Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 2.
(1) Системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор отговарят на изискванията на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 19, 77, 88, 99, 105 от 2005 г.; изм., бр. 95 от 2005 г., бр. 17, 29, 34 от 2006 г.; доп., бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2006 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
(2) Системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор, както и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване отговарят на стандартите, съдържащи се в Приложение 10 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и измененията и допълненията към нея, Регламентите на Европейския съюз, както и на изискванията по тази наредба.
(1) Наземните системи и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор са собственост на доставчика на аеронавигационно обслужване (ДАНО), който притежава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, издадено от ГД "ГВА".
(2) Бордните системи и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор са собственост на авиационните оператори, собственици на въздухоплавателни средства (ВС).
Чл. 4. Ползватели на аеронавигационното обслужване, предоставяно от средствата и системите за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор, са екипажите на ВС, оборудвани със съответните технически средства, отговарящи на изискванията по чл. 2, ал. 1 и 2.
Чл. 5.
(1) Въвеждането и снемането от експлоатация на системи и средства за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор, използвани за осигуряване и управление на въздушното движение, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (АИП) съгласно Наредба № 15 за аеронавигационното информационно обслужване (ДВ, бр. 96 от 1999 г.).
(2) За промяна във времето на работа или параметрите на системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор се издава съответното съобщение (НОТАМ) съгласно разпоредбите на Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване.
Чл. 6. Системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор подлежат на периодични наземни и/или летателни проверки и им се издава удостоверение за експлотационна годност съгласно Наредба № 141 от 2002 г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане (обн., ДВ, бр. 35 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2006 г.).
Чл. 7. Системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор се осигуряват според предназначението им с подходящо програмно осигуряване, електрозахранване и технически средства съгласно изискванията по чл. 2, ал. 1 и 2, така че да се гарантира непрекъснатост на работата им.
Чл. 8. Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира и отговаря за предаването на информация за експлоатационното състояние на средствата и системите за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор и информация от значение за изпълнението на полетите на ВС на органите, определени за осигуряване и управление на въздушното движение.
Чл. 9.
(1) Собствениците на системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор и ползвателите на информацията, излъчвана и/или получавана от тях, я записват на магнитни, оптически или друг вид носители.
(2) Оригиналните записи по ал. 1 се съхраняват най-малко 30 дни, а в случай на авиационно разследване - до завършването му.
(3) Копия от записите на информацията по ал. 1 се съхраняват за срок, по-голям от срока по ал. 2 по преценка на комисията, извършваща авиационното разследване, съгласно Наредба № 13 от 1999 г. за разследване на авиационни произшествия в Република България (ДВ, бр. 12 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2004 г.; бр. 77 от 2005 г.).
Глава втора
РАДИОНАВИГАЦИОННИ СИСТЕМИ И СРЕДСТВА
Раздел I
Системи, осигуряващи подхода за кацане, кацането и излитането на въздухоплавателните средства
(1) Стандартните инструментални системи за прецизен подход и кацане са курсо-глисадната система за прецизен подход за кацане (ILS), микровълновата система за кацане (MLS) и глобалната навигационна спьтникова система (GNSS).
(2) Стандартна инструментална система може да се замени с алтернативна инструментална система в съответствие с европейския аеронавигационен план.
(3) Стандартната инструментална система е с експлоатационни характеристики, които съответстват на категорията на пистата за излитане и кацане (ПИК), за която е предназначена.
Чл. 11. Инструменталните системи, различни от системите ILS или MLS, могат да се използват изцяло или частично заедно с бордното оборудване на ВС, предназначено за работа с ILS или MLS, ако техните експлоатационни характеристики са публикувани в АИП.
Чл. 12. Към стандартните инструментални системи може да се инсталира радиолокационна система за прецизен подход (PAR), оборудвана за двустранна комуникация с екипажа на ВС.
Чл. 13. Обзорната радиолокационна станция (SRE) не може да замести радиолокационната система за прецизен подход (PAR). Обзорната радиолокационна станция (SRE) служи за оказване на помощ при управление на въздушното движение, при използване на инструментални системи за прецизен подход и кацане и осигуряване на подхода, кацането и излитането на ВС.
Чл. 14.
(1) При необходимост инструменталните системи се допълват със средства или системи за насочване, които осигуряват насочване към разчетната траектория на полета и нейното ръчно или автоматично поддържане.
(2) За целите по ал. 1 се използват следните средства за насочване:
1. всенасочени VHF радиофарове (VOR);
2. ненасочени приводни радиостанции (NDB);
3. далекомерни UHF средства (DME).
Чл. 15. Навигационните характеристики (RNP) на инсталираните инструментални системи или средства, използвани за изпълнение на подход за кацане, кацане и излитане, отговарят на изискванията по чл. 2, ал. 2.
Чл. 16. На летищата, оборудвани за кацане по категория I, II и III, се инсталират автоматизирани метеорологични наблюдателни системи (АМНС), които предоставят данни в реално време за метеорологичните параметри, влияещи на подхода за кацане, кацането и излитането на ВС. Автоматизираните метеорологични наблюдателни системи отговарят на изискванията на Наредба № 3 за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.), стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и на тази наредба.
Раздел II
Средства за близка навигация
(1) Всенасочените VHF радиофарове (VOR) са средства за близка навигация.
(2) Всенасочените VHF радиофарове (VOR) се инсталират на места, където при интензивното въздушно движение или ограничената видимост се осигурява безопасно и ефективно управление на въздушното движение.
Чл. 18.
(1) Далекомерните UHF средства (DME) осигуряват на борда на ВС непрекъсната и точна индикация за разстоянието между ВС и местоположението на DME.
(2) Далекомерните UHF средства (DME) се инсталират самостоятелно, а при необходимост от по-точно навигационно обслужване - съвместено с всенасочените VHF радиофарове (VOR).
Раздел III
Други средства за радионавигация
(1) Ненасочените приводни радиостанции (NDB) се инсталират на места, където при използването им заедно с бордната радиопеленгационна апаратура осигуряват насочване към разчетната траектория на полета.
(2) Приводните радиостанции излъчват ненасочени сигнали, посредством които и заедно с бордната радиопеленгационна апаратура пилотът на ВС може да определи пеленга към приводната радиостанция.
Чл. 20.
(1) Маркерните VHF радиофарове се инсталират на места, където се изисква точно определяне на местоположението на ВС при полет по въздушното трасе.
(2) Маркерните VHF радиофарове се използват като помощно средство при снижение на ВС по правилата за полети по прибори при полет извън въздушното трасе.
Чл. 21. Глобалната навигационна спътникова система (GNSS) е стандартно средство за навигация, отговарящо на техническите изисквания по чл. 2, ал. 1 и 2.
Глава трета
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДИОНАВИГАЦИОННИТЕ СРЕДСТВА
Раздел I
Изисквания към курсо-глисадната система за точен подход за кацане
(1) Курсо-глисадната система за точен подход за кацане (ILS) се състои от:
1. курсов VHF предавател;
2. глисаден UHF предавател;
3. маркерни VHF радиофарове;
4. устройства за дистанционно управление и контрол на техническите параметри на компонентите на система ILS.
(2) Използването на съоръжение DME съвместно със системите ILS е възможно вместо използването на всички маркерни VHF радиофарове или на част от тях.
(3) В зависимост от експлоатационните характеристики системите ILS се делят на следните категории:
1. категория I - система ILS, която осигурява насочваща информация на ВС до височина на вземане на решение не по-малка от 60 m и видимост на ПИК не по-малка от 550 m или видимост не по-малка от 800 m;
2. категория II - система ILS, която осигурява насочваща информация на ВС до височина на вземане на решение не по-малка от 30 m и видимост на ПИК не по-малка от 350 m;
3. категория IIIA - система ILS, която осигурява насочваща информация на ВС до височина на вземане на решение по-малка от 30 m и видимост на ПИК не по-малка от 200 m;
4. категория IIIB - система ILS, която осигурява насочваща информация на ВС до височина на вземане на решение по-малка от 15 m и видимост на ПИК не по-малка от 50 m;
5. категория IIIC - система ILS, която осигурява без ограничения за височината на вземане на решение и видимостта на ПИК насочваща информация за кацане и рулиране на ВС по повърхността на ПИК и по пътеките за рулиране.
(4) Когато има установени задоволителни оперативни процедури и качеството на насочването го позволява, може да се използва категория I на ILS с височина на вземане на решение под 60 m заедно с визуално ориентиране.
(5) Категорията на инструменталното съоръжение по ал. 3 съответства най-малко на категорията на обслужваната ПИК за точен подход.
Чл. 23. Отклоненията на инструменталните системи за точен подход за кацане от стандартите и от експлоатационните характеристики се публикуват в АИП.
Чл. 24. За еднакви индикации на приборите на борда на ВС при определено разстояние от прага на ПИК системата ILS, независимо от използваното наземно оборудване, се изгражда и настройва да изобразява еднакви отклонения от курсовата линия или от глисадата.
Чл. 25.
