Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят правилата за безопасност и стандартите за нови и съществуващи пътнически кораби, включително и високоскоростни пътнически кораби, плаващи под българско знаме и извършващи вътрешни превози.
(2) Наредбата се прилага и в случаите, когато кораби, плаващи под чуждо знаме, извършват вътрешни превози.
(3) Наредбата се прилага и в случаите, когато ро-ро пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, извършват международни превози по редовна линия от или за българско пристанище.

Чл. 2.
(1) Наредбата се прилага по отношение на:
1. нови пътнически кораби;
2. съществуващи пътнически кораби с дължина 24 m и повече;
3. високоскоростни пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, когато извършват вътрешни превози.
(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат по отношение на:
1. пътнически кораби, които:
а) не се задвижват от механичен двигател;
б) са построени от материал, различен от стомана или еквивалентен материал, и необхванати от стандартите, отнасящи се до високоскоростни кораби (Резолюция MSC 36 (63) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация) или до динамично поддържани кораби (Резолюция A.373 (X) на Асамблеята на Международната морска организация);
в) са дървени с примитивна конструкция;
г) са оригинални и индивидуални репродукции на исторически пътнически кораби, проектирани преди 1965 г., построени предимно от оригинални материали;
д) са плавателни съдове за развлечение, освен ако те не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж, и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
е) са използвани изключително в акваторията на пристанищата;
2. високоскоростни пътнически кораби, които са:
а) плавателни съдове за развлечение, освен ако не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
б) използвани изключително в акваторията на пристанищата;
3. военни кораби и гранично-полицейски кораби.

Чл. 3.
(1) Пътническите кораби се разделят на класове в зависимост от морския район, в който плават, както следва:
1. клас А - извършват вътрешни превози, с изключение на превозите, описани в класове В, С и D;
2. клас В - извършващи вътрешни превози, по време на които не се отдалечават на повече от 20 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
3. клас С - извършващи вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината при експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които корабите не се намират на повече от 15 мили от убежище, нито на повече от 5 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
4. клас D - извършващи вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината за експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които те никога не се намират на повече от 6 мили от убежище, нито на повече от 3 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива.
(2) За високоскоростните пътнически съдове се прилагат категориите, определени в глава 1, т. 1.4.10 и т. 1.4.11 от Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб, съдържащ се в Резолюция MSC 36 (63) от 20 май 1994 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Международeн кодекс за безопасност на високоскоростен кораб).
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") изготвя и осъвременява списък на морските райони, който се публикува в "Известие до мореплавателите".
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в качеството й на администрация на държава-домакин изготвя и списък на морските райони, през които преминават ро-ро пътнически кораби, извършващи рейсове по редовна линия за или от български пристанища, който е част от списъка по ал. 3. В списъка на морските райони се включват и данни за съответните стойности на значителната височина на вълните в тези райони.
(5) Морските райони по ал. 4 и приложимите стойности на значителната височина на вълните в тези райони се определят посредством споразумения между ИА "МА" и съответните администрации на държавите - членки на Европейския съюз, или, когато е приложимо и възможно, между ИА "МА" и трети страни в двата края на маршрута.
(6) Списъкът на морските райони по ал. 3 се изготвя и осъвременява в съответствие с процедура от системата за управление на качеството на ИА "МА". Списъкът съдържа съответните морски райони и очертава зоните за целогодишна и за ограничен период от годината експлоатация на класовете кораби. За определяне на районите се използват критериите за класовете, посочени в ал. 1.
(7) Ако маршрутът на пътнически ро-ро кораб преминава през повече от един морски район, корабът отговаря на специфичните изисквания за устойчивост за най-голямата стойност на значителната височина на вълната, определена за тези райони.
(8) Информацията по ал. 3 и 4 се публикува на уеб-страницата на ИА "МА".
(9) С оглед изпълнение на изискванията за радиокомуникация се прилагат определенията за морски райони, посочени в правило 2, глава IV от Конвенция SOLAS’74.

Чл. 4. Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисия за адреса, на който е публикувана информацията за морските райони по чл. 3, ал. 3 и 4.

Чл. 5. Изпълнителна агенция "Морска администрация" не може да спира от експлоатация пътнически кораби или високоскоростни пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози и отговарят на изискванията на тази наредба.

Чл. 6.
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства за сигурност на високоскоростен кораб и разрешително за плаване с високоскоростен кораб или свидетелство за сигурност на пътнически кораб, издадени от държава - членка на Европейския съюз, на високоскоростни пътнически кораби или пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства, издадени от държава - членка на Европейския съюз, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби по глава шеста.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства, издадени от трета страна, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби по глава шеста.

Чл. 7. Изпълнителна агенция "Морска администрация" установява съответствието на ро-ро пътнически кораб, плаващ под знамето на държава, която не е държава - членка на Европейския съюз, с изискванията по глава шеста преди въвеждането му в експлоатация по вътрешни превози.

Чл. 8. Не се извършва одобряване и изпитване по реда на тази наредба на корабно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби (ДВ, бр. 76 от 2004 г.), отговарящо на разпоредбите на Наредба № 54, което се счита, че е в съответствие с разпоредбите на тази наредба.

Чл. 9.
(1) Към нови пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. конструкцията и поддръжката на корпуса, главните и спомагателните механизми, електрическите уредби и автоматизацията съответстват на правилата на призната в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.) организация;
2. разпоредбите на глави IV, V и VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS’74);
3. техническите изисквания към корабното навигационно оборудване по правило 12, глава V от Конвенция SOLAS’74; корабното навигационно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби, съответстващо на разпоредбите на последната, се счита, че отговаря на изскванията за одобряване на типа, съдържащи се в правило V/12(r) на Конвенция SOLAS’74;
4. за кораби от клас А - изискванията по Конвенция SOLAS’74 и специфичните съответни изисквания по тази наредба;
5. за кораби с дължина 24 m и повече - изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии 1966 г., като кораби от клас D се освобождават от изискванията за минимална височина в носовата част;
6. критерии с ниво на безопасност, еквивалентни на тези от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., се прилагат по отношение на кораби с дължина по-малка от 24 m за съответния клас.
(2) Новите пътнически кораби от класове A, B, C, и D се конструират и изграждат с непрекъсната палуба.

Чл. 10.
(1) Към съществуващи пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3;
2. за кораби от клас А - разпоредбите, предвидени в Конвенция SOLAS’74 за съществуващите пътнически кораби и на тази наредба;
3. в случаите, когато Република България е държава-домакин, преди съществуващите пътнически кораби от класове C и D да започнат да изпълняват редовни вътрешни превози, администрацията на държавата на знамето на тези кораби осигурява съгласуваността с ИА "МА" относно прилагането на правилата по наредбата;
4. ремонтите, измененията и модификациите от основен характер и свързаното с това преоборудване на съществуващи пътнически кораби са в съответствие с изискванията на наредбата за нови кораби, като изменения, направени на съществуващ кораб, чиято цел е единствено да се постигне по-високо ниво на живучест, не се считат за изменения от основен характер.
(2) Ако в Конвенция SOLAS’74 не са указани по-ранни дати, корабите по ал. 1, т. 2 се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в сроковете по ал. 3, т. 1 - 5.
(3) Ако в наредбата не са указани по-ранни дати, съществуващите пътнически кораби от класове В, С и D се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в следните срокове:
1. кораби, построени преди 1 януари 1940 г. - до 1 юли 2006 г.;
2. кораби, построени на или след 1 януари 1940 г., но преди 31 декември 1962 г. - до 1 юли 2007 г.;
3. кораби, построени на или след 1 януари 1963 г., но преди 31 декември 1974 г. - до 1 юли 2008 г.;
4. кораби, построени на или след 1 януари 1975 г., но преди 31 декември 1984 г. - до 1 юли 2009 г.;
5. кораби, построени на или след 1 януари 1985 г., но преди 1 юли 1998 г. - до 1 юли 2010 г.

Чл. 11.
(1) Към високоскоростните пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб продължават да плават, ако се освидетелстват според същия кодекс;
2. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб не могат да извършват вътрешни превози, освен ако не извършват вътрешни превози към датата на влизане в сила на тази наредба; в този случай тези съдове отговарят на изискванията на Кодекса за безопасност на динамично поддържани плавателни съдове;
3. строежът, поддръжката и оборудването на високоскоростни пътнически кораби е в съответствие с правилата на призната организация в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г.
(2) Пътнически кораби от класове B, C или D, извършващи вътрешни превози в морски зони, не се считат за високоскоростни пътнически кораби, когато:
1. тяхното водоизместване, съответстващо на проектната водолиния, е по малко от 500 m3; и
2. тяхната максимална скорост, както е определено в параграф 1.4.30 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове, е по-малка от 20 възела.

Чл. 12. Към ро-ро пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. за ро-ро пътнически кораби от класове A, B и C, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство на или след 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно глава шеста;
2. за ро-ро пътнически кораби от класове А и В, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство преди 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно глава шеста към 1 октомври 2010 г., освен ако не са изведени от експлоатация на тази или на по-късна дата, на която ще достигнат възраст 30 години, но във всички случаи не по-късно от 1 октомври 2015 г.

Чл. 13.
(1) На новите и съществуващите пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на изискванията по тази наредба, ИА "МА" издава свидетелство за сигурност на пътнически кораб - при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.).
(2) На новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на специфичните изисквания за устойчивост по глава шеста, ИА "МА" издава свидетелство, удостоверяващо съответствието им с изискванията по глава шеста, при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.
(3) Преди да издаде разрешително за плаване с високоскоростен пътнически кораб и разрешително за плаване с динамично поддържан кораб, извършващи вътрешни превози в държава - членка на Европейския съюз, ИА "МА" съгласува с администрацията на държавата домакин всички условия, свързани с неговата експлоатация в тази държава. Всяко от тези условия се вписва от ИА "МА" в разрешителното.

Чл. 14. Прегледите за издаване на свидетелствата по чл. 13 се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.).

Чл. 15. Прегледите по чл. 14 се извършват от ИА "МА" или от упълномощени организации на основание Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

Чл. 16. Когато разпоредбите на тази наредба не се прилагат към нови кораби с дължина, по-малка от 24 m, ИА "МА" предприема мерки, с които осигурява еквивалентно ниво на безопасност за тези кораби.

Чл. 17. Правилата по глави втора и трета не се прилагат за съществуващи кораби от класове С и D, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, и извършващи вътрешни превози, при условие, че компетентната администрация на държавата на знамето удостовери и че те отговарят на националните й правила и че тези правила гарантират еквивалентно ниво на безопасност.

Чл. 18. Когато за съществуващите кораби се изисква прилагането на дадена резолюция на Международната морска организация, корабите, построени до две години след датата на приемане на такава резолюция, не е необходимо да отговарят на нейните изисквания, при условие че отговарят на приложима предходна резолюция/резолюции, ако има такива.

Глава втора
КОНСТРУКЦИЯ - ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ, МЕХАНИЗМИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I
Устойчивост на кораб в неповредено състояние, делене на отсеци и устойчивост в повредено състояние

Чл. 19.
(1) Новите кораби от всички класове с дължина 24 m и повече отговарят на съответните разпоредби за пътнически кораби от Кодекса за устойчивост в неповредено състояние за всички видове кораби, обхванати от инструментите на Международната морска организация, съдържащ се в Резолюция А.749 (18) на Асамблеята на Международната морска организация (Кодекс за устойчивост в неповредено състояние).
(2) Когато ИА "МА" прецени прилагането на критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18) за неподходящо, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определяне на устойчивостта.

Чл. 20.
(1) Съществуващите кораби от класове А и В с дължина 24 m и повече при всякакви състояния на натоварване отговарят на следните критерии за устойчивост след съответна корекция за ефекта от свободната повърхност на течности в танковете и в съответствие с изискванията на параграф 3.3 от Резолюция A.749 (18) или еквивалентни на тях:
1. площта под кривата на изправящото рамо (кривата GZ) е не по-малка от:
а) 0,055 m.rad до ъгъл на накреняване 30°;
б) 0,09 m.rad до ъгъл на накреняване 40° или ъгъл на наводняване, по-малък от 40°, при който се потапят долните ръбове на който и да е отвор в корпуса, надстройките или рубките, когато не могат да бъдат надеждно затворени срещу атмосферни влияния;
в) 0,03 m.rad между ъгли на накреняване 30 и 40° или между 30° и ъгъла на наводняване, когато този ъгъл е по-малък от 40°;
2. изправящото рамо GZ е поне 0,20 при ъгъл на накреняване, равен на или по-голям от 30°;
3. максималното изправящо рамо GZ възниква при ъгъл на накреняване за предпочитане превишаващ 30°, но не по-малък от 25°;
4. първоначалната напречна метацентрична височина не е по-малка от 0,15 m.
(2) Състоянията на натоварване, които се вземат предвид, за да се потвърди съответствието с посочените критерии за устойчивост, включват най-малко посочените в параграф 3.5.1.1 на Резолюция A.749 (18).

Чл. 21.
(1) Съществуващите кораби от класове А и В с дължина 24 m и повече отговарят на допълнителните критерии, изложени в Резолюция A.749 (18), параграф 3.1.2.6 (допълнителните критерии за пътнически кораби) и параграф 3.2 (критерий за силен вятър и бордово клатене).
(2) Когато ИА "МА" не прилага критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18), може да приложи алтернативен подход, който да гарантира постигането на еквивалентно ниво на устойчивост.

Чл. 22.
(1) Новите кораби класове B, C и D и съществуващите от клас B се разделят на водонепроницаеми отсеци от прегради, които са водонепроницаеми до палубата на преградите.
(2) Като еквивалентни на изискванията по глава II, част В от Конвенция SOLAS’74 могат да се използват правилата за делене на отсеци и устойчивост на пътнически кораби, изложени в Резолюция A.265 (VIII) на Международната морска организация, ако се прилагат в тяхната цялост.
(3) Всяка друга част от вътрешната конструкция, която засяга ефективността на деленето на отсеци, е водонепроницаема.

Чл. 23
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите от клас B пределната дължина на наводняване в коя да е точка е максималната част от дължината на кораба с център всяка точка, която може да бъде наводнена.
(2) За определяне пределната дължина на наводняване се отчита проницаемостта на помещенията, разположени под пределната линия на потъване съгласно чл. 25, като корабът не се потапя над пределната линия на потъване.
(3) На кораб, който няма непрекъсната главна палуба, пределната дължина на наводняване във всяка точка може да се определи като въображаема непрекъсната пределна линия на потъване, която в нито една точка не е на по-малко от 76 mm под горната повърхност на палубата (при бордовете), до която преградите и обшивката са водонепроницаеми.
(4) Когато част от въображаемата пределна линия на потъване е на значително разстояние под палубата на преградите, ИА "МА" може да разреши намаляване степента на водонепроницаемост на тези части на преградите, които са над пределната линия на потъване и непосредствено под по-високата палуба.

Чл. 24. На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B най-голямата допустима дължина на отсек с център коя да е точка от дължината на кораба се получава от произведението на пределната дължина на наводняване и съответен коефициент, наречен "коефициент на делене".

Чл. 25.
(1) Отчитането на проницаемостта съгласно чл. 23 се отнася до проницаемостта на помещенията, разположени под пределната линия на потъване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B.
(2) При определяне пределната дължина на наводняване допустимата средна проницаемост на помещенията, разположени под пределната линия на потъване, отговаря на указаната в приложение № 1.

Чл. 26.
(1) Коефициентът на делене на отсеци е:
1. за нови кораби от класове B, C и D и съществуващи ро-ро пътнически кораби клас В:
а) когато корабът е освидетелстван за превоз на по-малко от 400 пътници - 1,0;
б) когато корабът е освидетелстван за превоз на 400 и повече пътници - 0,5;
2. за съществуващи пътнически кораби клас В, които не са тип ро-ро - 1,0.
(2) Съществуващите ро-ро пътнически кораби клас В се привеждат в съответствие с изискването по ал. 1 не по-късно от датата за съответствие по чл. 32, т. 2.

