Автор: Мат Апруцо, Associated Press. Превод: Ивайло Ачев, Econ.bg
Къде и за какво отиват парите? Въпроси, които всяка банка задава, преди да отпусне заем. Но след като получиха безпрецедентни държавни заеми, най-големите американски банки твърдят, че не знаят и
не искат да дадат информация как и за какво точно харчат тези заеми.
"Отпуснахме част от държавните средства като заеми. Друга част не отпуснахме. Няма да предоставяме публично точен счетоводен баланс в стил „Ето това и това правим с държавните заеми", заяви Томас Кели, говорител на JPMorgan Chase, която получи помощ от 25 млрд. долара.
Associated Press се свърза с 21 американски банки, които получиха поне 1 млрд. долара държавен заем съгласно финансовия пакет на стойност 700 млрд. долара и им зададе въпросите: „Колко от тези средства са похарчени?”, „За какво са похарчени?”, „Колко се държат в резерв и какви са плановете за останалите?” И изненада – нито една от банките не отговори точно и конкретно на тези въпроси.
„Не отчитаме всеки долар”, заявиха от SunTrust Banks, която взе 3.5 млрд. долара от американските данъкоплатци. Типичен отговор за повечето финансови институции, като някои от тях създаваха впечатление, че дори не знаят за какво харчат държавните заеми. „Управляваме капиталите си като съвкупност”, твърдят от Regions Financial Corp, която подобно на SunTrust получи 3.5 млрд. долара държавен заем.
Всички тези отговори само подчертават тайнствеността на програмата Troubled Assets Relief (TAR т.е. спасителният пакет за финансовия сектор на стойност 700 млрд. долара), която е на стойност, равна на обема на БВП на Холандия. Тези пари се използват от монетарните власти в САЩ за изкупуване на активи на изпаднали в затруднение банки. Но счетоводство за това как се харчат парите липсва. И това след като Конгресът изрично подчерта, че средствата трябва да се използват за съживяване на кредитния пазар, а не за купуване на други банки и за корпоративни бонуси. Механизъм за предотвратяване на подобен процес обаче така и не беше приведен в действие, нито пък има наказания за банки, които „продължават да си развяват байрака”.
„В реда на нещата е американските данъкоплатци да знаят как се харчат парите им”, призна Елизабет Уорън - човекът, който съблюдава изпълнението на TAR. Но засега това няма как да стане.
След като Белият дом притисна Конгреса да приеме възможно най-бързо TAR, американските законодатели така и не включиха в пакета необходимите механизми за контрол. Всъщност те не включиха почти никакви. И Министерството на финансите, което отпуска заемите за банките, никога не ги е питало как ги харчат. Почти всяка банка, на която AP зададе неудобните въпроси (включително Citigroup и Bank of America), отвърна с клиширано прессъобщение. Малцина дадоха подробности относно специфични програми, като например намеренията на JPMorgan Chase да отпусне заеми на стойност 5 млрд. долара за компании от сектора на здравеопазването и такива, които не са печеливши. Но нито една банка не представи пред AP дори основен счетоводен баланс относно федералните средства. И повечето не желаят да споделят защо пазят данните в тайна.
Безспорно едни от най-интересните отговори идват от BB&T Corp и Morgan Stanley. Говорителят на BB&T Боб Денхъм каза, че държавните пари „не се харчат само за специфични потребности” т.е. невъзможно е да се следи всеки долар от тях и изрично подчерта, че данъкоплатците не са ощетени от изкупуването на активите на застрахователна компания от Флорида от страна на BB&T. Запитан как може да е сигурен, след като държавните средства не се следят специално, той отвърна, че BB&T е щяла да сключи тази сделка с или без наличието на държавен заем. От Morgan Stanley пък бяха готови да споделят подробности за осигурения им държавен заем, само ако те не се публикуват и отказаха коментар, след като AP не се съгласи.
Именно това положение накара Конгреса да пожелае затягане на режима по отпускане на оставащите 350 млрд. долара от TAR. От своя страна Елизабет Уорън обеща, че комисията, която е под нейно ръководство, ще притисне банките и ще поиска конкретни отговори. „Биха им трябвали много, много здрави нерви, за да не дадат нужната информация”, каза тя. Но Уорън остава доста учудена защо трябва да изобщо да пита, след като тази информация следва да се намери в обществено достъпни документи.
Ситуацията беше коментирана и обобщена и от министъра на финансите Хенри Полсън: „Напредваме в движение, стъпка по стъпка”. Дали и банките биха отпуснали заеми на клиентите си при подобни условия?
