„България от много отдавна е въвела еврото, нашият лев е с фиксиран курс. Не очакваме поскъпване на цените след приема на страната ни в еврозоната”. Това заяви председателят на УС на БСК Добри Митрев по NOVA NEWS.

Той акцентира върху плюсовете от включването ни в еврозоната – присъединяване към една от най-стабилните валути, спестяване на разходи при конвертиране на валутите. Като препятствие пред скорошния ни прием в еврозоната Митрев изтъкна високата инфлация. Той даде пример с Хърватска, която след влизането си в еврозоната и в Шенген, е с инфлация 0,2%. „В края на м.г. средната инфлация в еврозоната е 2,9%, а в България – 4,7%”, обясни председателят на Стопанската камара.

Митрев изтъкна като пробив членството на България в шенгенското пространство по въздух и вода. „Това стана по време на голяма мигрантска вълна, напрежение в самата Австрия, Нидерландия беше сериозен опонент на членството на България и на Румъния в Шенген. Икономическите загуби на страната ни продължават, защото много малко от стоките се превозват по въздух и вода”, обясни представителят на бизнеса.

Относно идеята за ответни действия срещу австрийски компании у нас той каза, че бизнесът на Австрия е изцяло на българска страна. „Въпросът е политически, решенията ги взимат политиците”, каза Митрев.

Да се отсеят професиите на бъдещето и отсега децата да бъдат информирани, препоръча председателят на БСК за навлизането на изкуствения интелект. „Не е нужно да се намалява броят на студентите, но да има студенти по специалности, които ще са търсени на пазара на труда в следващите 10-20 години”, обясни той промените, свързани със самообучаващите се програми.

„ИИ няма да заеме мястото на един миньор, металург, асансьорен техник.Той ще заеме работните места на средно квалифицираните хора, на хората с бели якички. Трябва да мислим как да използваме този човешки ресурс, който има възможност да бъде освободен заради наличието на новите технологии. Трябва да намерим баланса между технологиите и човешкото достойнство”, заяви Митрев. Той цитира сравнението за навлизането на изкуствения интелект с откриването на огъня от първобитния човек. „Едва ли има човек, който знае какво ни очаква след 3-4 или 10 години”, допълни Митрев.