Всеки се е сблъсквал с привлекателни промоционални условия и си е казвал "Е, какво му плащаш?! То е на половин цена" или "Плащаш едно, а взимаш две". Малцина обаче си дават сметка, че дори дадена стока или услуга да е намалена, това не означава, че цената й не е над това, което купувачът може да си позволи. Ако пък цената съвпада с вашите възможности, възниква въпросът дали имате нужда от стоката или услугата. В повечето случаи обаче надделяват емоциите над разума и купувате нещо, което или не ви трябва, или не можете да си позволите.
Случаят с пазара на реални бизнес активи е различен, но аналогия съществува. В момента се прокрадва разбиране, че някои от финансовите активи на Българската фондова борса и реалните активи в икономиката са обезценени и точно сега е моментът да се купува. Понижаването на цените на активите е естествен ефект от всяка криза и то води до окрупняване на пазара - прочистването му от по-слабите участници, които биват изкупени от по-стабилните компании.
На 18 януари във в. "Дневник" беше публикувана новина със заглавие: "Фирми търсят кредити за покупка на обезценени активи". В нея се казва, че кризата е на път да развие нова ниша на финансовия пазар в България - кредитиране на сделки за покупка на обезценени активи. Въпреки че това не е новост на пазара на кредитни услуги, идеята би обяснила слабия ръст на корпоративното кредитиране през 2009 г. - компаниите са изчаквали активите да се обезценят, за да ги изкупят на по-ниски цени.
Предполага се, че най-големият спад на икономиката ни (през третата четвърт на 2009 г.) вече е зад гърба ни и обстановката плавно ще се стабилизира, след което БВП ще започне отново да расте (през втората половина на 2010 г.). От една страна това е добре - компаниите ще закупят нужните им активи на значително занижени цени. От друга страна обаче съществуват два основни проблема - дали фирмите ще купуват само нужните им активи и активите, които могат да си позволят, и дали ще съумеят да спрат изкупуването навреме.
Първият проблем се материализира, когато управителите се стремят към разрастване на компанията и увеличаване на пазарен дял, без това да е съобразено с пазарната обстановка. Вторият е свързан със следване на сходно поведение от множество участници на пазара, което в поведенческата икономика е известно като "стадно поведение" (herd behavior) и предаване на информация от "уста на уста" (word of mouth).
И в двата случая банките ще спечелят, защото ще начислят лихва, отговаряща на риска на дадената инвестиция, кредитът ще бъде отпуснат срещу обезпечение с избрани от кредитната институция активи, а стадното поведение ще раздвижи пазара. Реалният сектор обаче трябва да внимава за няколко неща. На първо място трябва да има реална представа за перспективите пред българската и международната икономики, както и за очакваното развитие на отделните пазари, в които оперира компанията. Въпреки че вече се наблюдават положителни сигнали за излизане от кризата, все още няма яснота колко бързо ще стане това и кога икономиката ще достигне отново потенциалния си ръст. С други думи тегленето на кредит за покупка на обезценен актив излага фирмите на риск от загуба на ликвиден ресурс, в случай че очакванията за възвръщаемост от закупения актив са по-ниски или отрицателни. Заедно с това задлъжняването на компаниите сериозно ограничава възможностите им за външно финансиране в бъдеще. При липса на ясна представа за междуфирмената задлъжнялост и възстановяването на търсенето, реалният сектор трябва да прояви благоразумие по отношение на поемането на нови задължения от гледна точка на липсата на яснота как ще ги изплаща.
Също така трябва да бъде избегнат стадният ефект - това, че дадена компания в определен сектор е спечелила от такава транзакция, не означава, че начинанието ще е печелившо за всеки. Въпреки че определени фирми са съпоставими по различни критерии, те все пак имат своята специфика, която трябва да бъде отчетена и не трябва да се правят груби сравнения на око. Един от най-старите документирани примери за негативните ефекти от стадното поведение е т.нар. "мания за лалета" (en: tulip mania, ne: tulpenmanie) в Холандия от началото на XVII в. Забогателите бързо търговци на лалета разпространили новината и начина, по който са натрупали богатството си, след което всеки започнал да практикува размяната на лалета. Цената на грудките бързо надминала годишните доходи на редица занаятчии и търговци, след което се сринала.
Съвет към компаниите, които трябва да вземат решение, ако попаднат в описаната по-горе ситуация, дава известният спекулант на Нюйоркската фондова борса и първи председател на Комисията по търговия и ценни книжа (Securities and Exchange Commission) в САЩ Дойзеф Кенеди преди срива на борсата през 1929 г.: Когато всички навлизат в пазара и дори момчето, което лъска обувки, ти дава съвети за търговията, значи е време да продаваш.