(1) Защитата срещу смущения от многолъчеви отражения се осъществява със защитни зонови критерии, които се разделят на:
1. критична зона на ILS - зона с определени от производителя размери около курсовия и глисадния предавател, в която по време на работа на ILS е забранено движението на превозни средства, включително и на ВС;
2. чувствителна зона на ILS - зона извън критичната, в която паркирането и/или движението на превозни средства, включително и на ВС, се контролира, за да се предотврати смущение в курсовия и глисадния сигнал.
(2) Зоните по ал. 1 се обозначават със светлинна сигнализация и стоп-линия, съгласно Наредба № 14 за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.).
Чл. 26.
(1) Курсовите предаватели на ILS осигуряват положителна насочваща информация в границите на определен сектор от предното покритие или на 360 градуса по азимут.
(2) Антената на курсовия предавател излъчва комплексен сигнал, амплитудно модулиран тон от 90 и 150 Hz, като в посока срещу курсовия предавател дълбочината на модулиране на носещата честота спрямо тон 150 Hz преобладава от дясната страна, а дълбочината спрямо тон 90 Hz преобладава от лявата страна.
(3) Хоризонталните ъгли, които се използват при определяне на диаграмата на курсовия предавател, започват от центъра на антената на курсовия предавател.
(4) Курсовият предавател работи в честотна лента от 108 до 111,975 МHz. Честотното разделение между носещите честоти (при двучестотна курсова система) не може да е по-малко от 5 и повече от 14 kHz.
(5) Курсовият предавател осигурява сигнали, които позволяват нормална работа на типовото бордно оборудване в пределните зони на действие на курсовия и глисадния предавател. Зоната на покритие на курсовия предавател започва от центъра на антенната система на курсовия предавател до:
1. разстояние 46,3 km в границите на плюс/минус 10 градуса от предната курсова линия;
2. разстояние 31,5 km в границите между 10 градуса и 35 градуса от предната курсова линия;
3. разстояние 18,5 km извън плюс/минус 35 градуса от предната курсова линия.
(6) В случаите, когато топографските характеристики на местността или оперативните изисквания позволяват, се допуска зоната на действие по ал. 5 да се намали до 33,3 km в границите на плюс/минус 10 градуса или да се намали до 18,5 km в останалата част от покритието, когато алтернативни аеронавигационни средства осигуряват задоволително покритие в междинната зона за подход. Сигналите на курсовия предавател се приемат на височина, най-малко 600 m над прага на ПИК или на 300 m над най-високата точка на междинния етап на полета, като се отчита по-голямата стойност. Сигналите се приемат на разстоянията по ал. 5 до точки от повърхност с наклон 7 градуса над хоризонта, преминаващ през антената на курсовия предавател.
(7) Напрегнатостта на полето във всички зони по ал. 5 не може да бъде под 40 микроволта на метър (минус 114 dBW/m2), освен в случаите:
1. за курсов предавател категория I - минималната напрегнатост на полето е не по-малка от 90 микроволта на метър (минус 107 dBW/m2) по глисадата и в рамките на курсовия сектор от точка на разстояние 18,5 km до точка с височина 60 m над хоризонталната равнина, преминаваща през прага на ПИК;
2. за курсов предавател категория II - минималната напрегнатост на полето е не по-малка от 100 микроволта на метър (минус 106 dBW/m2) по глисадата и в рамките на курсовия сектор от точка на разстояние 18,5 km, като напрегнатостта се увеличава до величина над 200 микроволта на метър (минус 100 dBW/m2) до точка с височина 15 m над хоризонталната равнина, преминаваща прeз прага на ПИК;
3. за курсов предавател категория III - минималната напрегнатост на полето е не по-малка от 100 микроволта на метър (минус 106 dBW/m2) по глисадата и в рамките на курсовия сектор, в точка на разстояние 18,5 km, като напрегнатостта се увеличава до величина над 200 микроволта на метър (минус 100 dBW/m2) до точка с височина 6 m над хоризонталната равнина, преминаваща през прага на ПИК; от тази точка до точка с височина 4 m над осевата линия на ПИК и 300 m от прага на ПИК по посока на курсовия предавател и след това на височина 4 m по продължение на ПИК по посока на курсовия предавател напрегнатостта на полето е над 100 микроволта на метър (минус 106 dBW/m2).
(8) Номиналната дълбочина на модулацията на носещата честота спрямо всеки тон от 90 и 150 Hz по продължение на курсовата линия е 20 процента. Допуска се дълбочината на модулацията на носещата честота спрямо всеки тон от 90 и 150 Hz между 18 и 22 на процента.
(9) Курсовият предавател осигурява едновременно излъчване на идентификационен сигнал по посока на подхода към ПИК, на същата носеща честота, на която работи курсовият предавател. Не се допуска смущаване на основната работа на курсовия предавател при предаване на идентификационен сигнал.
(10) Антената на курсовия предавател се разполага след края на ПИК в посока противоположна на страната на подхода, като оборудването се настройва така, че курсовата линия е във вертикалната равнина, преминаваща през осевата линия на обслужваната ПИК. Разстоянието от края на ПИК, на което се разполага курсовата антена, трябва да отговаря на практиката за безопасно ограничаване на препятствията, което е съобразено с конкретните топографски условия и изискванията на производителя.
(11) Антената на курсовия предавател е с минималната височина, удовлетворяваща изискванията за покритие, съобразно с топографските условия за конкретната ILS. Височината на антената не е по-малка от 2 m и по-голяма от допустимата височина за препятствията в сектора на подхода.
(12) Повърхността на сектора от плюс/минус 45 градуса спрямо осевата линия на ПИК между антенната система и ПИК е равна и свободна от неподвижни обекти и превозни средства. В този сектор се допуска разполагане на светотехнически и метеотехнически средства. Секторът пред антенната система се почиства от храсти и трева съобразно изискванията на производителя и Наредба № 14 за летищата и летищното осигуряване.
(13) Автоматичната система за наблюдение и контрол периодично излъчва предупредителни сигнали в контролни точки и при влошаване на качеството на сигнала предприема едно от следните действия:
1. прекратяване на излъчването; или
2. отстраняване на навигационните и идентификационните компоненти от носещата честота; или
3. понижаване в по-ниска категория при курсови предаватели категории II и III, когато съществуват изисквания за понижаване.
Чл. 27.
(1) Антенната система на глисадния предавател изработва съставна диаграма на излъчване, която е амплитудно модулирана с тон 90 и 150 Hz и служи за осигуряване на праволинейна траектория за снижение във вертикална плоскост, преминаваща през осевата линия на ПИК, като под линията преобладава тон 150 Hz, а над линията до най-малко ъгъл, равен на 1,75 от номиналния ъгъл на глисадата - преобладава тон 90 Hz.
(2) Номиналният ъгъл за наклон на глисадата е 3 градуса. Ъгли, по-големи от 3 градуса, се установяват само за удовлетворяване на изискванията за безопасно прелитане над препятствия.
(3) Продължението на праволинейната траектория за снижение във вертикална плоскост преминава през опорната точка над прага на ПИК на височина, осигуряваща безопасно прелитане над препятствията и безопасно и ефективно използване на обслужваната ПИК.
(4) За системите ILS от категории I, II и III височината на опорната точка над прага на ПИК е 15 m. За категория II и III се разрешава толеранс от плюс 3 m от височината на опорната точка.
(5) Глисадната антена се разполага встрани от осевата линия на ПИК на разстояние от прага на ПИК съобразно изискванията на производителя и препоръките на ИКАО.
(6) Глисадният предавател работи в честотна лента от 328,6 до 335,4 MHz. Честотното разделение между носещите честоти не може да е по-малко от 4 kHz и по-голямо от 32 kHz.
(7) Излъчваният сигнал от глисадния предавател е с хоризонтална поляризация.
(8) Глисадният предавател осигурява сигнали, удовлетворяващи работата на типовото бордно оборудване по хоризонтала в сектор от по 8 градуса азимут от двете страни на глисадата на ILS до разстояние 18,5 km, а по вертикала в сектор от ъгъл 0,45 до 1,75 от номиналния ъгъл на глисадата или, когато се изисква да се гарантира изпълнението на схемата за вход в глисадата, вертикалният сектор започва от ъгъл 0,30 от номиналния.
(9) Секторът пред глисадната антенна система се почиства от храсти и трева съобразно изискванията на фирмата производител и Наредба № 14 за летищата и летищното осигуряване.
(10) Автоматичната система за наблюдение и контрол излъчва предупредителни сигнали в контролни точки и прекратява излъчването при отклонения над допустимите по чл. 2.
(11) В случай на отказ в системата за наблюдение и контрол излъчването незабавно се прекратява и се издава предупреждение към работно място "Кула".
(12) Работните честоти на курсовия и глисадния предавател на ILS се установяват в съответствие с европейския аеронавигационен план.
Чл. 28.
(1) Маркерните VHF радиофарове имат насочена диаграма на излъчване във вертикално направление.
(2) Във всяка система ILS има най-малко два маркерни радиофара, съответно среден и външен маркер. Допуска се разполагането на трети маркерен радиофар.
