Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

След настъпването на промените в България през 1989 година се оказахме от грешната страна на бариерата и разбрахме, че през последните 45 години от историята на държавата сме живели в сладката дрямка на общество, чиито правила и решения се определят не от пазарните сили, а от доминацията на чиновническа маса с правилната и единствена партийна принадлежност.

Носталгията по изминалото време на всеобщо живуркане без право на лично мнение се изтъква като плюс от наследниците на това управление, наред с тупането по гърдите за икономическите и социалните постижения като "Кремиковци", ОЦК, КЦМ, АЕЦ, "Булгаргабак" и т.н., все едно че всички те са изградени от върхушката на еднопартийната система, а не от целокупния български народ.

Истината е, че по тези ширини политиката винаги е взимала надмощие пред икономиката и че политическите решения не са отговор на икономическа ситуация, а опит за налагане на желания "дневен” ред, и поради тази причина те почти винаги предизвикват икономически проблем, който пък на свой ред остава без решение (отлагането му във времето не е решение).

Поради всичко това през 2011 година, почти 21 години след стартирането на пазарната икономика и реформите в България, ние ще приватизираме "Булгартабак холдинг", "Вазовски машиностроителни заводи" – Сопот, строителните предприятия "Монтажи" и "Промишлено строителство холдинг", свободните зони в Бургас и Свиленград, както и остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества (ЕРП).

На фона на шоковата терапия в Полша и предвид представянето на двете държави по време на кризата, очевадно е, че сме закъснели сериозно. Основната причина е, че тези решения в България винаги са се вземали под политически диктат, ловко прикриван от социалния ефект и грижа за безработните, стачки, преквалификации т.н.. Т.е. властта убеждава "пазара" (гласоподавателите), че тя е възможно най-добрият стопанин, че това не й струва много (данъкоплатците не стачкуват, нищо че всичко е за тяхна сметка) и че това е най-малкото, което тя може да направи.

Този филм го гледаме без прекъсване много години и главната роля в него е отредена на "Булгартабак". Надали има процедура за приватизация някъде по света, която да е протекла с толкова много скандали и оставки.

Скандали, свързани със същото дружество, причиниха уволнението на Корнелия Нинова,  бившия директор Христо Лачев, като бяха намесени имената на Румен Овчаров (министър в правителството на Станишев), тогавашния директор на Следствието Ангел Александров и Делян Пеевски, изградил през годините добри бизнес отношения с Корпоративна банка.

Апропо, в края на изминалата година стана ясно, че същата банка е придобила 8,11% от дружеството чрез борсата. Процедурата по приватизацията на "Булгартабак холдинг" е в напреднала фаза, като има готов меморандум за продажба и се чака обявяването на процедурата.

Пазарната оценка на държавния дял е 176,44 млн. лв. Колкото и да се бърза обаче, като се има предвид направеното до момента, наддаването за холдинга най-рано ще може да стартира в началото на лятото. А с лятото идват и избори…

Като говорим за избори, дали има някъде по света подобен феномен, при който толкова много поддръжници и гласоподаватели на една партия да работят изцяло и основно в един сектор!? Електоратът на ДПС е дисциплиниран и е трайно ангажиран с тютюнопроизводството. Няма решение, свързано с индустрията, което да не рефлектира върху избирателите им, самата партия, а защо не и върху бъдещето й.

Поради тази причина реакцията на ДПС на този процес далеч не е без значение. От друга страна, надали може да се избере по-добър момент от сегашния, имайки предвид изолацията на Движението и вътрешните проблеми, които го тресат…

Проблемът е, че отново политиката взима превес над икономиката – в една изцяло икономическа тема. И ако при прогнозирането на едната, стъпваме на обективни статистически данни, то другата е функция на изцяло субективни елементи.

Според слуховете на "пазара" основните кандидати са двете български цигарени фабрики в Пловдив и Стара Загора, някои от основните дистрибутори, които можели да направят консорциум с родна финансова групировка, както и евентуално - американски фонд.

Според мен единствената печеливша и "приватизационна" комбинация в България е между българска фирма, българска финансова институция, естествено под зоркия и благ поглед на ДПС.

За съжаление, само по този начин се срещат "политиката" и "икономиката". И поради изброените по-горе причини, не видяхме борсова приватизация на Българския морски флот, Пловдивският панаир беше изваден набързо от забранителния списък за приватизация и разменен за няколко къщи в Стария град. Това бе направено от Георги Гергов, шеф на областната структура на БСП, (в тази сделка отново бе намесена Корнелия Нинова) и т.н. и т.н.

Може би и затова Българската фондова борса остава в сянка и е неглижирана от политическия ни елит като начин и средство за приватизация.

Мнението има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.

*От английски: Политика versus Икономика (Политика срещу Икономика) - бел.ред.