Чл. 27.
(1) Специалните изисквания към нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B относно деленето на отсеци са:
1. когато в дадена част или части от кораба водонепроницаемите прегради достигат по-висока палуба, отколкото в останалата част от кораба и се цели да се извлече предимство от тази по-голяма височина на преградите при изчисляване на дължината на наводняване, за всяка такава част от кораба може да се използват отделни пределни линии на потъване, при условие че:
а) бордовете по цялата дължина на кораба достигат до палубата, която съответства на горната пределна линия на потъване, и всички отвори във външната обшивка под тази линия по цялата дължина на кораба се третират като отвори под пределна линия на потъване за целите на чл. 55 и 56;
б) всеки от двата отсека, граничещи с "прага" в палубата на преградите, е в рамките на допустимата дължина, отговаряща на съответните им пределни линии на потъване и тяхната обща дължина не превишава два пъти допустимата дължина, изчислена по по-ниската пределна линия на потъване;
2. дължината на даден отсек може да превиши допустимата дължина, определена съгласно чл. 24, ако общата дължина на всяка двойка съседни отсеци, в която участва въпросният отсек, не надхвърля по-малката от следните стойности:
а) дължината на наводняване; или
б) два пъти допустимата дължина;
3. главната напречна преграда може да има отстъп, при условие че всички части на отстъпа лежат навътре от вертикалните повърхности на бордовете на кораба и са разположени на разстояние от външната обшивка, равно на една пета от широчината на кораба и измерено под прав ъгъл до диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния за делене на отсеци; всяка част от отстъпа, която лежи извън тези граници, се разглежда като праг в съответствие с чл. 26;
4. когато главната напречна греда има отстъп или праг, при деленето на отсеци се използва еквивалентна плоска преграда;
5. когато главен напречен водонепроницаем отсек има вътрешна преграда и ИА "МА" установи, че след всяка предполагаема повреда в борда на кораба (обхващаща 3 m плюс 3 % от дължината на кораба или 11 m, или 10 % от дължината на кораба, в зависимост от това коя стойност е по-малка) целият отсек няма да бъде наводнен, може да разреши пропорционално увеличение на допустимата дължина, която по принцип се изисква за такъв отсек;
6. в хипотезата по т. 5 обемът на действителната плавучест, възприет за неповредения борд, не е по-голям от възприетия за повредения борд;
7. разрешение при условията на т. 5 може да бъде дадено само при условие, че то няма да наруши изпълнението на чл. 28 - 30.
(2) Изискванията по отношение на нови кораби от класове B, C и D са:
1. главна напречна преграда може да има праг, при условие че отговаря на едно от следните условия:
а) общата дължина на двата отсека, разделени от преградата, не превишава 90 % от пределната дължина на наводняване или два пъти допустимата дължина, а за кораби с коефициент на делене, равен на 1, общата дължина на двата отсека не превишава допустимата дължина;
б) предвижда се допълнително делене на отсеци в района на прага, с което се осигурява същото ниво на безопасност, както тази, осигурявана от плоска преграда;
в) дължината на отсека, над който се простира прагът, не превишава допустимата дължина, съответстваща на пределната линия на потъване, прекарана на 76 mm под прага;
2. на кораби с дължина 100 m и повече една от главните напречни прегради назад от форпика се поставя на разстояние от носовия перпендикуляр не по-голямо от допустимата дължина;
3. ако разстоянието между две съседни главни напречни прегради или техните еквивалентни напречни прегради или разстоянието между напречните равнини, преминаващи през най-близките стъпаловидни части на преградите, е по-малко от 3 m плюс 3 % от дължината на кораба или 11 m, или 10 % от дължината на кораба, в зависимост от това коя стойност е по-малка, то само една от тези прегради се приема за съставна част от разделянето на кораба на отсеци;
4. когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0,50, общата дължина на кои да са два съседни отсека не е по-голяма от пределната дължина на наводняване.

Чл. 28.
(1) При всякакви експлоатационни условия се осигурява достатъчна устойчивост на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B в неповредено състояние, която да дава възможност да издържат на крайната степен на наводняване на всеки от главните отсеци с дължина, непревишаваща пределната дължина на наводняване.
(2) Когато два съседни главни отсека са разделени с преграда, която има праг в съответствие с условията по чл. 27, ал. 2, т. 1, буква "а" , пълната устойчивост на неповреден кораб трябва да бъде достатъчна, за да издържи наводняване на тези два отсека.
(3) Когато изискваният коефициент на делене е 0,50, устойчивостта на неповреден кораб трябва да бъде достатъчна, за да издържа на наводняването на кои да са два съседни главни отсека.
(4) Устойчивостта по ал. 1 се определя чрез изчисления в съответствие с чл. 23, 24 и 26, като се вземат предвид пропорциите и проектните характеристики на кораба, както и подреждането и конфигурацията на повредените отсеци.
(5) При изчисленията по ал. 4 се приема, че корабът е в най-тежки условия на експлоатация по отношение на устойчивостта.
(6) Когато се предвижда изграждането на палуби, вътрешни обшивки или надлъжни прегради с достатъчна здравина, които са в състояние значително да ограничат проникването на вода, това се отчита при изчисленията.

Чл. 29.
(1) Устойчивостта, на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи ро-ро пътнически кораби и пътнически кораби, които не са ро-ро, построени на или след 29 април 1990 г., след повреда и след изравняване, когато такова е направено, се определя, както следва:
1. кривата на положителното остатъчно изправящо рамо има минимален обхват 15° извън ъгъла на равновесие; този обхват може да бъде намален до минимум 10° в случаите, когато площта под кривата на изправящото рамо е равна на тази, указана в т. 2 и умножена по отношението 15/обхват, където обхватът е изразен в градуси;
2. площта под кривата на изправящото рамо е поне 0,015 m.rad, измерено от ъгъла на равновесие до по-малката от следните стойности:
а) ъгълът, при който се разпространява прогресивното наводняване; или
б) 22° (измерено от изправено положение) при наводняване на един отсек или 27° (измерено от изправено положение) при едновременно наводняване на два съседни отсека;
3. остатъчно изправящо рамо трябва да се получи в обхвата на положителна устойчивост, като се вземе предвид най-големият от следните кренящи моменти:
а) струпване на всички пътници на единия борд;
б) спускане на всички напълно натоварени спасителни лодки, спускаеми със спусково устройство от единия борд;
в) момент, дължащ се на налягането на вятъра, изчислен по формулата:

4. изправящото рамо е не по-голямо от 0,10 m.
(2) За изчисляване на кренящите моменти по ал. 1, т. 3, се приемат следните условия:
1. момент, дължащ се на струпване на пътници:
а) четирима пътници на квадратен метър;
б) 75 kg за всеки пътник;
в) пътниците се разпределят на наличните по палубата места от страната на единия борд, където са разположени сборните места, по такъв начин, че да се получи най-неблагоприятният кренящ момент;
2. момент, дължащ се на спускането на всички напълно натоварени спасителни лодки, спускаеми със спусково устройство, от единия борд:
а) приема се, че всички спасителни и дежурни лодки, намиращи се на борда, към който корабът се е наклонил вследствие на повреда, са напълно натоварени и готови за спускане;
б) при лодки, които са разположени така, че да бъдат спускани напълно натоварени от походно положение, се взема максималният кренящ момент по време на спускането;
в) приема се, че напълно натоварен спасителен сал, прикрепен към спусковото си устройство на борда, към който корабът се е наклонил вследствие на повреда, е готов за спускане;
г) приема се, че хората, които не са в спуснатите спасителни лодки, не причиняват допълнителен кренящ момент или момент на изправяне;
д) приема се, че спасителните средства от страната, срещуположна на борда, към който корабът се е накренил, са в походно положение;
3. момент, предизвикан от налягането на вятъра, за кораби клас В е 120 N/ m2, а за класове C и D - 80 N/ m2, където площта, подложена на това налягане, е площта на издигащата се странично над водолинията част при неповреден кораб, а рамото на момента е вертикалното разстояние от точка при една втора от средното газене, при неповреден кораб, до центъра на тежестта на площта на страничната част.
(3) Когато възникне прогресивно наводняване (причиняващо рязко намаляване на изправящото рамо с 0,04 m и повече), се приема, че кривата на изправящото рамо се прекъсва при ъгъла, при който възниква прогресивното наводняване, като обхватът и площта по ал. 1, т. 1 и 2 се измерват до този ъгъл.
(4) В случаите, когато прогресивното наводняване е с ограничен характер и не продължава с неотслабваща сила, като причинява приемливо бавно намаляване на изправящия ъгъл в размер, по-малък от 0,04 m, оставащата част на кривата частично се намалява, като се приема, че прогресивно наводненото пространство е наводнено в това състояние от самото начало.
(5) На междинните етапи от наводняването максималното изправящо рамо e най-малко 0,05 m, а обхватът на положителните изправящи рамена - поне 7. При всички случаи се приема, че има само една пробойна в корпуса и само една свободна повърхност.

Чл. 30.
(1) За изчисляване на аварийната устойчивост при повреда на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В обемът и проницаемостта на повърхностите са посочени в приложение № 1.
(2) Предполагаемите размери на повредите при изчисленията са:
1. надлъжен - 3,0 m плюс 3 % от дължината на кораба или 11 m или 10 % от дължината на кораба, като се взема по-малката стойност;
2. напречен - една пета от широчината на кораба (измерван навътре от корабния борд под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния на делене на отсеци); и
3. вертикален - от основната равнина нагоре без ограничение;
4. ако повреда с по-малък размер от определения в т. 1, 2 и 3 може да причини по-тежки условия по отношение на ъгъла на крена или намаляване на величината на метацентричната височина, тази повреда се взема предвид при изчисленията.
(3) Несиметричното наводняване се свежда до минимум чрез:
1. прилагане на автоматични средства за намаляване на големи ъгли на крен, когато това е възможно;
2. средствата за изравняване на наводняването, когато са предвидени такива, се управляват от място, намиращо се над палубата на преградите;
3. конструктивно ограничаване на максималния ъгъл на накреняване след наводняване, но преди изравняване - за нови кораби от класове B, C и D, не надвишава 15°;
4. ограничаване времето за изравняване на наводняването до 15 min, когато се използват преливни средства за изравняване на наводняването;
5. снабдяване на капитана на кораба с подходяща информация за използването на средствата за изравняване на наводняването.
(4) След повреда, както и в случаи на несиметрично наводняване се предприемат съответни мерки за изравняване, като:
1. в случай на симетрично наводняване корабът да има положителна остатъчна метацентрична височина най-малко 50 mm, изчислена по метода на постоянното водоизместване;
2. в случай на несиметрично наводняване, ако не е указано друго в т. 3, ъгълът на накреняване за един отсек не превишава 7° за нови и съществуващи кораби клас В и 12° за нови кораби от класове C и D; при едновременно наводняване на два съседни отсека за нови и съществуващи кораби клас В се допуска накреняване до 12°, в случай че факторът на разделяне на отсеци в залятата част на кораба никъде не превишава 0,50;
3. в случай на несиметрично наводняване за съществуващи кораби клас В, които не са тип ро-ро, построени преди 29 април 1990 г., ъгълът не превишава 7°, освен в изключителни случаи, когато ИА "МА" може да позволи допълнително накреняване поради несиметричния момент, но в никакъв случай крайното накреняване не е по-голямо от 15°;
4. пределната линия на потъване не е потопена под водата при крайното състояние на наводняване; ако се предполага, че пределната линия на потъване може да се окаже потопена по време на междинна степен на наводняване, ИА "МА" може да изиска изследвания и мерки, каквито счете за необходими с оглед на безопасността на кораба.
(5) Капитанът на кораба трябва да има на разположение необходимите данни, за да поддържа при експлоатационни условия устойчивост на кораба в неповредено състояние, достатъчна да издържи на критичното повреждане.
(6) Капитанът на кораб със средства за изравняване на наводняването се информира за условията на устойчивост на кораба, при които са извършени изчисленията за ъглите на крена, както и се предупреждава, че ако корабът получи повреда, когато е в по-неблагоприятно положение, ще настъпи по-голямо накреняване.
(7) Данните, необходими на капитана за поддържане на достатъчна устойчивост на кораба в неповредено състояние, посочени в ал. 5 и 6, включват достатъчна информация за максималната допустима височина на центъра на тежестта на кораба над кила (KG) или алтернативно минималната допустима метацентрична височина (GM) за газене и водоизместване, при всякакви експлоатационни условия. Информацията показва влиянието на различни диференти, като се вземат предвид експлоатационните ограничения.
(8) На носа и кърмата на всеки кораб се маркира скалата на газенето. Когато скалата е поставена на такова място, че не може да се чете лесно или експлоатационните изисквания за дадени дейности затрудняват разчитането на скалата, корабът се снабдява и с надеждна система за отчитане на газенето, с чиято помощ може да се определи газенето при носа и при кърмата.
(9) След завършване на товаренето на кораба и преди отплаването капитанът определя диферента и устойчивостта на кораба и проверява и записва, че корабът отговаря на критериите за устойчивост.
(10) Устойчивостта на кораба се определя по изчислителен път, като се допуска използване на компютър или друго подобно електронно средство за контролиране на товаренето и устойчивостта.
(11) Изпълнителна агенция "Морска администрация" не допуска облекчения от изискванията за аварийна устойчивост, освен ако не се докаже, че във всякакви експлоатационни условия метацентричната височина на кораба в неповредено състояние, необходима за съответствие с тези изисквания, е излишно голяма за планираната експлоатация на кораба.
(12) Облекчения в изискванията за устойчивост при повредено състояние се разрешават само в изключителни случаи и при условие, че пропорциите, разположението и другите характеристики на кораба са най-благоприятните, които могат да се допуснат като практични и разумни в дадените обстоятелства за устойчивостта след повреждане.

Чл. 31. Съществуващите ро-ро пътнически кораби от клас В се привеждат в съответствие с изискванията по чл. 28 - 30 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата за съответствие, посочена в приложение № 2.

Чл. 32. Новите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D и съществуващите клас В, освидетелствани да превозват 400 или повече пътници, независимо от разпоредбите на чл. 28 - 31, отговарят и на следните изисквания:
1. нови ро-ро пътнически кораби - по чл. 29, ал. 1 и 2, като се приема, че повредата е в която и да е точка по дължината на кораба "L"; и
2. съществуващи ро-ро пътнически кораби - по т. 1 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след последната от датите за съответствие, посочени в приложение № 3.

Чл. 33. Пътническите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., които не са тип ро-ро и превозват 400 или повече пътници, независимо от разпоредбите по чл. 28 - 30, съответстват на изискванията по чл. 29, ал. 1, 2 и ал. 5, като се приема, че повредата е в коя да е точка по дължината на кораба "L".

