Автор: Деляна Петкова, Econ.bg

Ходили ли сте скоро в българския Лас Вегас? Така от няколко дни наричат Студентски град в София. Прозвището му дойде някак неохотно и след един трагичен случай. След това студенти излязоха на улицата и поискаха градчето им отново да се превърне в място за учене.

Е да, но ако отидете вечер в Студентски град в стаите в общежитията, няма да откриете студенти, залягащи над учебниците и лекциите си. За сметка на това дискотеките са пълни с млади хора, празнуващи края на поредния ден. При това празнуващи съвсем не скромно, а обилно гарнирано с алкохол и никотин. И за съжаление не липсват и разни други субстанции.

Ако през деня се разходите из този нов "Град на греха", ще видите част от студентите в аудиториите на университетите, други - из кафенетата, а трети – работещи, за да се издържат в големия град. За четири години младежите получават образование не само в университетите.

Това е ежедневието на нашите студенти. И те справедливо въстанаха срещу него.

Защо обаче техните искания ми звучат някак кухо? Ами защото момчето, в името на чиято светла памет днес се правят шествия и протести, загина дни преди празника 8 декември. И поне в Студентски град не трябваше да има празник и купони. Дискотеките трябваше да останат празни, а приготвените бутилки – неотворени и неизпити.

В един момент шествията дори изглеждаха сякаш повлияни от протестите в съседна Гърция, където хиляди младежи показаха своя гняв и скръб срещу убийството на 15-годишно момче. В един момент изглеждаше, че политиците могат да се опитат „да яхнат” протеста на младежите. Чуха се мнения, че има умишлени опити за разединение на студентското недоволство. Сега обаче изглежда сякаш сме към края на втория от прословутите три дни, маркиращи времетраенето на чудесата по нашите географски ширини. Ето днес (18.12) например журналистите напразно чакаха студентите на пресконференция, на която трябваше да бъдат представени бъдещите инициативи, които студентската общност ще предприеме за защита на интересите си и изпълнение на всички искания към институциите за нормалната обстановка в Студентски град...

Замисляли ли сте се, мили студенти, от кого зависи Студентски град да бъде именно място, където се водят дискусии, четат книги и лекции? Защото от думите ви излиза, че някой насила ви кара да пълните заведенията всяка вечер. Помислете и как се отнасяте към съседа, който идва да ви помоли да намалите музиката в 2 часа през нощта, защото на следващия ден има контролно.

Между другото спомняте ли си „Ние сме студентите, нас не ни е страх”? С тези скандирания преди 12 години настоявахме за по-доброто бъдеще на България.