Получих от МДААР писмо по повод изказаното ми противодействие срещу предложението за закон за транслитерацията в моя блог, написано тук - https://delian.blogspot.com/2008/12/blog-post_10.html

От една страна за първи път получавам (публично) внимание от държавна институция по повод написано нещо в моя блог. Което го възприемам положително. Хубаво е да има диалог. Но диалогът изисква взаимодействие, а не насрещен "broadcasting". В този смисъл, дали такъв има, тепърва ще видим. Абсолютно същото писмо прочетох, публикувано или изпратено и към други блогове, така че на този етап го възприемам само като broadcasting. Аз отговарям малко по-късно от другите интернет писачи, просто защото се случи много тежка поредица от работни дни за мен и не можах да отделя подобаващото внимание.

Най-общо искам да заявя, че отрицателното ми мнение по повод този законопроект не се е променило и на йота. И коментирайки това писмо, не мога да не отбележа, че се налага да коментирам нещо, което не е подложено на публично обсъждане, защото не е предоставяно публично. Не съм виждал текстовете и изпадам в ситуацията да го легитимирам като „обсъждано в Интернет” или публично, без това да е било наистина факт.

От една страна мога да кажа, че моята позиция е смешна – коментирам нещо, което не съм чел – само въз основата на написано в медиите след пресконференция на съответното министерство. От друга, самият факт че представители на министерството се опитват да защитят публично законопроект, който сякаш (защото не можах да го намеря) не е предоставян публично, е също достатъчно показателен, че в него има тъмни моменти и заслужава внимателно и публично обсъждане.

Моля прочетете конкретните ми коментари вътре в текста:


ДО

Г-Н ДЕЛЯН ДЕЛЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

Като принципна точка тук е редно да изкажа принципното си мнение. Аз специално не мога да разбера нуждата от законопроект. Дори не усещам да има и крещяща нужда от уеднаквяване на изписването на имената. Българският език е относително фонетичен. Повечето езици, използващи латинската азбука, не са. Повечето наименования на личности или местности почти изключително нямат български произход и са наследени от гърко- или латино- пишеща страна. По очевидни причини транслитерацията няма смисъл за българските граждани, знаещи да четат на български. Следователно тя има значение изключително за чужденците. Следователно трябва да бъде направена удобна за чужденците, ако въобще има смисъл от нея, без да има съответната необходимост да бъде удобна на българите. Следователно наименованията на имена на личности и местности трябва да се водят по чуждестранен модел. Но кой от всички е редно да се следва? Как ще напишем Йоан – Johan, John, Juan (произнесено Хуан) и т.н.? Тъй като няма универсално правило, всеки езиковед може да завлече в една или друга, общо грешна посока. Без да искам да омаловажавам личностите и труда им, участието им не увеличава доверието към законопроекта. Защото грешна кауза водена от светци винаги ще си бъде грешна кауза.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

Аз лично съм свидетел на подобни случаи, но те бяха преди относително много време. Отделно знам за такива случаи, които се случват и на чужденци от латински държави, поради различната и многообразна форма на изписване на едно и също име дори в една и съща държава и език. Не мога да го приема като довод, защото той няма да премахне тези проблеми автоматично, нито би бил гаранция, за да ги няма. Не вярвам и някой искрено да вярва, че това би гарантирало липсата на такива проблеми.

Ще ми се да отбележа отново, че поради липсата на публично обсъждане на законопроекта информацията за него от медиите бе, че засяга и изписването на имената на гражданите (вероятно) в задължителна форма. Отново поради липсата на текстовете ще кажа, че приемам това твърдение като твърдение. Истината ще разберем (вероятно) по-късно.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.

Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

Това „я” в средата на думата да се изписва като “ya” а на края на думата да се изписва като „ia” е изключение само по себе си. Нека дори разгледаме частен случай – обекти, съдържащи думата "София" в себе си (според https://transliteration.mdaar.government.bg/trans.php ):

София – Sofia

Софийски бани – Sofiyski bani

Софиянец – Sofiyanets

Показах го на чужденец да изкаже мнението си и той не можа да се ориентира, че става въпрос за София. Също имаше проблем с произнасянето или разпознаването на произнасянето спрямо написаното. Тоест, той не бе улеснен от надписа. Не бих казал, че българите са улеснени също. Стартирах един скрипт, който да провери за съвпадения на думи с общи корени, с цел да се сравни изписването спрямо публично определените правила и по-късно ще покажа и някои резултати.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: https://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

Тук автоматично идва отново коментарът ми по предната точка – значи има достатъчно на брой изключения по отношение на населените места, а вероятно и по много лични имена. И се водим от правилото да бъде познато и ясно на чужденците, идващи от ползващи латиница страни, или познаващи латинското изписване. При това положение, не е ли много по-лесно да се водим по изписването на имената спрямо някой международно приет език, отколкото да въвеждаме законово уникални правила за транслитерация? Не е ли много по-добре да се водим по начина, по който се изписват определени имена на английски? Както вече споменах, имената от действително уникално български произход (като Крум) са редки у нас. Включително наименования на доста местности. Водейки се да улесним чужденците, не отиваме ли към затрудняване едновременно и на българите и на чужденците?

