Предистория

На 16 септември министър-председателят Бойко Борисов обяви, че следващата сряда кабинетът ще внесе жалба в Конституционния съд, за да се обяви Законът за амнистия, влязъл в сила през април тази година, за противоконституционен. Причината е, че чрез него се амнистират престъпления, извършени до 1 юли 2008 г., свързани и с неумишлена безстопанственост, за които е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода и глоба до 5 хиляди лева. Според ГЕРБ този закон е приет не толкова за да се разтоварят затворите и съдебната система от дела за леки престъпления, а за да се предпазят от наказателна отговорност бившите управляващи.

Законът за амнистия, приет по настояване на НДСВ и представен в парламента от бившия правен министър Меглена Тачева, престоя в предишното НС повече от година, претърпя едно отхвърляне и след значително редуциране на амнистираните лица влезе в сила през април тази година, припомня БНТ. Това, което предизвиква новите управляващи, е, че амнистирани по този закон ще се окажат не само тези, които са осъдени или за които вече са заведени дела.

"Законът за амнистията ще възпрепятства образуването на дела за неумишлена безстопанственост", призна в интервю за bTV главният прокурор Борис Велчев. Той обаче подчерта, че законът е приет от парламента и трябва да се изпълнява такъв, какъвто е.
Главният прокурор Борис Велчев не скри, че очакванията Законът за амнистията да разтовари обвинителите от несъществени дела, не са удовлетворени.

"Този закон не само, че не ни разтовари, но и породи определени съмнения. Да, ще има дела, които няма да бъдат образувани, защото са за неумишлена безстопанственост. Има и прекратени дела сигурно. Всеки закон за амнистията, няма какво да се лъжем, по същество е неморален", каза Велчев.

Проблемът със закона идва от факта, че най-често злоупотребите се разследват като неумишлено престъпление. А точно тези престъпления са освободени от отговорност.Така независимо дали от лошия контрол и управление са настъпили значителни щети и разпиляване на държавно имущество, отговорните няма да бъдат наказани.

Във връзка с тази актуална тема, доброволното сдружение на граждани, наречено "Гражданска лига на България", изпрати до медиите свой коментар. Econ.bg го предлага на Вашето внимание:

Днес (бел.ред. - вчера) министър-председателят на България Бойко Борисов заяви намерението на Министерския съвет (МС) на Република България да сезира Конституционния съд относно добилия общественост акт като Закон за амнистия. След прогласяването на това намерение много хора, претендиращи за компетентност в юридическата материя, счетоха за нужно да демонстирират перверзното си юридическо надмощие над логиката на морала, като обясниха колко е безсмислено заявеното от министър-председателя действие.

Същите тези хора обаче не са счели за нужно да употребят същата по размер енергия и компетентност, за да предотвратят приемането на този позорен и лишаващ от елементарна надежда за справедливост акт. Нещо повече, с типичната за наследниците на комунистическия режим доктрина за разграждане на демократичната конструкция чрез бюрократични манипулации, те са създали законов акт, с който не само освобождават себе си и своите съучастници от отговорност пред закона, а ефективно отравят концепцията за наличие на морал в идеята на парламентаризма. Законите сами по себе си са автоматичен сбор от думи, които нямат абсолютно никакъв смисъл, ако не притежават нещо, което  може да бъде дефинирано като дух, породен от смисъла на търсене на справедливост.

Актът на сезиране на Конституционния съд от Министерския съвет създава реалната възможност за завръщане на морала в българската политика. Завръщането на морала в българската политика е единственото нещо, което е нужно на българското общество да просперира. Тук сме длъжни да припомним, че светът е пълен с парламенти и правителства, които имат претенции да са демократични, но малко от тях произвеждат актове, които отговарят на демократичния стандарт. Причината е в отсъстващия морал, който няма как да присъства, ако отсъства от сърцата на работещите в тези институции.

Великите нации са станали велики, защото в своята история са имали по някой случай, който накрая е стигал до Върховния съд или до Върховния съдник на тези държави като случая Амистад в САЩ или случая на д-р Едуард Коук в Англия в Средновековието и тогава съдът се е произнасял така, че да е възможно животът да продължи с усещането за справедливост и морал. Време е съдиите в България да поставят живота и морала по-високо от странната процедура на правото на прехода, която вече ги отдели от реалността на живота. Законът не може да бъде тълкуван до абсурност от тези, които държат ключа към професионалното познание, защото в противен случай това отваря вратата към диктатурата на професионалното малцинство.

Но за да не дадем възможност на създателите на този позорящ демокрацията акт да се наслаждават на безсилието на обществото, ще кажем, че има и друго тълкуване на тяхното поведение на свършените факти. Според чл.5 от Конституцията на Република България тя има пряко действие и законите не могат да й противоречат. В случай, че Конституционният съд правилно установи, че чл.1 от Закона за амнистията е противоконституционен, то тази разпоредба се счита, че не е произвела действие и оставя без потвърждение хипотезата за това, че решението на Конституционния съд не може да има обратно действие. Ако КС предпочете да не вземе позиция по същество, то ще считаме, че КС е взел политическо решение, което обслужва истинските скрити цели на атакуваните части от Закона за амнистията.

Тук искаме да припомним лицемерието на президента Първанов, който вместо да се занимава с действия, които Конституцията не му е възложила (да се меси оперативно в изпълнителната власт и да обслужва интересите на чужди държави), е пропуснал да наложи отлагателно вето на Закона за амнистията и по този начин не е привлякъл вниманието на обществото, за да стане възможно предотвратяването на тази атака срещу демокрацията в България.

Това ни дава повод отново да поискаме повдигането на въпроса за отстраняването на президента Георги Първанов от заеманата длъжност на основание чл.103 ал.3 от Конституцията на Република България.