(3) Когато с оглед на оперативните процедури на конкретен обект се инсталира трети маркерен радиофар, тогава той е вътрешен маркер и маркерните VHF радиофарове са съответно вътрешен, среден и външен маркер.
(4) Излъчените сигнали от маркерните радиофарове обозначават предварително определени разстояния от прага на ПИК. При прелитане на ВС през зоната на покритие от радиомаркера на борда се включва автоматична звукова и светлинна индикация.
(5) Системата от маркерните радиофарове се настройва за осигуряване на покритие до следните височини, измерени по ILS глисадата, когато ВС се намира на курсовата линия:
1. вътрешен маркер - 150 m плюс/минус 50 m;
2. среден маркер - 300 m плюс/минус 100 m;
3. външен маркер - 600 m плюс/минус 200 m.
(6) Маркерните радиофарове работят на носеща честота 75 MHz с толеранс плюс/минус 0,005 процента и използват хоризонтална поляризация.
(7) Честотите на модулация са:
1. за вътрешен маркер - 3000 Hz;
2. за среден маркер - 1300 Hz;
3. за външен маркер - 400 Hz.
(8) Не се допуска прекъсване излъчването на носещата честота.
(9) Нискочестотната манипулация за идентификация на маркер е:
1. за вътрешен маркер - 6 точки в секунда непрекъснато;
2. за среден маркер - непрекъсната поредица от редуващи се точки и тирета, като тиретата са с честота на повторение 2 в секунда, а точките - 6 в секунда;
3. за външен маркер - 2 тирета в секунда непрекъснато.
(10) Вътрешният маркер се инсталира на разстояние от 75 до 450 m от прага на ПИК и по продължение на оста на ПИК или встрани от нея до 30 m.
(11) Средният маркер се разполага на разстояние 1050 m плюс/минус 75 m от прага на ПИК и по продължение на оста на ПИК или встрани от нея до 75 m.
(12) Външният маркер се разполага на разстояние 7,2 km плюс/минус 200 m от прага на ПИК и по продължение на оста на ПИК или встрани от нея до 75 m. В зависимост от топографските характеристики на местността и други особености на околността на летището разстоянието може да бъде от 6,5 до 11,1 km, измерено по същия начин.
(13) Позициите на маркери от системата ILS се публикуват в АИП.
(14) Автоматичната система за наблюдение и контрол на маркерните радиофарове предупреждава контролния пункт при:
1. пропадане на модулацията или манипулацията;
2. промяна на изходната мощност.
Раздел II
Изисквания към радиолокационните системи за кацане
1. радиолокатор за прецизен подход (PAR);
2. обзорен радиолокатор за подход (SRE).
Чл. 30. Радиолокаторът за прецизен подход (PAR) е предназначен за откриване на ВС с отразяваща повърхност най-малко 15 кв. м и за определяне на местоположението им в пространството, ограничено от сектор по азимут от 20 градуса и ъгъл от 7 градуса по превишения на разстояние не по-малко от 16,7 km от антената.
Чл. 31.
(1) Радиолокаторът за прецизен подход се разполага и настройва за осигуряване на обзор в сектор, който започва от точка, разположена на 150 m от точката на опиране, и ъгъл по азимут плюс/минус 5 градуса по отношение на осевата линия на ПИК и ъгъл по превишения от минус 1 до плюс 6 градуса.
(2) Максимално допустимата грешка при определяне отклонението от номиналната линия на курса е по-голямата величина между 0,6 на сто от разстоянието до антената, увеличени с 10 на сто, или 9 m.
(3) Максимално допустимата грешка при определяне отклонението от номиналната линия на глисадата е по-голямата величина между 0,4 на сто от разстоянието до антената, увеличени с 10 на сто, или 6 m.
(4) Грешката за изобразяване по разстояние от точката на кацане трябва да е по-малка от 30 m, увеличени с 3 на сто от разстоянието до точката на кацане. Разрешаващата способност при определяне разстоянието между две ВС на един и същ азимут е 120 m.
(5) Информацията за местоположението на ВС на екрана на PAR се обновява всяка секунда.
Чл. 32.
(1) Обзорният радар за подход (SRE), когато се използва като система за прецизен подход, трябва да позволява откриването на ВС в пространството в хоризонтална плоскост, образувано при въртенето на 360 градуса около антената, и във вертикална плоскост - от 1,7 градуса до 20 градуса спрямо хоризонта, преминаващ през антената.
(2) Индикация за положението на ВС по азимут трябва да се осъществява в границите на плюс/минус 2 градуса от истинското положение. Разрешаващата способност при определяне на положението на две ВС по азимут е 4 градуса.
(3) Грешката за изобразяване по разстояние е по-малката величина от 5 на сто от истинското разстояние, или 150 m. Разрешаващата способност при определяне разстоянието между две ВС е по-малката величина между 1 на сто от истинското разстояние, или 230 m.
(4) Информацията за местоположението на ВС на екрана на SRE се обновява на всеки четири секунди.
Раздел III
Изисквания към глобална навигационна спътникова система (GNSS)
(1) Системата GNSS осигурява определянето на местоположението на въздухоплавателното средство и времева информация (час:минута:секунда).
(2) Информацията за местоположението се изобразява в геодезични координати от Световна геодезична система - 1984 (WGS-84).
(3) Данните за времето се изобразяват по световно координирано време (UTC).
Чл. 34.
(1) Навигационното осигуряване GNSS се осъществява с помощта на различни комбинации от следните елементи:
1. глобална система за определяне на местоположението (GPS), която осигурява стандартно определяне на местоположението (SPS);
2. глобална навигационна спътникова система (ГЛОНАСС), която осигурява канал за стандартна точност (CSA);
3. спътникова допълваща система (SBAS);
4. наземна допълваща система (GBAS);
5. наземна регионална допълваща система (GRAS);
6. бордна допълваща система(АBAS).
(2) Системата GNSS или елементи от нея могат да се използват за изпълнение на прецизен подход за кацане само при наличие на разрешаваща публикация в Сборника за аеронавигационна информация и публикация.
Чл. 35.
(1) Системата SBAS може да се използва при излитането, при полет по трасета и при полета в зоната на летищата, а така също и при изпълнението на подхода за кацане, включително изпълнението на прецизен подход за кацане по категория I, като осигурява:
1. допълнителен сигнал за измерване на псевдоразстоянието с индикатор за точността до SBAS спътник;
2. определяне и предаване на информация за състоянието на GNSS спътниците;
3. основна диференциална корекция: поправка за ефемеридите и параметрите на времето на GNSS спътниците (краткосрочни и дългосрочни) за корекция на измереното псевдоразстояние до спътниците;
4. диференциална корекция с висока точност: формиране и предаване на йоносферни поправки.
(2) Грешката за разстоянието от SBAS спътниците не превишава 25 m (за 95 на сто от времето), като не се отчитат атмосферните условия.
(3) Вероятността, че грешката за разстоянието ще превиши 150 m в продължение на един час, не може да е повече от 10-5.
(4) Вероятността за непланирани откази на функцията за измерване на разстоянието на SBAS спътника в продължение на един час не може да е повече от 10-3.
(5) Грешката на скоростта не може де е повече от 2 m/s.
(6) Грешката на ускорението не може де е повече от 0,019 m/s2.
Чл. 36.
(1) Системата GBAS осигурява:
1. локални поправки за псевдоразстоянието;
2. данни за системата GBAS;
3. данни за крайния етап от подхода за кацане;
4. прогнозни данни за експлоатационната готовност на източника на измерване на разстоянието;
5. контрол на достоверността на GNSS източника на измерване на разстоянието.
(2) Зоната на действие на GBAS за осигуряване на прецизен подход за кацане по категория I, с изключение на случаите с топографски особености, е следната:
1. в хоризонтална равнина: започва на 140 m от всяка страна на точката за кацане/фиктивната точка на прага (LTP/FTP) и се разширява под ъгъл плюс/минус 35 градуса от двете страни на траекторията на крайния етап от подхода за кацане до 28 km и под ъгъл плюс/минус 10 градуса от двете страни на траекторията до 37 km;
2. във вертикална равнина: в границите на хоризонталната равнина над 7 градуса или 1,75 от усреднената стойност на глисадния ъгъл (GPA) над хоризонта с начало в точката на захват на глисадата и 0,45 GPA над хоризонта до 0,30 GPA, необходим за осигуряване на предвидената процедура по захват на усреднената глисада; тази зона на действие се използва между 30 m и 3000 m относителна височина над точката на приземяване.
(3) За предаване на данните в системата GBAS се използват радиочестоти в честотната лента от 108 до 117,975 MHz. Най-ниската честота е 108,025 MHz, а най-високата честота е 117,950 MHz, като отстоянието между каналите е 25 kHz.
(4) В системата GBAS се използва метод на многоканален достъп с времево деление на каналите (TDMA) с фиксирана структура на кадъра. Предаваните данни присвояват един от 8-те времеви слота.
(5) Данните в GBAS се предават като триразрядни символи, модулиращи излъчваната честота чрез D8PSK със скорост 10 500 символа в секунда.
