Пенсиите са функция на политиката по доходите. А те са най-ниски у нас от целия ЕС и продължаваме да изоставаме. В България по покупателна способност минималната работна заплата непрекъснато изостава, тя не може да достигне покупателната способност дори на 1989 г.
Изоставаме, защото и ръстът на БВП, с темповете, които расте, отново ни вкарва в блатото. А за да можем да се приближаваме до средноевропейското ниво трябва да имаме ръст на БВП всяка година над 5%. И тези фанфари, с които министри обявяват ръст от 2-2.5-3%, изобщо не са радващи. На второ място, задължително трябва да се подобри пенсионният модел. Предходният социален министър направи опит за това – с малко да расте индивидуалният коефициент за всяка година отработен стаж, който от 2000 г. досега стои на 1.1, а от догодина ще бъде 1.126. Но с тези темпове ние и след 50 г. няма да има никакъв прелом в социалното битие на пенсионерите и те ще си останат най-бедната част на обществото.
Това е пътят – от една страна да се вдигнат доходите, а от друга – да се промени пенсионният модел в тази част, в която се образува личната пенсия. Ние в България вдигаме възрастта и стажа за пенсия, но това само помага на бедната ни държава да издържи пенсионния модел. Независимо, че всяка година додаваме в пенсиите повече средства от данъци, отколкото от вноските в НОИ. Да не говорим за втората пенсия – там нещата са по-сложни и по-мъчителни. Моят колега от КНСБ Любен Томев твърди, че у нас се наблюдава социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността на труда.
Може да се проследи, че страната ни изостава с пъти като равнище на заплащане, а производителността на труда не е толкова различна, особено в някои сектори. Бих казала, че производителността на труда не е единственият критерий, който дава възможност за ръст на доходите. Нас ни пречат много други неща. Пречи ни на първо място сивата икономика. Защото около 80% от хората се осигуряват на минимална работна заплата. А те дори и да получават нещо отгоре, то не се отразява нито в данъчната, нито в осигурителната система. Отдавам тази деформация на алчността на работодателите. И на примиреността на хората – те знаят, че ако надигнат глас ще бъдат уволнени, по един или друг начин. На следващо място ниските доходи се формират и от ниската квалификация на работниците и служителите. Наблюдаваме от 20 г. емигрантски поток извън България, особено при по-образованите. Дори и IT специалистите, които формират висока добавена стойност с труда си, и те не са доволни от заплащането у нас. Навън им дават в пъти по-високо възнаграждение.
Съгласна съм – има социален дъмпинг у нас, наистина трудът на хората е подценен дори при висококвалифицираните. Буди удивление и огромния дисонанс - от една страна имаме 6-8% безработица, а от друга – около 100 000 свободни работни места, защото няма за тях квалифицирани служители. Като огледаме модела ще установим, че пробойните са много. Като се започне от образованието, което въпреки реформите, всяка година ерозира интелекта на българчетата и подкопава възможностите им на развитие, с възмутителните резултати от функционална неграмотност от 38%. Твърдя, че от 27 г. нито едно правителство няма политика по доходите. Отворете който и да е бюджет, примерно този за 2017 г. Какво ще видите под това заглавие?
Отдолу се мъдри едно изречение: минималната работна заплата става 460 лв. и се запазва до края на тригодишната бюджетна прогноза. Това, според тях, е политика по доходите. Няма икономически критерии, които да формират минималната работна заплата, за които синдикатите предложиха механизъм още преди 10 г. Работодателите не искат да участват в това упражнение. Освен това, не забелязвате ли, че минималната работна заплата се вдига, а средната работна заплата пълзи.
А тя пълзи, защото има компресия между по-високите нива на квалификация. По този начин като не откроиш висококвалифицирания труд от този, за който няма необходимите опит и знания, това е демотивиращо. Затова в България има нужда от нов подход. Целият свят е влязъл в четвъртата индустриална революция, все повече хора си намират работа чрез дигитални платформи, на базата на които осигуровките, майчинството, временната работоспособност стават проблем на самия човек. При такива поръчки няма и трудов договор, а договорка, която може да бъде нарушена поради голямо предлагане на този пазар. Е, не е ли време да помислим и за нов модел на трудово законодателство и в него задължително да се включва и базов минимален доход за всички граждани в ЕС, на базата на който те да бъдат осигурявани за държавна пенсия.
А какво да си внесат в частни фондове, те си го решават. Може и да е спорен този вариант, но пък имаме свободата да дискутираме по него. Друг проблем – у нас максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход. Така аз питам – как един човек ще се чувства нормално след като заместващия му доход, който му дава пенсията, е на ниво 30-35 % от това, което е получавал като възнаграждение. Тогава рязко му пада стандарта на живот и човек изпитва затруднения при плащането на сметки. Да не говорим за по-нормален живот – с развлечения, пътешествия и редовно посещение на културни прояви. Затова съм абсолютно убедена, че трябва да се промени пенсионният модел, за да могат българите да получават заместващ доход, както в Европа - около 70% от възнагражденията им преди пенсионирането. Да не говорим за страни като Швеция и Норвегия, където той е 90%.
Едно е от 1000 лв. да паднеш на 900 лв., друго е от 1000 лв. – на 300-350, нали? Ако и при нас се въведе такъв модел, да направим 70% заместващ доход, тогава може да се говори за достойни старини в България. Това рано или късно ще стане, по-скоро – рано, защото на последните избори българите показаха, че повече не желаят да живеят като скотове.
