Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза
Политиката през миналата седмица приличаше на криминалистика – август оказва своето благотворно влияние. Бившият президент на САЩ Клинтън кацна в Пхенян, където срещу добра храна (буркан сладко и кошница бисквитки?) уговори Ким Чен Ир да освободи двете осъдени на 12 години тежък физически труд журналистки и само след ден щастливите госпожи Линг и Ли вече лятяха с късметлията Бил към Лос Анджелис, съпровождани от възторга на американците, начело с президента Обама. Беше проведена и антитерористична операция, може би в най-неочакваното място, каквото е Мелбърн: полицията арестува четирима граждани със сомалийски и ливански произход – злодеите готвеха нападения като камикадзе в армейските казарми, по внушение на страшната и ужасна Ал-Кайда.
Пазарите са оптимистично настроени, на места - шизофренично оптимистични. Към средата на седмицата нефтът премина границата от 75 долара за барел, а промишлените метали поскъпнаха с поредните 10-20% - ситуацията не се промени нито от нарасналите запаси нефт в САЩ, нито от заявлението на главния икономист на Международната енергийна агенция Бирло, че видите ли, скъпият нефт ще подкопае възстановяването на световната икономика: психическите разстройства не се лекуват с рационални аргументи – затова пък отрезвяването в такива случаи идва от резките движения на пазарите в неочаквана посока.
На паричните пазари е тишина – не спят само централните банки: лихвените проценти никой не променя, но съпътстващите текстове и мероприятия пораждат нервна реакция – австралийците огорчиха с отсъствие на обещание за скорошно затягане на условията, англичаните обещаха да продължат да печатат пари (въпреки очакванията за спиране на процеса) и само мосю Трише заяви, че лично на него всичко решително му харесва, така че няма необходимост от някакви промени.
Между другото, спадът на кредитната активност по целия свят кара компаниите да пускат облигации за привличане на свежи пари – продажбите им в първото полугодие показаха исторически максимум: само в Европа емисията достигна 1,1 трлн. долара – хубаво е, че процентите паднаха от пролетта средно с 2,5% на годишна база. Анализаторите отбелязаха, че щатската хазна, чрез действия разсея страховете на Китай за съдбата на своите американски активи – решавайки да възобнови издаването на облигации, защитени от инфлация (тяхната доходност е с процент над официално променящия се официален индекс на потребителските цени в страната-емитент): това стана само седмица след срещата на върха между САЩ и Китай във Вашингтон, така че изводите за причините и следствията сами се набиват.
На валутния пазар се наблюдаваше бурно падане на зелените пари, случило се по-предишния петък, продължило в началото на миналата седмица – но след това бе заменено от стабилизация, а към края на седмицата – от бурно нарастване; фунтът се срути в четвъртък, когато Банката на Англия обеща да напечата още 50 млрд. лири стерлинги. Японските автоконцерни винаги по това време съобщават за желаните от тях средни курсове за близкото полугодие – и ако по долар/йена всички са единни (90-95), то за евро/долар мненията не съвпаднаха: Тойота очаква 1,42/1,43, Хонда – 1,39/1,40, а Мазда – даже 1,31/1,32.
Фондовите пазари установиха нови максимуми – по сведения от разни източници, активни купуващи са физически лица (и бедни и богати), докато институционалните играчи са по-внимателни, а инсайдерите, точно обратното, агресивно разпродават пакетите си: историята с банкера Морган и ваксаджията застрашава да се случи за пореден път. Китайските власти искат да отворят фондовия си пазар за чужди фирми – очаква се, че първата крупна прелетна птица ще бъде HSBC, която, макар и базирана в Лондон, не случайно се казва Хонконгско-Шанхайска. Засега Шанхайската борса се обижда на възможното ожесточаване на днешните разгулни монетарни условия – за седмица тя падна с 4,5%, което не се беше случвало никога от месец февруари.
Икономическите данни са нееднозначни – но реакцията на пазарите е истерично позитивна.
В Нова Зеландия във второто тримесечие безработицата се повиши до 6.0%, срeщу 5,0% в предишното, което е по-зле от прогнозите.
В Австралия през юли безработицата даже намаля спрямо юни – но както и преди, непълната заетост се качи, а пълната пак намаля; количеството на обявите за новооткрити работни места продължава стабилно да пада – този процес дори не забавя своя ход. Търговският дефицит през юни беше по-нисък от прогнозирания – стойността на експорта нарасна поради поскъпването на суровините, което не може да се каже за средната цена на вносните стоки. Продажбите на дребно през второто тримесечие нараснаха спрямо предишното с 2,0%, но само за юни те намаляха с 1,4% на месечна база: правителствената програма за стимулиране на разходите постепенно гасне – своите пари домакинствата не желаят да харчат. Вливанията от хазната доведоха до увеличение в покупките и на пазара на жилища – но те пък предизвикаха подскок на цените (за тримесечието с 4,2%), който заплашва отново със свиване на търсенето.
