Преди три дни България преживя поредната си голяма трагедия – 15 българи се удавиха в Охридското езеро след като туристическото корабче, с което разглеждаха македонската природа, претърпя авария и потъна.
Трагедия – голяма, мъчителна, поредна преди национален празник. Нови сълзи, нови мъки, нови почернени български семейства. Черна, разяждаща и давеща сърцето мъка за най-малко три пъти по петнадесет българи, роднини и близки на загиналите. Хора, които се нуждаят от утеха, от рамо, на което да поплачат и да излеят мъката си.
Векове наред българското общество е устроено така, че една институция предлага или поне би трябвало да предлага утеха за страдащите – Българската православна църква. Съвременното забързано ежедневие рядко ни кара да се сещаме за Бог и за църквата, но това едва ли означава, че самата църква трябва да абдикира от отговорностите на ролята й на пазител на християнските и човешки ценности. В България, обаче, Бог високо, цар – далеко. А често-често двете понятия се припокриват в едно.
И ето, чудо - едно лице с расо и кръст реши да изземе функциите на Върховен съдник във време на мъка и страдание. Часове след голямата трагедия в Охрид един от основните камъни на нашата църква и гласен за бъдещ неин глава - митрополит Николай Пловдивски, намери божия знак в голямото нещастие – за всичко е виновна поп иконата Мадона, която изнесе своя концерт на 29 август, денят на отрязването на главата на Йоан Кръстител.
Алилуя. Хвала тебе, Наместнико Господен. Ти намери първопричината. Ти отново показа и доказа защо българите не помнят или си спомнят рядко какво е това морал, съпричастност, милост, човещина, какво е християнството. Припомни и защо посещаваме божиите храмове само в дни на сватба и на смърт. И всичко щеше да е просто поредната простотия свише от човек с високо обществено положение в България, ако не ставаше дума за поругаване на скръбта на едни обикновени българи. На българи, за които църквата би трябвало да се грижи, да закриля, да предлага утеха и да им помага да намерят житейския път. И които да не вкарва в заблуждение, защото не е ли една от десетте божи заповеди "Не лъжи"? И не е ли манипулацията едно от проявленията на лъжата? И не е ли Земята кръгла, а не плоска? Разбира се, митрополит Николай би могъл да оправдае лесно думите си с "Такава е Волята Господна". Би могъл и да насочи мощта и силата на църквата на помощ на децата от Могилино например – един случай с не по-малко трагични измерения от този в Охрид. Както и към всички български сираци. Аз поне не съм чул да го прави, интересно защо ли? Или митрополит Николай ни осведомява що е то Божи Гняв, само когато е "чул и видял" причината за нещастието, както в центъра на София се чу концертът на Мадона?
Всички сме грешни. Аз не съм свещеник и се признавам за грешник. Но за себе си знам, че не бих си позволил да извличам лични изгоди и да се правя на интересен за сметка на чуждото нещастие. Милиони българи със сигурност са хора като мен. Дали в миговете на голямо нещастие може и църквата да ни покаже, да ни зарази с ценността "човещина" – основата на християнската религия? Или ще ни кара единствено да си говорим и да пишем по Интернет форумите що за същества обитават Българския Божи Храм? Такива, за които определенията се маскират с би-бип-би-бип-би-бип …
