Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза

Лавината на дълговете

Както обикновено се случва в последно време, миналата седмица пазарите бяха в състояние на трескаво напрежение, този път основно в отговор на новините от Гърция. В случая те бяха разнообразни и често противоречащи си една на друга, така че на места пазарните движения изглеждаха доста забавно.

Германците ту категорично отказваха помощ на гърците, ту напротив, изразяваха великодушието си – участниците на пазара така се окуражаваха от всичко това, че съветникът на атинското правителство Джоузеф Стиглиц (точно така, същият!) посъветва да се проведат серии интервенции "за да се даде урок на спекулантите".

Шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише добави въглени в огъня, напускайки внезапно семинар в Сидни – скоро се разбра, че се готви неформална среща на европейските лидери по въпроса за същата тази Гърция.

Самият предмет на обсъждания в крайна сметка е достатъчно прост – въпросът е в това, че общите задължения на гръцките резиденти (т.е. държавата, корпорациите и домакинствата) се изчисляват на около 900% от БВП: всичко е ясно, нали? – по нормален начин е невъзможно връщането на такъв дълг.

Казано иначе, бремето на дълговете при подобни страни е толкова голямо, че неговите носители само покорно могат да чакат своята участ, намираща се в чужди ръце. Или по идиотски да уверяват всички наоколо в неизбежността от мощен ръст в икономиката, който по чудодеен начин да реши създалата се критична ситуация.

Не по-оптимистично е и при бюджетите на останалите така наречени "развити страни", увеличаващи държавните си дългове с чудовищни темпове. Така например в САЩ правителствените задължения се увеличават с 1,5–2,0 трлн. долара на година. През настоящата 2010 страните от еврозоната смятат да заемат нови 2,2 трлн. евро.

По оценки на Societe Generale общият дълг на резидентите в САЩ и ЕС е равен на 130-140 трлн. долара, т.е. около 220-230% от световния (подчертавам - световния) БВП.

По този начин имаме гарантирани по своята същност банкрути по целия свят – надеждата е в това, че скоро великото божество на "Невидимата ръка на пазара" и неговия пророк "Печатницата за пари" ще спрат кризата, икономиките рязко ще се изправят на крака и дълговете спокойно ще бъдат върнати.

А ако не стане така? – е, такова нещо не може да се случи, защото никога не може да се случи!

В тези условия не е учудващо, че банка Barclays, например, предвижда в близките години удвояване обема на заемите, при това не за Гърция, а за Великобритания – и всичко това, заради непосилното дългово бреме на последната.

През седмицата беше съобщено, че Dubai World иска да помоли инвеститорите за замразяване на всички плащания по задълженията в рамките на следващата половин година – става въпрос за сума от порядъка на 22 млрд. долара.

Мистър Булард - президент на подразделението на Федералния резерв в Сейнт Луис, даде да се разбере, че идва времето за ожесточаване на паричната политика, но неговият Биг бос - Бернанке се ограничи само с вяла констатация, че това "все някога" ще трябва да се направи.

Както в началото на януари беше прогнозирано, еврото продължи стремително да върви надолу, достигайки до нови минимуми под 1,3550 спрямо долара.

Идващия вторник САЩ ще плащат купони и ще погасяват задължения на хазната за общата сума от 85 млрд. долара.

Обикновено такива събития пораждат ръст на йената, тъй като японците притежават много американски държавни ценни книжа, като част от реализираната от тях печалба те обменят за родната си валута и репатрират в страната си.

Икономическите новини са както и преди – навсякъде прекратяването на правителствените стимули има оглушително-смразяващ ефект.

В Нова Зеландия например, продажбите на жилища през януари бяха с 1,1% по-ниски, спрямо година по-рано. Продажбите на дребно през декември останаха на нивото от миналия месец (това е празничния коледен период!), а без отчитане на стимулирането по автомобилите продажбите са се срутили с 1,8% - такова чудо не е виждано за цялата история на отчитанията.

В Китайската Народна република инфлацията остава умерена, но не и в жилищния сектор, където даже средно по страната годишното нарастване през януари достигна 9,5% (срещу 7,8% през декември).

Паричната маса М1 расте с рекордни темпове (с 39% за година), агрегатът М2 също не изостава (+26%), въпреки свиването на М0 с 0,8%. Обемът на заемите на китайските банки през януари достигна 1,4 трлн. юана – с 14% по-малко от преди година, но много повече от това, което искаха пекинските власти.

Положителното салдо по търговския баланс на Китай през януари достигна 14,2 млрд. долара, срещу 18,4 млрд. през декември. Такова свиване е нормално, тъй като е обусловено от празниците (през декември експортът расте, а през януари намалява), но неговият мащаб се получи малко по-голям от нормалното – изключвайки сезонния фактор, падането на износа достига 5,5% за месец.

В Европа излязоха първите оценки по БВП за Q4 и като цяло те се оказаха много по-лоши от очакваните.

В Испания икономиката пада седем поредни тримесечия, този път намалението беше само от 0,1%, но това също е намаление. За цялата 2009 г. БВП се е свил с 3,6% - най-лошият показател за повече от половин век.

Гърция се стопи с цели 0,8% за тримесечие.

В Италия, въпреки очакванията за растеж, икономиката се съкрати с 0,2% спрямо юли-септември, предизвиквайки ехидни коментари: ако, по-рано, само след първия месец на ръст обявихте за край на рецесията не е ли време сега триумфално да обявите за нейното завръщане.

За година БВП на Италия се е свил с 4,9% - такова чудо не е наблюдавано никога в историята на обзорите.