В Китай правителството с всички сили се опитва да демонстрира оптимизъм, но новините не са радващи: големият девелопер от Гуанджоу - Ванг беше арестуван по обвинение в мошеническо придобиване на заема от 700 млн. доллара от държавната банка по комуникации; шефът на Китайската строителна банка - Жанг обеща да намали даването на кредити през второто полугодие с 3,5 пъти – "тъй като част от предишните заеми не достигнали до икономиката"; кметството на Шанхай откри, "че паричните вливания от началото на годината изхвърлиха цените на жилищата до небесата" и иска да охлади пазара; а в Интернет е публикувана секретна инструкция от пекинското кметство към градските контрольори по борба с недоволните, която учи, че "в процеса на усмиряване на субекта е необходимо да се следи за това на лицето му да не се появява кръв, на тялото да не остават следи от удари, а наблизо да няма странични хора" – изглежда реалните очаквания на началството в Поднебесната не са много оптимистични.
В Япония през юни средната заплата се понижи със 7,1% към същия месец на миналата година (рекорд за цялата история на наблюденията) – в това число в промишлеността с 13,9%: ясно е, че това оказва най-неблагоприятното възможно въздействие на съвкупното търсене.
"Тойота" намали прогнозите си за загуби, опирайки се на програмата за стимулиране на смяната на стари с нови автомобили в САЩ, където рязко се увеличиха обемите на продажби в отрасъла.
През май БВП на Финландия намаля с 1,9% спрямо април и с 11,4% спрямо май 2008 г.; априлските числа бяха коригирани надолу; годишното намаление в производствения сектор достигна 22%.
В Италия БВП през второто тримесечие падна с 0,5% спрямо предишното и със 6,0% за година; динамиката за януари-март е преразгледана в посока на понижение до -2,7% за тримесечие и 6,0% за година.
В Австрия безработицата през юли беше 30% по-голяма, сравнена със ситуацията преди година (през юни – с 33%, през май – с 30%). Потребителските настроения в Швейцария се влошиха през това тримесечие.
През юни в Германия се разшири търговският профицит, а във Франция – търговският дефицит: цените на вноса и износа нараснаха, затова обемите на продажбите избуяха, увеличавайки дисбалансите.
Германските промишлени поръчки през юни подскочиха с 4,5%, но за една година те паднаха с 25,3%; производството се стабилизира (през юни продукцията падна с 0,1%, но майските числа са преразгледани с 0,6% нагоре), което не може да се каже за Италия (спада е 1,2% за месец и 21,9% за г).
Германските продажби на дребно през юни се свлякоха с 1,8% спрямо май (най-лошата динамика за година и половина) – публиката очакваше големите намаления, характерни за юли; подобна е ситуацията за цялата еврозона - но месечното намаление бе само 0,2%.
Автомобилните стимули в Германия вече май изчерпаха потенциала си – през юли регистрацията на нови коли се оказа с 20,4% по-слаба, отколкото месец по-рано; годишната динамика е на плюс с 29,5%, но обемът на производство вече падна с 5% за година.
Крайните цени на производителите в еврозоната през юни подадоха смесени сигнали: за месец те се покачиха с 0,3% (за първи път от 11 месеца), но за година паднаха с 6,6% (исторически рекорд) – причина за това е дивото покачване на цените преди година, създаващ мощен „базов ефект”.
От отчетите на корпорациите ще отбележим този на BMW, чиято печалба през април-юни се оказа почти колкото прогнозираната, достигайки 119 млн. евро; чистият доход на BNP Paribas нарасна за година с 6,6% до 1,6 млрд. евро; Societe Generale се отчете с двукратно намаляване на печалбата, но и това е четири пъти по-добър резултат от очаквания; UBS даде загуби за 1,4 млрд. франка (по-лошо от прогнозираното).
Във Великобритания, съгласно обзора на Конфедерацията на британските промишленици, в последните три месеца се е забавило съкращаването на поръчките за малките и средните фирми. Държавната програма за покупка на автомобили заработи по-късно, отколкото в другите страни – и нейните резултати се проявиха едва през юни: продажбите на автомобили бяха с 2,4% по-високи, отколкото година по-рано.
