Над 1,75 млрд. лв. бюджет на София за 2019 г. и инвестиционна програма от 632 млн. лв. обсъждат в момента столичните общински съветници.

“Тези 1,75 млрд. лв. показват директно мащаба на промяната, която постигаме. Преди 10 г. бюджетът на София беше 1 милиард, а днес е със 750 млн. лв. повече. Това означава, че всяка година сме привличали 75 млн. лв. повече за инвестиции в града. Дали това е много или малко всеки може да прецени сам”, заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова при представянето на финансовата рамка за 2019 г.

Тя напомни, че през 2005 г. столицата е имала едва 467 млн. лв. бюджет. И уточни, че увеличението с 1,282 млрд. лв. днес се дължи не само на европейските програми, но и на собствените приходи на общината. В проектобюджета собствените приходи са над 725 млн. лв., а през 2005 г. са били 229 млн. лв. “За 13 г. сме събрали 496 млн. лв. повече. Това е прекият резултат от политиката ни за по-добра събираемост и за привличане на европейско финансиране за София. И нито един лев от тези пари не е дошъл даром”, отсече Фандъкова.

За инвестиционната програма от 632 млн. лв. тя обясни, че “това са средства, които се инвестират директно в промяната и развитието на София” и напомни, че през 2005 г. парите за строителство са били 198 млн. лв.

През 2019 г. приоритет ще са модернизацията на градския транспорт, ремонтите, екологията и образованието.

“За София 2019 г. безспорно е годината на метрото и на модернизацията на градския транспорт. Осигурили сме 320 млн. лв. за строителството на 12 км. от третата линия, като до края на годината ще пуснем 8 км. от нея. Тази година ще достигнем почти цялостно обновяване на градските автобуси. С пускането на още 82 нови автобуса, средната възраст на автобусите на градския транспорт ще е 6 г. Преди 10 г. тя беше 18 г.”, каза столичният кмет.

За покупка на нови автобуси и трамваи са предвидени 133 млн. лв. За 10 г. само с подмяната на автобусите били намалени 2,5 пъти емисиите от градския транспорт.

Над 86 млн. лв. се предвиждат за основни ремонти на улици и булеварди. Освен тях са планирани и 37 млн. лв. за текущи ремонти. 37,6 млн. лв. ще се инвестират в озеленяване и ремонти на паркове - Западен, Северен, Южен, Борисовата градина и парк “Заимов”. Общината ще изгради своя система за мониторинг на качеството на въздуха от 22 сензора и мобилна станция.

Фандъкова отчете и рекордни инвестиции в образование - над 75 млн. лв. Те са за 15 нови детски градини, разширения на 10 училища и 2 ясли.

2,5 млн. лв. се предвиждат за изграждане на модулни жилища, които са част от програмата за премахване на Виетнамските общежития. Работи се и по нова наредба за общинските жилища, като се предвижда към новите наематели да има изискване да не се топлят на твърдо битово гориво.

Над 6,6 млн. лв. са задвлени за ремонти на Кукления театър и Столичната библиотека, както и за строителството на Център за съвременно изкуство „Топлоцентралата“.

“Дали един бюджет е голям или малък зависи от това с какво го сравняваме. Ако го сравняваме с бюджета на другите европейски столици, с които обичаме да се сравняваме – това определено е един доста скромен бюджет. Ако го сравним с бюджета на София преди 10 или 13 г. - това е един много сериозен бюджет. През 2005 г. бюджетът за образование е 3,9 млн. лв., днес - 76 млн. лв. През 2005 г. средствата за строителството на метрото са 93 млн. лв., а сега - 320 млн. лв. През 2005 г. парите за ремонт на улици са 27 млн. лв., а сега - 86 млн. лв. Зад тези числа стои много сериозна работа и отговорност”, заяви Фандъкова.

Според шефа на групата на БСП в СОС Калоян Паргов обаче бюджетът е копие на този от 2018 г. “Не е решен нито един проблем на София. Няма недостиг на места за детските градини ли? Справихме се с трафика и задръстванията или пък крайните квартали светнаха? Как да подкрепим такава политика?”, попита Паргов и определи бюджета като счетоводна сметка. На въпрос защо БСП не е предложила алтернативен бюджет, той отговори, че ще го направи след местните избори.

От политическа група 5 също заявиха, че няма да подкрепят бюджета, защото “ролята на СОС е да определя секторни политики, а не да гласува технически въпроси”.