Чл. 34.
(1) На новите кораби от клас B, C и D и съществуващите кораби от клас B се поставя форпикова или таранна преграда против сблъскване, която е водонепроницаема до палубата на преградите.
(2) Преградата се разполага на разстояние от носовия перпендикуляр не по-малко от 5 % от дължината на кораба и не по-голямо от 3 m плюс 5 % от дължината на кораба.
(3) Когато коя да е част от кораба под водолинията се издава напред от носовия перпендикуляр (например носови булб), разстоянията по ал. 2 се измерват от някоя от следните точки и се взема най-малката от тези стойности:
1. средата на тази изпъкнала част; или
2. на разстояние 1,5 % от дължината на кораба напред от носовия перпендикуляр; или
3. на разстояние 3 m напред от носовия перпендикуляр.
(4) На кораби с дълга носова надстройка форпиковата или таранната преграда се продължава атмосфероустойчиво до следващата палуба над палубата на преградите.
(5) Продължението по ал. 4 се устройва така, че да се изключи възможността носовата врата да му причини повреда в случай на неизправност или откачване на вратата.
(6) Ако всички части на продължението по ал. 4 не са разположени напред от предната граница, посочена в ал. 2 или 3, не е необходимо продължението да бъде разположено директно над долустоящата преграда.
(7) На съществуващи кораби клас В:
1. когато наклонена товарна рампа оформя част от удължението на таранната преграда над палубата на преградите, частта от рампата, която е над 2,3 m над палубата на преградите, не може да се издава напред на повече от 1 m извън границите, посочени в ал. 2 или 3;
2. когато съществуваща рампа не отговаря на изискванията за одобряване на удължение на таранната преграда над палубата на преградите и положението на рампата не позволява разполагането на удължението в рамките на границите, посочени в ал. 2 или 3, то може да се разположи в рамките на ограниченото разстояние зад задната граница, посочена в ал. 2 или 3;
3. ограниченото разстояние по т. 2 не може да е по-голямо от необходимото, за да се осигури безпрепятствена работа на рампата;
4. удължението на таранната преграда по т. 2 се отваря напред, отговаря на изискванията по ал. 4 и 5 и се устройва така, че да се изключи възможността рампата да му причини повреда в случай на повреда или откачане на самата рампа.
(8) Рампи, които не отговарят на изискванията по ал. 7, не се приемат като продължение на таранната преграда.
(9) На съществуващи кораби от клас В изискванията по ал. 4 - 6 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
(10) Ахтерпиковата преграда и преградите, отделящи машинното помещение от товарни и пътнически помещения към носа и към кърмата, се изграждат така, че да достигат и да бъдат водонепроницаеми до палубата на преградите.
(11) Ахтерпиковата преграда може да има отстъп под палубата на преградите, при условие че степента на безопасност на кораба по отношение на деленето на прегради не се намалява от това.
(12) Дейдвудните тръби се затварят във водонепроницаеми помещения.
(13) Задният салник на дейдвудната тръба се разполага във водонепроницаем тунел на гребен вал или друго водонепроницаемо помещение, отделено от отсека на дейдвудната тръба, имащо такъв обем, че в случай на наводняване от теч през задния салник на дейдвудната тръба да не се затопи пределната линия на наводняване.

Чл. 35.
(1) На нови кораби от класове В, С и D, съществуващи кораби от клас В и нови кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., с дължина 24 m и повече, се поставя двойно дъно, простиращо се от форпиковата до ахтерпиковата преграда, доколкото това е възможно и съответства на конструкцията и предназначението на кораба, както следва:
1. кораби с дължина от 50 до 61 m - от машинното отделение до форпиковата преграда или толкова близо до нея, колкото е възможно;
2. кораби с дължина от 61 до 76 m - извън машинното отделение, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях;
3. кораби с дължина над 76 m трябва да имат двойно дъно в средата на кораба, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях.
(2) Дълбочината на двойното дъно отговаря на стандартите на призната организация.
(3) Вътрешното дъно се простира от борд до борд по такъв начин, че да предпазва дъното до извивката на подводната част (скула).
(4) Изискването по ал. 3 се приема за изпълнено, ако линията на пресичане на външните краища на крайния междудънен лист в никоя част не е по-ниско от хоризонталната плоскост, преминаваща през точката, получена от пресичането на контура в средната част на кораба с прекарана през плоскостта на ребрата линия, наклонена под ъгъл 25° към основната равнина и пресичаща я в точка, отстояща от диаметралната равнина на кораба на разстояние половин разчетна широчина на кораба.
(5) Малките кладенци, вградени в двойното дъно и свързани с осушителната система на трюмовете, не трябва да превишават необходимата дълбочина. Дълбочината на кладенците в диаметралната равнина не превишава 460 mm, а самият кладенец не се простира по-надолу от хоризонталната равнина, посочена в ал. 4.
(6) Допуска се наличие на кладенец, достигащ до външната обшивка, в кърмовия край на тунела на гребния вал.
(7) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне други кладенци (например за смазочно масло под главните двигатели) при условие, че общото разположение дава защита, еквивалентна на тази, осигурявана от двойното дъно в съответствие с този член.
(8) Двойно дъно не се поставя при водонепроницаеми помещения със средни размери, използвани изключително за превоз на течности, когато ИА "МА" прецени, че безопасността на кораба няма да бъде застрашена при повреда на дъното или бордовете.
(9) Независимо от изискванията по ал. 1 ИА "МА" може да разреши да не се поставя двойно дъно на коя да е част от кораба, при която факторът на делене не превишава 0,5, ако счита, че двойното дъно на тази част от кораба е несъвместимо с конструкцията и експлоатацията на кораба.

Чл. 36. За нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m се прилагат изискванията по чл. 22 - 30 и чл. 35.

Чл. 37.
(1) По средата на бордовете на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се определя и маркира товарна водолиния, съответстваща на одобреното газене при разделяне на отсеци.
(2) По желание на корабособственика кораб с помещения, специално предназначени за настаняване на пътници и за пренасяне на товари, може да има една или повече допълнителни товарни водолинии, определени и маркирани в съответствие с газенето при делене на отсеци, които ИА "МА" може да одобри за други условия на експлоатация.
(3) В свидетелството за сигурност на пътнически кораб се вписват определените и маркирани товарни водолинии, като се обозначават с индекс C.1, ако има само една товарна водолиния, а в случай че има повече от една товарна водолиния - С.2, C.3, C.4 и т.н., указващи други условия на експлоатация.
(4) Арабските цифри, следващи буквата C в означенията за товарната водолиния, може да се заменят с римски цифри или букви, ако ИА "МА" счете за нужно да се направи разлика с означенията по Международната конвеция за товарните водолинии.
(5) Свободният борд, съответстващ на всяка една от товарните водолинии, се измерва в същото място и от същата палубна линия, както и свободният борд, определен в съответствие с действащата Международна конвенция за товарните водолинии.
(6) Свободният борд, съответстващ на всяка една одобрена товарна водолиния за разделяне на отсеци, и условията на експлоатация, за която е одобрена, се посочват в свидетелството за сигурност на пътнически кораб.
(7) В никакъв случай коя да е марка на товарна водолиния за разделяне на отсеци не може да бъде поставена над най-високата товарна водолиния за солена вода според здравината на кораба или действащата Международна конвеция за товарните водолинии.
(8) Независимо от местоположението на маркировката на товарната водолиния, съответстваща на разделянето на отсеци, недопустимо е корабът да бъде натоварен така, че да потъне товарната марка, съответстваща на сезона и района, в който плава, както е определено в съответствие с действащата Международна конвеция за товарните водолинии.
(9) Корабът в никакъв случай не може да бъде натоварен така, че товарната марка, съответстваща на товарната водолиния за разделяне на отсеци, определена за дадения рейс и вид експлоатация, да бъде потопена във водата.

Чл. 38.
(1) Всяка водонепроницаема разделителна преграда на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, независимо дали е надлъжна или напречна, се построява по такъв начин, че да може с необходимия запас от здравина да издържи на налягането от максималния воден стълб при авария или най-малко на налягането от воден стълб, достигащ до пределната линия на потъване.
(2) Конструкцията на преградите по ал. 1 отговаря на стандартите на призната организация.
(3) Отстъпите и праговете в преградите са водонепроницаеми и толкова здрави, колкото и участъкът от преградата в съседство с тях.
(4) Когато ребра или бимси преминават през водонепроницаема палуба или преграда, тази палуба или преграда се изгражда конструктивно водонепроницаема без използване на дърво или цимент.
(5) Провеждането на изпитвания на главните отсеци чрез запълването им с вода не е задължително.
(6) Когато не може да се извършва изпитване чрез запълване с вода, се прави изпитване чрез водна струя.
(7) Изпитването по ал. 6 се провежда на възможно по-напреднал етап от завършването на кораба.
(8) Когато изпитване чрез водна струя не е приложимо поради възможно увреждане на механизми, изолация на електрическо оборудване или други, изпитването може да бъде заместено от обстоен оглед на заваръчните връзки, придружен при необходимост от тест с проникваща боя или с ултразвук или друг еквивалентен тест. Във всички случаи се извършва обстоен преглед на водонепроницаемите прегради.
(9) Форпикът, двойното дъно (включително кил-тунелите) и вътрешната обшивка се изпитват под налягане на воден стълб, съответстващо на изискванията по ал. 1.
(10) Танковете, предназначени за течности и явяващи се част от деленето на кораба на отсеци, се изпитват за водонепроницаемост посредством воден стълб с височина до най-високата товарна водолиния на разделянето на кораба на отсеци или с воден стълб с височина, съответстваща на две трети от височината от горната част на кила до пределната водолиния в района на танковете, като се вземе по-голямата стойност.
(11) Височината на водния стълб не може да бъде по-малка от 0,9 m над горния край на танка по ал. 10.
(12) Ако изпитанието с вода по ал. 10 е неприложимо, може да се приложи тест на плътност с въздух, при който танковете по ал. 10 се подлагат на налягане не по-голямо от 0,14 бара.
(13) Целта на изпитванията по ал. 9, 10 и 12 е да се провери дали конструктивните преградни разделения на отсеци са водонепроницаеми.
(14) Изпитванията по ал. 9, 10 и 12 не се разглеждат като изпитвания, потвърждаващи годността на даден отсек за съхранение на гориво или за други специални цели, за които може да се изискват по-стриктни изпитвания в зависимост от височината, до която достига течността в танка или в свързаните към него тръби.

Чл. 39.
(1) Броят на отворите във водонепроницаемите прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се свежда до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.
(2) За отворите по ал. 1 се предвиждат подходящи средства за затваряне.
(3) Когато през водонепроницаеми прегради, разделящи кораба на отсеци, преминават тръби, шпигати, електрически кабели и др., се предвиждат устройства, осигуряващи пълната водонепроницаемост на преградите.
(4) Не се допуска поставяне на клапани, които не са част от тръбопроводната система, във водонепроницаемите прегради, разделящи кораба на отсеци.
(5) Не се допуска използване на олово или други леснотопими материали в системи, които преминават през водонепроницаемите прегради, разделящи кораба на отсеци, тъй като повреждането на тези системи при пожар би нарушило водонепроницаемостта на преградите.
(6) Не се допуска наличие на врати, гърловини или отвори за достъп:
1. в таранната преграда под пределната линия на потъване;
2. в напречните водонепроницаеми прегради, отделящи товарно помещение от съседно товарно помещение, освен в случаите, посочени в чл. 53, ал. 1 - 3 и чл. 54.
(7) С изключение на случая, посочен в ал. 9, през таранната преграда под нивото на пределната линия на потъване може да се прекара не повече от една тръба за форпиков танк, при условие че тръбопроводът е снабден с дистанционен клапан, който може да се управлява от място над палубата на преградите, а клапанната кутия е прикрепена за таранната преграда вътре във форпика.
(8) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши клапанът по ал. 7 да се постави на задната страна на таранната преграда, при условие че той е леснодостъпен при всякакви експлоатационни условия и помещението, в което се намира, не е товарно.
(9) Ако форпикът е разделен за приемане на два различни вида течности, допуска се през таранната преграда под пределната линия на потъване да бъдат прекарани два тръбопровода, всеки от които се монтира съгласно изискванията по ал. 6, при условие че няма друга практическа възможност за замяната на втория тръбопровод с други средства и че безопасността на кораба се запазва независимо от допълнителното разделяне на форпика.
(10) Във всяка главна напречна преграда в рамките на помещения, в които се намират главните и спомагателните механизми, включително и котлите, използвани за нуждите на задвижването, може да бъде поставена най-много една врата освен вратите към тунелите на гребния вал.
(11) Когато са монтирани два и повече гребни вала, техните тунели се свързват посредством междинен проход.
(12) Между машинното отделение и тунелните помещения се поставя само една врата, когато са налице два гребни вала, и само две врати, когато са налице повече от два гребни вала.
(13) Вратите по ал. 12 са плъзгащ тип и се разполагат така, че техните прагове (комингси) са възможно най-високо.
(14) Устройството за ръчно задвижване на вратите по ал. 12 от място над палубата на преградите се разполага извън машинни помещения.

Чл. 40.
(1) Водонепроницаемите врати на съществуващи кораби клас В и нови кораби от класове B, C и D с дължина под 24 m са плъзгащи се или с панти, или друг еквивалентен тип.
(2) Не се допуска използването на листови врати, които се фиксират само с болтове, както и врати, които се затварят чрез спускане или под действието на спускаща се тежест.

Чл. 41.
(1) Водонепроницаемите врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, с изключение на случаите, посочени в чл. 53, ал. 1 - 3 или чл. 54, са плъзгащи се с механично задвижване, съответстващи на изискванията по чл. 49, 50 и чл. 51, ал. 1 - 8.
(2) Вратите по ал. 1 се затварят едновременно от централната конзола за управление на навигационния мостик за не повече от 60 s, когато корабът е в изправено положение.

Чл. 42. На съществуващи кораби от клас В и нови кораби от класове B,C и D с дължина под 24 m плъзгащите се врати могат да бъдат:
1. само с ръчно задвижване; или
2. с механично и с ръчно задвижване.

Чл. 43.
(1) На нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, където водонепроницаемите врати общо не са повече от две и са разположени в машинното отделение или в преградите, оформящи това помещение, ИА "МА" може да разреши тези врати да бъдат само с ръчно задвижване.
(2) Плъзгащите се врати с ръчно задвижване се затварят, преди корабът да напусне кея за пътнически рейс и се държат затворени по време на плаването.

Чл. 44.
(1) Средствата за задвижване на плъзгащи се водонепроницаеми врати на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, независимо дали са механични или ръчни, затварят вратите при крен на кораба до 15° на единия или другия борд.
(2) При избор на средства за задвижване по ал. 1 се отчитат силите, които биха могли да действат на всяка от страните на вратата, когато през отвора навлиза вода, упражнявайки статично налягане, равно на налягането на воден стълб с височина поне един метър над прага (комингса) по оста на симетрия на вратата.

Чл. 45.
(1) Средствата за управление на водонепроницаемите врати, включително хидравличните тръбопроводи и електрическите кабели на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, се монтират възможно най-близо до преградата, в която е поставена вратата, за да се сведе до минимум вероятността те да бъдат повредени при каквато и да е авария на кораба.
(2) Водонепроницаемите врати и средствата за управлението им се разполагат така, че при повреда на кораба в размер една пета от широчината му (разстоянието се измерва под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния при разделяне на отсеци) отварянето и затварянето на водонепроницаемите врати в повредената част от кораба да не бъде затруднено.
(3) Всички водонепроницаеми врати с механично и ръчно задвижване се съоръжават със средства за индикация, които показват във всички пултове за дистанционно управление дали вратите са отворени или не.
(4) Пултовете за дистанционно управление по ал. 3 се разполагат само на навигационния мостик съгласно изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 5 и на мястото, където е необходимо ръчно управление над палубата на преградите съгласно изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 4.

Чл. 46.
(1) На съществуващи кораби клас В и нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, водонепроницаемите врати, които не отговарят на изискванията по чл. 40 - 45, се затварят преди започването на рейса и се държат затворени по време на плаването.
(2) Времето на отваряне на вратите по ал. 1 в пристанището и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник.

