Автори на коментара: Апостол Апостолов, Ивайло Ачев, Econ.bg

Открай време като притча се носи идеята, че Българската национална телевизия е институцията, която "люпи" кадри в телевизионната ни журналистика. На "националния лидер" му се носи и славата, че е пример за по-младите в тази професия. Няма спор, че през последните години бяха направени много неща обществената ни телевизия да не отстъпва на европейските медии. Модернизираха се студия, смениха се шапките.

Но техниката и визията не са единствените неща, на които трябва да се обръща внимание. Факторът, който все още много "куца", е именно лексикалният запас - по-конкретно при спортните журналисти. Там е необходима много работа. За по-младите журналисти може да се каже, че се контролират и спазват правилата на езиковия изказ. Има обаче хора от по-старата генерация, които нито ги спазват, нито пък имат намерение да го правят. И като пример можем да посочим коментатора на срещата в четвъртък между отборите на "Литекс" (Ловеч) и "БАТЕ" (Борисов) господин Петър Василев. Човекът направи така, че диалектът трайно се настани в ефира на националната медия в периода от 21:00 до 23:30 на 27 август 2009 г. То не беше "екане", то не бяха словоформи, характерни за западнобългарското наречие... Да се чуди човек дали говорът идва от телевизионния приемник или от дядовците на пейката пред блока.

Впрочем преди време от телевизията заявиха намерение да работят с преподаватели-филолози от Софийския университет, за да подобрят езиковия изказ на хората зад микрофона. Прекрасни намерения, но само на думи. Та за въпросния журналист... футболните запалянковци отдавна са свикнали и не им прави впечатление ограниченият брой клиширани изрази, които той използва по време на коментарите си. Те дори не го и слушат, освен в случаите, когато изръсва някой тотален бисер от типа "Роналдо подава на Роналдо". Тук не говорим и за видимо изразяваните футболни пристрастия по време на ефир. Доколко един журналист трябва да изразява личната си позиция - това е тема на друг разговор. Остава обаче въпросът докога някои коментатори в БНТ няма да виждат играта (не да гледат, да виждат) и ще я карат на клишета.

Искрено се надяваме хората, чиито гласове и визия формират облика на обществената ни телевизия, да не са забравили, че с поведението и работата си формират пример както в обществото, така и сред по-младите журналисти.