(6) Излъчваните навигационни данни от GBAS са:
1. поправки за псевдоразстоянието, данни по отчитане на времето и достоверността;
2. данни за летището;
3. данни за крайния етап от подхода за кацане;
4. данни за експлоатационната готовност на източника на измерване на разстоянието.
Раздел IV
Изисквания към всенасочените VHF радиофарове (VOR)
Чл. 38.
(1) Всенасоченият VHF радиофар (VOR) излъчва високочестотен сигнал с две отделно модулиращи честоти 30 Hz. Фазата на едната модулираща честота не зависи от азимута на наблюдаваната точка (опорна фаза). Фазата на другата модулираща честота в наблюдаваната точка (променлива фаза) се отличава от опорната фаза на първата модулираща честота на ъглова величина, равна на пеленга на наблюдаваната точка спрямо месторазположение на VOR.
(2) Модулиращите честоти са във фаза по магнитния север, преминаващ през точката на месторазположение на VOR.
(3) Едната от двете 30 Hz модулиращи честоти честотно модулира подносеща честота от 9960 Hz, която амплитудно модулира с постоянна амплитуда работната честота на VOR.
Чл. 39. Всенасоченият VHF радиофар (VOR) работи в честотна лента от 111,975 до 117,975 MHz, с изключение на случая, когато се допуска използване на честоти в лентата от 108 до 111,975 MHz.
Чл. 40. Напрегнатостта на полето или плътността на мощността в пространството на разстояние 75 km от месторазположението на VOR е 90 микроволта на метър, или 107 dBW/m2.
Чл. 41.
(1) Всенасоченият VHF радиофар (VOR) осигурява едновременно излъчване на сигнал за идентификация на същата носеща честота.
(2) Идентификационният сигнал е с честота 1020 Hz и се излъчва най-малко два пъти в минута.
Чл. 42. Системата за автоматично наблюдение и контрол на всенасочените VHF радиофарове при влошаване на качеството на сигнала предава предупреждение до работно място на ръководител полети и прекратява излъчването.
Раздел V
Изисквания към приводните радиостанции (NDB)
Чл. 44.
(1) Според изпълняваните функции приводните радиостанции се подразделят на:
1. трасови;
2. летищни;
3. за кацане.
(2) Трасовите NDB служат за извеждане на ВС над радионавигационните точки по въздушните трасета и за отбелязване на момента на прелитане над тези точки.
(3) Летищните NDB служат за довеждане на ВС до летищата и за опорни радионавигационни точки при извършване на опростени процедури за подход и кацане с пробиване на облаците по утвърдени схеми.
(4) Приводната радиостанция за кацане при взаимодействие с другите наземни средства, като радиомаркери, система ILS и светотехнически средства служат за осигуряване на кацането.
Чл. 45.
(1) Данните за NDB, публикувани в АИП, се основават на средния радиус на покритието им.
(2) Средният радиус на покритие на NDB се определя при напрегнатост на полето най-малко 70 микроволта на метър.
(3) Мощността, излъчвана от NDB, не надвишава с повече от 2 dB мощността, необходима за постигане на обявеното покритие. Мощността може да се увеличи, ако е координирана регионално или не предизвиква вредни смущения в други системи.
(4) Използваните радиочестоти за NDB са в честотната лента от 137 до 537 kHz.
Чл. 46. Трасовите NDB се инсталират на места, които маркират входовете и изходите на въздушните коридори, или на места, където въздушните трасета се пресичат.
Чл. 47. Летищните NDB, когато не са идентични с далечна приводна радиостанция, се установяват обикновено по продължение на осевата линия на ПИК.
Чл. 48. Приводните радиостанции за кацане се разполагат по продължение на осевата линия на ПИК.
Чл. 49.
(1) За направленията, осигурени с NDB за кацане, се използват:
1. близка приводна радиостанция (LM);
2. далечна приводна радиостанция (LO).
(2) Близката приводна радиостанция се разполага на разстояние 1050 m плюс/минус 75 m от прага на ПИК към страната на подхода. В район с радиус 500 m не може да се разполагат електропроводи, телефонни линии и други метални обекти, които биха повлияли върху точността на показанията на бордния радиокомпас. Изключение се допуска за светлинните тела на светотехническата система на летището.
(3) Далечната приводна радиостанция се разполага на разстояние 7,2 km от прага на ПИК към страната на подхода. В зависимост от топографските характеристики на местността и други особености на околността на летището разстоянието може да бъде от 6,5 до 11,1 km, измерено по същия начин.
Чл. 50. Радиопредавателите, използвани за различните NDB, осигуряват напрегнатост на полето 70 микроволта на метър при следните радиуси:
1. за трасовите NDB - 75 km;
2. за летищните NDB - 45 km;
3. за близките приводни радиостанции - 18 km;
4. за далечните приводни радиостанции - 45 km.
Чл. 51. Приводната радиостанция (NDB) излъчва сигнал за идентифициране, който съдържа група от една, две или три букви по Международния код на Морз, предавана с честота на повторение от 6 до 8 групи в минута.
Чл. 52. Системата за автоматично наблюдение и контрол на NDB предава предупреждение до работното място на ръководител полети и прекратява излъчването, ако възникне:
1. понижение на излъчваната мощност на носещата честота с повече от 50 на сто от необходимата за номиналното покритие; и/или
2. отказ в предаването на опознавателния сигнал; и/или
3. неизправност или отказ на средствата за контрол.
Раздел VI
Изисквания към далекомерното UHF средство (DME)
Чл. 54.
(1) Средството DME се състои от два приемопредавателя, от които единият е на борда на ВС, а другият е на земята.
(2) Бордният приемопрадавател излъчва запитване към наземния приемопрадавател, който излъчва синхронизиран със запитването отговор и чрез това може да се измери прецизно разстоянието.
Чл. 55.
(1) Когато средството DME/N е съвместено с VOR, покритието му е най-малко равно на покритието на VOR.
(2) Когато средството DME е съвместено с ILS, покритието му е най-малко равно на покритието на ILS.
Чл. 56. Върховата еквивалентна изотропно излъчвана мощност на DME/N не е по-малка от тази, необходима за осигуряване на върхова импулсна плътност на мощността минус 89 dBW на квадратен метър във всяка точка в зоната на покритието и при всякакви метеорологични условия.
Чл. 57. Когато VOR и DME се съвместяват, те са система със:
1. коаксиално съвместяване - ако антените на VOR и DME са разположени на една и съща вертикална ос;
2. изместено съвместяване - в летищните зони, когато се изисква висока точност на системата, разстоянието между антените на VOR и DME е до 30 m, при Доплеров VOR, когато DME е самостоятелно съоръжение, антените им могат да са раздалечени една от друга от 30 m до 80 m;
3. изместено съвместяване - разстоянието между антените на VOR и DME не надвишава 600 m.
Чл. 58. Капацитетът на DME приемопредавателите за обработка на данните в дадена зона е достатъчен за обслужване до сто ВС.
Чл. 59. Средството DME работи с вертикална поляризация в честотната лента от 960 до 1215 MHz. Честотното разделение между носещите честоти или честотните канали е 1 MHz.
Чл. 60.
(1) Честотата на канала за запитване и честотата на канала за отговор работят с честотното разделение 63 MHz.
(2) Когато DME работи съвместно с единично VHF навигационно средство, работните честоти на двете средства са спрегнати.
Чл. 61. Работните канали на DME са осигурени с вътрешноканална защита и защита по съседен канал.
Чл. 62. Средството DME излъчва идентификационен сигнал, който се състои от серия излъчени импулсни двойки със скорост на излъчване 1350 импулсни двойки в минута.
Чл. 63. Средството DME се осигурява с технически средства за автоматично наблюдение и контрол.
Раздел VII
Изисквания към трасовите маркерни VHF радиофарове
Чл. 65. Маркерните радиофарове излъчват непрекъсната носеща честота с дълбочина на модулацията не по-малка от 95 плюс/минус 5 на сто. Съдържанието на хармоници на модулиращата честота не надвишава 15 на сто.
Чл. 66. Излъчваният сигнал е хоризонтално поляризиран.
Чл. 67. Маркерният радиофар се опознава чрез манипулация на модулиращия тон с точки, тирета или комбинация от тях. Режимът на манипулацията осигурява времетраене за точки и тирета заедно с интервалите между тях, при съответната скорост на предаване около 6 - 10 думи в минута. Не се допуска прекъсване на носещата честота по време на опознаването.
Чл. 68. Честотата на модулиращия тон е 3000 Hz плюс/минус 75 Hz.
Раздел VIII
Изисквания към автоматичните VHF радиопеленгатори
(1) Автоматичният VHF радиопеленгатор е наземно радионавигационно средство за автоматично отчитане азимута на ВС върху индикатора в момента на работа на бордния VHF приемопредавател.
(2) Отчетеният азимут (пеленг) се предава на екипажа на ВС от ръководителя полети.
Чл. 70. Автоматичните VHF радиопеленгатори служат за:
1. извеждане на ВС до летището, в случай че радиокомпасът на борда на ВС не работи или при силни смущения, които нарушават нормалната работа на радиокомпасите или другите средства за кацанe;
2. определяне местоположението на ВС;
3. контролиране движението на ВС по маршрутите, главно в точките, където се събират няколко трасета;
4. контролиране и построяване на правоъгълен маршрут или стандартен завой и за поддържане на курса при заход за кацане, когато другите средства и системи за кацане не работят.
