Само преди дни политологът Иван Кръстев определи единствената (която открих в материала, публикуван в Mediapool.bg) слабост на премиера Бойко Борисов - "непостоянството му", като нещо, в което "се крие силата му, понеже такова било поведението на българските избиратели".

Да разгледаме еволюцията на изказванията на управляващите, свързани с държавния бюджет:

- 5 юли 2009 г. - Икономическият екип обещава бързо да ревизира бюджета, да намали разходите и да избегне изпадането във финансова криза. ГЕРБ обещава да започне преговори с Международния валутен фонд (МВФ), за да вдъхне сигурност на инвеститорите.

- 4 септември 2009 г. - Правителството е предприело действия по съкращаване на разходите на отделните министерства, както и мерки за увеличаване на събираемостта на бюджетните приходи. Очаква се те да доведат до постигане на балансиран бюджет в края на 2009 г., заяви министърът на финансите Симеон Дянков

- 22 септември 2009 г. - До края на 2009 г. преговорите с МВФ за вземане на заем са безсмислени, съобщи министърът на финансите Симеон Дянков.

- 28 октомври 2009 г. - Дянков е категоричен, че бюджетът за 2010 г. ще бъде балансиран.

- 19 декември 2009 г. - Било е невъзможно да завършим 2009 г. без дефицит, но все пак бюджетният дефицит у нас ще е най-малкият в ЕС и страната ни е "отличник", отбеляза министърът на финансите Симеон Дянков.

- 22 януари 2010 г. - Говорихме с президента за допускане на 1% дефицит на държавния бюджет за 2010 г., но по въпроса ще си кажат мнението и финансистите, обясни премиерът Бойко Борисов.

Преобладаващите изказвания са на финансовия министър, защото той е експертът в тази постановка, а последният цитат е на премиера, защото приемането на държавния бюджет в крайна сметка е политическо, а не експертно решение. Като оставим настрана непоследователните изказвания за заем от МВФ, който трябваше да се използва, за да се помогне на държавния бюджет и самото изпълнение на бюджет 2009 г., да обърнем повече внимание на фискалните цели за тази година.

България може да си позволи фискален дефицит от 3%, ако пожелае. Това е горната граница, която се налага от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, и размерът на дефицита до тази граница може да бъде оправдан - БВП на страната понесе сериозен удар и от ръст от 6% през 2008 г., в момента се очаква през 2009 г. той да се свие с около 5%. Допълнителните разходи могат да се насочат към осигуряване на нови работни места, както и към запазване на съществуващите в силно засегнатите от кризата сектори. Същевременно всичко това не би влошило показателя за държавна задлъжнялост до такава степен, че той да прескочи горната граница на другия критерий от Маастрихт - отношение на държавен дълг към БВП под 60%. Дотук добре, но това, че България може да си позволи дефицит от 3%, не означава, че трябва да го направи...

Допълнителното задлъжняване на страната означава едно-единствено нещо - повече разходи в бъдеще. Те ще бъдат компенсирани или чрез реален ръст на икономиката през следващите години с по-висок процент, отколкото е възвръщаемостта по новия дълг, или чрез необходимост от увеличаване на приходите в хазната по друг начин, или чрез намаляване на фискалния резерв.

Досега вече трябва да е станало ясно, че фискалният резерв осигурява стабилност на икономиката, т.е. не бива да се харчи за друго, освен за изплащане на външен дълг и за структурни реформи, както и че все още е неясен характерът на възстановяването, но е почти сигурно, че връщането към нивата от преди кризата ще отнеме време. Остава единствено увеличаването на приходите в хазната по друг начин, което може да се случи само чрез ръст на данъците, били те преки или косвени. Бъдещото увеличение на изземваните средства от държавата ще повлияе негативно на перспективите за ръст на БВП в средносрочен план.

С по-високата задлъжнялост се асоциира и по-висок риск, който ще увеличи както цената за набиране на нов държавен ресурс, така и лихвите, които плаща реалният сектор за външен ресурс. Последното ще ограничи икономическата активност, което от своя страна допълнително ще ограничи бъдещия достъп на държавата до финансов ресурс. В крайна сметка увеличаването на дългосрочните лихви ще се окаже проблем пред стремежа на България да се присъедини към еврозоната, където горният праг за дългосрочни лихви в момента е 6.5%.

Наред с това държавата е доказала редица пъти, че не изразходва средства по най-ефективния начин. Т.е. съществува рискът от надплащане за стоки и услуги, както и предпочитане на едни фирми пред други, независимо от качеството на услугата, която предлагат. Това от една страна ще изкриви конкуренцията на пазара в полза на по-неефективни компании. Запазването на работните места при намаляло търсене, каквото фирмите правеха и досега, ще намали допълнително конкурентоспособността на българските компании. А тя вече понесе сериозен удар от значително по-високата инфлация в страната в сравнение с външните търговски партньори.

Заедно с чисто техническите негативи, които ще понесем при регистриране на бюджетен дефицит през 2010 г., страната ще стане жертва и на липса на доверие от международните й партньори и най-вече от Европейския съюз. От една страна това ще бъде резултатът от непостоянните правителствени изявления и поведение, които държат партньорите на страната извън равновесие. От друга страна по-доброто развитие на икономиката през 2010 г. от това, върху което е базиран държавният бюджет, ще осигури повече приходи. Неизползването на допълнителните средства за балансиране на бюджета и увеличаването на дефицита от 0.7% на 1% ще оправдаят притесненията на ЕС от водене на популистка, а не благоразумна фискална политика в България.

В крайна сметка въпросът не опира до това колко се харчи, а как. Именно затова преди кризата редица държави изземваха под 40% от БВП от населението и предлагаха далеч по-качествени публични услуги от тези, на които се радваме в България.