Председателят на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Милчо Бошев коментира приетите на 10 юни 2009 г. от Народното събрание поправки в Закона за водите. Неговият коментар, предоставен ни от Българската стопанска камара, може да прочетете по-долу.

Промени в Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите, в частта добив на минерални води за бутилиране

Няколко са предпоставките, наложили внасянето на промени в Закона за водите в частта добив на минерални води, предназначени за бутилиране, приет от Народното събрание на 10.06.2009 г.:

Отдаването на находища на минерална вода за бутилиране чрез концесия е сравнително нова практика, започнала през 1997 г., когато бе подписан първият договор. За 12 години бяха обявени процедури или подписани договори за 57 находища и водоизточници на минерална вода държавна или общинска собственост. Натрупан бе много опит, който показа добри, но и много слаби страни в прилагането на тази практика. В същото време за 10-12 години във водоливната промишленост се инвестираха над 250 мил.евро. Създаде се материална база на най-съвременно технологично ниво. Нарасна десетократно потреблението на минерална вода от населението. Консумацията на вода се вписа трайно в бита на българина и стана част от желанието за по-здравословен начин на живот.

В този период бяха извършени и редица законодателни промени. Приет бе нов Закон за концесиите, бяха приети поправки в Закона за водите. След приемането на България в ЕС се видя, че тази законодателна рамка в голяма степен се явява рестриктивна за развитието на дейността по бутилирането на минерални води и развитието на този сектор. По същество, практиката у нас коренно се различава от тази в ЕС.

България е може би единствената страна в ЕС, в която ползването на минералните води за бутилиране е на концесионен режим. В болшинството страни тя е на разрешителен режим, което облекчава процедурите, свързани с експлоатацията на водоизточниците. Проучванията показват, че в България един куб. метър минерална вода струва на концесионерите от 10 до 100 пъти по-скъпо от това, което се заплаща в страните на ЕС. Нещо повече, нашето законодателство допусна възможността за отдаване на концесия за бутилиране на минерална вода от едно находище на два, три, дори пет различни субекта, а в някои случаи и от едно и също водовземно съоръжение на два субекта. Това през годините създаде много конфликти по експлоатацията на находищата, но най-вече с търговските марки и представянето на продуктите на пазара. Не случайно в европейската Директива 80/777/ЕИО за експлоатация и маркетинг на натуралните минерални води е записано, че: „Трябва да бъде забранена продажбата на натурална минерална вода от един и същи водоизточник с различни търговски описания (марки)". Законодателството ни третира еднакво случаите, когато се отдава едно находище за добив на инертни материали или въглища на няколко субекта с това едно находище за бутилиране на минерална вода да се предоставя на няколко субекта. Добре известно е, че водещото за налагането на една минерална вода на пазара е търговската марка и наименованието. Инвестицията в търговската марка е огромна и вероятно това е една от причините в годините почти половината от концесионните договори да отпаднат, факт от който държавата само губи.

Законодателната рамка се оказа рестриктивна и по отношение възможността за увеличаване на ресурса за бутилиране на концесионерите при наличието на дебит на находището и доказана икономическа необходимост. Напрактика, извън изрично посочените в закона много редки изключения, единственият правно допустим способ за увеличаването на експлоатационния ресурс би било успешното участие в новооткрита концесионна процедура - едно твърде трудно и сложно начинание от гледна точка на фази и време, при това с непредвидим изход. Проучването за практиката на други европейски държави показва наличие на гъвкави подходи, позволяващи увеличението на договорените обеми при условие на доказан капацитет и взаимен икономически интерес.

С предложените поправки в бъдеще се въвежда правилото едно находище или водоизточник да се предоставя само на един концесионер. Той ще бъде обвързан да използва ресурса по оптимален начин, позволяващ максимална защита на икономическия интерес на държавата чрез въвеждане на гарантирано концесионно възнаграждение, сигурността на природния ресурс чрез определяне на максимален обем на извличане и не на последно място - отчитане интереса на концесионера чрез стимулиране на инвестиции в търговската марка и възможност за разрастване на производството и пазара. Поправката в Закона дава възможност концесионерите да заявят ресурс, който обаче не може да бъде по-голям от 95% от установения ресурс на водоизточника. По такъв начин се гарантира възможност за задоволяване на обществения интерес за свободно водоналиване от население. Промените в концесионните договори предвиждат задължения за концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор.

Промените са в посока установяване на механизъм за поетапно усвояване на поискания от концесионера ресурс. Това дава възможност на концесионера да подготви по-добре своите инвестиционни намерения и да усвои поискания ресурс в рамките на 5 години. За да се гарантира интересът на държавата, размерът на годишното концесионно плащане, дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, не може да е по-малко 80% от предоставения ресурс след изтичане на този петгодишен период. Предвижда се приемането и на механизъм за ежегодно актуализиране на концесионното плащане.

За да се стимулира проучването и разкриването на нови находища на минерална вода, се дава възможност, когато при хидрогеоложко проучване или изграждане на водовземно съоръжение с дълбочина на съоръжението повече от 400 метра, при изпълнението на които попътно е разкрита минерална вода, по ред разписан в закона, титулярът на поискато разрешително за водоползване по право да добие правата на концесионер. Отчита се фактът, че болшинството хидрогеоложки проучвания и водовземни съоръжения са правени преди 30-40 години и по този начин се създават условия да се стимулират подобни инвестиции.

В Закона се обособява отделна глава Концесионен режим, който урежда подробно процедурите за предоставяне на право на концесия за добив на минерална вода. Същественото тук е, че не може да се предоставя концесия за находище на минерална вода, за което има вече предоставена концесия на концесионер, различен от заявителя.

Поправките в Закона дават възможност за решаване на въпроса със заварените до момента концесии. В рамките на един месец след влизането в действие на закона сегашните концесионери могат да подадат заявление, с което да поискат увеличаване на ресурса и неговото поетапно усвояване. Много съществен момент е, че без провеждането на нова концесионна процедура, срокът на концесията може да се удължи до максималния от 35 години, предвиден в Закона за коцесиите.

На пет от предприятията, които оперират от близо 50 години на българския пазар, през следващата година изтича 12-годишният срок на договора. Ако тази поправка не беше предвидена в края на 2010 година те трябваше да се явят на открита процедура за нова концесия, което крие доста неизвестни. Другият важен момент е, че поправката предвижда на водоизточници, където има повече от един концесионер, свободният ресурс да се разпредели между всички концесионери, пропорционално на определения към момента на влизане в сила на този закон общ експлоатационен ресурс по концесионния договор на всеки от тях.

Посочени са сроковете, в които трябва да се извършат промените в условията на концесионните договори за различните параметри.

Внесените поправки в Закона за водите в частта на минералните води, предназначени за бутилиране, ще доближат българското законодателство до европейското и несъмнено биха имали положителен ефект за инвестиционния климат и стопанските инициативи.