Ако има две сфери, които са трън в очите на средностатистическия човек, но са и неизменно нужни в бита му - това са банкерството и петролната индустрия. Горивото, и по-точно - неговото поскъпване, е вечна причина за гняв по света, а банките и тяхната често сенчеста дейност даже задминават петролните гиганти по непопулярност. Немалък фактор за това е спукването на балона с недвижими имоти през 2008 година в САЩ, както и редицата скандали в банковия сектор – най-значим може би този с манипулацията на междубанковия лихвен процент LIBOR.

Интересното е, че след лондонското банково фиаско, отново Великобритания се оказва фокусна точка на скандал в петролния сектор. Донякъде защото две от главните лица са британския колос BP (бивша British Petroleum), или холандско-британския гигант Shell. Донякъде и защото британските медии поне за момента най-силно раздухват случая, а британските потребители най-ясно усещат, че може да са били метнати с хиляди паундове повече за бензин от 2002 година насам.

Кои са играчите и какво става?

Разследването в сектора се ръководи от Европейската комисия, която е решила най-сетне да задвижи малко по-активно механизма си. За момента заподозряните за пазарна манипулация са пет на брой – четири петролни корпорации в лицето на BP, Shell, норвежката Statoil и финландската Neste Oil, и агенцията, отговаряща за котирането на суровия петрол Platts. На първите три фирми бе устроен истински карнавал на претърсване, след като бяха обхванати техни офиси в три различни държави. Neste Oil е обявила, че ще „сътрудничи както може” на ЕК, подобни са сигналите и от BP и Shell.

Свързочен компонент на скандала и подозренията за шокираща ценова манипулация на суровия петрол е Platts. Близо 80% от търговията на суров петрол (и петролни продукти) са директно обвързани с референтните цени, които агенцията публикува. Останалите 20% са свързани с борсово търгувани фючърси по Nymex и ICE. Като се добави и факта, че дори съвсем леки изменения в ценовото определяне биха имали огромни последствия за пазар на стойност 3,4 трилиона долара годишно, не е никак чудно, че Platts е най-зорко гледана в момента.

Положението ѝ се утежнява и от появата на унгарския производител на биогориво Pannonia Ethanol. Корпорацията използва ситуацията и припомня, че още през пролетта на миналата година е внесла жалба към ЕК. Причината – Platts е отказала да ѝ даде квота за участие при определяне на цените на гориво. Агенцията е известна с доста строгите си изисквания за допускане на нови компании при ценовото определяне, но в момента това изиграва лоша шега както на нея, така и на петролните гиганти. Отговорността на агенцията при доказателства за действителна манипулация ще е не по-малко важаща от факта, че BP, Shell и Statoil също са се споразумявали по меко казано нечестен начин помежду си за това на какво ниво да държат цените на горивото.

Петролната рана на госпожа Великобритания

В най-деликатна позиция може би е BP. Компанията все още продължава активната си политика на продаване на акции, за да се покрият титаничните загуби от инцидента на платформата „Дийпуотър Хърайзън”. Трагедията от 2010 година причини смъртта на 11 работници и създаде истинска екокатастрофа поради изливането на милиони барели петрол в мексиканския залив. Задълженията на петролния играч по случилото се удрят рекордни нива и обхващат общо 42,2 милиарда долара от катастрофата до момента.

Наскоро BP продаде и смесеното си предприятие в Русия – TNK-BP, и макар то да стабилизира приходите, едновременно с това продажбата доведе и до спад в производството на петрол и газ с 5%. Краткосрочните добри резултати остават крехки пред дългосрочното развитие от един проблемен проект още от началото си в далечината на руските територии.

Най-силен остава гласът – поне за момента, на британските шофьори. Ако направите кратък обзор на интернет форумите и говорителите на браншовите организации, то ще си визуализирате набучени на пика глави на петролни лидери. Учудващо или не, британският премиер Дейвид Камерън също се намеси безапелационно, изтъквайки, че ако разследванията открият манипулация на цените, всеки ръководител на въвлечените петролни корпорации ще бъде окачен с достойна присъда.

Според анализи на Острова, близо 800 хиляди от най-бедните домакинства, притежатели на автомобили, отделят близо 25% от доходите си за петрол и дизел. 54% от социалния живот на гражданите пък е пряко свързан в негативна отсянка с увеличените цени на петрола. От 2002 година насам, на Острова бензинът е поскъпнал с близо 80%. Така цената му средностатистически гравитира около 135 пенита за литър.

Бележки под петролна линия

Далеч не всичко се изчерпва само със суровия петрол. Platts отговаря и за цената на етанола и биодизела в сектора на биогоривата. Заедно с конкурентите си Argus Media и ICIS, агенцията има и меко казано определяща роля във формирането на цените на редица сурови материали, които се използват за направата на от найлонови торбички до автомобилни части. Накратко – освен в петролната индустрия, Platts е и централен ценообразуващ в химическата промишленост. Към оборота от 3,4 трилиона на година за горивния сектор се добавят и още 2,2 трилиона долара за химическия такъв.

Затова не е никак чудно, че някои анализатори определят случващото се като загатване за петролния еквивалент на банковите скандали, а може би дори и нещо по-лошо.