Автор: Елена Никлева. Редактор: Александър Андреев, "Дойче веле"

Увеличаването на пенсионната възраст е една от доминиращите теми в цяла Европа. Същевременно е публична тайна, че 50-годишните си намират по-трудно работа. Как се съвместяват две толкова противоречиви тенденции, сякаш едната част на обществото не знае какво става в другата? Парадоксално е, че когато в европейските общества пенсионната възраст достигa 67 години, един 50-годишен кандидат среща проблеми при намирането на работа, когато има пред себе си хоризонт от поне 15 активни години.

Важно ли е ЕГН-то?

В ЕС действа директива за равнопоставеност в труда, която задължава всички членки да заложат във вътрешното си законодателство забрана на всякакви форми на дискриминация, включително по възраст. Едно нещо са законите обаче, а друго - промяната в манталитета и практиките на работодателите.

Германски пилотен проект започна неотдавна тъкмо с идеята да елиминира и най-неосъзнатите форми на дискриминация още в най-ранната фаза при подбора на кандидатите за работа. Става дума за така нареченото анонимно кандидатстване, при което се изпраща биография без име, възраст или семейно положение. Името издава пола, етническия произход, а рождената дата - възрастта. Това са все фактори, които могат да повлияят при ранното пресяване на кандидатите и при решението дали те да бъдат поканени на интервю. Някои фирми, като Дойче Телеком например, се присъединиха доброволно към този проект, други са скептични.

Този тип CV, колкото и революционно да звучи в Европа, следва модела на Съединените щати, където в автобиографията не се споменава рождена дата и семейно положение, а само се изброяват придобитите умения, квалификация и професионална история. Съединените щати много преди Европа предприеха мерки за защита срещу т. нар. age discrimination - дискриминацията по възраст и тази нагласа отдавна е проникнила в  манталитета и отношенията между хората, които не се оценяват един друг според възрастта, нито пък имат предразсъдъци към по-възрастните.

А как е в България?

Влизането на страната в Европейския съюз (ЕС) сякаш донесе една промяна - от обявите за работни места изчезнаха изреченията, които масово се срещаха по-рано: "до 30 години" или "до 35 години". Очевидно работодателите са започнали да се пазят от такава "черно на бяло" заявена дискриминация. По същество обаче сякаш в самата нагласа не се е променило много...

Наскоро си направих следния експеримент: обадих се на обява от вестник, в която се търсеха "супервайзери за американска компания". "Най-напред ми кажете на колко сте години" - прогърмя в слушалката младежки глас. Този въпрос ми бе зададен преди да ме попитат какво мога и колко езици знам. Какво значение има възрастта, когато кандидатствам не за танцьорка, а за супервайзър?

Младежът се изненада от моята изненада, защото той ми зададе въпроса за възрастта като най-естественото нещо. Не знам дали беше специалист по набиране на персонал, но сякаш никога не бе чувал, че страната му е член на ЕС и следователно е длъжна да преследва дискриминацията. А може би и всички преди мен бяха приели въпроса му безкритично.

Мнозина твърдят, че в България има дискриминация по възраст, но тя е нещо като корупцията, за която всички говорят, обаче никой не я доказва. При това дискриминацията може да се докаже много по-лесно от корупцията - достатъчно е да се хванат няколко разследващи журналисти и да започнат да си търсят работа по обяви.

В обществото обаче не се дебатира тази тема, няма чувствителност, няма нетърпимост и изобщо общественият дебат е беден, особено когато става дума за теми, засягащи правата на човека и защитата от всякакви форми на дискриминация. Тези теми минават за "луксозни" в едно общество, което от 20 години се занимава главно с парното и неговата цена.

40-годишните не стават за нищо?

А отношението към възрастта е и въпрос на манталитет и култура. В развития свят отдавна се промениха понятията за "млад" и "стар", защото в обществата с увеличена продължителност на живота, плод на добро здравеопазване и акцент върху активния здравословен начин на живот, хората просто изглеждат по-млади от възрастта си.

Близо 50-годишният Обама дълго бе определян като "млад". На английски език има един израз - "днешните 50-годишни са вчерашните 40-годишни". 40-годишните жени днес изглеждат като млади момичета, носят дълги коси до раменете, характерната прическа на младостта, тепърва раждат деца и сменят партньори, правят кариера. 60-годишни жени свободно говорят за сексуалността си в дискусионни форуми и телевизионни предавания.

Дали обаче възрастта в България все още не е "порок" и особено - възрастта на жената? "Жената след 40 години не става за нищо", чух един младеж да убеждава приятелката си. Неотдавна в дискусионен форум по повод кандидатурата на една българка, изведнъж бе намесена и възрастта. Западно издание бе определило кандидатката като "атрактивна", но участниците във форума твърдяха, че една 50-годишна жена не може да бъде атрактивна! Разликата в културите е очевидна...