Жителите на Средния Запад в САЩ се оплакват от емиграцията. Не от банди мексиканци, които се борят за работни места, нито от полски водопроводчици. Те са възмутени от нахлуването на юпитата от Калифорния.
Възможността за дистанционна работа вече променя не само начина, по който работят отделите за човешки ресурси, но и пречертава картата на пазара на недвижими имоти. По-заможните професионалисти намират за мъдър ход да се насочат към по-спокойни кътчета, което води до поскъпване на жилищата в избраните региони, смята журналистката Анна Уолф.
Това обаче е една от световните тенденции, която все още звучи екзотично за България. За разлика от агло-саксонците, на които изследването и завладяването на нови територии е в кръвта им, нашенецът изглежда е наследил по-скоро кроткото домошарството на славяните, отколкото номадския дух на аспаруховите конници.
Разбира се, миграцията към областните градове е факт, но в повечето случаи става въпрос не за доброволно търсене на алтернативи, колкото за принудата на необходимостта. Особено след началото на прехода, когато много малки населени места останаха практически без поминък, преселването към метрополисите се оказа единствения вариант за оцеляване.
И може би точно поради силата на привличане на бетонните джунгли, решението да напуснеш столицата, за да търсиш по-качествен живот другаде, изглежда странно на мнозина.
Представете си следната гледка: суграшицата помита последните усилия на фризьора да те преведе в приличен външен вид, следите, които кишата оставя върху елегантните ти ботуши са отдавна преглътната загуба, зъзнеш, очаквайки поредния претъпкан трамвай.
До теб сърдито и сънено твоето отроче смело понася капризите на придвижването с градския транспорт, тъй като единствената детска градина, в която си успял да извоюваш място, се намира на поне три спирки разстояние. И то ако извадиш късмет. Дори и да имаш личен автомобил, ужасите на паркирането и невъобразимите задръствания отдавна са те накарали да се откажеш от него.
Така че, след дълго блъскане и няколко преглътнати ругатни, когато поредния шофьор те изпръсква от глава до пети, успяваш да достигнеш до работното си място, където шайбата на професионалните ангажименти се завърта като виенско колело – или по-скоро, влакче на ужасите.
В такива моменти отговорът на въпроса защо да се преместя да живея в друг град е прост – ами защо не? Какво има всъщност да губи софийският професионалист, ако избере слънчев, чист и приветлив град - като Сандански?
Поставени на рационален анализ, прехвалените плюсове на столицата се оказват по-скоро химерични. Да, прекрасно е, че там има театри, опера и балет, но след описаното ежедневие, на кого остават време и нерви да отдели дори час или два за изкуство?
За сметка на това, човек едва ли би се поколебал да замени заседналият стресиран живот на жител на метрополиса срещу многобройните слънчеви басейни на Сандански и срещу възможността да потича, да се поразходи или да покара колело в един от най-красивите паркове в цяла България.
Нещо повече - Сандански всъщност крие изненада дори и за най-запалените почитатели на Мелпомена. Освен че могат да се наслаждават на сравнително редовните гастроли на професионални трупи, любителите на сценичното изкуство могат да заемат активната роля на артисти, като се включат към любителския театър към читалището.
За изненада на преселилите се тук столичани, библиотеката на града е също приятно откритие – независимо дали литературните им вкусове клонят към леките криминални романи, или са почитатели на Ницше или Юнг. Сбъдната мечта на владеещите английски език е, че на лавиците могат да открият всички томове на легендарния роман за Хари Потър – и то в оригинал.
Фестивалите на Сандански също не са за изпускане, а Балканският младежки фестивал има какво да предложи и на тези, на които им липсва урбанистичното изкуство.
Най-силният коз на тези, които твърдо защитават столицата е, че заплатите там са по-високи. Всеки икономист обаче ще изтъкне, че номиналната сума, която получаваш, няма особено значение. Това, което е важно, е паритетът на покупателна способност, или, казано с прости думи – какво можеш да си купиш с тези пари?
Докато в Сандански можеш да си позволиш уютна и чиста квартира на две преки от главната улица за по-малко от 200 лв., в София за същия наем може да се надяваш единствено на позеленяла от мухъл панелка в някой от комплексите, продукт на кошмарите на социалистическите архитекти.
Живеейки в по-малък град, ежедневните разходи за транспорт се свиват практически до нулата. Нещо повече – спестеното време от чакане по спирките или в безкрайните задръствания може да бъде използвано далеч по-ползотворно като поиграеш с децата си, отидеш на дискотека, наваксаш с домакинската работа или просто позяпаш облаците по небето.
Говорейки за липсата на стрес, Сандански има и още един огромен плюс – над сто и петдесет километра делят жителите му от услугите на столичната Топлофикация.
Разглеждайки възможностите за професионално развитие, те съществуват – за всеки вкус и темперамент.
Професионалистите, като журналисти или програмисти, могат да работят дистанционно за избрана фирма от всяка точка на земното кълбо, като разликата в стандарта определено ще е в тяхна полза. За по-амбициозните съществуват все още неразработени полета – в града например все още няма PR или HR агенция.
Наистина, под въпрос е доколко световната финансова криза ще удари региона, който разчита най-вече на двете най-застрашени от трусове индустрии – строителството и туризма. Липсата на квалифицирани кадри и в двете области обаче означава, че хората с дипломи и хъс едва ли ще останат без работа.
В същото време, не може да се твърди, че столичани ще преживеят по-леко очакваните сътресения. Специфичното разположение на Сандански в близост до две граници, удивителния климат и богата история остават като непоклатими фундаменти и дори и да се отчете известно забавяне на икономическата активност на фирмите в региона, спокойно можем да се очаква последващ скок, което разкрива сериозен потенциал пред предприемчивите професионалисти.
Атанас Атанасов, главен редактор на Югозападна информационна агенция, за столичния хаос:
Само преди 4 дни попаднах в едно феноменално задръстване около Руски паметник. Нарочно не желая да го описвам. Заради хората, които видях около себе си, както и чувствата, които изпитах. Защото ще се изкуша да използвам коварна в своята грубост лексика, която ми е дълбоко неприсъща :-). А темата, по която поканих Ани Уолф да напише "нещо", е повече от екстравагантна хрумка или летлива идея.
Мисля, че това е национален проблем. Друг път ще обяснявам защо, а и не само аз - смятам да бъде тема с продължение, с участието на много хора. Тема голяма, колкото сценарий на сапунка. Не възразявам, ако и читателите на сайта участват със свои текстове. Ето и e-mail за кореспонденция: info@sandanski1.com
П.П. Връщайки се към Сандански, взех да пресмятам загубата на национален продукт от дивотията да пътуваш до работното си място и назад само с 1 час повече от "нормалното". И така: нека 500 000 души губят този час на ден. Годишно, при 300 работни дни, това прави 150 млн. часа.
Нека всеки час струва мизерните 5 лева - под формата на пропуснати ползи от труд и инкасирани загуби - от проектирани в бъдещето здравословни проблеми вследствие на "хуманната" градска среда. Сума сумарум - 750 млн. лева на година, само в столицата. Други методики за цената на Proud To Be Sofianetz?