Чл. 47.
(1) Ръчно задвижваните плъзгащи се врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, и на съществуващи кораби клас В могат да се движат хоризонтално или вертикално.
(2) Механизмът на вратата по ал. 1 се задейства с въртеливо или друго движение при самата врата, от която и да е страна, както и от достъпно място над палубата на преградите, като механизмът е от одобрен тип и осигурява същата степен на безопасност.
(3) Не се допуска времето, необходимо за пълно ръчно затваряне на вратата, да превишава 90 s при изправено положение на кораба.

Чл. 48.
(1) Механично задвижваните плъзгащи се врати на съществуващи кораби от клас В могат да имат хоризонталeн или вертикалeн ход.
(2) Врата, която се задвижва механично от централен пункт, се осигурява със средства за ръчно отваряне и затваряне от двете страни при самата врата.
(3) От всяка страна на преграда, в която е разположена врата, се монтират ръчки за управление на силовия й механизъм по такъв начин, че да позволяват на хората, преминаващи през вратата, да задържат и двете ръчки в положение "отворено", без да е възможно случайното задействане на затварящия механизъм.
(4) Механично задвижвана плъзгаща се врата се отваря и затваря ръчно от двете си страни чрез механизъм от одобрен тип, разположен при самата врата, както и от достъпно място над палубата на преградите, като се прилага въртеливо или друго движение и механизмът осигурява същата степен на безопасност.
(5) Когато вратата започва да се затваря, се подава предупредителен звуков сигнал, който звучи, докато вратата се затвори напълно.
(6) В зони с високо ниво на шум звуковият сигнал се допълва от прекъсващ визуален сигнал при вратата.

Чл. 49.
(1) Всяка водонепроницаема плъзгаща се врата с механично задвижване на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече:
1. се движи хоризонтално или вертикално;
2. се отваря максимално до 1,2 m, като ИА "МА" може да разреши по-широки врати само в граници, които счете за необходими за нормалната експлоатация на кораба, при условие че се вземат други мерки за безопасност, включително и:
а) се обърне специално внимание на якостта на вратата и на затварящите я устройства, за да не се допускат течове;
б) вратата е разположена извън зоната на повреда В/5;
в) вратата е затворена, когато корабът е на море, с изключение на ограничени периоди от време, когато ИА "МА" счете за абсолютно необходимо тя да е отворена;
3. се снабдява с необходимите електрически, хидравлични или друг вид средства за отваряне и затваряне, приемливи за ИА "МА";
4. има отделен механизъм с ръчно управление, позволяващ:
а) вратата да се отваря и затваря ръчно от двете си страни, като механизмът се задейства при самата врата, както и да е възможно вратата да се затваря от достъпно място над палубата на преградите, като се прилага въртеливо или друго движение, осигуряващо степен на безопасност, приемлива за ИА "МА";
б) посоката на въртене или другото движение да е ясно указана за всички работни положения;
в) времето, необходимо за пълното затваряне на вратата, когато то се извършва ръчно, да не превишава 90 s при изправено положение на кораба;
5. има средства за механично отваряне и затваряне на вратата от двете й страни и за механичното й затваряне от централния пулт на навигационния мостик;
6. е снабдена със звукова алармена сигнализация, отличаваща се от всяка друга алармена сигнализация в района, която следва да подава сигнал при всяко дистанционно механично затваряне на вратата в течение на най-малко 5 s, но не повече от 10 s преди вратата да започне да се движи и продължаващ до пълното затваряне на вратата; при дистанционно ръчно задействане е достатъчно звуковият алармен сигнал да звучи само докато вратата се движи, а в районите за пътници и районите с високо ниво на шум ИА "МА" може да изисква звуковият сигнал да се допълва от прекъсващ визуален сигнал при вратата;
7. има приблизително равномерна скорост при механично затваряне, като времето на затваряне на вратата от началото на движението на вратата до момента, когато достигне напълно затворено положение, не е по-малко от 20 s и повече от 40 s при изправено положение на кораба.
(2) Електрическата енергия, необходима за работа на плъзгащи се водонепроницаеми врати с механично задвижване, се осигурява пряко от аварийното разпределително табло или от специално разпределително табло, разположено над палубата на преградите.
(3) Съответните вериги за управление, индикация и алармени сигнали се захранват пряко от аварийното разпределително табло или от специално разпределително табло, разположено над палубата на преградите, което може да се захранва автоматично от преходния източник на електрическа енергия в случай на авария на главния или аварийния източник на електрическа енергия.
(4) Водонепроницаемите плъзгащи се врати с механично задвижване се оборудват с една от следните системи:
1. централизирана хидравлична система с два независими източника на енергия, всеки от които се състои от двигател и помпа, осигуряващи едновременно затваряне на всички врати, и отговаряща на следните изисквания:
а) за цялата инсталация има хидравлични акумулатори с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на всички врати, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°;
б) работният цикъл се осъществява и когато акумулаторите са в процес на зареждане от помпата;
в) използваният в хидравличната система флуид е избран в зависимост от температурите, очаквани по време на работа на инсталацията;
г) системата за механично задвижване е конструирана така, че да се сведе до минимум възможността единична повреда в хидравличната система от тръбопроводи да повлияе неблагоприятно на работата на повече от една врата;
д) хидравличната система има алармен сигнал за ниско ниво на флуида в резерворите към системата и алармен сигнал за ниско налягане на газа или друго ефективно средство за контролиране на загубата на енергия, натрупана в хидравличните акумулатори;
е) алармените сигнали - звукови и визуални, се разполагат на централната конзола за управление на навигационния мостик;
2. независима хидравлична система за всяка врата, отговаряща на следните изисквания:
а) снабдена е с източник на енергия - двигател и помпа, осигуряващ отваряне и затваряне на вратата;
б) инсталацията има хидравличен акумулатор с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на вратата, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°;
в) работният цикъл се осъществява и когато акумулаторът е в процес на зареждане от помпата;
г) използваният в хидравличната система флуид е избран в зависимост от температурите, очаквани по време на работа на инсталацията;
д) на централната конзола за управление на навигационния мостик е предвидена групова аварийна сигнализация за ниско налягане на газа или друго ефективно средство за контрол на загубата на съхранената енергия в хидравличните акумулатори;
е) на всеки местен пост за управление има индикация за загуба на натрупаната енергия;
3. независима електрическа система и двигател за всяка врата, отговаряща на следните изисквания:
а) снабдена е с източник на енергия, състоящ се от двигател, който може да отваря и затваря вратата;
б) източникът на енергия може да се захранва автоматично от преходния авариен източник на електроенергия в случай на авария на главния или аварийния източник на електрическа енергия;
в) има достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на вратата, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°.
(5) За системите по ал. 4 се предвижда: 1. енергетичните системи, задвижващи плъзгащите се водонепроницаеми врати, да са отделени от всички други енергетични системи; 2. единична повреда в електрическите или хидравличните системи за механично задвижване, с изключение на хидравличния силов цилиндър, да не възпрепятства ръчното задвижване на която и да е врата.
(6) От всяка страна на преградата на минимална височина 1,6 m над настила се поставят ръкохватки за управление на вратата, разположени по такъв начин, че да позволяват на хората, преминаващи през вратата, да задържат и двете ръкохватки в положение "отворено", без да е възможно случайното задействане на силовия затварящ механизъм.
(7) Посоката на движение на ръкохватките при отваряне и затваряне на вратата съпада с посоката на движение на вратата и е ясно обозначена.
(8) Ако за задействане на затварянето на врата в жилищните помещения е необходимо само едно движение, ръкохватките за хидравлично управление на водонепроницаеми врати в жилищните помещения се разполагат така, че да не могат да се задействат от деца, например зад панелни врати, чийто заключващ механизъм е поне на 1,7 m над нивото на пода.

Чл. 50.
(1) От всяка страна на вратите, поставени на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В с дължина 24 m и повече, се окачват табели с инструкции, указващи как се борави с вратите.
(2) От двете страни на всяка врата се поставят табели с текст или графични изображения, предупреждаващи за опасността от оставане в отвора на вратата, когато вратата е започнала да се затваря.
(3) Табелите се изготвят от траен материал и здраво се закрепват.
(4) Текстът на табелата за инструктаж или предупреждение дава информация за времето на затваряне на съответната врата.

Чл. 51.
(1) Електрическото оборудване и компонентите за водонепроницаемите врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, доколкото е практически възможно, се разполагат над палубата на преградите и извън опасни райони и помещения.
(2) Кутиите за електрическите компоненти, по необходимост намиращи се под палубата на преградите, трябва да осигуряват подходяща защита от навлизане на вода.
(3) Електрическите вериги и веригите за управление, индикация и алармена сигнализация се защитават срещу повреди по такъв начин, че повреда във верига на една врата да не води до повреда във верига на никоя друга врата.
(4) Късо съединение или други повреди във веригите за индикация и алармена сигнализация на вратата не трябва да водят до невъзможност за механично задействане на тази врата.
(5) Електрооборудването, намиращо се под палубата на преградите, се разполага така, че ако в него протече вода, това да не доведе до отваряне на врата.
(6) Захранващата или управляващата система на механично задвижвана плъзгаща се водонепроницаема врата се осигурява така, че единична електическа повреда в тях да не води до отваряне на затворена врата.
(7) Подаването на захранване непрекъснато се следи в точка от електрическата верига, възможно най-близка до всеки от електродвигателите, изисквани съгласно чл. 49, ал. 4.
(8) При прекъсване на захранването се задействат звуков и визуален алармен сигнал на централната управляваща конзола на навигационния мостик.
(9) Централната управляваща конзола на навигационния мостик се осигурява с превключвател "централно управление" с два режима:
1. режим "местно управление", който позволява локално отваряне и затваряне на всяка врата без използване на средства за автоматично затваряне;
2. режим "затворени врати", при който всяка отворена врата се затваря автоматично.
(10) Режимът "затворени врати" позволява вратите да бъдат отваряни локално и автоматично да се затварят при освобождаване на местния управляващ механизъм.
(11) Превключвателят "централно управление" нормално е в режим "местно управление".
(12) Режимът "затворени врати" се използва само в аварийни ситуации или с цел проверка.
(13) Централната управляваща конзола на навигационния мостик се снабдява със схема, показваща местоположението на всяка врата, със светлинни индикатори, показващи дали е отворена или затворена всяка врата.
(14) Червена светлина означава врата, която е напълно отворена, а зелена светлина - врата, която е напълно затворена.
(15) Когато вратата се затваря дистанционно, премигваща червена светлина показва, че това е междинно положение.
(16) Индикаторната верига на всяка врата е независима от управляващата верига.
(17) Не се допуска вратите да се отварят дистанционно от централната управляваща конзола.

Чл. 52.
(1) Всички водонепроницаеми врати на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се затварят по време на плаване.
(2) Вратите по ал. 1 могат да бъдат отворени по време на плаване само в случаите, посочени в ал. 5 и 7.
(3) Водонепроницаеми врати с широчина, по-голяма от 1,2 m, разрешени в случаите по чл. 53, ал. 10, могат да бъдат отворени само при обстоятелствата, посочени в чл. 53, ал. 10.
(4) Всяка врата по ал. 3, която е отворена, трябва да бъде готова за незабавно затваряне.
(5) Водонепроницаема врата може да бъде отворена по време на плаване, за да позволи преминаване на пътници или екипаж или когато извършване на работа в непосредствена близост до вратата изисква тя да бъде отворена.
(6) Вратата по ал. 5 незабавно се затваря, когато приключи преминаването през нея или когато работата, която налага нейното отваряне, бъде завършена.
(7) Определени водонепроницаеми врати могат да остават отворени по време на плаване само ако се счете, че това е абсолютно необходимо, т.е. оставането на вратата отворена се определя като жизненоважно за безопасната и ефективната експлоатация на корабните машини и механизми или за осигуряване на нормално неограничено преминаване на пътници през зоната за пътници.
(8) Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава разрешение по ал. 7 само след внимателна преценка на неговото отражение върху експлоатацията и живучестта на кораба.
(9) Водонепроницаема врата, за която е разрешено да остава отворена, се обозначава в информацията за устойчивост на кораба и се осигурява да бъде готова за незабавно затваряне.

Чл. 53.
(1) По преценка на ИА "МА" във водонепроницаемите прегради, разделящи междупалубни товарни пространства на нови кораби от класове B, C и D, могат да се поставят водонепроницаеми врати със задоволителна конструкция.
(2) Вратите по ал. 1 могат да бъдат на панти, на ролки или плъзгащи се, но е недопустимо да се управляват дистанционно.
(3) Вратите по ал. 1 се поставят колкото може по-високо и възможно по-далече от външната обшивка, като външните им вертикални ръбове се намират на разстояние от външната обшивка не по-малко от една пета от широчината на кораба. Това разстояние се измерва под прав ъгъл спрямо диаметралната плоскост на кораба на нивото на най-високата товарна водолиния на делене на кораба на отсеци.
(4) Вратите по ал. 1 се затварят преди отплаването на кораба и остават затворени по време на плаването.
(5) Времето на отваряне на вратите по ал. 1 в пристанище и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник.
(6) Ако някои от вратите по ал. 1 са достъпни за отваряне по време на плаване, те се снабдяват с устройство, което не позволява неупълномощено отваряне.
(7) При искане за поставяне на врати по ал. 1 броят и разположението им подлежат на специално разглеждане от ИА "МА".
(8) Не се разрешава поставяне на снемаеми листове на прегради освен в машинни помещения.
(9) Листовете по ал. 8 винаги са на мястото си преди отплаването на кораба от пристанище и не се снемат по време на плаването, освен ако по преценка на капитана това е належащо.
(10) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши поставянето на не повече от една силово задвижвана водонепроницаема врата, по-голяма от посочените в чл. 49, ал. 1, т. 2, във всяка главна водонепроницаема преграда вместо снемаеми листове, при условие че тези врати се затварят, преди корабът да напусне пристанището, и остават затворени по време на плаването, освен ако по преценка на капитана отварянето им е изключително належащо.
(11) Вратите по ал. 10 не е необходимо да отговарят на изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 4, буква "в" по отношение на пълното им ръчно затваряне за 90 s.
(12) Времето на отваряне и затваряне на вратите по ал. 10 се записва в корабния дневник, независимо дали корабът плава, или е в пристанище.

Чл. 54.
(1) При условие, че на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които са проектирани или пригодени за превоз на товарни автомобили и придружаващия ги персонал, общият брой пътници (N), в т.ч. и персоналът, придружаващ автомобилите, не превишава N = 12 + A/25, където А е общата палубна площ (в м2) на помещенията, предназначени за разполагане на товарни автомобили, чиято височина на просвет в местата за разполагане на автомобилите и при входа им е не по-малка от 4 m, се прилагат разпоредбите по чл. 53, ал. 1 - 7 по отношение на водонепроницаемите врати, с изключение на това, че вратите могат да се поставят на всякакво ниво във водонепроницаеми прегради, разделящи товарни помещения.
(2) На навигационния мостик се монтират индикатори за всички врати, които автоматично показват кога съответната врата е затворена и са поставени всички заключващи средства.
(3) Когато към корабите по ал. 1 се прилагат изискванията по тази глава, N се приема за равно на максималния брой пътници, който е разрешено да превозва корабът.

