Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

След първоначалния импулс в началото на годината, страстите на Българската фондова борса (БФБ) се поуталожиха и индексите ни се върнаха отново към точката на замръзване. След бурното начало се оказа, че колкото устремът ни беше силен, толкова се оказа и кратък. Старите хора биха казали, че толкова са ни силите, а под "сили" трябва да разбираме "пари". Липсата на гориво се оказа основната причина за падане на ликвидността и заспиване на текущите нива. Въпросът е дали ще сме на мястото на  националсоциалистическа Германия пред вратите на Москва по време на Втората световна война - изразходили силите си, или ще се прегрупираме за да продължим победния си ход.

Падането на оборотите говори за липса на свеж ресурс. Липсата му се усеща във всеки аспект от икономиката ни, а всичко това се дължи на няколко обстоятелства, които за лош късмет се развиха по едно и също време. Спирането на разплащанията от страна на държавата към частния бизнес успоредно с провеждането на депозитната война, на фона на една от най-големите кризи в историята ни доведе до това състояние. И докато държавата трупаше фискален имидж за сметка на частния сектор, липсата на ресурс, на търсене и увеличаваща се безработица, доведоха икономиката на България до точката на замръзване.

Причините за финансовата криза бяха външни, което не остави много полезни ходове за правителството. Стратегията беше "всеки за себе си" и поединично спасяване, докато нещата навън не потръгнат и така по веригата не стигнат до нас. Това спасение включваше фалита на фирми и предприемачи, дори на цели отрасли.

След първите сигнали на възстановяване на света и след едногодишно изчакване от страна на нашата борса, в последните месеци показахме национална гордост и се опитахме да заличим натрупаните загуби. Първите сигнали бяха за силен импулс, който напомни за едни позабравени добри моменти. Проблемът беше, че всичко това бяха „спекулантски пари”, които решиха че моментът да вземат инвестиционно решение е настъпил. Под „спекулантски” капитал разбираме този на индивидуалните трейдъри без значение от размера на средствата им. Това обяснение е доста условно, но ни помага да разграничим търгуващите от институционалните инвеститори, които по принцип наблягат повече на финансовото състояние на компаниите, по-консервативни са и са с дълъг хоризонт. Всичко това се обуславя от размера на средствата, с които те разполагат, и стремежа им към ликвидност. Думата „ликвидност” придоби почти сакрално значение - ако живеехме в едно праисторическо общество може би вече щяхме да сме запалили огън и да танцуваме около него, молейки небето за нея. Но понеже живеем в XXI в., написахме цели наръчници и създадохме безброй кръгли маси, за да се борим с нея. Единственото, което родихме с тези си действия, са безполезни лозунги, оплюване на БФБ и три минути слава за поредния експерт.

Проблемът „ликвидност” е функция на редица фактори, но определено най-важните са наличието на ресурси и наличието на доверие. Парите на населението в резултат на „странната” депозитна война са в банковата система, гарантирани в известна степен от държавата. Лихвите, които се движеха ту от рисковия профил на страната, ту от инфлацията (според родните банкери), стигнаха до такива нива, които не правят изгодно нито съхраняването им като депозити от страна на банките, нито  използването им като кредити от страна на клиентите. Когато CDS бяха на най-високи нива и в държавата имаше дефлация, цената на парите беше почти същата, каквато е и сега, освен че сега CDS са в пъти по-ниски, а имаме и сериозна инфлация. Очевидно е, че причината е и някъде другаде, встрани от безбройните интервюта по медиите на банкери и от още по-разнопосочните причини за това явление, които те даваха, а и продължават да дават. Желанието на банковата система да се подсигури с ресурс при влошаване на обстановката е нормално и ние не можем да я укоряваме. Нещо повече, дори и нямаме право за това. Не е нормално обаче да кредитираш и участваш в надуването на един от най-големите балони в историята ни и да не носиш отговорност за това. А пазарна отговорност винаги има и тя има финансово измерение. Някой трябва да плати сметката и винаги съм си мислил, че този някой обикновено е същият, който поръчва и консумира. Оказа се, че греша. Резултата е ясен – имаме срив в сектора, и лихвени нива по-високи от фалиралата Гърция, а те са по-високи защото някой трябва да плати натрупаната сметка на лошите кредити, така че това да не се отрази на печелившата дейност на банките ни. Нищо по-различно от това, което се случи и в САЩ, и откъдето фактически започна кризата. Печалбата е тяхна, рискът е наш. Разликата е в мащаба и в последствията. Лихвите ще започнат да падат, когато лошите кредити спаднат и позволяват плащането на въпросните последствия при по-ниска цена на кредитите, а оттам и на депозитите.

Ако разчитаме да подобрим ликвидността на БФБ чрез загубата на интерес към начина на спестяване в банковата система, поради спад в доходността и увеличено доверие в икономиката, ще изгубим много време чакайки, защото това не е процес, който ще приключи в рамките на месец.

От друга страна очакваните промени относно инвестирането на Сребърния фонд, готвените подобрения в Централен депозитар и заявеният интерес към приватизацията на БФБ и енергийните дружества, ни дават шанс да се опитаме да привлечем внимание и чуждо любопитство към родния пазар. Предложените дружества определено могат да предизвикат интерес поради дейността си. Освен чисто пазарни резултати, енерго-разпределителните дружества и БФБ предлагат и инструменти за влияние - нещо, което не може да бъде оценено с числа, така че резултатът ще е интересен. Няма невъзможни неща. Щом квартален мол е оценен на 50 млн., защо се учудваме че БФБ сега е оценена на 18-19 млн.!? А помните ли, че в началото на годината стартира на един лев за акция или почти 7 млн. борсова капитализация!? (Жалко е, че нямам информация на какво ВЕИ се равнява тази сума, като се има предвид новата мода сред строителите на капитала в България).

Спекулантите очакват отчетите, за да са сигурни, че решенията, които са взели, не са прибързани, и по-специално как самите компании се справят с възстановяването, а и с инфлационните процеси. Този месец ще разберем дали ръстът на износа се дължи на ниската база за сравнение, на паричните вливания в световната икономика и доколко рисковете за връщането към рецесия са основателни.

Свидетели сме на затишие преди буря, само времето ще ни покаже дали ще е пролетен напоителен дъжд или ураганен вятър, който ще изтръгне семената на надеждата за един добър сезон на БФБ.