Чл. 71. Автоматичните VHF радиопеленгатори работят в честотната лента от 118 до 136 MHz.
Чл. 72. Автоматичните VHF радиопеленгатори в съответствие с точността на наблюденията по азимут се класифицират, както следва:
1. клас А - точност в рамките на плюс/минус 2 градуса;
2. клас В - точност в рамките на плюс/минус 5 градуса;
3. клас С - точност в рамките на плюс/минус 10 градуса;
4. клас D - точност по-малка от тази на клас С.
Чл. 73. Работното място на ръководител полети се осигурява с индикатор на автоматичния VHF радиопеленгатор.
Глава четвърта
КОМУНИКАЦИИ В ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 75.
(1) Дейностите за осигуряване на аеронавигационно неподвижно обслужване се осъществяват посредством международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN мрежа).
(2) За осигуряване на аеронавигационно обслужване (АНО) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД") поддържа национален център от международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN център).
(3) Националният AFTN център е свързан пряко чрез далекосъобщителни линии с други центрове, разположени в чужбина, както и с терминали на потребителите на АНО в Република България.
Чл. 76.
(1) Работните часове на AFTN центъра се публикуват в АИП.
(2) Преди извършване на промяна в работните часове на AFTN центъра се разпространява съобщение НОТАМ или поправка в АИП.
(3) Искането за промяна в работните часове на AFTN центъра се съгласува от дежурния оператор на центъра с операторите на другите центрове, разположени извън страната.
Чл. 77. Държавно предприятие "РВД" осъществява контрол върху предаването на ненужни и анонимни съобщения от AFTN центъра.
Раздел II
Аеронавигационно неподвижно обслужване
Чл. 79. Редът и начинът за осъществяване на аеронавигационно неподвижно обслужване се определя от указания, издавани от ГД "ГВА".
Чл. 80.
(1) Преди спиране на работата на AFTN центъра дежурният оператор известява центровете, с които е в пряка връзка, и ги информира за времето на подновяване на работа.
(2) Дежурният оператор на AFTN центъра продължава работата на центъра още 2 min след оповестеното време за спиране, след което центърът може да прекрати работа, освен ако е получено повикване за подновяване на работата.
Чл. 81. Дежурният оператор на AFTN центъра е отговорен за достоверността на съобщенията, които са въведени в мрежата.
Чл. 82. Когато в AFTN центъра се получи входящо съобщение във формат, който отговаря на стандартите, определени съгласно чл. 2, ал. 2, то се предава, препредава или доставя в съответствие с класификацията на приоритетите на съобщението.
Чл. 83. Националният AFTN център въвежда в мрежата съобщения само за чуждестранни AFTN центрове, които са част от AFTN мрежата. Изключение се допуска в случаите на договореност между получателя на съобщението и съответния дълекосъобщителен оператор в страната на получаване на съобщението.
Чл. 84. Съобщенията от абонатите на AFTN центъра се приемат за въвеждане в мрежата, когато са подадени във формат, който отговаря на стандартите, определени съгласно чл. 2, ал. 2.
Чл. 85. Дежурните оператори на националния AFTN център отговарят за доставянето на съобщенията към абонати, намиращи се на гражданските летища, обслужвани от центъра. Съобщенията до други абонати на центъра се доставят съгласно договор между тях и ДП "РВД".
Чл. 86. Съобщенията се доставят до абоната на хартиен носител, в електронен вид или посредством друг постоянен носител на информация.
Чл. 87. Съобщения, получени от екипажа на ВС в полет, предназначени за предаване по международната AFTN мрежа, се обработват в центъра, където е получено съобщението, преди въвеждането им в мрежата.
Чл. 88. Съобщения, включително от екипажа на ВС в полет, които нямат конкретен получател и съдържат метеорологична информация, се предават незабавно към метеорологичната служба, свързана с AFTN центъра в точката на приемане на съобщението.
Чл. 89. Съобщения, включително от екипажа на ВС в полет, които нямат конкретен получател и съдържат информация за управление на въздушното движение, се предават незабавно към органа за обслужване на въздушното движение, свързан с AFTN центъра.
Чл. 90. Националният AFTN център използва универсалното координирано време (UTC). Полунощ се определя като 24:00 часа за край на деня и 00:00 часа за начало на деня.
Чл. 91.
(1) В AFTN центъра се поддържат писмен или автоматичен дневник.
(2) В писмения дневник на AFTN центъра се записват всички съобщения, изпратени от оператора по време на дежурството му.
(3) В автоматичния дневник на AFTN центъра се записват всички съобщения по време на пристигането им, освен при прекъсване на връзката при получаването им.
Чл. 92. Автоматичният и писменият дневник на AFTN центъра служат като доказателство за предадените съобщения и за предприетите действията от дежурните оператори на центъра.
Чл. 93.
(1) Информация в писмените дневници на AFTN центъра се вписва само от дежурните оператори.
(2) Поправка в писмения дневник се извършва само от лицето, което е направило първоначалното вписване, и се удостоверява с името и подписа му.
Чл. 94. Записите в писмените и/или автоматичните дневници се съхраняват за срока по чл. 9, ал. 2. В случай на авиационно разследване дневниците се съхраняват за срок, определен от комисията, извършваща разследването.
Чл. 95.
(1) В международната мрежа AFTN се използват съкращения и кодове, които отговарят на стандартите по чл. 2, ал. 2.
(2) Ако в съобщенията се съдържат съкращения и кодове, различни от тези по ал. 1, подателят на съобщението осигурява на приемащия център дешифриране на използваните съкращения и кодове.
Чл. 96. Прието в AFTN центъра съобщение не се предава по мрежата, когато центърът, откъдето съобщението е въведено в мрежата, направи искане за анулирането му.
Раздел III
Въздушна подвижна радиослужба (AMS)
Чл. 98. Съоръженията и системите от въздушната подвижна радиослужба са:
1. наземна авиационна станция, която е наземна радиостанция от въздушна подвижна радиослужба;
2. летищни контролни радиостанции, които са наземни станции, използвани за осъществяване на комуникация между летищна контролна кула и подвижни станции или станции на въздухоплавателни средства;
3. радиостанции за контрол "въздух-земя", които са наземни станции, използвани за осъществяване на комуникации между органите за ОВД и въздухоплавателните средства в полет;
4. авиационна станция на ВС, която е станция от въздушна подвижна радиослужба, инсталирана на борда на въздухоплавателно средство.
Чл. 99. Видовете комуникации на въздушната подвижна радиослужба според тяхното предназначение са:
1. радиокомуникации между органите за ОВД и въздухоплавателни средства в полет - "въздух-земя";
2. радиокомуникации между органите за ОВД и подвижни обекти в района на летателното поле - "земя-земя";
3. радиокомуникации между въздухоплавателни средства в полет - "въздух-въздух".
Чл. 100. Връзката между наземни станции и радиостанция на въздухоплавателно средство или подвижни станции се осъществява от станцията, която има да предаде съобщение.
Чл. 101. Когато наземната станция е повикана едновременно от няколко радиостанции на въздухоплавателни средства, операторът на наземната станция решава реда, по който да комуникира.
Чл. 102. Категориите съобщения, осигурявани от въздушната подвижна радиослужба, редът на приоритет при изграждането на връзките при предаването на съобщения, радиотелефонните процедури при осъществяване на обичайни връзки и връзки при кризи, бедствени положения и аварийно-спасителни действия се определят в указания, издавани от ГД "ГВА".
Глава пета
СЪОРЪЖЕНИЯ И СИСТЕМИ ЗА КОМУНИКАЦИИ В ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
Раздел I
Съоръжения и системи от международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа
Чл. 104. Изграждането на мрежата AFTN и съоръженията от AFTN центъра отговаря на стандартите по чл. 2, ал. 2 и изискванията на Международния съюз по далекосъобщения (МСД).
Чл. 105. Държавно предприятие "РВД" свързва чрез собствени или наети далекосъобщителни линии националния AFTN център с други центрове от мрежата, както и с терминали на абонатите на центъра в страната.
Чл. 106. В националния AFTN център се обработват само текстови съобщения, които са подадени в определен съгласно чл. 2, ал. 2 формат. За обмен на съобщенията се използват сигнали от следните кодове: ITA 2 (международен телеграфен код № 2) или IA-5 (международен код № 5), съгласно препоръките на МСД.
Чл. 107. Националният AFTN център обработва следните категории съобщения:
1. за бедствие;
2. за спешни случаи;
3. за безопасността на полетите;
4. метеорологични;
5. за редовността на полетите;
6. на авиационните информационни услуги (AIS);
7. авиационни административни съобщения;
8. служебни съобщения.
Чл. 108.
(1) Общата мрежа на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) за обмен на данни (мрежа CIDIN) осигурява общо обслужване на транспортно ниво за предаване на двоични или текстови съобщения за аеронавигационно и метеорологично осигуряване съгласно определението за 7-степенната скала на международната организация по стандартизация (OSI).