Чл. 55.
(1) Броят на отворите във външната обшивка на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се свежда до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.
(2) Разположението и ефективността на средствата за затваряне на всеки отвор във външната обшивка съответства на неговото предназначение и мястото, където е поставен.
(3) Бордовите илюминатори се разполагат в съответствие с изискванията на Международна конвенция за товарните водолинии така, че техните комингси да са над линията, прекарана успоредно на палубата на преградите при борда и чиято най-ниска точка е на разстояние, равно на 2,5 % от широчината на кораба над най-високата товарна водолиния за разделяне на отсеци или на 500 mm, като се взема по-голямата стойност.
(4) Всички бордови илюминатори, чиито комингси са под пределната линия на потъване, се изработват с конструкция, която изключва възможността да бъдат отворени от когото и да е без разрешението на капитана на кораба.
(5) При отплаване от пристанище всички бордови илюминатори, разположени в междупалубното пространство и комингсите им, посочени в ал. 4, са под линията, прекарана по борда успоредно на палубата на преградите, чиято най-ниска точка е на разстояние 1,4 м плюс 2,5 % от широчината на кораба над водата, се затварят водонепроницаемо и заключват, преди корабът да напусне пристанището, и не се отварят преди пристигане на кораба в следващото пристанище.
(6) При прилагане на изискванията по този член може да се извърши съответната поправка за прясна вода, когато това е приложимо.
(7) Бордовите илюминатори и техните капаци, които няма да бъдат достъпни по време на плаване, се затварят и затягат, преди корабът да напусне пристанището.
(8) Броят на шпигатите, отливните санитарни отвори и другите подобни отвори във външната обшивка се свежда до минимум, като всеки отвор обслужва възможно най-много санитарни и други тръбопроводи или по друг подходящ начин.
(9) Всички приемни и отливни отвори във външната обшивка се осигуряват с надеждни и леснодостъпни устройства, предотвратяващи случайно попадане на вода в кораба.
(10) Всеки отделен отливен отвор, преминаващ през външната обшивка от помещения, разположени под пределната линия на потъване в съответствие с изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии, с изключение на случаите, посочени в ал. 13 и 14, се съоръжава със:
1. един автоматичен невъзвратен клапан, с устройство за принудителното му затваряне от място, разположено над палубата на преградите; или
2. два автоматични невъзвратни клапана без устройства за принудително затваряне, при условие че входящият клапан се намира над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци и е винаги достъпен за проверка по време на експлоатация.
(11) Когато е поставен клапан с устройство за принудително затваряне, се осигурява постът за неговото управление над палубата на преградите винаги да бъде леснодостъпен и да има индикатор, показващ дали е отворен или затворен този клапан.
(12) За отливните отвори, минаващи през външната обшивка от помещения над пределната линия на потъване, се прилагат изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии.
(13) Задбордните приемни и отливни отвори в машинното отделение, свързани с работата на механизмите, се комплектоват с леснодостъпни клапани между тръбите и външната обшивка или между тръбите и кутиите, прикрепени към външната обшивка.
(14) Клапаните по ал. 13 се управляват от местата, където са поставени, и се снабдяват с индикатори, показващи дали са отворени или затворени.

Чл. 56.
(1) На новите кораби от класове B, C и D се използват леснодостъпни за работа въртоци или ръчки на кингстоните.
(2) Всички клапани, които се използват като кингстонни, се затварят чрез завъртане на въртоците им по посока на часовниковата стрелка.
(3) Отливните кранове или клапани в борда на кораба за продухване на вода от котлите се разполагат на леснодостъпни места, над палубните плитове.
(4) Крановете или клапаните по ал. 3 се проектират и изготвят с конструкция, която позволява лесно да се вижда дали са отворени или затворени.
(5) Крановете по ал. 3 се съоръжават с предпазителни екрани, с конструкция, непозволяваща клинът им да се изважда, когато крановете са отворени.
(6) Всички клапани и кранове по тръбопроводните системи - осушителната и баластната, горивната и смазочната, пожарогасителната, за измиване, за охлаждаща вода, санитарната система и др., ясно се маркират по отношение на тяхното предназначение.
(7) Изходящи тръбопроводи, разположени под най-високата товарна водолиния на делене на отсеци, се осигуряват с еквивалентни на средствата по ал. 2 средства за затваряне на борда на кораба, а ако излизат над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци - с щормови клапи.
(8) В случаите по ал. 7 се допуска да не се поставят клапани, ако се използват тръби със същата дебелина на стените като тази на обшивката на непреките отливници на тоалетни и умивалници, както и на разположени в обшивката подови сифони и др., които имат капаци или са защитени по друг начин от воден удар.
(9) Дебелината на стената на тръбопроводите по ал. 7 не е необходимо да е по-голяма от 14 mm.
(10) Клапан с механизъм за директно затваряне се поставя на леснодостъпно място, от което може да бъде задействан, и се снабдява с индикатор, показващ дали клапанът е отворен или затворен.
(11) В машинното отделение клапаните с механизъм за директно затваряне се разполагат на места, които са леснодостъпни при всякакви условия.
(12) Цялата бордова арматура и всички клапани се изработват от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал.
(13) Не се допуска използване на клапани, изработени от сив чугун или подобен материал.
(14) Всички тръби, посочени в този член, се изработват от стомана или друг еквивалентен материал, отговарящ на изискванията на ИА "МА".
(15) Трапове или товарни врати, разположени под пределната линия на потъване, трябва да бъдат достатъчно здрави.
(16) Траповете и товарните врати по ал. 15 се затварят водонепроницаемо, преди корабът да напусне пристанището, и не се отварят по време на плаване.
(17) Вратите по ал. 15 се поставят така, че най-ниската им точка е над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци.

Чл. 57.
(1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се вземат всички необходими и приложими мерки за ограничаване на навлизането и разпространението на вода над палубата на преградите.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват поставяне на частични прегради и прагове.
(3) Когато на палубата на преградите, над или в непосредствена близост до главни прегради на делене на отсеци се поставят частични прегради или прагове, те се съединяват водонепроницаемо с външната обшивка и палубата на преградите, така че, когато корабът има крен в повредено състояние, да ограничават разпространяването на вода по палубата.
(4) Където частична водонепроницаема преграда не съвпада с разположената под нея преграда, участъкът от палубата на преградите между тях е водонепроницаем.
(5) Палубата на преградите или палубата над нея се защитава от атмосферни влияния.
(6) Всички отвори в откритата палуба се осигуряват с комингси с достатъчна височина и здравина и с ефективни средства за незабавното им затваряне срещу атмосферни влияния.
(7) За оттичане на водата от откритата палуба се поставят, където е необходимо, отливни отвори, леери и шпигати.
(8) На съществуващи кораби клас В отвореният край на вентилационни тръбопроводи, завършващи в надстройката, се разполага най-малко на един метър над водолинията, когато корабът е накренен до ъгъл 15° или до максималния ъгъл на крена в междинните етапи на наводняване, определен чрез преки изчисления, като се взема по-голямата стойност.
(9) Вентилационните тръбопроводи от танкове, различни от горивните, могат да преминават през борда на надстройката.
(10) Разпоредбите по ал. 8 и 9 не следва да въвеждат правила в противоречие с разпоредбите на Международна конвенция за товарните водолинии.
(11) Бордовите илюминатори, траповете и товарните врати и други средства за затваряне на отворите във външната обшивка над пределната линия на потъване се изработват с ефикасна конструкция и достатъчна здравина, съответстващи на помещенията, в които са поставени, и местоположенията им спрямо най-високата товарна водолиния за делене на отсеци.
(12) За бордовите илюминатори на помещения, разположени под първата палуба над палубата на преградите, се осигуряват здрави вътрешни капаци, разположени така, че да могат лесно да се затварят водонепроницаемо.

Чл. 58.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В следните врати, разположени над пределната линия на потъване, се затварят водонепроницаемо, преди корабът да отплава, и остават затворени, докато пристигне на следващия кей:
1.товарните врати, намиращи се във външната обшивка или на крайни прегради на затворени надстройки;
2. носови шлюзове, поставени на местата, посочени в точка 1;
3.товарните врати, поставени в таранната преграда;
4. рампите, устойчиви на атмосферни влияния, които са алтернативно средство за затваряне на вратите, посочени в т. 1 - 3.
(2) При условие, че една врата не може да бъде отворена или затворена, когато корабът е на кея, тя може да бъде отворена или оставена отворена, докато корабът подхожда или се снема от кея, но само дотолкова, колкото е необходимо, за да може вратата да се затвори незабавно при нужда. Във всички случаи вътрешната носова врата остава затворена.
(3) Независимо от изискванията по ал. 1, т. 1 и 4 ИА "МА" може да разреши отделни врати да се отварят по решение на капитана, ако това е необходимо за експлоатацията на кораба или за качване и слизане на пътници, когато корабът е на безопасна котвена стоянка и при условие, че безопасността на кораба не е намалена.
(4) Капитанът осигурява ефективна система за контрол и информация за затварянето и отварянето на вратите по ал. 1.
(5) Преди отплаването на кораба капитанът е длъжен да се увери, че в съответствие с чл. 67 в корабния дневник са нанесени точното време на последното затваряне на вратите по ал. 1 и точното време на отваряне на конкретни врати в съответствие с ал. 2.

Чл. 59.
(1) За осигуряване достъп на превозни средства до помещения под палубата на преградите се поставят рампи с отвори, които могат да се затварят така, че да не се допуска навлизането на вода в помещенията под тях, и със система за аварийна сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши поставянето на отделни вертикални входове към помещения, разположени под палубата на преградите, в случай че те са особено важни за експлоатацията на кораба, например за преместване на механизми и запаси, при условие че тези подстъпи са водонепроницаеми и имат система за аварийна сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик.
(3) При спазване на разпоредбите по ал. 1 и 2 най-ниската точка на всички входове към помещения, разположени под палубата на преградите на нови ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D, е на разстояние не по-малко от 2,5 m над палубата на преградите.
(4) Входовете по ал. 1 и 2 се затварят, преди корабът да отплава от кея, и остават затворени, докато застане на кея в следващото пристанище.
(5) Капитанът осигурява ефективна система за контрол и информация за затварянето и отварянето на входовете по ал. 1 и 2.
(6) Преди отплаването на кораба капитанът е длъжен да се увери, че в съответствие с чл. 67 в корабния дневник е нанесено точното време на последното затваряне на входовете по ал. 1 и 2.
(7) За нови ро-ро пътнически кораби от клас С с дължина, по-малка от 40 m, и нови ро-ро пътнически кораби от клас D вместо изискванията по ал. 1 - 6 могат да се прилагат изискванията по чл. 60, при условие че височината на комингсите и рамките е най-малко 600 mm на открити ро-ро товарни палуби и най-малко 380 mm на закрити ро-ро товарни палуби.

Чл. 60.
(1) Входовете от ро-ро палубата към помещения под палубата на преградите на съществуващи ро-ро пътнически кораби клас В се изграждат атмосфероустойчиви, а на навигационния мостик се предвиждат средства за индикация дали входът е отворен или затворен.
(2) Входовете по ал. 1 се затварят преди отплаване на кораба от кея и остават затворени до следващото заставане на кораба на кей в следващото пристанище.
(3) Независимо от изискванията по ал. 2 ИА "МА" може да разреши някои входове да бъдат отворени по време на рейса, но само за период от време, достатъчен за преминаване през тях, и ако е необходимо - за нормалната експлоатация на кораба.
(4) Изискванията по ал. 1 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.

Чл. 61. На ро-ро пътническите кораби не се допускат пътници в закрити ро-ро палуби по време на преход без изричното разрешение на капитана или упълномощен офицер.

Чл. 62.
(1) Напречните и надлъжните прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи клас В ро-ро пътнически кораби, които се разглеждат като ефективни средства за ограничаване на разпространението на събралата се на ро-ро палубата морска вода, се поставят и закрепват на местата си, преди корабът да напусне кейовото място, и остават закрепени до следващото приставане на кораба на кея.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши отделни входове в преградите по ал. 1 да се отворят по време на прехода, но само за период, позволяващ преминаване, и ако това е необходимо, за нормалната експлоатация на кораба.

Чл. 63.
(1) Новите пътнически кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се подлагат на опитно креноване при завършване на строежа им и се определят елементите на тяхната устойчивост.
(2) Капитанът се снабдява с отговаряща на изискванията на ИА "МА" информация, от която да може бързо и лесно да получи точни данни за устойчивостта на кораба при различни експлоатационни условия.
(3) Когато на кораби по ал. 1 се правят изменения, които съществено засягат информацията за устойчивостта, предадена на капитана, капитанът получава коригирана информация.
(4) В случаите по ал. 3, при необходимост, корабът се кренова отново.
(5) На периодични интервали не по-дълги от 5 години на корабите по ал. 1 се извършва преглед за определяне на водоизместването при празен кораб, за да се провери има ли промени във водоизместването на кораба и местоположението на надлъжния център на тежестта.
(6) На кораб по ал. 1 се извършва опитно креноване всеки път, когато при сравнение с одобрената информация за устойчивостта му се открие или очаква отклонение от водоизместването на празния кораб, което превишава 2 %, или отклонение от надлъжния център на тежестта, по-голямо от 1 %.
(7) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши да не се извършва накреняване на конкретен кораб, при условие че основните данни за неговата устойчивост могат да бъдат определени по данни от накреняване на друг еднотипен кораб и ако по убедителен за ИА "МА" начин е доказано, че въз основа на тези изходни данни може да бъде получена надеждна информация за устойчивостта на освободения от накреняване кораб.

Чл. 64.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В постоянно се излагат планове за борба за живучест, служещи за ръководство на вахтения помощник-капитан и ясно показващи за всяка палуба и товарно помещение границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и средствата за затварянето им и разположението на постовете им за управление, както и мерките и устройствата за изправяне на какъвто и да е крен, получен вследствие на наводняване.
(2) За вахтените помощник-капитани се осигуряват брошури, съдържащи информацията по ал. 1.

Чл. 65.
(1) На навигационния мостик на ро-ро пътнически кораби се осигурява индикаторна система за всички бордови врати, товарни врати и други устройства за затваряне, които, ако бъдат оставени отворени или неправилно затворени, могат да доведат до наводняване на товарно помещение специална категория или на ро-ро товарно помещение.
(2) Индикаторната система по ал. 1 сигнализира чрез визуален сигнал, ако не е напълно затворена врата или затварящо устройство не е на мястото си и напълно затворено, както и посредством звуков сигнал, ако врата или затварящо устройство се отвори или затварящите устройства се разхлабят.
(3) Индикаторният панел на навигационния мостик се оборудва с режимен превключвател "пристанище/морски преход", подаващ звуков сигнал на навигационния мостик, ако корабът напусне пристанището с незатворени кърмова рампа или носови, вътрешни или други врати по външната обшивка или когато някое затварящо устройство не е в правилно положение.
(4) Захранването на индикаторната система е независимо от захранването за задвижване и затваряне на вратите.
(5) Индикаторните системи, одобрени от ИА "МА" и монтирани на съществуващи кораби, не е необходимо да се подменят.
(6) Ро-ро пътническите кораби се осигуряват със средства за телевизионно наблюдение и система за откриване на течове на вода, които да подават сигнал на навигационния мостик и в централния пост за управление за всеки теч през външните и вътрешните врати в носовата или кърмовата част или през други врати във външната обшивка, които биха могли да доведат до наводняване на товарни помещения специална категория или на ро-ро товарни помещения.
(7) Съществуващите ро-ро пътнически кораби трябва да отговарят на изискванията по ал. 6 не по-късно от датата на първия периодичен преглед, извършен след датата на влизане в сила на наредбата.
(8) Товарните помещения специална категория и ро-ро товарните помещения непрекъснато се обхождат или наблюдават с ефективни средства, като телевизионни камери, така че всяко разместване на транспортни средства при неблагоприятни атмосферни условия и всяко неразрешено влизане на пътници в тези помещения да бъдат засечени, когато корабът е на ход.
(9) На борда на кораба на подходящо място се поставят писмени работни процедури за затваряне на всички врати във външната обшивка, вратите за товарене и другите затварящи средства, които, ако се оставят отворени или недобре задраени, могат да доведат до наводняване на товарни помещения специална категория или на ро-ро товарни помещения.

