Освен всичко останало, което е премиерът Бойко Борисов, през последните дни той се прояви и като фокусник, който уж разрязва на две прекрасната си асистентка, но всъщност не я разрязва и тя излиза от кутията непокътната. По същия начин, с все така мистичен и необясним метод, предложеното от правителството увеличаване на пенсионните осигуровки от началото на 2011 г. всъщност не е увеличение, а прехвърлянето на пенсионни партиди от частни професионални пенсионни фондове по сметка на Националния осигурителен институт (НОИ), който е държавна структура, не е национализация.

Но да започнем отзад-напред - според премиера Борисов частните пенсионни фондове имат "огромни режийни разходи". Първо - режийните, които повечето хора познават като "текуща издръжка" на професионалните фондове, са по-малко от 2% от активите, които управляват (по данни на Комисията за финансов надзор за 2009 г.). Второ - тези разходи се поемат единствено и само от осигуряващите се в тези фондове, т.е. работниците първа и втора категория труд. В момента, в който техните спестявания станат част от бюджета на НОИ, разходите за управлението им ще се поемат от всички данъкоплатци, тъй като бюджетът на НОИ се пълни с приходи от осигуровки и трансфери от националния бюджет, което пак са пари на данъкоплатците. С две думи, сега всички ще плащат за управлението на приходите и разходите на професионалните фондове, но само една част от населението ще се облагодетелства да получава пенсии.

Като говорим за несправедливости, не трябва да се забравя и начинът на изплащане на тези пенсии. В момента, въпреки че частните фондове не ги изплащат, средствата са разпределени по лични сметки, което значи, че всеки осигуряващ се е натрупал някакви средства, от които след това зависят обемът и продължителността на изплащане на неговата пенсия. НОИ обаче не работи по тази схема, а на солидарен принцип - всички внасят, кой колкото може, след което всички получават пенсия до края на живота си. Т.е. познатият принцип - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите. Да, обаче докато някои осигуряващи се лица са били коректни, други не са били. В свое становище Асоциацията на пенсионните фондове дава следните примери: Лицето не е работило при вредни условия на труд през последните 10 години, преди да се пенсионира като категориен работник с всички привилегии, произтичащи от това; Лицето си е "уредило" работа като категориен работник само за 1 месец, за да изпълни условията за ранно пенсиониране и да получи пожизнена пенсия от ДОО. И ако професионалните пенсионни фондове можеха да се справят с подобни проблеми, защото средствата на всеки осигурен са по лична партида, то НОИ не може, защото там са в общ кюп, от който се теглят пари. Отново с две думи - ще се насърчават злоупотреби, а коректността на плащане на осигуровки ще се наказва.

След това идва ред на безумните противоречия. Голямата част от средствата на професионалните пенсионни фондове са инвестирани в акции, облигации и ДЦК и като такива не могат да се управляват от НОИ, което значи, че ще трябва да се осребрят. Това обаче ще доведе до отлив на средства от капиталовия пазар и ще срине и малкото доверие, останало в него. Същевременно се тиражират идеи средствата от Сребърния фонд да се инвестират на БФБ-София, защото това ще съживи капиталовия пазар в страната. Т.е. от една страна държавата ще източи средства от пазара, а от друга ще налее средства в него. Защо? По този начин на практика се извършва двойна национализация - един път на професионалните пенсионни фондове и втори път на публичните компании, в които ще има държавно участие.

Другият абсурд е криминализирането на неплащането на осигуровки. С липсата на стабилен капиталов стълб в пенсионната система и заличаването на личните партиди в професионалните пенсионни фондове, правителството насърчава това неплащане. Защото ако личните партиди имаха по-голяма тежест, всеки щеше да е заинтересован да плаща високи осигуровки и да се осигурява по-дълго време, за да може после да получава висока пенсия. Чрез сегашния солидарен принцип работещите се насърчават да плащат ниски осигуровки или въобще да укриват осигурителните си вноски и след това да разчитат на някаква пенсия, която се финансира от изрядни платци. Т.е. държавата иска да криминализира нещо, което не е причина, а следствие от държавната политика.

Това не са реформи, а решения в движение, които може и да облекчат трудностите в системата в краткосрочен план, но ефективно единствено отлагат проблема във времето. И като говорим за лични пенсионни партиди и частни пенсионни фондове, Унгария взе решение временното преориентиране на държавни средства към капиталовия стълб на пенсионната система да бъде направено постоянно. Аргументите -  "Не можем да накараме хората да си влагат парите в капиталовия пазар. Няма западноевропейска държава с подобна смесица на публична и частна система", обясни премиерът на страната Виктор Орбан. Същевременно по-голямата част от натрупаните вече средства по подобни партиди се очаква да се върнат в държавната система. Решението веднага бе разкритикувано от Европейската комисия, а ефектите от него бяха оценени като временни. Колко ли време ще мине преди България да получи същата присъда?