Автор: Адв. Димитър Караниколов, https://www.karanikolov.eu

Наложителна промяна в Заповедното производство по ГПК? Да, и то неотложна.

Това е моят отговор на този изключително важен за лицата въпрос.

За да достигна до него, анализирах производствата по чл. 410 и чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и стигнах до следните изводи:

І. Производството по чл. 410 е за издаване на заповед за изпълнение (ЗИ). По подадено заявление съдът издава заповедта и ако длъжникът подаде възражение, а заявителят не подаде иск в едномесечен срок, съдът обезсилва заповедта.

Първият въпрос, който стои, е защо Съдът следва да издава тази заповед?

В крайна сметка, ако заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 и 411 от ГПК, съдът Е ДЛЪЖЕН да издаде тази заповед. Но той не правораздава, не решава спор, не осъжда.

Безсмислено е въобще да се товарят и без това едва поемащите си дъх районни съдии с една чисто административна функция.

И това мое твърдение се подкрепя от процедурата, която следва издаването на заповедта.

• Ако длъжникът не възрази, съдът издава изпълнителен лист. С други думи длъжникът е признал вземането, признал е, че дължи. В този случай ЗИ се явява не Заповед, а Покана за доброволно изпълнение. И вместо незабавно да се пристъпи към изпълнение, то се почва бюрократичната процедура - издава се изпълнителен лист, който заявителят взема и представя на съдия-изпълнител, който образува изпълнително дело и пак кани длъжника да плати и т.н..., и т.н...И предвид натовареността на съдилищата и вечните проблеми с уведомяването на длъжниците, то докато се стигне до принудително изпълнение, минават месеци, месеци, месеци...запълнени с бюрократизъм, формализъм и канцеларщина.
• Ако длъжникът възрази, то заявителят Е ДЛЪЖЕН да подаде иск в месечен срок. Защо? Та нали ако длъжникът възрази, ЗИ се обезсилва (чл. 410, т. 8). Всъщност подаването на иск "не придвижва" по никакъв начин ЗИ, не допринася с нищо за нейното изпълнение. Това изискване следва да отпадне изцяло. Следва да отпадне и съдът от това производство и функциите му да бъдат поети от съдебните изпълнители.

Защото напълно е в компетенциите на юристите съдебни изпълнители да преценяват несложните основания по чл. 410 и чл. 411 от ГПК. Освен това с уведомяването на длъжника за Заповедта следва да му се окаже,че в 7-дневния срок той следва или да възрази, или да плати. Този срок може да е по-дълъг, например 14 дни, доколкото 25 000 не са "джобни пари".

Ако длъжникът възрази, то съдия-изпълнителят прекратява производството. Заявителят да предявява иск пред съда - ако иска и когато поиска.

Разбира се - доколкото е възможно едно вземане заявителят да предяви чрез различни съдия-изпълнители, то не е проблем да се създаде единен електронен регистър, в който да се правят справки и да не се допусне злоупотреба с право от заявителя.

Всъщност в текста на чл. 410 изискването дългът да е с малка цена (да е подсъден на районен съд) следва да отпадне. Защото първо - съдът тук не правораздава, а и днес един автомобил струва 70 000-100 000 лв. Да не говорим за имоти, машини и т.н...Безсмислено е това ограничение на чл. 410 и само излишно затруднява оборота.

ІІ. Аналогично е положението и при заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 и сл. ГПК. Намесата на съда и тук само излишно бюрократизира и забавя процеса.

ІІІ. Таксите, които се дължат, също са прекомерни.

Абсолютно недопустимо е за едно толкова формално и непредставляващо сложност и загуба на време производство да се дължат 2%. Та при дълг от 20 000 лв. това е 400 лв. държавна такса, а при заповедите по чл. 418 при дълг от 100 000 лв. д.т. е 2000 лв. Лично за мен това си е злоупотреба от държавата с монопола й върху този процес. На колкото и лева да е изчислена примерно почасовата ставка на съдия, то за цялото производство, заедно с писането- едва ли се губят повече от 2 часа. Да не говорим, че неоценим интелектуален труд тук не се полага.

Затова по мое мнение с оглед бързина на процеса е необходимо Заповедите за изпълнение да се разглеждат от съдия-изпълнителите, като таксите за тези производства бъдат значително занижени.

Разбира се - дискусията едва сега започва.

*Авторът адв. Димитър Караниколов е партньор на Econ.bg