Наредба № 11 от 16 август 2006 г. за дейността на Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата

Чл. 1. Задълженията на Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (Хагската конвенция), по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 20 май 1980 г. (Люксембургската конвенция) и по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.) се изпълняват от Министерството на правосъдието, наричано по-нататък "централен орган".

Чл. 2. Централният орган се сезира чрез молба за:
1. съдействие за осигуряване на връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения, която се подава от органите и лицата, посочени в чл.8 и 21 от Хагската конвенция;
2. признаване или изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, която се подава до министерството от лицата, посочени в чл.4 от Люксембургската конвенция;
3. предприемане на действия по чл.8, ал. 1, чл.9, ал. 1, чл.32, чл.33 и чл.34, ал. 1 от Конвенцията от 1996 г.

Чл. 3.
(1) Молбата по Хагската конвенция от друга договаряща държава и приложенията към нея се придружават от превод на български език. По изключение се допуска те да са в превод на английски или френски език. В този случай преводът на български език се осъществява от и за сметка на централния орган. Към молбата се прилага писмено пълномощно съгласно чл.28 от Хагската конвенция.
(2) Молбата по Люксембургската конвенция от друга договаряща държава и приложенията към нея се придружават задължително от превод на български език, когато изхождат от държава, която се ползва от резервата и е изключила прилагането на чл.6, ал. 1, буква "b" по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа.
(3) Молбата по Конвенцията от 1996 г. от друга договаряща държава и приложенията към нея се придружават от превод на български език, а ако това не е възможно - от превод на френски или английски език.
(4) Изискванията, предвидени в ал. 1 - 3, се прилагат и по отношение на всяко съобщение до централния орган във връзка с приложението на конвенциите.

Чл. 4.
(1) Молбите и приложените към тях документи, както и съобщенията до друга договаряща държава, подадени чрез централния орган, трябва да отговарят на изискванията, предвидени в съответната конвенция. Към молбата се прилага писмено пълномощно по чл.28 от Хагската конвенция, ако централният орган на другата договаряща държава изисква това.
(2) Когато по молба до друга договаряща държава, подадена чрез централния орган, се установи, че тя или приложените към нея документи не отговарят на изискванията на конвенциите или направените по тях декларации и резерви от държавата, в която ще се изпраща, централният орган оказва съдействие на молителя, като му дава указания за привеждането им в съответствие с тях.
(3) Алинея 2 се прилага и когато съобщение, подадено чрез централния орган, не отговаря на изискванията на конвенциите.

Чл. 5.
(1) Молбите и съобщенията се регистрират в отдел "Канцелария" на централния орган и се предават на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания".
(2) Централният орган изпраща получената чрез него молба с приложените към нея документи, както и всяко съобщение на централния орган на другата договаряща държава.

Чл. 6. При получаване на молба по Хагската конвенция или по Люксембургската конвенция централният орган:
1. предприема всички необходими мерки, включително сезиране на съответните компетентни органи за установяване местонахождението на детето, ако то не може да бъде установено от молбата;
2. препраща документите директно и незабавно на централния орган на друга договаряща държава, когато има основание да се приеме, че детето се намира на нейна територия и уведомява за това молителя и съответния централен орган;
3. уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане" за налагане на мерки по Закона за закрила на детето, ако това е необходимо;
4. отправя искане до съответния компетентен орган за оказване на съдействие за постигане на доброволното връщане на детето или за улесняване извънсъдебното уреждане на спора по молба по Хагската конвенция;
5. предава на органите по т. 1, 3 и 4 информация по случая; тази информация може да бъде използвана само за целта, за която е предоставена.

Чл. 7.
(1) Централният орган изпраща получената молба по Конвенцията от 1996 г. заедно с приложените към нея документи на компетентния орган за разглеждането й по същество, за което се уведомява подателят.
(2) Централният орган директно или посредством компетентните в страната органи:
1. осъществява помощ в случаите по чл.8, чл.9 и глава V от конвенцията;
2. улеснява обмена на информация между съответните компетентни органи;
3. улеснява чрез посредничество доброволното разрешаване на въпросите, свързани със защитата на личността или имуществото на детето;
4. по молба на компетентен орган от друга договаряща държава оказва помощ като замолена държава при разкриване местонахождението на дете, за което се предполага, че се намира на територията на страната и има нужда от защита.

Чл. 8.
(1) Централният орган може да не приеме молба по Хагската конвенция, ако е очевидно, че не са спазени предвидените в конвенцията условия или молбата не е добре обоснована.
(2) Централният орган може да откаже да се намеси по молба по Люксембургската конвенция, ако е очевидно, че не са спазени предвидените в конвенцията условия и след като прецени, че не са налице основания за прилагане на чл.19 от нея.
(3) Централният орган може да не приеме молба по Конвенцията от 1996 г., ако е очевидно, че не са спазени предвидените в нея условия.
(4) Отказът по предходните алинеи е изричен. В отказа се посочват причините за неприемането на молбата, както и пред кой съд и в какъв срок той може да се обжалва.
(5) Отказът незабавно се изпраща на молителя, съответно на централния орган, с писмо с обратна разписка.

Чл. 9. Молбата и приложените към нея документи се предават от дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" на дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси", както следва:
1. в случаите по Хагската конвенция - за започване на съдебно производство за връщане на детето или за упражняване на правото на лични отношения;
2. в случаите по Люксембургската конвенция - за започване на съдебно производство:
а) за признаване или изпълнение на решението за упражняване на родителски права;
б) за възстановяване упражняването на родителските права.

Чл. 10. При постъпване на жалбата срещу отказа по чл.8 дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" комплектова преписката и я предава на дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси".

Чл. 11. След приключване на съдебните производства по тази наредба дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" връща преписката на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" за съхранение.

Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата се издава на основание параграф единствен от заключителната разпоредба на Закона за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ДВ, бр. 20 от 2003 г.), параграф единствен от заключителната разпоредба на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права (ДВ, бр. 21 от 2003 г.) и параграф единствен от заключителната разпоредба на Закона за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (ДВ, бр. 9 от 2006 г.) и отменя Наредба № 1 от 2005 г. за дейността на централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права (ДВ, бр. 23 от 2005 г.).

§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на чл.2, т. 3, чл.3, ал. 3, чл.7 и чл.8, ал. 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г.