия мандата си контингент на КФОР.

В заключение искам да припомня думите на един български политик и просветител, автор на труда “Строители на съвременна България” – Симеон Радев. Той е живял в края на XIX и първата половина на XX век - времена, през които благодарение на вещата намеса на Западните сили на Балканския полуостров бяха поставени две бомби със закъснител, избухнали след време мощно и кърваво. Едната се нарича Берлински договор от 1878 година, а другата - Югославия.

Думите са следните: “Свободата е трайна не когато тя слиза до народите, а когато те се издигат до нея”.