Чл. 66.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се провеждат ежеседмични учения за експлоатация на водонепроницаемите врати, бордовите илюминатори, клапаните и затварящите механизми на шпигатите.
(2) Водонепроницаемите врати в главни напречни прегради, които се използват на море, ежедневно се раздвижват.
(3) Водонепроницаемите врати и всички свързани с тях механизми и индикатори, всички клапани, чието затваряне е необходимо за обезпечаване водонепроницаемостта на определен отсек, както и всички клапани, които обезпечават съединенията за симетрично наводняване при борба за живучест периодично, не по-малко от един път седмично, се проверяват, когато корабът е на море.
(4) Клапаните, вратите и механизмите по ал. 3 се осигуряват с подходяща маркировка, обезпечаваща правилното им използване за осигуряване на максимална безопасност.

Чл. 67.
(1) Вратите на панти, снемаемите листове, илюминаторите, бордовите трапове, товарните отвори и останалите отвори на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които трябва да бъдат затворени по време на плаване, се затварят преди отплаване на кораба от пристанището.
(2) Времето на затваряне и времето на отваряне се записва в корабния дневник.
(3) За всички учения и проверки по чл. 66 се извършват записи в корабния дневник с подробно указване на всички дефекти, които са открити.

Чл. 68.
(1) Конструкцията, монтирането и експлоатацията на повдигаеми палуби за превозване на пътнически превозни средства на нови кораби от класове А, B, C и D и съществуващи кораби клас В съответстват на изискванията на ИА "МА".
(2) По отношение на конструкцията се прилагат съответните правила на призната организация.

Чл. 69.
(1) На външните палуби на нови кораби от класове А, B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.с недостатъчно висок фалшборд, до които се разрешава достъп на пътници, се поставят леери с височина над палубата най-малко 1100 mm, с конструкция, непозволяваща на пътниците да се качат на тях.
(2) Стълбищата и площадките на външните палуби по ал. 1 се осигуряват с леери с аналогична конструкция.

Раздел II
Механизми

Чл. 70.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се оборудват с механизми, котли и други съдове под налягане, както и свързаните с тях тръбопроводи и арматурата им с конструкция, позволяваща свеждането до минимум на всяка опасност за хората на борда, като се обръща особено внимание на подвижните части, горещите повърхности и други опасни места.
(2) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за поддържането или възобновяването на нормалната работа на главните задвижващи машини, дори и в случай на повреда на някой от основните спомагателни механизми. (3) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства, позволяващи без външна помощ запуска на механизмите на кораб без захранване.

Чл. 71. Главните машини и всички спомагателни механизми, които са от съществено значение за задвижването и безопасността на нови кораби от класове B и C, се проектират и изработват с такава конструкция, че след монтирането им да работят както при изправено положение на кораба, така и при статичен крен до 15°, включително на единия или другия борд, и динамичен крен до 22,5°, включително на единия или другия борд (бордово клатене), и едновременен динамичен диферент (килево клатене) до 7,5°, включително към носа или кърмата.

Чл. 72. На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват средства, които в случай на авария осигуряват спиране на главния двигател и гребния винт от съответни постове извън машинното отделение или централния пулт за управление, например от открита палуба или рулевата рубка.

Чл. 73.
(1) Вентилационните тръби на разходните и утаечните горивни танкове и танковете за смазочни масла на кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се разполагат така, че повреждането им да не създава непосредствена опасност от навлизане в танковете на пръски от морска вода или дъжд.
(2) На всеки кораб се осигуряват два разходни горивни танка или еквивалентни съоръжения за всеки вид гориво, използвано за задвижване на кораба и за жизнено важните системи.
(3) Танковете по ал. 2 са с вместимост за минимум 8 h работа за кораби от клас В и минимум 4 h работа за кораби от класове C и D при максимална продължителна мощност на задвижващата уредба и нормално експлоатационно натоварване на море на генераторната уредба.

Чл. 74.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, чиито двигатели са с вътрешно горене и с диаметър на цилиндъра 200 mm и повече или с обем на картера 0,6 m3 и повече, се осигуряват с предпазни клапани от подходящ тип с достатъчно изпускателно сечение срещу експлозия в картера.
(2) Клапаните по ал. 1 се разполагат по такъв начин или имат такива средства, че да осигуряват посока на изпускане, при която вероятността за нараняване на персонала е минимална.

Чл. 75.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се снабдяват с надеждна осушителна система, осигуряваща при всякакви условия изпомпване на вода от всеки водонепроницаем отсек и неговото осушаване, с изключение на помещенията, постоянно предназначени за превоз на прясна вода, баластна вода, гориво или течен товар, за които са предвидени други ефективни средства за изпомпване.
(2) Корабите по ал. 1 се осигуряват с ефективни средства за осушаване на изолирани товарни помещения.
(3) Санитарните, баластните и помпите с общо предназначение могат да се приемат като независими осушителни помпи, ако са снабдени с необходимите съединения към осушителната система.
(4) Всички осушителни тръбопроводи, използвани в или под горивните танкове или в котелните или машинните помещения, включително и в помещенията, в които се намират утаителни горивни танкове или горивни помпи, се изработват от стомана или от друг подходящ материал.
(5) Осушителната и баластната система се разполагат така, че да не се допуска навлизане на морска вода и вода от баластните танкове в товарните и машинните помещения или от един отсек в друг.
(6) На корабите по ал. 1 се вземат мерки за предотвратяване на случайно напълване със задбордна вода на диптанк, свързан към осушителна или баластна система, когато в него е разположен товар, или изпразването му чрез осушителна помпа, когато e пълeн с баластна вода.
(7) Всички разпределителни кутии и ръчно управляеми клапани, свързани с осушителните средства, се разполагат на места, достъпни при нормални обстоятелства.

Чл. 76.
(1) За осушаване на затворени товарни помещения, разположени на палубата на преградите на нови кораби от класове B, C и D, се предвиждат подходящи мерки.
(2) Когато височината на надводния борд на палубата на преградите е такава, че краят на палубата се потапя във водата при крен на кораба, по-голям от 5°, осушаването се извършва чрез достатъчен брой шпигати с подходящ размер, изхвърлящи водата направо зад борда, поставени в съответствие с изискванията по чл. 55 - 56.
(3) Когато височината на надводния борд е такава, че краят на палубата на преградите се потапя във водата при крен на кораба от 5° или по-малък, осушаването на затворените товарни помещения на палубата на преградите се извършва посредством отвеждане на водата в подходящо помещение или помещения с достатъчна вместимост, оборудвани със сигнализация за високо ниво на водата и снабдени с подходящи устройства за изхвърляне на водата зад борда, като освен това е необходимо да се гарантира, че:
1. броят, размерите и разположението на шпигатите са такива, че предотвратяват необичайно събиране на свободна вода;
2. средствата за изпомпване на вода, изисквани по чл. 75 - 77, са определени с оглед изискванията към всички стационарни пожарогасителни водоструйни системи;
3. водата, замърсена с нефтопродукти или други опасни вещества, не се отвежда в машинното отделение или други помещения, където може да влезе в контакт с източници на запалване;
4. когато затворено товарно помещение е защитено чрез пожарогасителна система с въглероден двуокис, палубните шпигати се снабдяват със средства, предотвратяващи изтичането на газа.
(4) Осушаването от ро-ро палубите и автомобилните палуби на нови кораби от класове A, B, C и D е с капацитет, позволяващ шпигатите, отмивните и други отвори на левия и десния борд да могат да отведат всяко количество вода от оросителната система или пожарните помпи, като се отчитат кренът и диферентът на кораба.
(5) Когато в салоните за пътниците и екипажа има водооросителни инсталации и противопожарни кранове, тези помещения се осигуряват с подходящ брой шпигати, достатъчни да поемат водата при пожарогасене с водооросителните глави, и два пожарни шланга със струйници. Шпигатите се поставят в най-подходящите места, например във всеки ъгъл.

Чл. 77.
(1) За функционирането на осушителната система по чл. 75, ал. 1 на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В при всякакви условия след повреда независимо дали корабът е изправен или накренен се поставят бордови смукатели, като в тесни помещения в носовата или кърмовата част на кораба е достатъчно поставянето на един смукател.
(2) В помещения с нестандартна форма се допуска монтирането на допълнителни смукатели.
(3) На корабите по ал. 1 се вземат мерки, позволяващи водата от отсеците да се оттича към смукателните тръби.
(4) Когато е практически възможно, осушителните помпи с механично задвижване се поставят в отделни водонепроницаеми отсеци и се разполагат така, че при една и съща повреда да не се наводняват всички отсеци.
(5) Ако главната машина, спомагателните механизми и котлите са разположени в два или повече водонепроницаеми отсека, помпите, които могат да бъдат използвани за осушаване, се разпределят в тези отсеци, доколкото е възможно.
(6) С изключение на допълнителните помпи, които могат да бъдат предвидени само за форпикови отсеци, всяка задължителна осушителна помпа се разполага така, че да засмуква вода от всяко помещение, което трябва да се осуши съгласно чл. 75, ал. 1.
(7) Всяка механично задвижвана осушителна помпа изпомпва вода през главната осушителна магистрала със скорост не по-малка от 2 m/s.
(8) Осушителните помпи с независимо задвижване, намиращи се в машинните помещения, се съоръжават с директни смукатели, като за всяко помещение са необходими не повече от два смукателя.
(9) Когато смукателите са два или повече, на всеки борд се осигурява най-малко по един.
(10) Смукателите се разполагат на подходящи места, като тези в машинното отделение са с диаметър не по-малък от задължителния за осушителната магистрала.
(11) Освен директния смукател или смукатели по ал. 8 в машинното отделение на осушителното ниво се осигурява пряк авариен смукател, снабден с невъзвратен клапан и свързан с най-голямата налична независима силово задвижвана помпа.
(12) Смукателят по ал. 11 е с диаметър като основния вход на използваните помпи.
(13) Приводите на клапаните на кингстоните и на смукателите за пряко засмукване се разполагат на достатъчна височина над платформата на машинното отделение.
(14) Всички осушителни смукателни тръбопроводи по цялата си дължина до съединяването им с помпите се изграждат независими от други тръбопроводи.
(15) Диаметърът на главната осушителна магистрала и разклоненията на осушителния тръбопровод се изчислява по формулите, посочени в приложение № 4.
(16) На корабите по ал. 1 се предвиждат мерки за предотвратяване на наводняването на отсек, обслужван от кой да е осушителен тръбопровод, в случай на прекъсване или друга повреда на тръбопровода в друг отсек, вследствие на сблъскване или засядане на кораба.
(17) Когато участъците от тръбопровода са разположени на разстояние от борда, по-малко от една пета от широчината на кораба (измерено под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния за делене на отсеци) или когато тръбопроводът е в тунелен кил, във всеки отсек, в който има отворени краища на тръбопровода, се поставят невъзвратни клапани.
(18) Разпределителните кутии, крановете и клапаните, свързани с осушителната система, се разполагат така, че в случай на наводняване една от осушителните помпи да изпомпва вода от всеки отсек.
(19) При повреда на коя да е помпа или на тръбопровода, свързващ я с главната осушителна магистрала, разположена навътре от борда от линия, прекарана в точка, отстояща на разстояние една пета от широчината на кораба, осушителната система непрекъснато работи.
(20) При една обща за всички помпи система от тръбопроводи клапаните, необходими за управлението на смукателите, се задействат от място над палубата на преградите.
(21) Когато в допълнение към главната осушителна система има и аварийна осушителна система, тя е независима от главната и се разполага така, че в условия на наводняване да може да изпомпва вода от всеки отсек, както е указано в ал. 1.
(22) В случаите по ал. 21 само клапаните, обслужващи аварийната система, се управляват от място над палубата на преградите.
(23) Всички кранове и клапани по ал. 18 - 22, които могат да се управляват от място над палубата на преградите, ясно се маркират и имат индикатори за отворено и затворено положение.

Чл. 78.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с осушителни помпи, както следва:
1. за кораби, превозващи до 250 пътници - една помпа, задвижвана от главния двигател, и една независима помпа с механично задвижване, разположена извън машинното отделение;
2. за кораби, превозващи над 250 пътници - една помпа, задвижвана от главния двигател, и две независими помпи с механично задвижване, едната от които да е разположена извън машинното отделение.
(2) Помпата, задвижвана от главния двигател, може да се замени с независима помпа с механично задвижване.
(3) Много малките помещения може да се осушават посредством преносими ръчни помпи.

Чл. 79.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с достатъчна мощност за движение на заден ход, осигуряваща доброто управление на кораба при всички нормални условия.
(2) На корабите по ал. 1 трябва да бъде демонстрирана и записана способността на механизмите да обърнат посоката на упора на гребния винт за достатъчно кратко време и по този начин да предизвикат спиране на кораба в рамките на приемливо разстояние от максимална експлоатационна скорост на преден ход.
(3) Данните за времената на спиране, курсовете на кораба и разстоянията, вписани при изпитванията, заедно с резултатите от изпитанията за определяне способността му да плава и маневрира при повреда на един или повече винта, се поставят на разположение на борда на кораба, за да се използват от капитана или упълномощения персонал.

Чл. 80.
(1) Главното и спомагателното рулево устройство на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се конструират по такъв начин, че повредата в едно от тях да не води до излизане от строя на другото.
(2) Главното рулево устройство и балерът отговарят на следните изисквания:
1. имат достатъчна здравина и управляват кораба при максимална скорост на преден ход и са конструирани така, че да не се повреждат при максимална скорост на заден ход;
2. преместват перото на руля от 35° на единия борд до 35° на другия борд, когато корабът е с максималното си газене и се движи на преден ход с максимална експлоатационна скорост и при същите условия от 35° на единия борд до 30° на другия борд за не повече от 28s; 3. са с механично задвижване, когато това е необходимо, за да съответстват на изискванията по т. 2, и във всички случаи, когато, за да съответстват на изискванията по т. 1, е необходим балер с диаметър над 120 mm в областта на румпела, като се изключи усилването, необходимо за плаване в ледови условия.
(3) Спомагателното рулево устройство отговаря на следните изисквания:
1. има достатъчна здравина и управлява кораба при експлоатационна скорост и бързо се привежда в действие при авария;
2. премества перото на руля от 15° на единия борд до 15° на другия борд за не повече от 60s, когато корабът е с максималното си газене и се движи на преден ход с половината от максималната си експлоатационна скорост или 7 възела, като се взема по-голямата от двете стойности;
3. е с механично задвижване, когато това е необходимо, за да съответства на изискванията по т. 2, и във всички случаи, когато балерът е с диаметър над 230 mm в областта на румпела, като се изключи усилването, необходимо за плаване в ледови условия.

Чл. 81. Рулевите силови агрегати на новите кораби от класове B, C и D отговарят на следните изисквания:
1. пускат се автоматично, когато се възстанови подаването на енергия след нейното прекъсване;
2. могат да се задействат от навигационния мостик; при прекъсване подаването на енергия към някой от рулевите силови агрегати на навигационния мостик се подават звуков и визуален сигнал.

Чл. 82. На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, когато главното рулево устройство включва два или повече еднакви силови агрегата, не е необходимо да се поставя спомагателно рулево устройство, при условие че:
1. главното рулево устройство може да задвижва руля съгласно изискванията по чл. 80, ал. 3, т. 2, когато който и да е от силовите агрегати е повреден;
2. главното рулево устройство е така устроено, че след единична повреда в тръбопроводите или в един от силовите агрегати повредата може да се изолира с цел поддържане или бързо възстановяване управляемостта на кораба.