(2) Националният AFTN център e свързан към мрежа CIDIN посредством международни наети далекосъобщителни линии.
(3) За обмен на данни по наетите линии по ал. 2 се използва протокол Х.25, съгласно препоръките на МСД.
(4) Правилата за обмен на данни в мрежа CIDIN в Европа е в съответствие с препоръките на ИКАО, посочени в "EUR CIDIN MANUAL".
Раздел II
Съоръжения и системи за авиационна гласова връзка
Чл. 110. При комутация на далекосъобщителни линии и предаване на сигнали по тях се осигурява:
1. достъп според приоритета;
2. автоматично обратно повикване;
3. общо (конферентно) повикване;
4. прехвърляне на повикването;
5. възможност за използване на алтернативни маршрути, ако това е необходимо и осъществимо;
6. идентифициране на отправителя на изходящи повиквания, ако това е необходимо и осъществимо;
7. пренасочване на повикването, ако това е необходимо и осъществимо.
Чл. 111.
(1) В центровете за ОВД се осигурява възможност на органите за УВД да провеждат разговори с органите за ОВД на други държави и с екипажите на ВС. За целта се използват съоръжения и системи от въздушната подвижна радиослужба и наети и комутируеми далекосъобщителни линии.
(2) Техническите средства и програмното осигуряване, които се използват за предоставянето на оперативна гласова връзка на органите за УВД, се изграждат, като се спазват изискванията на ЕВРОКОНТОЛ към системите за оперативна гласова връзка (VCSS).
Чл. 112. Вътрешният номерационен план на системите за оперативна гласова връзка, който се използва при комутиране и предаване на сигнали по далекосъобщителни линии, се състои от шест цифри, като първите две цифри определят района, третата и четвъртата цифра - центъра за ОВД, петата и шестата цифра - работното място на ползвателя. Допуска се след шестата цифра наличието на две допълнителни цифри, които подлежат на еднозначна адресация, при наличие на по-голям брой работни места в центъра за ОВД.
Чл. 113.
(1) Центровете за ОВД поддържат автоматичен дневник за запис на проведените от органите за УВД разговори по наетите и комутируеми далекосъобщителни линии.
(2) В автоматичния дневник се записват всички разговори на органите за УВД по време на провеждането им.
Чл. 114. Записите в автоматичните гласови дневници се съхраняват за срока по чл. 9, ал. 2. В случай на извършване на авиационно разследване дневниците се съхраняват за срок, определен от комисията, извършваща разследването.
Раздел III
Съоръжения от въздушна подвижна радиослужба (AMS)
Чл. 116. Съоръжения и системи от AMS по отношение на използваните честотни обхвати и класовете на излъчване работят на ултракъси вълни (VHF) и с клас на излъчване А3Е в съответствие с Радиоправилата на МСД.
Чл. 117. При предаване на радиотелефонните съобщения излъчването е с носеща честота с двойна странична лента (DSB).
Чл. 118. Поляризацията на излъчваната електромагнитна енергия е вертикална.
Чл. 119. "Паразитните" излъчвания се поддържат на най-ниското равнище, което позволява състоянието на оборудването и естеството на службата.
Чл. 120. Използваните радиочестотни канали се избират в радиочестотната лента от 117,975 до 137,000 MHz в съответствие с международните и националните правила и процедури.
Чл. 121. Характеристиките на наземните авиационни станции са:
1. за функция на предаване:
а) стабилност на работната честота - работната честота не варира на повече от плюс или минус 0,005 на сто от присвоената честота; при въведено канално отстояние 25 kHz стабилността на работната честота не варира на повече от плюс или минус 0,002 на сто от присвоената честота; при въведено канално отстояние от 8,33 kHz стабилността на работната честота не варира на повече от плюс или минус 0,0001 на сто от присвоената честота; тази стойност не се прилага за системи с изместена носеща честота; стабилността на отделните носещи честоти в система с изместена носеща честота предотвратява появата на хетеродинни честоти от първи порядък с величина по-малка от 4 kHz, при което максималното отклонение на външните носещи честоти от присвоената честота не превишава 8 kHz;
б) мощност - ефективната излъчвана мощност осигурява напрегнатост на електромагнитното поле най-малко 75 микроволта на метър (минус 109 dBW/m2) или повече в рамките на разчетеното оперативно покритие на даденото средство на базата на разпространение в свободно пространство;
в) индекс на модулация - осигурява максимален индекс на модулация не по-малък от 0,85; средният модулационен фактор се поддържа на максималната практически достижима величина без появата на премодулация;
2. за функция на приемане:
а) стабилност на работната честота - работната радиочестота не варира повече от плюс или минус 0,0001 спрямо присвоената честота;
б) чувствителност - след отчитане на загубите във фидера и загуби за сметка на изменение на поляризационната диаграма на антената чувствителността на функцията на приемане осигурява изходящ звуков сигнал с отношение полезен към нежелан сигнал, равно на 15 dB при приемане на 50 на сто амплитудно модулиран (A3E) радиосигнал с напрегнатост на полето 20 микроволта на метър (минус 120 dBW/m2);
в) ширина на честотната лента за ефективно приемане - приемната система, настроена на канал с ширина 25 kHz, осигурява подходящ и разбираем изходящ звук, когато приеманият сигнал има носеща честота, отличаваща се в рамките на плюс или минус 0,005 на сто от присвоената честота; приемната система, настроена на канал с ширина 8,33 kHz, осигурява подходящ и разбираем изходящ звук, когато приеманият сигнал има носеща честота, отличаваща се в рамките на плюс или минус 0,0005 на сто от присвоената честота; ширината на честотната лента за ефективно приемане включва доплеровото изместване;
г) потискане на съседни канали - приемната система осигурява ефективното потискане с 60 dB или повече по съседен канал.
Чл. 122. Характеристиките на станциите на ВС за функция на предаване са:
1. стабилност на честотата - работната радиочестота не варира на повече от плюс или минус 0,0005 процента от присвоената честота; при въведено канално отстояние 25 kHz стабилността на работната честота не варира на повече от плюс или минус 0,003 на сто от присвоената честота; при въведено канално отстояние 8,33 kHz стабилността на работната честота не варира на повече от плюс или минус 0,0005 на сто от присвоената честота;
2. мощност - ефективната излъчвана мощност осигурява напрегнатост на електромагнитното поле най-малко 20 микроволта на метър (минус 120 dBW/m2), изчислена на базата на разпространение на сигнала в свободно пространство в обхвати и височини, подходящи за работните условия, свойствени за зоните, в които се експлоатира даденото въздухоплавателно средство;
3. мощност по съседен канал - във всички оперативни условия мощността на излъчване на радиостанцията на въздухоплавателното средство, с честотно канално отстояние от 8,33 kHz, измерена в пределите на ширина на честотната лента на канала 7 kHz, чийто център се разполага на първия съседен канал на 8,33 kHz, не превишава равнището, което е с 45 dB по-ниско от мощността на носещата честота на предавателя;
4. индекс на модулация - осигурява се максимален индекс на модулация не по-малък от 0,85; средният модулационен фактор се поддържа на максималната практически достижима величина без появата на премодулация.
Чл. 123. Характеристиките на авиационните станции за ВС за функция на приемане са:
1. стабилност на честотата - при въведено честотно канално отстояние 8,33 kHz оперативната радиочестота не варира повече от плюс или минус 0,0005 на сто спрямо присвоената радиочестота;
2. чувствителност - след отчитане несъгласуването в антенния фидер и след отчитане на загубите от затихване и загубите за сметка на изменение на поляризационната диаграма на антената, чувствителността на функцията на приемане осигурява изходящ звуков сигнал с отношение полезен към нежелателен сигнал, равно на 15 dB при приемане на 50 на сто амплитудно модулиран (A3E) радиосигнал с напрегнатост на полето 75 микроволта на метър (минус 109 dBW/m2);
3. ширина на честотната лента за ефективно приемане с честотно канално отстояние 25 kHz; приемната система, настроена на канал с ширина 25 kHz, осигурява следната ширина на честотната лента за ефективно приемане:
а) в районите, където се прилагат системи с изместена носеща честота, приемната система осигурява разбираем звуков изходен сигнал, когато сигналът има носеща честота, отличаваща се с не повече от 8 kHz от присвоената честота;
б) в районите, където не се прилагат системи с изместена носеща честота, приемната система осигурява разбираем звуков изходен сигнал, когато сигналът има носеща честота, отличаваща се с плюс или минус 0,005 на сто от присвоената честота;
4. ширина на честотната лента за ефективно приемане с честотно канално отстояние 8,33 kHz; приемната система, настроена на канал при честотно канално отстояние 8,33 kHz, осигурява разбираем изходящ звук, когато сигналът има носеща честота, отличаваща се в рамките на плюс или минус 0,0005 на сто от присвоената честота; ширината на честотната лента за ефективно приемане включва доплеровото изместване;
5. потискане на съседен канал - функцията на приемане осигурява ефективно потискане на съседен канал, както следва:
а) при въведено честотно канално отстояние 8,33 kHz: 60 dB или повече при отклонение плюс или минус 8,33 kHz спрямо присвоената честота и 40 dB или повече при отклонение плюс или минус 6,5 kHz спрямо присвоената честота; фазовият шум на местния осцилатор на приемника се поддържа достатъчно нисък, за да се изключи всяко влошаване способността на приемника да отхвърля сигнали, отличаващи се от носещата честота; нивото на фазовия шум е по-добро от минус 99 dBc/Hz на 8,33 kHz от носещата честота, за да се осигури отхвърляне на съседни канали на 45 dB при всички експлоатационни условия;
б) при въведено честотно канално отстояние 25 kHz: 50 dB или повече при отклонение плюс или минус 25 kHz спрямо присвоената честота и 40 dB или повече при отклонение плюс или минус 17 kHz спрямо присвоената честота;
6. по отношение на станции за ВС, които се използват в райони, обслужвани от системи с изместена носещата честота, характеристиките на приемника са такива, че нискочестотната характеристика изключва възможността за възникване на високи нива или липса на звуковите честоти вследствие на едновременното приемане на две или повече радиочестоти от системата с изместена носеща честота;
7. приемната система на авиационните станции за ВС осигурява задоволителни характеристики на устойчивост, спрямо смущения от двусигнални съставни на взаимната модулация от трети порядък, предизвиквани от УКВ честотно модулирани радиосигнали, чиито нива на входа на приемника са минус 5 dBm.