Тогава неочаквано нарасна и производството (с 0,5% за месец), но на годишна база производството е на минус с 11,1%. Впрочем Англия не е известна основно чрез производството си, затова неочакваният подскок в индекса на деловата активност в тази сфера беше възприет спокойно.
Затова пък повишението в сектора на услугите предизвика фанфари; в строителния сектор не е весело – най-зле се чувства жилищният сектор. През юли цените на жилища от HBOS се повишиха с 1,1% спрямо юни, но те все още са с 12,1% по-ниски, сравнени с нивото отпреди година.
Потребителите са настроени оптимистично, но пазарът на труда не ги подкрепя: търсенето на постоянно работно място е все по-безперспективно – според NTC/REC.
Чистата печалба на HSBC в първото полугодие беше 2,3 пъти по-ниска спрямо миналата година (3,35 млрд. долара); при Barclays печалбата даже се качи с 10% (до 3,16 млрд.) (все пак е с 15% по-ниска от очакванията на пазара) заради загубите на развиващите се пазари и срутването на доходността в Западна Европа, затова пък Barclays задмина HSBC и J.P.Morgan Chase, превръщайки се световен лидер сред търгуващите с облигации; Lloyds показа загуби за 4 млрд. лири стерлинги, от което всички се зарадваха, тъй като прогнозите бяха за загуби от още 1 млрд. Главният неудачник беше Royal Bank of Scotland, показал загуба от 1 млрд. лири стерлинги вместо очакваната печалба в такъв размер – вината е в изписванията за 7,5 млрд. лири, акциите на банката се посипаха веднага с 20%.
В Канада през юли заетостта се съкрати три пъти повече от очакванията – но нивото на безработица остана предишното: хитрите статистици рязко намалиха числеността на работната сила.
В Щатите числото на безработните падна по-слабо от очакванията – но и тук статистиците извадиха маса народ от икономически активното население, заради което нивото на безработица даже падна. Като цяло американският трудов отчет не е лош – средната заплата леко нарасна, средната продължителност на работната седмица се увеличи и даже медианното време в статус на безработен се съкрати.
Последният показател е нееднозначен – той е достигнат за сметка на рязкото увеличение на търсещите работа сред активната част от работниците: може би за това са виновни лятото и мощната подкрепа (за показателя) от страна на сезонните работещи, а също и на учениците и студентите, работещи по време на ваканциите.
Тези, които дълго не могат да намерят работа, започнаха да се чувстват още по-зле – средното (не медианното) време в статус на безработен показа исторически пик от 25,1 седмици. Друг показател: 27 седмици (повече от половин година) и повече, работа не могат да си намерят вече 33,8% от безработните, два пъти повече от преди година – което е максимум за всички 62 години наблюдения. Безработицата при мъжете е видимо по-висока, от тази при жените (10,5% и 8,1% съответно); за младите е два-три пъти по-сложно да намерят работа, отколкото за пенсионерите.
Останалите индикатори за заетостта също не бяха блестящи: индексът на Monster през юли отново се свлече; фирма Challenger, Gray & Christmas съобщи за увеличение на броя на обявите за уволените; накрая, отчетът на ADP по частния сектор, в някаква степен, разочарова експертите – само числото на първично обърналите се за помощ при безработица зарадва със спад, който изглежда не е свързан с неудачната сезонна корекция.
От казаното по-горе е очевидно, че на пазара на труда се забелязва стабилизация, но поне засега нищо повече; манипулациите с числеността на работната сила и породените от нея радости нас силно не ни касаят.
От другите новини ще отделим стабилизацията на пазара на жилища: обемът на незавършените продажби отново нарасна, а разходите в строителството се увеличиха през юни – след катасторфалния спад (3-5 пъти според различни показатели) най-накрая настъпи успокоение, задълго ли? Новото падане на частните доходи, след прекратяването на раздаването на пари от хазната, не води до оптимизъм относно съвкупното търсене: номиналните разходи се покачиха с 0,4%, но отчитайки ръста на цените с 0,5%, физическият обем на разходите е паднал с 0,1%. Статистистите преоцениха историческите данни, след което се изясни, че изведнъж нормата на спестявания по-рано е била по-висока, от споменаваната: например, както се твърдеше най-напред, през декември 2006 г. тя е била -1,4% от реално разполагаемия доход; преди 2 години я коригираха до +0,8%, а сега я повишиха до 2,4%. И така, след още няколко „уточнения” ще се окаже, че нормата на спестявания никога не е излизала от равновесното значение от 10%, но към реалността това заиграване няма никакво значение.
