„Ниска топка по тревата, Киряков спира на гърди". Не знам дали сте чували този коментар на вече забравен от мен спортен журналист. Много от читателите също трудно ще си спомнят и русолявия защитник на националния ни отбор, но бисерът остава за вечни времена. Поводът да се поровя беше мнението за диалектния език в ефира на телевизиите, направено от мои колеги. Винаги съм си мислила, че не трябва да робуваме на изискванията за пределна "чистота" в ефира и затова се зарових из Интернет. Тук е мястото да благодаря на всички знайни и незнайни блогъри и форумци, публикували голяма част от "бисерите" на нашите коментатори в мрежата.

Професията водещ на телевизионно предаване е трудна. Да коментираш спортно състезание е нещо, което не е по силите на всеки. Да коментираш 90 минути мач по телевизията изисква много знания, много интерес, много бърза мисъл иначе се получават резултати от сорта на "То това ако не беше дузпа, беше голямо дузпище" или „Пламен Марков гледа в една посока, в която едва ли е предполагал, че ще погледне", изказани от Петър Василев по БНТ.

Но всеки поне веднъж е гледал мач, в който „играчът притежава добра линейна скорост” с „коженото кълбо” в краката. Понякога той обаче се оказва „големият длъжник на отбора си”, но все пак излиза на „зеления килим„ и ”каква поредна футболна драма!”. Естествено понякога „спортното щастие” е на наша страна и имаме „закономерен резултат” – пълен с клишета коментар на спортните събития в ефира.

Предлагам ви една разходка из бисерите на нашите спортни журналисти, а за „спортно-техническите качества на футболистите” дума няма и да стане, макар че като се замисля как „обработват топката”, когато пред тях „се отвори празно пространство” и след това „изстреля някой снаряд към вратата”. Е, дано само не се окаже някой „невероятен пропуск” или "злощастен автогол" от моя страна...

Ограничих се до футболните коментатори, но ви уверявам, куриози не липсват във всеки спорт. Съзнавам отлично колко трудно е да се коментират спортните събития в днешно време – най-малкото зрителите вече виждат отлично и понякога дори и по-подробно картината от състезанието. Трудно е да се намират думи, с които да задържиш вниманието на хората и сме свидетели на какво ли не.

Ето няколо „бисера” от далечната 1998 година и Световното първенство във Франция. Коментаторът е Борис Касабов, на когото се падна честта да коментира финала между Франция и Бразилия.

• Но в средата нещо скърца, скърца в средата на терена в бразилската машина.
• А там някъде в центъра на терена с ръце на кръста стои Роналдо.
• Всякакви чудеса стават във футбола, но това едва ли ще стане тази вечер.
• Има нещо във фанатизма, драги телевизионни зрители.

Съперник по отношение на оригиналността и креативността може да бъде и Витомир Саръиванов и неговото „В този момент най-добре ще е Бартез да помоли някой от публиката да му подхвърли кръстословица”.

Със сигурност нашите коментатори са добре запознати с географията. Доказва го Асен Спиридонов и „...нетипичен удар за футбола от Англия… негов изпълнител е швейцарският национал…” (коментар за мача Ливърпул - Левски; 2004). Същият коментатор в същия мач ни радва и с „Барош пада като матрьошка... използва всяка ситуация да провокира съдиите... те обаче са холандци...". За тези, които не са чували името, Барош е футболист от Чехия, а г-н Спиридонов явно наистина има слабост към географските понятия. Истински познания обаче показа Калин Катев, който ни обясни, че „Нула на нула е все още резултатът в мача между Тринидад и Тобаго", в своя коментар от мача Швеция - Тринидад и Тобаго по време на Световното първенство през 2006 година.

Може би по-впечетляващи са само гадателските способности, отново на Асен Спиридонов, при резултат 0:1 за Дания срещу България на ЕВРО 2004, той обясни "Имаме крещяща нужда от един гол". Две минути по-късно Дания вкарва за 0:2 и България отпада от Европейското първенство.

Някои от българските коментатори обаче внимават какво говорят, внимателно се слушат и поправят. „И топката прелита на около осем метра над терена“, уведоми ни Томислав Русев по време на мач от Шампионската лига. След кратка пауза допълни „Аз пък къде ги видях тия осем метра?!”.

Конструкцията на изречението в българския език е такава, че пречи на доброто темпо на спортния коментар, обичаше да казва Николай Колев –Мичмана. Фразата, с която всеки българин бил на възраст най-малко около 7 години през 1993 година, ще го запомни обаче беше „Господ е българин!” при победния гол на Емил Костадинов на "Парк дьо Пренс" в Париж. С това попадение България се класира на финалите на Световното първенство в САЩ, едно незабравимо лято....