Апостол Апостолов, кореспондент на Econ.bg в Лондон
Националният ни превозвач „Български държавни железници" непрекъснато тръби, че ще прави реформи, че ще гони Европа след 2, 3, 4 до...40 години. Няколко ръководства на новопреструктурирания холдинг се смениха и всички говореха как ще направят услугата по-удобна, ефективна и все "по-,по-", чак човек да вземе да повярва.
Последното грандиозно нещо, което силно се афишираше, беше закупуването на билети през интернет. Друга инициатива, която силно се лансираше от страна на компанията, в стремежа си да поизлъска окаляния си имидж, беше внедряването на комбинирана услуга между влак и автобус. Струва ми се, че и това остана само на думи.
В средата на миналата година се проведе пресконференция с медиите, на която за пореден път от холдинга чертаха пред камерите и микрофоните утопични идеи и приоритети, облечени в розов целофан. И като всичко останало, проектът се оказа нещо правено, ама недоправено. Важното е да се пусне в експлоатация, нищо, че не е завършен.
Нека да припомня за какво ставаше дума. Хората, които решат и повярват на тази услуга, трябва да направят регистрация на сайта на бюро "Рила". Необходимо е да впишат активен мейл, на който ще получат отговор от системата, че регистрацията е успешна. Изисква се още валидна дебитна или кредитна карта (Visa, Maestro, MasterCard, или Борика). Желаещите да ползват тази услуга трябва предварително да се въоръжат с железни нерви и много търпение, тъй като след всяка следваща стъпка при създаването на личния си профил в системата ще се сблъскват с редица юридически разяснения. След като бъде направена регистрацията, кандидат-пътуващият трябва да оформи предварително запитване за желаното пътуване. Най-късно до 2 дни ще получи на предоставения електронен адрес ценова оферта. Ако е съгласен с нея, трябва окончателно да потвърди заявката. Плащането се извършва не по-късно от 5 дни преди пътуването. Трябва да се има предвид, че всяка банка начислява и допълнителна преводна такса за услугата. Освен това, клиентът ще получи на електронната си поща две потвърждения - едно от банката, през която е направил превода, и второ с информация за платените билети и начините за получаване на билета. Другият начин е резервираният билет да се получи по пощата. Трябва да се има предвид, че клиентът заплаща допълнителна такса от 4.80 лв. за пощенската услуга. Ако пътуващите са резервирали билета си от чужбина, могат да си го получат в разкритите офиси на бюро "Рила" на летищата у нас (София, Пловдив, Варна, Бургас).
Влак във Великобритания. Снимка: В. "Гардиън"
Ето как изглежда същата процедура във Великобритания. Клиентът влиза в сайт за разписанието на влаковете (National Rail Service). Тук е моментът да спомена, че на Острова няма национални превозвачи. Линиите на метрото, влаковете и автобусите се обслужват от частни компании. Избира се маршрутът от сайта и за билета се плаща по банков път. За разлика от България за услугата не се дължи банкова такса.
Потребителят има възможност да избира, в зависимост от това дали билетите му трябват спешно или не. При спешна нужда, от компанията, която обслужва железопътната линия, изпраща код във вид на кратко съобщение на телефона или на електронната поща на клиента си. В този случай потребителят оставя контакти за обратна връзка. След като получи кода, може да си вземе билетите от всяка машина за самообслужване на гарите. Такива устройства за самообслужване има и в метрото, и по възлови автобусни спирки.
Между другото, подобни устройства, които спестяват чакането на каса, са въведени и в хранителните вериги.
Автомати за самозареждане на транспортна карта (Оyster)
По-бавният вариант за получаване на билетите е по пощата, в рамките на до 5 дни, макар че билетите обикновено пристигнат за по-малко от ден след резервацията. Доставката на билети по пощата е безплатна.
И още една съпоставка. БДЖ иска да въведе интернет в първа класа на влаковете. Британските влакове (в първа и втора класа) са с интернет достъп и плазмени телевизори, на които обикновено дават или новини, или автореклама.
Кратко лирично отклонение. Когато пътувах в един от тези влакове, ми направи впечатление, че в двата края на всеки вагон има обособена секция за куфари.
Нещо много важно - ако случайно ви писне от дърдорещи бабки, предвидено е т.нар. купе „зона за тишина" (quiet zone) - без телефони, без mp3-плеъри или лаптопи. Седиш и съзерцаваш зелената британска шир. Какво по-прекрасно начало за работния ден.