Чл. 83.
(1) На новите кораби от класове B, C и D се осигурява управлението на:
1. главното рулево устройство - както от навигационния мостик, така и от румпелното отделение;
2. главното рулево устройство, когато е устроено съгласно изискванията по чл. 81 - от две независими системи за управление, всяка от които се задейства от мостика, като не е необходимо дублиране на щурвала или лоста за управление; когато системата за управление се състои от хидравличен телемотор, не е необходима втора независима система;
3. спомагателното рулево устройство - от румпелното отделение, в което се намира, а ако е с механично задвижване - също и от навигационния мостик, като това управление е независимо от системата за управление на главното рулево устройство.
(2) Всяка система за управление от навигационния мостик на главното и спомагателното рулево устройство отговаря на следните изисквания:
1. ако системата е електрическа - получава захранване по собствена отделна верига, включена към силовата верига на рулевото устройство или непосредствено към шините на разпределителното табло, което захранва тази силова верига, в точка, съседна на точката на включване на силовата верига на рулевото устройство;
2. в румпелното помещение са осигурени средства за изключване на всяка система за управление, контролирана от мостика, от място при самата рулева машина, управлявана от тази система;
3. системата може да се стартира от навигационния мостик;
4. в случай на прекъсване на електрозахранването на системата за управление на навигационния мостик се подават звуков и визуален сигнал;
5. само захранващите вериги за управление на рулевата машина са защитени от късо съединение.
(3) Електрическите вериги и системите за управление на рулевото устройство, както и свързаните с тях компоненти, кабели и тръби, по чл. 80 - чл. 87 се разполагат по цялото си протежение на възможно най-голямо разстояние една от друга.
(4) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за комуникация между навигационния мостик и румпелното отделение или алтернативен пост за управление.
(5) Ъгловото положение на перото (перата) на руля:
1. се индикира на навигационния мостик, ако главното рулево устройство е с механично задвижване, като индикацията за ъгъла на перото на руля е независима от системата за управление на рулевата машина;
2. се посочва в румпелното отделение.
(6) Рулевите устройства с хидравлично задвижване се осигуряват със:
1. средства за поддържане чистотата на хидравличния флуид, като се вземат предвид видът и конструкцията на хидравличната система;
2. сигнализация за ниско ниво на хидравличния флуид за всеки резервоар с хидравличен флуид, за възможно най-ранна индикация за изтичане на хидравличния флуид, като се подават звукови и визуални сигнали на навигационния мостик и в машинното отделение на места, където лесно могат да бъдат забелязани;
3. стационарна цистерна за съхранение на флуида с достатъчен капацитет за презареждане на поне една силова система, включително и на резевоара й, когато се изисква главното рулево устройство да е с механично задвижване.
(7) Цистерната по ал. 6, т. 3, снабдена с указател за нивото на флуида, се свързва постоянно посредством тръбопроводи към хидравличните системи по такъв начин, че те се зареждат от място, разположено в румпелното помещение.
(8) Румпелните отделения:
1. се разполагат на леснодостъпни места и доколкото е възможно, отделени от машинното отделение;
2. се снабдяват с подходящи средства за осигуряване на работен достъп до механизмите на рулевото устройство и средствата му за управление.
(9) Средствата по ал. 8, т. 2 включват леери и скари или други нехлъзгащи се повърхности, осигуряващи подходящи работни условия в случай на изтичане на хидравличен флуид.

Чл. 84. На навигационния мостик и в съответните места за управление на главните машини на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се поставят средства за индикация на работата на двигателите на електрическото и електрохидравличното рулево устройство.

Чл. 85.
(1) Всяко електрическо или електрохидравлично рулево устройство на нови кораби от класове B, C и D, състоящо се от един или повече силови агрегати, се обслужва от поне две отделни вериги, пряко захранвани от главното разпределително табло.
(2) Допуска се една от веригите по ал. 1 да бъде захранвана от аварийното разпределително табло.
(3) Спомагателното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, свързано с главното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, може да бъде включено към една от веригите, които захранват това главно рулево устройство.
(4) Веригите, захранващи електрическо или електрохидравлично рулево устройство, се предвиждат за натоварване, достатъчно за захранване на всички двигатели, които могат да бъдат включени едновременно към тях и чиято едновременна работа може да се наложи.

Чл. 86.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В веригите за захранване на електрическите или електрохидравличните рулеви системи и електромоторите им се снабдяват със защита от късо съединение и известителен сигнал за претоварване.
(2) Защитата от претоварване, включително и тази за пусков ток, ако има такава, осигурява защита за не по-малко от два пъти пълния ток на натоварване на защитените двигател или верига и се устройва така, че да позволява преминаването на съответните пускови токове.

Чл. 87.
(1) Средствата за аварийна сигнализация на нови кораби от класове B, C и D - едновременно звукови и визуални, се разполагат на видно място в машинното отделение или централния пост за управление, от който нормално се управляват главните механизми, и отговарят на приложимите изисквания по чл. 114.
(2) Ако спомагателно рулево устройство, което съгласно чл. 80, ал. 4, т. 3 се изисква да бъде механично, не е с електрическо задвижване или се задейства от електромотор с друго основно предназначение, главното рулево устройство може да се захранва от главното разпределително табло посредством една верига.
(3) Когато електромотор с друго основно предназначение се използва за задвижване на спомагателно рулево устройство по ал. 2, ИА "МА" може да разреши да не се прилагат изискванията по чл. 86, ако направи преценка на защитните мерки и констатира, че в достатъчна степен са изпълнени изискванията по чл. 81, отнасящи се до спомагателното рулево устройство.

Чл. 88. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В машинните помещения от категория А се вентилират, така че когато механизмите или котлите в тях работят на пълна мощност при всякакви атмосферни условия, включително и при лошо време, в помещенията се подава необходимият приток на въздух, достатъчен за безопасността и нормалните условия за работа на персонала и за работата на механизмите.

Чл. 89.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват най-малко две независими средства за подаване на команди от навигационния мостик до мястото в машинното отделение или централния пункт за управление, от коeто обикновено се управляват скоростта и посоката на упора на гребните винтове.
(2) Едно от средствата по ал. 1 е машинен телеграф, осигуряващ визуалната индикация на командите и изпълнението им в машинното отделение и на мостика.
(3) На корабите по ал. 1 се осигуряват подходящи средства за комуникация с всички други постове, от които може да се управлява скоростта и посоката на упора на гребните винтове.

Чл. 90.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигурява аварийна сигнализация, предназначена за механиците, която в зависимост от случая се привежда в действие, от централния пулт за управление на двигателите или от местния пост за управление.
(2) Сигнализацията по ал. 1 трябва да се чува ясно в жилищните помещения на механиците и/или на навигационния мостик.

Чл. 91. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В аварийните източници на електроенергия, пожарните помпи, осушителните помпи, с изключение на специално предназначени за обслужване на помещения, разположени пред таранната преграда, стационарната противопожарна система, изисквана по глава трета, и друго аварийно оборудване, необходимо за осигуряване безопасността на кораба, освен котвените брашпилове, не се инсталират пред таранната преграда.

Чл. 92.
(1) Главните и спомагателните механизми, които имат съществено значение за задвижването и безопасността на нови кораби от класове B, C и D, се снабдяват с ефективни средства за контрол и управление.
(2) При дистанционно управление от навигационния мостик на главните механизми, разположени в машинни отделения с вахтен режим на обслужване:
1. честотата на въртене, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт са напълно управляеми от навигационния мостик при всякакви условия на плаване, включително маневриране;
2. дистанционното управление на всеки независим гребен винт се извършва от устройство, проектирано и конструирано така, че при работата си не изисква особено внимание към работните параметри на механизмите; когато едновременно работят няколко гребни винта, те се управляват от едно устройство;
3. главните машини се оборудват с устройство за аварийно спиране от навигационния мостик независимо от управляващата система на навигационния мостик;
4. командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в зависимост от случая в централния пулт за управление или на местния пост за управление;
5. дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент; на такива места е разрешено да има взаимно свързани постове за управление; на всяко място има индикатор, показващ откъде се управляват главните машини; прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само от помещението за главните машини или в централния пулт за управление на тези машини; тази система включва средства за предотвратяване на значителното изменение на упора на гребните винтове, докато управлението се предава от едно място на друго;
6. главните механизми се управляват локално, дори и в случай на повреда на коя да е част от системата за дистанционно управление;
7. при повреда се подава известителен сигнал и докато управлението не се поеме от локалния пост, се поддържа предварително зададената честота на въртене и посоката на упора на гребните винтове;
8. на навигационния мостик се поставят индикатори за:
а) честота на въртене и посоката на упора на гребния винт - за винтовете с фиксирана стъпка;
б) честота на въртене и положението на стъпката на винтовете с регулируема стъпка;
9. на навигационния мостик и в машинното отделение се осигурява аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух и е настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за пускане на главните двигатели; ако системата за дистанционно управление на главните механизми е предназначена за автоматично стартиране, броят на автоматичните последователни опити, при които се получава неуспешно стартиране, се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за локално стартиране.
(3) Когато главните машини и свързаните с тях спомагателни механизми, включително източниците на главното електрозахранване, имат различни степени на автоматизирано и дистанционно управление и са под постоянно вахтено наблюдение от централния пулт за управление, устройствата и средствата за управление се проектират, комплектуват и инсталират така, че работата на механизмите е толкова безопасна и ефективна, колкото и при непосредствено управление.
(4) В случаите по ал. 3 при необходимост се прилагат разпоредбите по чл. 109 - чл. 113.
(5) Помещенията по ал. 3 се защитават надеждно от пожар и наводняване.
(6) Системите за автоматично стартиране, работа и управление се осигуряват с възможност за изключване на автоматичното управление.
(7) Не се допуска повреда на коя да е част от системите по ал. 6 да възпрепятства възможността за ръчното им изключване.

Чл. 93.
(1) Главните и спомагателните механизми, които имат жизнено важно значение за задвижването, управлението и безопасността на нови кораби от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигуряват с ефективни средства за експлоатация и контрол.
(2) Всички системи за управление, които имат жизнено важно значение за задвижването, управлението и безопасността на кораба, са независими или се проектират така, че повредата на една система да не нарушава работата на коя да е друга.
(3) При наличие на дистанционно управление от навигационния мостик на главните машини се спазват следните изисквания:
1. честотата на въртене, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт са напълно управляеми от навигационния мостик при всякакви условия на плаване, включително маневриране;
2. управлението на всеки отделен гребен винт се осъществява от управляващо устройство за автоматична работа на свързаните системи, включващо, където е необходимо, и средство за недопускане на претоварване на главните механизми; когато едновременно работят няколко гребни винта, те се управляват от едно устройство;
3. главните машини имат устройство за аварийно спиране от навигационния мостик, което е независимо от управляващата система на навигационния мостик;
4. командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление и на маневрената площадка;
5. дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент; на такива места е разрешено да има взаимно свързани постове за управление; на всяко място има индикатор, показващ откъде се управляват главните машини; прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само в помещението за главните машини или в централния пулт за управление на тези машини; тази система включва средства за предотвратяване на значителни изменения на упора на гребните винтове, докато управлението се предава от едно място на друго;
6. главните машини се управляват локално, дори и в случай на повреда на коя да е част от системата за дистанционно управление; осигурява се управление на спомагателните механизми, които имат жизнено важно значение за задвижването и безопасността, от или в близост до самите механизми;
7. конструкцията на системата за дистанционно управление позволява при повреда да се подава алармен сигнал и докато управлението не се поеме от локалния пост, се поддържа предварително зададената честота на въртене и посоката на упора на гребните винтове;
8. на навигационния мостик, в централния пункт за управление на механизмите и на маневрената площадка се поставят индикатори за:
а) честота и посока на въртене на гребния винт, когато се използва винт с постоянна стъпка;
б) честота и положение на стъпката на гребния винт, когато се използва винт с регулируема стъпка;
9. на навигационния мостик и в машинното отделение се монтира аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух и е настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за рестартиране на главните двигатели; ако системата за дистанционно управление на главните механизми е предназначена за автоматично стартиране, броят на автоматичните последователни опити, при които се получава неуспешно стартиране, се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за локално стартиране.
(4) Когато главните машини и свързаните с тях спомагателни механизми, включително източниците на главното електрозахранване, имат различни степени на автоматизирано и дистанционно управление и са под постоянно вахтено наблюдение от централния пулт за управление, устройствата и средствата за управление се проектират, комплектуват и инсталират така, че работата на механизмите е толкова безопасна и ефективна, колкото и при непосредствено управление.
(5) В случаите по ал. 4 при необходимост се прилагат разпоредбите по чл. 109 - чл. 113.
(6) Помещенията по ал. 3 се защитават надеждно от пожар и наводняване.
(7) Системите за автоматично стартиране, работа и управление включват възможност за изключване на автоматичното управление.
(8) Не се допуска повреда на коя да е част от системите по ал. 7 да възпрепятства възможността за ръчното им изключване.

Чл. 94.
(1) На новите кораби от класове B, C и D всяка тръба за пара и всеки фитинг, свързан с нея, през който може да премине пара, се проектират, изработват и инсталират така, че да издържат максималните работни напрежения, на които могат да бъдат подложени.
(2) За всяка парна тръба, в която може да се получи воден удар, се осигуряват средства за осушаване.
(3) Ако тръба за пара или фитинг може да получи от който и да е източник пара под налягане, по-високо от разчетеното, се монтират подходящ редуциращ клапан, предпазен клапан и манометър.

Чл. 95.
(1) На новите кораби от класове B, C и D се осигуряват средства за предотвратяване на свръхналягане в коя да е част от системите за сгъстен въздух, както и по всички места, на които водни ризи или кожуси на въздушни компресори или охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради протичане в тях на сгъстен въздух от части, запълнени с въздух под налягане.
(2) Системите по ал. 1 се осигуряват с подходящи средства за понижаване на налягането.
(3) Главните въздушно-пускови устройства за главните двигатели с вътрешно горене се защитават от обратно проникване на пламък и вътрешни експлозии в тръбопроводите за пусков въздух.
(4) Тръбопроводите за отвеждане на въздух от компресорите за пусков въздух се монтират направо към въздушно-пусковите бутилки, а всички тръби от тях до главните или спомагателните двигатели са напълно отделени от системата за отвеждане на въздуха от компресорите.
(5) На корабите по ал. 1 се вземат мерки за намаляване до минимум навлизането на масло в системите със сгъстен въздух и за осушаването на тези системи.

Чл. 96.
(1) На новите кораби от класове B, C и D се вземат мерки за намаляване на шума от механизмите в машинните помещения до приемливи нива в съответствие с Кодекса за нива на шум на борда на корабите, приет с Резолюция A.468 (XII) на Международната морска организация.
(2) Ако шумът по ал. 1 не може да се намали достатъчно, източникът на свръхшум се отделя или шумоизолира по подходящ начин или се осигурява шумоизолирана кабина, ако в помещението се работи на вахтен режим на обслужване.
(3) На членовете от екипажа, които влизат в помещения по ал. 2, се осигуряват антифони.

Чл. 97.
(1) За всеки отделен случай или тип уредба асансьорите за пътници и товари, монтирани на нови кораби от класове А, B, C и D, съответстват на изискванията на ИА "МА" по отношение на размери, разположение, брой на пътниците и/или количество на товара.
(2) Чертежите за монтаж и инструкциите за поддръжка, както и разпоредбите за периодичните прегледи се одобряват от ИА "МА", която инспектира и одобрява уредбата преди пускането й в експлоатация.
(3) След одобряване на уредбата ИА "МА" издава свидетелство, което се съхранява на борда.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши периодичните инспекции на асансьорите да се извършват от експерт, упълномощен от нея или от призната организация.