Във Франция е отбелязан ръст за тримесечие, но като цяло за 2009 г. икономиката е паднала с 2,2%, въпреки активните стимули и ръста на износа.

В Нидерландия тези показатели са съответно +0,3% и -4,0% (най-лошият резултат за целия следвоенен период).

Картината довършва Германия – нейният БВП въобще не е помръднал през октомври-декември, при това, ако не бяха запасите и износът, тогава показателят би бил на минус: и потреблението, и инвестициите уверено са се свлекли – като цяло няма поводи за радост. През 2009 г. най-голямата европейска икономика е пресъхнала с 5%, което също е рекорд.

Като цяло в еврозоната БВП е нараснал с 0,1%, което е по-зле от очакванията. За 2009 г. намалението е достигнало 4,0% - разбира се, това е антирекорд, но тук историята на наблюденията е кратка (само от края на 1990-те години).

Декемврийските данни за промишленото производство са твърде мрачни – Германия, Франция и Италия показаха забележително падане.

В еврозоната намалението е достигнало 1,7% за месец, а за целия ЕС то е пробило низовете от пролетта на миналата година.

През 2009 година машиностроителните поръчки в Германия са пропаднали с 38% (с 1,6 пъти) – за тази година германската федерация по машиностроене мечтае само да съхрани достигнатите до тук нива.

Перспективите за европейските икономики за това тримесечие не са блестящи – така например във Франция приключването на предишните стимули (изстреляли БВП в края на 2009 г.) е довело до печални последици: през януари продажбите на автомобили са паднали с 5,1%, което е довело до свиване на продажбите на дребно с цели 2,4%. Впрочем, покупките на продоволствия също са се съкратили с 1,4%. Въобще, паднало е всичко, освен мебелите, часовниците и скъпоценностите.

Логично е, че и потребителските настроения в еврозоната през януари (от Sentix) сериозно са се понижили.

Във Великобритания производството през декември е нараснало – бедата е в това, че промишленият сектор е твърде незначителен за тамошната икономика, а като цяло за 2009 г. намалението е достигнало 10,2%, което също е рекорд за цялата история на наблюденията (от 1948 г.). Студовете са породили ръст на вноса на горива, което е изхвърлило нагоре търговския дефицит на Англия през декември.

Британският консорциум по продажбите на дребно съобщи за падане на продажбите през януари, което се очакваше след повишението на ДДС.

Като символ за поведението на европейските власти може да се счита изказването на премиера на Испания – всички упреци той парира в духа на това, че "да, дефицитът е голям, но и при другите страни положението е същото".

В САЩ в главно събитие се превърна климатът – могъщи снеговалежи парализираха работата на всички структури в източните части на страната, като дори Конгресът не можа да се събере: финансовият министър Гайтнър отмени посещението си в парламента, както и шефът на Федералния резерв Бернанке, който в резултат на това, вместо реално изказване, публикува тезисите си в Интернет.

Министерствата отлагаха обнародването на икономическите данни, половината трейдъри не отидоха на работа заради проблеми с транспортната система – като цяло хаосът беше пълен.

През декември търговските баланси на Северна Америка бяха дефицитни – Канада даже си позволи да влезе в отрицателно салдо за цялата минала година, което не й се беше случвало от 1975 г.

В САЩ дефицитът през декември достигна годишен максимум от 40,2 млрд. долара – отчасти вина за това носят студеното време и повишеният внос на горива. Запасите през месеца неочаквано паднаха, заплашвайки с преразглеждане на БВП за Q4.

Потребителските кредити през декември паднаха само с 1,7 млрд. долара, което не учудва след рекордното пропадане предишния месец. Отсрамиха автомобилните кредити, докато кредитните карти уверено продължават да потъват.

Продажбите на дребно през януари нараснаха с 0,5% за месец – впрочем инфлацията най-вероятно,ще стопи около две трети от тази величина.

Но и в останалото отчетът предизвиква въпроси – например по данни на Бюрото за икономически анализ и на самите компании-производителки, продажбите на автомобили са се съкратили с 4-5%, докато Бюрото по преброяване на населението настоява за липса на промяна в индикатора: може разбира се да се допусне, че със същите 4-5% са нараснали цените (за месец!), но това не е за вярване – отново данните не се покриват едни с други.

Според RealtyTrack, през януари отнемането на жилища заради дългове се е съкратило спрямо декември с 10%, но е нараснало с 15% спрямо миналия януари.

Първоначалните молби за помощ при безработица паднаха до нивото от декември – трудно е да се коментират тези подскоци, тъй като не е ясно каква роля са изиграли климатичните катаклизми и ефектите от празниците: да почакаме още няколко седмици.

Отчетът на трудовото министерство за 2009 г. като цяло е песимистичен: броят на свободните работни места за година се е съкратил с една четвърт, а количеството на безработните е нараснало с една трета – сега за едно място се борят 6,1 незаети лица, докато преди година те са били 3,4, а преди две години само 1,7.

Много мрачно изглежда малкият бизнес, показващ пълна незаинтересованост от наемане на нови служители.

От изказванията на чиновниците може да се отдели интервюто на президентския съветник Пол Уолкър. Той заяви, че предложението за разделяне на кредитния и инвестиционния бизнес не носи дискриминационен характер, а само възстановява справедливостта в частта за съответствията между права и задължения: т.е. ако Goldman Sachs иска да спекулира, няма проблем, но само ако се откаже от статута си на банка (спешно придобит в разгара на фалитите през есента на 2008 г.) и свързаният с него лесен достъп до процедури за спасение при заплаха от банкрут.

Уолстрийт отговори с недоволно бучене, подобно на мастит крадец, на когото имат наглостта да предлагат "да поживее на заплата".