"Вече съм по-малко оптимист за подписване на споразумение между работодатели и синдикати за механизъм за определяне на минималната работна заплата". Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков пред БНТ. Изводът той е направил след срещи с работодателски и синдикални организации.
"Останах с впечатление, че работодатели и синдикати имат големи различия по отношение диапазона, в който да се определя конкретното равнище на минималната заплата, както и по текущото равнище на работната заплата и дали тя отговаря на производителността на работещите", каза Петков.
Работодателите настояват за 41-42% от средната заплата да определят минималната, синдикатите са за поне 50%.
Правителството ще увеличава минималната работна с по 50 лв. в следващите 3 години, а последната - с 40. Така трябва да постигнем обещанието ни за 650 лв. минимална заплата, каза Петков.
Късно вчера бизнес и синдикати извадиха "тежката артилерия" в лют спор в предаването "Референдум" по БНТ относно минималните заплати. Едни срещу други застанаха лидерите на двата основни синдиката КНСБ и КТ Подкрепа Пламен Димитров и Димитър Манолов и шефовете на КРИБ и АИКБ Кирил Домусчиев и Васил Велев.
Повод бе определянето на механизмите за минималната работна заплата и въобще необходимостта от такова административно определяно заплащане. Бизнесът бе на мнение, че въпросната заплата вреди на бизнеса, по-специално на малкия и среден бизнес. Също бе подчертано, че в страните, в които минимална заплата няма, отчитат по-добри икономически резултати.
„Надявам се, че в крайна сметка след доста разговори, които сме провели с двата синдиката на най-високо ниво, в крайна сметка ще се върнем към това, което принципно се бяхме разбрали в предходни наши срещи и в един директен диалог ще се разберем по какъв начин трябва да се определят минималното заплащане. За да може да спре дебата, който всяка година се води – дали да бъде 420 или 450. За да можем да концентриране усилията си към по ползотворни за държавата и икономиката неща”, каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров се съгласи, че диалогът за механизма за определяне на МРЗ е отнел твърде много време. „Умерен оптимист съм, че въпреки сложните преговори, ще има консенсус възможно най-скоро”, каза още той.
Страстите в студиото обаче се нажежиха, когато председателят на АИКБ Васил Велев се обяви за идеята за отмяна на минималната работна заплата. По думите му, би било много по-добре да има договаряне на заплащане по икономически браншове. Той посочи, че в страните, в които това се практикува, заплатите са с 60% по-високи, отколкото в страните, където има административно определяне на МРЗ, безработицата е с 40% по-ниска.
Пламен Димитров обаче не се съгласи с думите му и каза, че това е манипулация с цифри.
Това ядоса председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, който емоционално коментира:
„Няма да говорите цяла вечер само вие тука. Тези ваши неща ги гледаме всеки ден по телевизията. Изслушайте колегата. Смятам, че господин Велев и аз познаваме математиката доста по-добре от вас.
Много хора не могат да разберат едно нещо. Сред тях са и синдикалистите. В България има индустрии, няколко вида индустрии. Сред тях има такива, които този дебат въобще не ги интересува. За тях заплатата от 500-600 лева отдавна са забравили. Те са гръбнакът на ръста на износа и промишленото производство. Темата за МРЗ ги засяга малкия и средния бизнес. За тях това е важно. Има хора, които не могат да си позволят тези увеличения на заплатите и тези хора ще ги вкараме в сивия сектор. Затова искаме да има формула, принцип, който да е валиден за всички. Затова трябва да се седнем със синдикатите и да се разберем за минималните осигурителни прагове”, обясни председателят на КРИБ.
По думите на Домусчиев има логика да се иска минимални заплати за различните региони.
Домусчиев призова синдикатите да се грижат повече за условията на труд на работниците, отколкото за това как се прави бизнес и икономика, защото това не е част от тяхната работа.
"Много предприятия, които се управляваха от синдикатите, фалираха. И примерите са много за това. Пример за лошо управление на синдикатите е БДЖ, което е във фактически фалит", каза Домусчиев.