Глава шеста
СИСТЕМИ И СРЕДСТВА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИОЛОКАЦИОНЕН ОБЗОР НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ
Раздел I
Общи положения
1. първичен обзорен радиолокатор (PSR);
2. вторичен обзорен радиолокатор (SSR).
Чл. 125.
(1) На екраните на работните станции пред ръководител полети се възпроизвежда проекция на въздушната обстановка в наблюдавания район върху географска радиолокационна карта на прилежащата местност.
(2) На географската радиолокационна карта се изобразяват следните основни данни:
1. границите и осите на въздушните трасета;
2. граничната линия на зоната на подхода;
3. местоположенията на радионавигационните обекти и средства;
4. директни маршрути;
5. местоположенията на височинни препятствия;
6. местоположенията на полигоните за борба с градушките и други точки по решение на ръководителя на органа за УВД.
Раздел II
Първични обзорни радиолокационни системи
Чл. 127. Първичният обзорен радиолокатор се разполага на място, откъдето най-добре се изпълняват изискванията за:
1. оптимална оптическа видимост за обзор с използване на максималните възможности на PSR;
2. най-икономично използване на далекосъобщителните канали за пренос на данни;
3. необходимо мрежово електрозахранване.
Чл. 128. Вероятността на откриване на цели, летящи в района на действие на PSR, е не по-малка от 90 на сто.
Чл. 129. Скоростта на въртене на антената на PSR е не по-малка от:
1. дванадесет оборота на минута за летищен PSR;
2. пет оборота на минута за трасови PSR.
Чл. 130. Първичният обзорен радиолокатор се използва за наблюдаване полета на ВС, които имат ефективна отразяваща повърхност най-малко 2 m2. За откриване на ВС на фона на ехосигналите, отразени от местните обекти, се използва режим на селекция на подвижни цели (MTD).
Раздел III
Вторични обзорни радиолокационни системи
(1) Вторичният обзорен радиолокатор е средство за обслужване на въздушното движение, който опознава ВС на принципа запитване-отговор.
(2) Вторичният обзорен радиолокатор може да бъде съвместен с PSR.
Чл. 132.
(1) Вторичният обзорен радиолокатор се използва съвместно с транспондер на борда на ВС.
(2) Вторичният обзорен радиолокатор и бордният транспондер си обменят информация чрез строго определени кодирани запитващи и отговарящи импулси.
Чл. 133. Запитването "земя-въздух" за управлението на въздушното движение се извършва в един от следните режими:
1. режим А (Mode A) - предизвиква отговори на транспондера за опознаване и наблюдение;
2. режим С (Mode C) - предизвиква отговори на транспондера за автоматично предаване на барометричната надморска височина и наблюдение;
3. комбиниран режим:
а) общо повикване (Mode A/С) - предизвиква отговори за наблюдение на транспондерите, работещи в режим А/С; транспондерите, работещи в режим S, не отговарят;
б) общо повикване (Mode A/С/S) - за получаване на отговор от транспондерите, работещи в режим А/С, за целите на наблюдението и разпознаването на транспондерите, работещи в режим S;
4. режим S (Mode S):
а) "общо повикване Mode S" - предизвиква отговори за разпознаване на транспондери, работещи в "Mode S";
б) "всеобхватно разпространение" - предизвиква транслация към всички транспондери, работещи в " Mode S", без да се извличат отговори;
в) "селективно разпространение" - за наблюдение и комуникация с избран транспондер, работещ в "Mode S"; отговори се извличат само от транспондери, до които е изпратено запитването.
Чл. 134.
(1) Запитването в режим А/С се състои от два импулса, обозначени като "P1" и "P3".
(2) Интервалът между импулсите Р1 и Р3 определя режима на запитване, като:
а) за режим А той е 8 плюс/минус 0,2 микросек;
б) за режим С той е 21 плюс/минус 0,2 микрисек.
(3) Контролният импулс P2 се излъчва след първия запитващ импулс Р1, като интервалът между Р1 и Р2 е 2,0 плюс/минус 0,15 микросек.
Чл. 135. Носещата честота на излъчванията "земя-въздух" за запитване и контрол е 1030 плюс/минус 0,2 MHz.
Чл. 136. Поляризацията на излъчванията за запитване и контрол е предимно вертикална.
Чл. 137. Точността по обхват и азимут на наземното устройство за запитване се контролира чрез тестови транспондер при достатъчно чести интервали за осигуряване ниво на достоверност на системата.
Чл. 138. Транспондерите на радиолокационни системи с възможност за работа в режим А/С имат възможност да генерират 4096 кода за отговор в режим А.
Чл. 139. Носещата честота на излъчване на отговора "въздух-земя" е 1090 плюс/минус 3 MHz.
Чл. 140. Антенната система на транспондера на ВС има всенасочена диаграма на излъчване.
Чл. 141. В режим А се резервират следните специални кодове:
1. код 7700 - за осигуряване разпознаването на ВС в бедствие;
2. код 7600 - за осигуряване разпознаването на ВС с неизправност на бордното оборудване за радиокомуникации;
3. код 7500 - за осигуряване разпознаването на ВС, което е обект на незаконно вмешателство.
Чл. 143. Запитването в режим S се състои от поредица от импулси. Импулсите, които могат да се използват за формиране на специално запитване, са обозначени като "Р1", "Р2", "Р3", "Р4", "Р5" и "Р6". Техническите характеристики на поредицата от импулси отговарят на стандартите по чл. 2, ал. 2.
Чл. 144. Носещата честота на излъчванията "земя-въздух" за запитване от всички средства, работещи в режим S, е 1030 MHz плюс/минус 0,01 МHz.
Чл. 145. Поляризацията на излъчванията за запитване и контрол е предимно вертикална.
Чл. 146. Носещата честота на запитванията при работа в режим S е с импулсна модулация.
Чл. 147. Носещата честота на всички отговори "въздух-земя" от транспондерите, работещи в режим S, е 1090 MHz плюс/минус 1 МHz.
Чл. 148. Поляризацията на излъчванията на отговорите е предимно вертикална.
Чл. 149. Отговорите в режим S се състоят от начална последователност от 4 импулса и блок от двоични импулсно-модулирани данни с честота 1 мегабит в секунда.
Чл. 150. Блокът от данни в отговорите при режим S се състоят от 56 или 112 информационни бита.
Раздел IV
Възможности на бордния транспондер, работещ в режим S
(1) Транспондерите, инсталирани на борда на ВС, отговарят на една от следните класификации по класове:
1. клас 1 - транспондерите от този клас:
а) предоставят данни за опознаването в режим А и данни за барометричната височина в режим С;
б) приемопредават запитване и запитване за общо повикване в режим S;
в) адресно приемопредават данни за абсолютната височина и опознаването;
г) осигуряват протокол за блокировка;
д) осигуряват протокол за основните данни, с изключение на съобщенията за възможностите на линиите за предаване на данни;
е) приемат и предават по линията "въздух-въздух" и самогенерирани сигнали;
2. клас 2 - транспондерите от този клас, освен възможностите, посочени в т. 1:
а) предават съобщения със стандартна дължина (Comm-A и Comm-B);
б) предават данни за възможностите на линиите за предаване на данни;
в) обработват данни за опознаване на ВС;
3. клас 3 - транспондерите от този клас, освен възможностите, посочени в т. 2, трябва да имат и възможност да се предават удължени съобщения (ELM) по канала "земя-въздух";
4. клас 4 - транспондерите от този клас, освен възможностите, посочени в т. 3, предават и удължени съобщения (ELM) по канала "въздух-земя";
5. клас 5 - транспондерите от този клас, освен възможностите, посочени в т. 4, имат възможност за усъвършенстване на предаването (Comm-B) и за удължени съобщения (ELM).
