Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Странно е да живееш в държава, в която чиновникът е облечен във власт и мечтае за още; държава, в която да се занимаваш с бизнес е много по-лошо, отколкото да си представител на държавната администрация. Човек се ражда и цял живот се стреми да стане част от номенклатурата и всичко това се приема за част от нашата национална "нормалност".

Това, което в последните години тласка англосаксонските страни толкова напред в развитието, е намаляването на държавата в реалната икономика. Идеята е пазарът да запази този, който предлага най-качествена услуга на най-достъпни цени. Желанието на чиновника е да има повече лостове в ръцете си, с които той да влияе на този процес, да засилва ролята му в обществото, а защо не и да извлече допълнителни материални изгоди, ако може.

В последната седмица наблюдавахме два примера за силата на бюрокрацията, които някак си са много близки по своята същност, но и показват как властта пряко влияе върху бизнеса. Между първо и второ четене в парламента бяха внесени проблематични текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър (ЗТР). Според последната промяна от 2008 г., базата данни реално стана достъпна в интернет и позволява на бизнес, журналисти, юристи и граждани да правят справки, преди да инвестират, да търгуват или просто да се уверят в "репутацията" на даден бизнесмен.

Инициираната промяна от страна на управляващите цели да се прекрати свободният достъп до фирмените дела, като привилегията остава за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, МВР и други лица по силата на служебното им положение. С това предложение достъпът до ЗТР започва да прилича на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.

Според правото на Европейския съюз търговският регистър трябва да е публичен, и то в електронен вид. Според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация на търговците, особено данни за лицата, които ги представляват. А най-интересното е, че в България от 1898 г. търговските дела са публични.

Идеята на управляващите е, че този достъп създава условия за облагодетелстване с личните данни на търговците. Въпроса е от кого!? Арестите относно имотната мафия, "Наглите" и други престъпници, досега показват че винаги в подобен род престъпления има замесен адвокат, нотариус или представител на изпълнителната власт. Ние се опитваме да ограничим правото на достъп на единствените "контрольори" на случващото се в една държава - медиите и гражданското общество. Очевидно е, че за властимащите това са представителите на крими контингента в България. Рискът да те запомнят с подобна законова промяна е огромен, но пък вероятността да бъдеш уволнен от работодателя ти (избирателите) скоропостижно е още по-голям.

Подобен казус наблюдаваме дори на пазар като борсата, в която всички участници трябва да са равни и да имат равен и улеснен достъп до информацията, касаеща борсовата търговия. Ако тези условия бяха изпълнени, нямаше да се стигне до проблема със "Софикс". Благодарение на този проблем, инвестиционната общност разбра че сме по-изостанали в това отношение от Сърбия и очевидно имаме нужда от изменения в законите и правилниците.

Силата на чиновника са неговата власт и благоволение. Но истината е, че самите ние сме се отказали от правата си. Невежеството на избирателя по основните въпроси овластява бюрократа. Демокрацията става неосъществима, ако гражданското общество не може да си състави собствено мнение по основните икономически и политически проблеми. Лудвиг фон Мизес казва, че ако гражданите са под интелектуалното господство на бюрократите-професионалисти, това означава разделяне на обществото на две касти: управляващи професионалисти-брамини и лековерно простолюдие.

Ще завърша с една негова мисъл: "Демокрацията не е благо, тя е съкровище, което всекидневно трябва да се защитава и печели наново с неимоверни усилия".