Промишлените поръчки през юни нараснаха, но само в номинално изражение (в текущи цени), а бензинът сериозно поскъпна; ако разгледаме и по-рано постъпващите, но засега неизпълнени поръчки, то се изяснява, че този показател (говорещ за дебелината на портфейла на фирмените поръчки) стабилно пада вече 9 поредни месеца.
Индикаторите за делова активност през юли останаха в зоната на рецесията – производственият сектор стана по-оптимистично настроен, а сферата на услугите помръкна; радостите в производството са достигнати за сметка на съкращаването на запасите (то поражда растеж на сумарния индекс, като целият компонент на запаси, в крайна сметка, е равен на 20%).
Настроенията сред потребителите, според ABC News/Washington Post, в края на юли се понижиха – желанието за покупки пада все повече, което се прояви в продажбите на магазините – по данните на Redbook те са се съкратили за година с 5,6%.
Затова пък покупките на автомобили подскочиха благодарение на програмата „пари за трошки”. Връчването на 4500 долара на всеки, желаещ да смени старата си развалина за нова икономична кола, беше твърде голяма съблазън, затова през тази единствена седмица на юли, в която програмата работеше, тя удвои обема на продажбите: парите, отделени за този проект, веднага свършиха – на администрацията й се наложи да се обръща към Конгреса, който одобри отпускането на още 2 млрд. за продължаване на изплащанията; динамиката тук е толкова впечатляваща, че даже продажбите на "Форд" се покачиха спрямо лятото на 2008 г., а като цяло оборотът на пазара беше с 20% по-висок спрямо показателя от преди година.
На корпоротивните фронтове отчетите бяха малко – но някои се оказаха доста интересни. Печалбата на Cisco Systems през второто тримесечие падна почти два пъти спрямо същия период на 2008 г. на фона на падналата с 18% продукция. Печалбата на CBS падна 27 пъти, продажбите намаляха с 11%; скандалноизвестният застраховател AIG излезе на печалба, надминала прогнозите на анализаторите, като продажбите й също скочиха един път и половина. Затова пък другият застраховател Ambac, регистрира загуби за 2,4 млрд. долара; вечният страдалец Fannie Mae се отчете със загуби за 14,8 млрд. долара и помоли Хазната да му подхвърли още 10,7 млрд. долара помощи, въпреки че през март и юни вече му бяха отпуснати 34,2 млрд. долара. Washington Post съобщава, че печалбите на банките в значителна степен са следствие от изменението в правилата на отчетността, позволяващи токсичните активи да се оценяват по непазарни цени; освен това, банките спечелиха нелошо от програмите на ФЕД – така че тези техни радости са чисто виртуални.
Реални са фалитите – такива случаи от началото на годината има вече 69 пъти (три пъти повече, отколкото за цялата 2008 г.): последните 5 банки бяха закрити преди десетина дни.
Администрацията обобщи предварителните резултати по програмата „Достъпно жилище” – в нейните рамки банките променяха условията (срокове, лихви, суми) по ипотечните кредити на клиентите, в посока към подобряване за последните: J.P.Morgan Chase преоформи договореностите по 20% от своите заеми, Citigroup – по 15%; изостанаха Wells Fargo (6%) и Bank of America (4%). Последната започна съдебни процедури спрямо Комисията по ценни книжа и борси – за заблуда на акционерите по бонусите на мениджърите на Merrill Lynch на банката ще й се наложи да плати глоба от 33 млн. долара.
Гореспоменатата комисия се разгневи истински и по други случаи: General Electric ще плати 50 млн. долара глоба за машинации с отчетност през 2002-2003 г., а бившият шеф на AIG Морис Гринберг – 15 млн. долара за лъжливо раздуване на печалби през 2000-2005 г. Оптимизмът овладя умовете на властите – Хазната свива програмите по стимулиране, желаейки да икономиса 109 млрд. долара държавни пари през текущата финансова година.
Може да се разбере логиката на Министерството на финансите – по данни на Международния валутен фонд (МВФ), за програми по борба с кризата светът вече е отделил 10,8 трлн. долара, от които 1,9 трлн. долара са похарчени, а останалите са дадени във вид на гаранции и кредити. Както се очаква, към 2014 г. държавният дълг на Япония ще нарасне до 240% от БВП, на Италия – до 130-135%, САЩ – до 110-115%, а на Великобритания – до 100%. Но оптимизмът все пак беше доста прибързан – съгласно оценката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), през юни средните потребителски цени в страните от Организацията са били по-ниски, спрямо година по-рано: такъв факт се наблюдава за първи път за всички 39 години наблюдения – както се вижда дефлационният натиск не е победен.