(2) Когато се изпълняват международни полети, транспондерите, работещи в режим S, инсталирани на борда на ВС, са най-малко от клас 2.
Чл. 152. На всички ВС, оборудвани с транспондери, работещи в режим S, се присвоява индивидуален адрес, който е уникална комбинация от 24 бита и се определя от ГД "ГВА" за всяко едно ВС от серията 16 777 214 адреси.
Раздел V
Бордни системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS)
(1) Бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS) са три класа.
(2) Бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS) от клас 1 служат за:
1. наблюдение за намиращи се в близост до ВС на други ВС, оборудвани с транспондери;
2. предоставяне информация на екипажа на ВС с указване на приблизителното местоположение на намиращите се в близост други ВС.
(3) Бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS) от клас 2 и 3 служат за:
1. наблюдение;
2. изработване на колсултативна информация за въздушното движение;
3. откриване на заплаха от сблъсък;
4. изработване на препоръка за избягване на сблъсъка;
5. координация;
6. връзка с наземните станции.
Чл. 154. Техническите характеристики на бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS) отговарят на стандартите по чл. 2, ал. 2.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Ръководителите на ДАНО и организациите, експлоатиращи посочените в тази наредба наземни средства и/или съоръжения и/или системи, са длъжни в 30-дневен срок от влизането й в сила да утвърдят и организират попълването на следните документи:1. график за дежурство на длъжностните лица, обслужващи даденото средство и/или съоръжение или система;
2. дневник за предаване и приемане на дежурството;
3. дневник за проведено планирано/аварийно техническо обслужване;
4. дневник за измененията, доработките и модификациите;
5. дневник за регистриране и анализ на отказите;
6. служебна книжка (паспорт).
§ 2. По смисъла на тази наредба:
1."Аеронавигационно неподвижно обслужване (Aeonautica fixed servicе)" е телекомуникационно обслужване между неподвижни пунктове, което е предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги.
2. "Станция на въздухоплавателно средство" е аеронавигационна станция за аеронавигационно подвижно обслужване, разположена на борда на въздухоплавателно средство.
3. "Бордна допълваща система на GNSS (ABAS)", e система, която допълва и/или интегрира информацията, получена от други елементи на GNSS, с информацията на борда на ВС.
4. "Бордна система за предотвратяване на сблъскване" (ACAS) е система, независима от наземното оборудване и е изградена въз основа на сигналите от транспондерите на ВС, за да предупреждава за потенциален конфликт с ВС в полет.
5. "Бордни системи и средства за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор" са технически системи и съоръжения за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор, разположени на борда на ВС.
6. "Всенасочен VHF радиофар (VOR)" е радиофар, излъчващ радионавигационен сигнал, който осигурява ВС с информация за азимута към VOR.
7. "Аеронавигационно подвижно обслужване" (Aeronautical Mobile Service) е телекомуникационно обслужване между аеронавигационните станции и станциите на въздухоплавателните средства или между станциите на въздухоплавателните средства. В този вид обслужване могат да участват станциите на средствата за търсене и спасяване и аварийни радиопредаватели за указване на местоположение, които работят на специалните честоти, използвани при бедствие.
8. "Глисада на ILS" е геометричното местоположение на точките във вертикалната равнина, съдържаща осевата линия на ПИК, където DDM е равно на нула и от всички геометрични точки е в максимална близост до хоризонталната равнина.
9. "Глисаден сектор на ILS" е сектор във вертикалната равнина, съдържаща глисадата на ILS, ограничен от геометричното местоположение на точките, които са в максимална близост до глисадата и където DDM е равно на 0,175. Глисадният сектор на ILS се намира на вертикалната равнина, съдържаща осевата линия на ПИК и се разделя от излъчения сигнал на глисадата на две части - наречени горен и долен сектор, отнасящи се съответно до секторите над и под глисадата.
10. "Глобална навигационна спътникова система (GNSS)" e глобална система за определяне на местоположението и времето, която се състои от едно или няколко съзвездия спътници, бордови приемници и система за контрол на работоспособността, допълнена при необходимост за поддържане на навигационните характеристики.
11. "Глобална система за определяне на местоположението (GPS)" е спътникова навигационна система, поддържана от САЩ.
12. "Глобална спътникова система за навигация (ГЛОНАСС)" е спътникова навигационна система, поддържана от Руската федерация.
13. "Далекомерно средство (DME)" е средство за измерване на разстояния, осигуряващо преди всичко оперативни нужди на полет по маршрута и/или при летищна навигация, като означението след DME/ "N" означава "тесен спектър", "P" означава "прецизно измерване на разстояние", "W" означава "широк спектър".
14. "Двучестотна глисадна система" е глисада на ILS, в която покритието се осъществява посредством използването на две независими диаграми на излъчване, получени от две отделни носещи честоти в един определен глисаден канал.
15. "Двучестотна система на курсовия предавател" е система на курсовия предавател, където покритието се осъществява посредством използването на две независими диаграми на излъчване, разделени на две отделни носещи честоти в един определен VHF канал на предавателя.
16. "Курсо-глисадна система за точен подход за кацане ILS" е система, която създава информационен радиосигнал, който позволява да се направлява ВС по курса за кацане и да се снижава по глисада до височина, от която непосредствено се осъществява кацането с визуално ориентиране.
17. "Комуникация" е всяко предаване, излъчване или приемане на знаци, сигнали, текст, изображения и звуци от всякакво естество по проводникова, радио-, оптична или друга електромагнитна система.
18. "Курсова линия" е геометричното местоположение на точките, които са максимално близо до осевата линия на ПИК в коя да е хоризонтална равнина, където DDМ е равно на нула.
19. "Курсов сектор" е сектор в хоризонталната равнина, в която се съдържа курсовата линия, ограничен от геометричното местоположение на точките, които са максимално близо до курсовата линия, където DDМ е равно на 0,155.
20. "Международна въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN мрежа)" е международна мрежа за предоставяне на неподвижно комуникационно обслужване посредством обмен на съобщения и/или цифрови данни между AFTN центрове, имащи едни и същи или подобни комуникационни характеристики.
21."Аеронавигационна станция" (Aeronautical station) е наземна станция за аеронавигационно подвижно обслужване. В някои случаи аеронавигационната станция може да бъде разположена на борда на плавателен съд или на платформа в морето.
22. "Наземна допълваща система на GNSS (GBAS)" e система за функционално допълване с ограничена зона на действие, при която потребителят приема допълнителна информация от наземен предавател.
23. "Наземни системи и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор" са технически системи и съоръжения за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор, разположени на неподвижни точки на земната повърхност.
24. "Обслужване" е термин за обозначаване на функционални задължения или извършвани дейности.
25. "Обща мрежа на ИКАО за обмен на данни (мрежа CIDIN)" е международна мрежа за осигуряване на общо обслужване на транспортно ниво за предаване на двоични или текстови съобщения за аеронавигационно и метеорологично осигуряване, съгласно определението за 7-степенната скала на международната организация по стандартизация (OSI).
26. "Опорна точка на ILS (Точка Т)" е точка на определена височина, разположена над пресечната точка на осевата линия на ПИК и прага на ПИК и през която преминава в посока надолу правият участък на глисадата на ILS.
27. "Покритие на NDB" е зоната, заобикаляща NDB, в която напрегнатостта на полето на наземната вълна надвишава минималната стойност, определена за географската зона, в която е разположено радиосредството.
28. "Превишение (Elevation)" е вертикалното разстояние от средното морско ниво до точка или ниво от земната повърхност или свързан с нея обект.
29. "Приводна радиостанция (NDB)" е радиостанция за определяне на курсовия ъгъл на ВС с помощта на борден радиокомпас.
30. "Радиолокационен обзор, използващ режим S" е метод за осъществяване на обмен на цифрови данни чрез запитващите устройства на вторичен обзорен радиолокатор (SSR) и транспондерите, работещи в режим S, в съответствие с установени протоколи.
31. "Разлика в дълбочината на модулацията (DDM)" е числовото изражение на процентната дълбочина на модулацията на по-силния сигнал минус процентната дълбочина на модулацията на по-слабия сигнал, разделено на 100.
32. "Радиочестотен канал" е отделна и непрекъсната част от радиочестотния спектър, предназначена за предаване или приемане, използваща определен клас на излъчване.
33. "Спътникова допълваща система на GNSS (SBAS)" е система за функционално допълване с широка зона на действие, при която потребителят приема допълнителна информация за предавателя, разположен на спътника.
34. "Системи за оперативна гласова връзка (VCSS)" са съвкупност от технически средства и програмно осигуряване, които се използват за предоставянето на оперативна гласова връзка на органите за ОВД помежду си, с органите за ОВД на съседни центрове за УВД и с екипажите на ВС.
35. "Точка за приземяване" е точка, където номиналната глисада пресича ПИК и е точка за начало на измервания, а не точката, в която ВС фактически докосва ПИК.
36. "Ъгъл на глисадата на ILS" е ъгълът, образуван между правата, която представлява средната стойност на глисадата на ILS и хоризонтала.
Заключителни разпоредби
§ 3. Тази наредба се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30 и 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2006 г.).
