Те не бяха изритани, а получиха вот на доверие. Тези, които поставиха основата на върлуващата в момента криза, все още са по местата си. В американските банки, които получават държавна помощ, девет от десет висши изпълнителни директори остават на служба, твърди AP.
Каква ирония – тези, под чието ръководство финансовата система се срина, сега ще я възстановяват. Дори и ръководителите, чиито банки правеха рисковите вложения, които сега тежат като воденичен камък за икономиката, не са застрашени да загубят работата си. Много по-малко "късметлии" са обикновените служители – повече от 100 хил. души в банковия сектор загубиха работата си в последните две години.
"Същите хора, които ни докараха до това положение, са все още ръководители. Но това е положението – началниците винаги има кого да обвинят за собствените си грешки", твърди Ребека Тревино, майка на три деца, която е била освободена от поста си на координатор в Bank of America през октомври.
Това, че обикновените служители и ръководителите изпитват по различен начин рецесията, едва ли е изненада. Новост е фактът, че сега обикновените хора се превръщат в акционери в големите банки след редицата спасителни държавни планове, но без обичайния глас в управлението им, както по принцип се полага. Всъщност данъкоплатците могат само да се надяват, че изпълнителните директори на банките ще вземат правилните решения.
Wells Fargo, например, е една от банките, които са отпуснали най-много заеми на клиенти с лоша кредитна история. Финансовата институция получи 25 млрд. долара държавен заем и планира масови съкращения през следващите месеци. Но главният й изпълнителен директор Ричард Ковачевич остава на поста си, а наскоро бордът на директорите вдигна специално заради него възрастта за пенсиониране. Същото се отнася и за JPMorgan Chase, чийто изпълнителен директор Джеймс Димон запазва работата си, докато банката уволнява 10% от персонала си. През 2007 година Димон е спечелил 28 млрд. долара.
„Със стари жрици на любовта нов публичен дом не се прави”, твърди Джейми Корт, председател на Комисията за защита на потребителите, базирана в Калифорния.
Много от изпълнителните директори ръководят малки банки и заплатите им не са дори близки до тези на акулите от Уолстрийт. Но проблемът е, че правителството не проучи кой беше виновен за лавината и кой просто беше затрупан от нея, твърди Питър Мончи, професор в Мерилендския университет. „Ако те са виновни и са правили рискови вложения, трябва да бъдат освободени”, твърди той.
Покрай споровете за финансовия пакет за автомобилния сектор новият президент на САЩ Барак Обама и някои конгресмени загатнаха, че някои от ръководителите на автомобилните компании трябва да загубят работата си като част от преструктурирането на индустрията. Никой не каза подобно нещо за банковия сектор, а заемът за него е близо 35 пъти по-голям, като се очаква Вашингтон да отпусне и още средства.
Все пак в някои случаи и изпълнителните директори на големите финансови институции не биват подминавани от пазарните тенденции и при слагането на етикета „Уволнен”. Такъв е случаят с Fannie Mae и Freddie Mac, чиито изпълнителни директори трябваше да напуснат, след като държавата пое контрол над управлението на кредитните институции. Същото се случи и когато активите на Washington Mutual, Lehman Brothers и Merrill Lynch бяха изкупени от други банки. Но това са изключения, потвърждаващи правилото. А то е – в 200 американски банки, получили държавен заем, 87% от тримата най-важни ръководители остават на работа.
