Автор на статията: Ралица Стоянова*


Малко история

Безплатните издания са сравнително нова тенденция в световните медийни условия. Първата вълна от подобни издания се появява през 70-те години на XX век, когато те представляват по-скоро рекламни брошури. През 1995 г. в Стокхолм стартира Metro International, a през 1999 г. в Лондон започва да се разпространява Metro. След 2000 г. безплатните издания набират скорост в световен мащаб.

В България се правят опити за издаване на безплатни вестници от началото на 90-те години, но те обикновено имат няколкомесечен живот. От няколко години безплатните издания започват да навлизат по-уверено на българския пазар, а от малко повече от месец в София се разпространява и първият безплатен вестник - "19 минути".

Безспорно тези издания представляват интерес за масовия читател, най-малкото защото не е необходимо да плаща за тях. Те му се подаряват в ресторанта, в магазина, на улицата. А кой не обича да получава подаръци? Освен това тези тънки книжки съдържат полезна информация, поднесена в малък обем и лесносмилаема. С тях можеш да си уплътниш времето на път за работа (всички знаем, че сутрешното пътуване в София може да продължи с часове), да се информираш какво дават в киното довечера или просто да прочетеш последната клюка от шоубизнеса.

Видове безплатни издания в България

Въпреки че, както вече споменах, безплатните издания са предназначени за масовия читател, и при тях съществува известно фрагментиране – според това колко често се издават /по признака периодичност вече са се обособили три вида - всекидневни ( „19 минути”), седмични ( „Програмата”, Week) и месечни (Go Guide)/ и според съдържанието им /тук пак има три категории - справочници („Програмата”), лайфстайл (Go Guide, „Една седмица в София”) и информационно-новинарски (Week)/.

Фокусът на дневните е върху случващото се в момента, в същия ден, докато добавената стойност на седмичните и месечните издания е обзорът, филтрирането на това кое е важно на по-глобално ниво. Типът „справочник” предлага на читателите информация за програмата на кината, театрите, телевизиите. Лайфстайл изданията представят актуални клубове, модни тенденции, личности, а информационно-новинарските публикуват новини, коментари, анализи, интервюта. Справочните и лайфстайл изданията до голяма степен вече са наложени в София, докато информационните представляват тепърва формираща се ниша и тяхното налагане предстои.

Какво е важно за успеха на безплатните издания?

Според управителя на Week Пламен Вушев най-важното за безплатните издания е таргетирането на подходящи локации и методът на дистрибуция. При масовите печатни медии има рязък спад на тиражите, който не е толкова заради липса на интерес към съдържанието, а заради метода на дистрибуция. Работещите, заетите хора не се чувстват комфортно с такъв бавен формат на дистрибуция като купуването от някой реп или пък носенето вкъщи (при абонамент). Докато, когато изданието е широкодостъпно, хората имат фундаментален интерес към информацията. Безплатните издания адресират точно този проблем – метода на дистрибуция. Те са достъпни на място, където човек има време за четене. Тези издания дават за сравнително кратко време обзор на събитията (не е случайно заглавието на в. „19 минути" например), казва още Вушев.

Кой плаща за безплатните издания?

Ясно е, че след като тези издания са безплатни за читателите, те не се издържат от тираж, а се финансират от рекламодателите. Но за да повярват рекламодателите в тях и да им се доверят, изданията трябва да съумеят да привлекат определена аудитория, определена таргет група. В различните издания рекламират фирми, които смятат, че съдържанието на списанието/вестника ще привлече аудитория, която би могла да бъде техен потенциален клиент. Така например в Go Guide, чиито читатели са предимно млади хора между 18 и 35 г., има подробни статии, които представят актуални клубове и заведения. И въпреки че читателят не плаща пряко за тези издания, именно той определя дали те ще бъдат успешни или не, защото от неговия интерес към тях зависи доверието на рекламодателите.

Платени медии vs. безплатни медии

Платените печатни медии изтъкват като недостатък на безплатните издания евентуалното влияние на рекламодателите върху съдържанието на вестника/списанието.

Управителят на Week Пламен Вушев признава, че съществува проблемът с баланса между читатели и рекламодатели. От една страна, ако съдържанието е в полза на рекламодателите, изданието ще загуби читатели. Oт друга обаче всички знаем, че който плаща, той поръчва музиката (в случая текста). Най-голямото изкушение, с което трябва да се справят издателите, е да не се поддават, да бъдат обективни.

Според Вушев обаче нападките от платените печатни медии, че безплатните медии по някакъв начин се влияят от рекламодателите, са неоснователни, защото това са нападки и към електронните медии, и към телевизията, които фундаментално са безплатни за читателите/зрителите си, но се издържат и от реклама.

Няколко цифри вместо заключение

Свят: В началото на 2006 г. безплатни издания има в 39 страни. Само в Европа се разпространяват над 100 безплатни вестника с общо 28-милионен дневен тираж. Броят на изданията от този тип се е удвоил за последните 3 години. Световните продажби на безплатните издания за ден достигат 573 млн. копия в 232 държави. Лондонският вестник Metro се разпространява в над 550 000 екземпляра дневно.

България: В началото на 90-те години се появяват първите български безплатни вестници ("Всеки дом", "Малък безплатен вестник", "Диалог", "АЛО...".), които са изчезвали няколко месеца след създаването си.

В момента в София безплатно се разпространяват: „19 минути” (тираж 100 000 екземпляра дневно, издава се от „Бал Медиа” АД), „Програмата” (25 000 екземпляра седмично, издава се от „Програмата Медиа Груп” ООД), Week (10 000 екземпляра седмично, издава се от "Джобс бг" ООД), Go guide, (15 000 екземпляра месечно, издава се от „Хай Енд” ООД

Горните цифри показват, че в България безплатните издания формират един динамично развиващ се пазар на печатни медии. Има сериозни предпоставки голям процент от масовите издания да станат безплатни. И въпреки че българинът е научен, че безплатен обяд няма (съответно и безплатен вестник) и все още се отнася донякъде негативно, донякъде с насмешка към т.нар. безплатни издания (за което свидетелстват мнения на хора, които намерих из виртуалното пространство най-вече относно в. „19 минути”) смятам, че в най-близко бъдеще те ще се утвърдят и ще станат неизменен спътник на сутрешното кафе или на дългото пътуване към офиса.


*Ралица Стоянова е във втори курс, специалност "Журналистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В момента е стажант в Econ.bg