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. В него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена - тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.

В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вторият вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

Бях въвел името на един приятел, което при това не бе никак рядко, както и моето собствено име. Днес в базата с данни не се получава съобщението, че ги няма, но така или иначе това не променя особено ситуацията. Говорейки за изключенията, вие самите споменавате число от специално дефинирани думи, поради което е очевидно че въвеждането на това правило със закон, автоматично ще постави в изключително затруднение всички подчинени му, поради това, че винаги ще се налага да сравняват с уникалния източник, гарантиращ достоверност – сайта на МДААР дали в действителност са прави или не, без значение дали са следвали общите правила или не. Аз лично не намирам за полезно нещо, което автоматично прави доминиращите случаи автоматично незаконни. Това противоречи дори на естеството на демокрацията – диктатура на мнозинството. От друга страна, ако проблемите са достатъчно редки, отново не виждам нуждата от закон, те могат да бъдат решени с директно отнесено внимание и разбиране. Закон има нужда единствено, когато се налага да се промени доминиращо поведение в ползата/посока на общо възприет стремеж. Краткото запитване към моите приятели не показа те да усещат да има такава нужда. Аз не виждам да има общо възприет стремеж или цел. Следователно не намирам нуждата от закон.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: https://www.mdaar.government.bg/getbg.php.

От една страна 50 сигнала изглеждат много, ако са получени за един ден. Но изглеждат изключително малко ако са получени за година (един на 5 дни), а още по-малко ако това е общия брой на оплакванията от 2006 година до сега. Ще ми се да разбера общата вреда нанесена от тези 50 случая, за да мога да оценя необходимостта и похарченото време и пари на специалисти, чиновници, депутати и медии, за да се направи този закон. Те изплащат ли се от спестеното време на администрацията, от спирането на получаване на тези сигнали? Казано с други думи, това твърдение не е изказано във форма, която да ми позволи да го оценя по начин, който да защитава необходимостта от закон. Следователно не може да промени и мнението ми по естество. И то продължава да бъде – да, в сравнение с почти неограничен брой други неща, този законопроект ми се струва откровено безсмислен.

По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.

Как автоматично този факт се променя с въвеждането на закон? Когато няма контролиращ орган, няма значение от закона. Би било безсмислено да ви напомням естеството на законодателството – че не може да се налага закон, който няма да се спазва, или такъв механизъм не може да се подсигури.

Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Аз персонално разглеждам една такава промяна единствено като елемент за променяне на приоритетите на засегнатите. Представям си случай – кмет на село Долнонанагорнище получава заявка да си смени табелите на селото, но и има други разходи – например да оправи дупка в пътя, или да плати социалните помощи на безработни. При така или иначе системното недофинансиране, кое е по приоритетно за съответния държавен служител? С възможността МДААР да налага тежки глоби (или затвор) заради табелите, той изпада в ситуацията на това да няма нито един добър ход. И тук въпроса който аз за себе си си задавам – заслужава ли неправилно (даже по-лошо, не спорно общоприето) изписване на табела глоба? Откровено, не мога да намеря вътрешната си мотивация в подкрепа на това. Още повече, както вече споменахте – за само 25 случая? Колко засягат държавността тези 25 останали случая, че да заслужават закон?

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.

Много ми се ще законопроектът ако въобще се продължава да се прави да бъде подложен на достатъчно продължително публично обсъждане, и текста му да бъде публикуван публично. Преди това да стане, всяко твърдение е спекулация. Както от моя страна, така и от ваша. Принципната ми позиция е много проста:

• Не виждам смисъл въобще от това да има закон
• Ако въобще има закон, той не трябва да действа по отношение на частни лица, лични имена (дори и поради загърбването на правото да си сменяш името), фирмени наименования (дори и да дублират на Български имена на известни личности и местности), запазени марки и подобни
• Ако въобще има закон, той трябва да действа в изключително ограничената сфера на няколко държавни институции. Всяко изваждане променя езика и влияе на гражданите. А нека не забравяме, езика е много по-динамичен и гъвкав от правилата. За това и те се променят толкова често. Това което се е считало за неграмотност през 1933-та през 1949-та е било връх на грамотността (поради променените правила, да следват езиковата еволюция). Безсмислено е да се налагат изкуствени ограничения, още повече само заради 25 безименни случая. Много по евтино и ефективно би било тези случаи да се изкажат и присмеят по медиите. Защото както е показал Молиер – комедията е образовала и променила повече хората, от която и да е драма, а бих казал и закон.

Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

Ще обърна внимание специално на Гръцкия опит, но ще отбележа, че това, че други правят нещо, не може да ме убеди автоматично в правилността му. В Китай няма демокрация, а има по-силна икономика от нашата. В Сингапур Интернетът се цензурира, а имат по добре развита икономика. В Иран следват законите на шариат, и имат по-малка престъпност. Но връзката между тези събития е спорна, и отделно не определя, че ние трябва да премахнем демокрацията, да въведем шариат, и да цензурираме Интернета. Дори да го направим, надали ще постигнем същите параметри.


С уважение,

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”