Не е лесно да си българин в днешно време. Но пък е много лесно да си мазохист или поне такъв, който прилага на практика популярната ни поговорка: "На чужд гръб и 100 тояги са малко". В случая тоягите са 220, при това милиона.

За пореден път некомпетентното ни управление (въздържам се да използвам други думи, защото все пак не пиша в интернет форум) успява да се провали с гръм и трясък. Решението на Европейската комисия (ЕК) да ни отнеме 220 млн. евро по програма ФАР е равносилно на футболния пердах 1:6, който ни хвърли Сърбия преди седмица. В случая обаче еквивалент на този един български гол лично аз не мога да намеря, може би не съм достатъчно наблюдателен, ами само вия към Луната, както услужливо спомена преди известно време главният ватман, каращ трамвай „България”. Оставаме си значи със скромната „европейска шестица”.

И тъй като съм явно ослепял и не мога да видя невероятния напредък след като ЕК ни предупреди преди пет месеца какво ще последва, бих искал като гражданин на Република България да попитам: „Хора, вие, които ви брули вятърът по върховете, обяснете ми как успяхте да не вземете пари, които ви се дават безвъзмездно и наготово? И защо изобщо се стигна до там ЕК да ни порицава? (това дори е ВЪПРОС НОМЕР ЕДНО !!!)” Изглежда абсурдно и невероятно, нали? Това е все едно да спечелите шестица от тотото и да не отидете да приберете печалбата, защото ви мързи да пресечете улицата.

Но дали всъщност всичко изглежда толкова лесно? ЕС дава пари, а нашите управници не съумяват да ги вземат. Предвид многократните доказателства с оглед действия на практика едва ли някой нормално мислещ българин се съмнява, че управниците ни си вършат работата толкова ефективно, колкото и националният ни отбор по футбол да речем. Затова реших да проявя любопитство и да се запозная с основните цели на програма ФАР, която сигурно блести твърде много в очите на някои начетени люде, та затова те се помъчиха да изключат копчето.

И така - общата цел на ФАР е да се изпълнят т.нар. Копенхагенски критерии, които са три вида: политически, икономически и способност за поемане на задълженията на България, произтичащи от членството й в ЕС. Интересното е, че политическите критерии включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, правова държава, спазване правата на човека, зачитане и закрила на малцинствата. Да видим кои от тези критерии са изпълнени у нас, но не според доклад или статистика на властта, а според изискванията на обикновените граждани.

- стабилност на институциите, гарантиращи демокрация - тук давам само за пример броя на вотовете на недоверие през последното десетилетие и конкретно към това управление. Аз съм слаб по математика и не мога да броя добре, помните, че недовиждам все пак, затова оставям на вас, читателите на Econ.bg, да си спомните и да ги преброите (управляващите и те могат да се включат, сигурно е че до 220 млн. могат да броят). Със сигурност повторенията на тази така симпатична процедура не отговарят на определението „стабилност”.

- правова държава - упс, ето тук става интересно толкова, колкото и в българското наказателно поле при двоен сръбски пас. Определението за този термин гласи: „държава, основана и работеща на базата на правото и закона”. Такава е и нашата държава, нали? Поне според конституцията ни, според управляващите, според съюзниците ни и т.н. Всъщност обаче трябва само да погледнем как се поставят основите на правовата държава т.е. законите. Предполагам, виждали сте как се гласуват тези закони – с по един народен представител на всеки ред, тичащ с картите на колегите си от банка на банка за гласуване. Казано в прав текст почти всеки закон се приема на базата на измама, защото ние, гражданите на България, делегираме на народните представители правото да ни управляват и да създават закони, но не им делегираме правото те да го прахосват и да го комбинират посредством евтини измами и прехвърляне на отговорност.

- спазване на правата на човека - спазват се, как да не се спазват. Например идват от ЧЕЗ и ти дърпат шалтера по правилник, след като с най-малки буквички са те уведомили в известията си за някоя неплатена сметка, но когато си платиш сметката и дори дадеш пари за „експресно пускане на тока т.е. 6 астрономически часа”, енергото успява да врътне правилно бушона след близо денонощие и то след куп разговори и убеждения кой, къде и какво. Тук правото да ти спрат дадена благина се спазва, но правото да я пуснат – не особено, значи сме 50/50.

- зачитане и закрила на малцинствата. Ето тук сме отличници. Виждали ли сте някой наш по-тъмен сънародник да бъде глобен в трамвая, защото не е дупчил билетче? Не? Ама и вие май трябва да си купите очила, при ватманa не се продават, да знаете, там на идеи и мечти я карат.

И какво излезе в крайна сметка – три от четири при преброяването на политическите критерии – оптимизъм, дами и господа. Присъдата – ами мамиш, мила Българийо! Отговорността – всички са виновни, прочетете само днешните ни материали и ще се убедите. Общата отговорност обаче е равна само на едно -  колективна безотговорност. Да, за вас се отнася, ватмани и партизани, и за вас, които владеете времето (45 години стигат). Всички вие успяхте да получите отговор "колективна безотговорност". Затова не се учудвайте, ако някой хубав ден ние, българските граждани, теглим чертата окончателно и изкараме друг отговор – демократичен или просто природен т.е. еволюционен. И без това правата и свързаните с тях задължения в България не съществуват като понятие, няма причина и ние да се съобразяваме с вас, след като вие не се съобразявате с нас.