Много малка част от средствата, разходвани от страните от Г-20 в отговор на пандемията от Covid-19, са насочени към справяне с проблемите, породени от изменението на климата. Това е разбираемо, тъй като основният акцент бе върху спасяването на живота и препитанието на хората, обяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. 

Според Георгиева обаче преминавайки към етапа на възстановяването, трябва да започнем да насочваме повече средства към действия в областта на климата, съобщава БНР.

Анализ на МВФ сочи, че координираното изграждане на зелена инфраструктура в съчетание с правилна политика на ценообразуване на въглеродните емисии, може да повиши световния БВП със средно 0.7 процента в рамките на следващите 15 години. Това също ще създаде милиони работни места, от които толкова отчаяно се нуждаем в периода след пандемията, който се характеризира и с повишаваща се автоматизация. Това ще донесе и редица ползи за общественото здраве.

По думите й обаче инвестициите в устойчивост на изменението на климата в световен мащаб са недостатъчни, а в развиващия се свят този недостиг е огромен. Според Световния център за адаптация равнището на разходваните в тази част на света средства е 5 до 10 пъти по-ниско от необходимото.

"Разходването на повече средства е важно, а политиките са дори още по-важни. Основният акцент трябва да бъде не само върху разходването на средства за екологични цели, а и върху цялостната икономическа и социална политика. Първо и най-важно е да възпрем и обърнем тенденцията към повишаване на въглеродните емисии, като по този начин понижим необходимостта от адаптация. Ключът за постигането на тази цел са премахването на вредните субсидии и бъдещите насоки в областта на цените на въглеродните емисии. Но трябва също да подсигурим и един справедлив преход – такъв, който да компенсира засегнатите хора и сектори на икономиката и в основата на който да бъде изграждането на устойчивост към климатичните катаклизми", отбелязва директорката на МВФ

Посланието е ясно и недвусмислено: изменението на климата е фундаментален риск за макроикономическата и финансова стабилност, посочва още Кристалина Георгиева.

Затова МВФ предприема активни действия. Например фондът ще отразява по по-обстойно действията в областта на климата в годишните ни оценки на отделните държави. Освен това рисковете, свързани с климата, ще бъдат интегрирани в оценките на МВФ за финансовия сектор;

Георгиева съобщава също така, че през тази година ще бъде поставено началото на нова инициатива за набиране на данни, чрез която да се подпомогнат държавите членки при проследяването на рисковете и политиките, свързани с изменението на климата.