Българската народна банка (БНБ) работи с всички сили, за да може на 1 януари 2025 г. България да стане член на еврозоната. Това увери подуправителят на БНБ Андрей Гюров пред БНТ.

По думите му до края на годината инфлацията ще спадне до нива, при които България ще покрива инфлационния критерий, който е единственият, който страната не изпълнява.

"Инфлацията е заложена още от Договора за Маастрихт, но винаги може да се направи известна интерпретация за периода, в който ще бъде измервана годишната инфлация. Това, което е интересно, е, че както инфлацията нарасна бързо след войната и енергийната криза, така и сега в България спада много по-бързо в сравнение с други европейски страни и всеки месец ни доближава до изпълнение на този критерий", подчерта Гюров.

На вметка на водещата, че всеки втори българин се чувства притеснен от въвеждането на еврото, той коментира, че нагласите у хората са такива, каквито са, но те са базирани на това, че се "говори с внушения, а не с факти". Припомни, че БНБ вече има изградена секция на сайта си, където има различни анализи, които по думите на Гюров показвали, че притесненията на хората са неоснователни.

"Няма отрицателни ефекти и рязко повишение на инфлацията (след евентуално влизане на България в еврозоната - бел. ред.). Би трябвало информационната кампания да успокои страховете на хората", отбеляза той.

Във връзка с промените в Закона за БНБ, които парламентът ще гледа утре на второ четене, беше попитан как ще се промени дейността на БНБ. "Първото нещо, което ще се уреди в закона, е статутът на еврото като платежно средство в България. Второ, функциите, които Централната банка ще изпълнява в системата на европейските централни банки", посочи подуправителят на БНБ.

По повод образувалия се според мнозина анализатори имотен балон коментира, че за БНБ това е риск, както каза по-рано и управителят на Централната банка Димитър Радев.

"Ролята на финансовата система и на банките е по принцип да управляват рискове. Много внимателно наблюдаваме в БНБ тенденциите. На базата на цялата тази информация се взимат решения, за да се ограничат по-големите ръстове. Наистина наблюдаваме голям ръст на кредитирането, един от най-големите в Европа. На базата на тези данни ще вземем решение как ще постъпим. БНБ, работейки като валутен съвет, няма пълния инструментариум за монетарна политика", изтъкна Гюров в отговор на въпрос как БНБ може да ограничи отпускането на кредити.

Припомни, че инструментите, с които разполага БНБ, са: рисков буфер, антицикличен буфер, нивото на задължителните минимални резерви на банките. Посочи, че засега увеличението до 15% на задължителните минимални резерви не оказва сериозно влияние върху ръста на кредитиране и върху цената на кредитиране по причина, че във финансовата система все още има голяма ликвидност.

"Истината е, че в българската банкова система има много висока ликвидност. Защо е това? Няколко причини - едната е, че има известен традиционализъм у българите за управлението на средствата си. Много положително би било българите да се преориентират към други инструменти за влагане на парите си", изтъкна той.

Запитан дали когато България влезе в еврозоната може да се очаква увеличение на лихвите по депозитите той отбеляза, че по принцип би трябвало да се увеличат лихвите по депозитите както е в останалите банки в ЕС.