Раздел III
Електрически инсталации

Чл. 98.
(1) Електрическите инсталации на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В обезпечават:
1. работата на всички електрически спомагателни системи и устройства, необходими за обслужване на кораба при нормална експлоатация и условия за живеене, без използване на авариен източник на електрическа енергия;
2. електрическите системи и устройства, жизнено важни за безопасността при различни аварийни условия; и
3. безопасността на пътниците, екипажа и кораба от нещастни случаи, свързани с използване на електричество.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки за осигуряване еднообразно изпълнение и прилагане на изискванията от този раздел към електрическите инсталации.

Чл. 99.
(1) Новите кораби от класове С и D, на които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните системи и устройства, необходими за безопасността и задвижването на кораба, се снабдяват с два или повече основни генератора с мощност, достатъчна да захранва системите и устройствата, дори когато някой от тях излезе от строя.
(2) На новите кораби от класове С и D с дължина, по-малка от 24 m, един от основните генератори може да се задвижва от главната машина, при условие че е с мощност, позволяваща да захранва системите и устройствата по ал. 1, когато другият генератор излезе от строя.
(3) Главната система за електрическо осветление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, която обслужва частите на кораба, достъпни и използвани от пътниците и екипажа, се захранва от главния източник на електрическа енергия.
(4) Главната система за електрическо осветление на корабите по ал. 3 се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират главният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), главното разпределително табло и главното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на аварийната осветителна система, изисквана по чл. 100 - чл. 102.
(5) Аварийната система за електрическо осветление се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират аварийният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), аварийното разпределително табло и аварийното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на главната осветителна система.
(6) Главното разпределително табло се разполага спрямо дадена генераторна станция така, че доколкото е възможно, непрекъсваемостта на нормалното електрозахранване да се влияе само от пожар или друго бедствие в помещението, където са монтирани генераторната станция и разпределителното табло.

Чл. 100.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с автономен авариен източник на електрическа енергия с аварийно разпределително табло, които се разполагат над палубата на преградите на лесно достъпно място, като не се допуска да граничи с машинни помещения от категория А или пространства, помещаващи главния източник на електрическа енергия или главното разпределително табло.
(2) Аварийният източник на електрическа енергия може да бъде акумулаторна батерия, която съответства на изискванията по чл. 101 без необходимост от презареждане и без прекомерен пад на напрежението, или генератор, задвижван от двигател с вътрешно горене с независимо захранване с гориво, с пламна точка не по-ниска от 43 °C.
(3) Двигателят по ал. 2 се снабдява с автоматично пусково устройство (за нови кораби) и одобрено пусково устройство (за съществуващи кораби) и се осигурява с преходен авариен източник на електрическа енергия в съответствие с ал. 8.
(4) На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, и снабдени с подходящо разположена акумулаторна батерия, захранваща пусковото устройство за периода от време по ал. 8, не е необходим преходен авариен източник на електрическа енергия.
(5) Аварийният източник на електрическа енергия се устройва така, че да работи ефективно при крен на кораба до 22,5° и при 10° диферент на кораба.
(6) Аварийната генераторна(и) станция(и) се пуска в действие лесно от всяко възможно студено състояние, а на нови кораби - автоматично.
(7) Аварийното разпределително табло е разположено възможно най-близко до аварийния източник на електрическа енергия.
(8) Преходният източник на електрическа енергия по ал. 3 се състои от поставена на място, подходящо за използване по време на авария, акумулаторна батерия, която захранва без презареждане и без прекомерен пад на напрежението в продължение на половин час:
1. осветлението по чл. 101, ал. 2, т. 2, буква "а";
2. водонепроницаемите врати по чл. 49, ал. 2 и 4, като не е задължително да захранва всички едновременно, освен ако не е осигурен независим временен източник на акумулирана енергия;
3. веригите за управление, индикация и сигнализация по чл. 49, ал. 3.

Чл. 101.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В аварийният източник на електрическа енергия по чл. 100, ал. 1 работи:
1. за нови и съществуващи кораби от клас В - за период от 12 h;
2. за нови кораби от клас С - за период от 6 h;
3. за нови кораби от клас D - за период от 3 h.
(2) Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 в зависимост от класа на кораба обслужва следните системи:
1. корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи;
2. аварийното осветление:
а) на всяко сборно място и място за качване в спасителните средства;
б) на всички коридори, стълбища и изходи към сборните места и местата за качване;
в) в машинните отделения и помещението, където е разположен аварийният генератор;
г) в местата за управление, където са разположени радиооборудването и главното навигационно оборудване;
д) съгласно изискванията по чл. 201 и чл. 255, ал. 12 - 14;
е) на всички места за съхранение на снаряжението на пожарникарите;
ж) при корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи по т. 1, както и на местата за пускане на техните двигатели;
3. корабните навигационни светлини;
4. цялото комуникационно оборудване;
5. общата алармена система;
6. пожарооткриващата система;
7. всички сигнализационни средства, които се изискват в случай на авария, ако се задействат с електричество от главните генератори;
8. помпата на корабната водооросителна система, ако има такава и се задейства с електричество;
9. лампата за дневна сигнализация (Алдис), ако се захранва от главния източник на електрическа енергия на кораба.
(3) Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 захранва за период 30 min водонепроницаемите врати с механично задвижване заедно с техните вериги за управление, индикация и аварийна сигнализация.

Чл. 102. Когато за възстановяване на задвижването на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., е необходима електрическа енергия, се използва авариен източник на електрическа енергия с достатъчна мощност, който до 30 min след спиране на хода и обезточаване на кораба възстановява едновременно задвижването и работата на другите необходими механизми.

Чл. 103.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, които имат ро-ро товарни помещения или помещения специална категория, освен с аварийното осветление по чл. 101, ал. 2, т. 2, всички пътнически помещения и коридори се осигуряват с допълнително електрическо осветление, което работи най-малко 3 h след повреда на всички други източници на електрическа енергия и при всякакъв крен.
(2) Допълнителното осветление по ал. 1 се разполага така, че подходите към средствата за евакуация да са лесно видими.
(3) Източникът на електрическа енергия за допълнителното осветление по ал. 1 се състои от акумулаторни батерии, които се разполагат в осветителните тела и зареждат непрекъснато, където това е възможно, от аварийното разпределително табло.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне използване на друг източник за допълнително осветление, който е поне толкова ефективен, колкото източника по ал. 3.
(5) Допълнителното осветление по ал. 1 е с конструкция, позволяваща всяка повреда в осветителните тела по ал. 3 да бъде незабавно открита.
(6) Акумулаторните батерии по ал. 3 се подменят на интервали от време, съответстващи на посочения експлоатационен живот в обкръжаващите условия, в които те работят.
(7) В коридорите, помещенията за отдих и работните помещения, в които обикновено има хора, се осигуряват преносими лампи с акумулаторни батерии, ако не е предвидено допълнително аварийно осветление по ал. 1.

Чл. 104.
(1) Откритите метални части на електрическите машини или оборудване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които не са предназначени да бъдат под напрежение, но могат да се окажат под напрежение в резултат на повреда, се заземяват освен в случаите, когато машините или оборудването:
1. се захранват с постоянен ток с напрежение, непревишаващо 50 V, или с променливо напрежение, чиято средноквадратична стойност на напрежението не превишава 50 V, при това за получаване на това напрежение не трябва да се използват автотрансформатори;
2. се захранват под напрежение, непревишаващо 250 V, от разделителни трансформатори, захранващи само един консуматор;
3. са конструирани в съответствие с принципа за двойната изолация.
(2) Всички електрически уреди се произвеждат и разполагат така, че при нормални условия да не нараняват при допир или работа с тях.
(3) Задните и страничните части, а където е необходимо - и предната част на разпределителните табла, се защитават по подходящ начин.
(4) Не се допуска открити части, които са под напрежение над определеното по ал. 1, т. 1, да се монтират в предната част на таблата.
(5) Където е необходимо, пред предната и задната част на таблата се поставят електроизолиращи матове или скари.
(6) В разпределителните незаземени системи се поставя устройство, което следи нивото на изолацията спрямо земята и подава звуков или светлинен сигнал при по-ниски от нормалните стойности на изолация.
(7) Всички метални кожуси и армировки на кабели са електрически непрекъснати и се заземяват.
(8) Всички електрически кабели и проводници извън оборудването са от тип, неразпространяващ пламък, и се монтират така, че да не се нарушава това им свойство.
(9) За конкретни цели, където е необходимо, ИА "МА" може да разреши използването на специален тип кабели, например високочестотни, които не отговарят на изискванията по ал. 8.

Чл. 105.
(1) Кабелите и проводниците за основно и аварийно захранване, осветление, вътрешни комуникации и сигнали на нови кораби от класове B, С и D, доколкото е възможно, се прокарват далеч от кухни, перални помещения, машинни помещения категория А и техните шахти и други участъци с висока пожароопасност.
(2) На новите и съществуващите ро-ро кораби кабелите за аварийна сигнализация и общокорабната транслация се одобряват от ИА "МА" в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
(3) Когато преминават през зони с висока пожароопасност, кабелите, свързващи противопожарните помпи с аварийното разпределително табло, са от пожароустойчив тип.
(4) Където е възможно, кабелите по ал. 3 се разполагат така, че да се изключи привеждането им в неработно състояние при нагряване на преградите поради пожар в съседно помещение.
(5) Кабелите и проводниците се разполагат и закрепват по такъв начин, че да се избегне претриването им или друга повреда.
(6) Краищата и съединенията на всички проводници се устройват така, че да запазят първоначалните си електрически, механични, пожарозабавящи, а където е нужно - и пожароустойчиви свойства.

Чл. 106. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всяка отделна електрическа верига се защитава от късо съединение и претоварване, освен в случаите по чл. 80 - 87.

Чл. 107.
(1) Осветителната арматура на нови кораби от класове B, C и D се устройва така, че да предотвратява повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и проводниците, както и да предотвратява прекомерното нагряване на околните материали.
(2) Акумулаторните батерии се поместват по подходящ начин, като помещенията, които служат основно за тази цел, са с подходяща конструкция и ефективна вентилация.
(3) Не се допуска електрическо или друго оборудване, което може да бъде източник на запалване на леснозапалими пари, да се поставя в отсеци, където би могло да има такива пари.
(4) Системите за електроразпределение се поставят така, че при пожар в коя да е главна вертикална зона да не се наруши изпълнението на дейностите, които са от съществено значение за безопасността в коя да е друга такава зона.
(5) Изискването по ал. 4 се спазва, ако главните и аварийните фидери, преминаващи през главна вертикална зона, се разделят както вертикално, така и хоризонтално на възможно най-голямо разстояние.

Раздел IV
Допълнителни изисквания към машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване

Чл. 108. Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва оценка дали машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби от клас В могат периодично да минават на безвахтен режим на обслужване или не и ако разреши такова обслужване, дали е необходимо прилагане на допълнителни мерки, освен посочените в разпоредбите на този раздел, за да се постигне същата безопасност както при вахтено обслужване на тези отделения.

Чл. 109.
(1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с оборудване, осигуряващо същата степен на безопасност на кораба при всякакви условия на плаване, включително при маневриране, както при кораб с вахтен режим на обслужване на машинните отделения.
(2) За корабите по ал. 1 се вземат мерки, осигуряващи надеждното функциониране на оборудването и се извършват редовни проверки и рутинни изпитания, гарантиращи непрекъсната надеждна експлоатация.
(3) На всеки кораб се осигуряват писмени доказателства, че е годен да плава при безвахтен режим на обслужване на машинните отделения.

Чл. 110.
(1) На новите кораби от класове B, C и D се монтират устройства за своевременно откриване и подаване на сигнали за тревога при възникване на пожар на следните места:
1. във въздуховодите и газоотводните тръби (димоходи) на котлите;
2. в продухвателните пространства на главните машини, освен ако се установи, че в дадения случай това не е необходимо.
(2) На двигателите с вътрешно горене с мощност 2250 kW и повече или с диаметър на цилиндъра, повече от 300 mm, се монтират детектори за откриване на маслена мъгла в картера или устройства за следене на температурата на лагерите или други еквивалентни устройства.

Чл. 111.
(1) Осушителните кладенци, намиращи се в машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се разпологат и контролират така, че събирането на течности да се открива при нормални ъгли на диферент и крен.
(2) Осушителните кладенци по ал. 1 се изграждат с достатъчна големина, за да поемат нормалното количество сантинни води за периода на безвахтен режим на обслужване.
(3) Когато осушителните помпи могат да се стартират автоматично, се осигуряват средства, които показват, че притокът на течност е по-голям от дебита на помпата или тя работи по-често, отколкото се очаква при нормален режим на работа.
(4) В случаите по ал. 3 може да се разрешат по-малки осушителни кладенци, чийто капацитет покрива приемлив период от време.
(5) При използване на автоматично управлявани сантинни помпи се обръща специално внимание на изискванията за предотвратяване на замърсяване с нефтопродукти.
(6) Средствата за управление на кой да е клапан на входящ отвор за морска вода, отливен отвор под водолинията или система за ежекторно осушаване се разполагат така, че да се осигури достатъчно време за действие в случай на навлизане на морска вода в помещението, като се отчита вероятното време, необходимо за достигането на тези средства за управление и задействането им.
(7) Ако нивото, до което помещение по ал. 6 би се наводнило при пълно натоварване на кораба, изисква задействане на средствата за управление от място под това ниво, се вземат съответни мерки, които позволяват да се привеждат в действие средствата за управление от места, разположени над нивото на наводняване.

Чл. 112.
(1) При всички условия на плаване, включително и маневриране, скоростта, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт на нови кораби от класове B, C и D се управляват от навигационния мостик, като се спазват следните изисквания:
1. дистанционното управление се осъществява от отделно управляващо устройство за всеки винт с автоматично извършване на всички свързани с това дейности, включително и със средства за предотвратяване на претоварването на главните машини;
2. на навигационния мостик се поставя устройство за аварийно спиране на главните машини, което е независимо от системата за управление на навигационния мостик.
(2) Командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление на главните машини или на поста за управлението им в зависимост от случая.
(3) Дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент.
(4) На местата по ал. 3 са разрешени взаимосвързани постове за управление.
(5) На всяко място по ал. 3 се поставя индикатор, посочващ от кое място се управляват главните машини.
(6) Прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само от машинните помещения за главните машини или от централния пулт за управлението им.
(7) Системата включва средства за предотвратяване на значителни изменения в упора на винта, докато се прехвърля управлението от едно място на друго.
(8) Всички механизми от жизнено важно значение за безопасната експлоатация на кораба се управляват от местен пост за управление, дори при повреда на коя да е част от системите за автоматично или дистанционно управление.
(9) Конструкцията на системата за автоматично дистанционно управление е такава, че при повредата й се подава авариен сигнал.
(10) В случаите по ал. 9 зададената честота и посоката на упора на гребния винт се поддържат, докато управлението се поеме от местния пост за управление, освен ако ИА "МА" сметне това за неприложимо.
(11) На навигационния мостик се монтират индикатори за:
1. честота и посока на въртене - при винтовете с постоянна стъпка;
2. честота и положението на стъпката - при винтове с регулируема стъпка.
(12) Броят на последователните неуспешни опити за стартиране се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за стартиране на място.
(13) На корабите по ал. 1 се осигурява авариен сигнал за ниско налягане на въздуха, който се подава при ниво, което все още дава възможност за пускане на главните машини.

Чл. 113. На новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече се осигурява надеждно средство за гласова комуникация между централния пулт за управление на главните машини или местния пост за управление (в зависимост от случая), навигационния мостик и жилищните помещения на механиците.

Чл. 114.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се монтира алармена система, коята подава сигнал при всяка повреда, изискваща внимание от страна на персонала, и отговаря на следните изисквания:
1. подава звуков сигнал в централния пулт за управление на главните машини или на местния пост за управлението им и дава на подходящо място визуална индикация за всяка отделна аварийна функция;
2. има връзка с общите помещения за механиците и с всяка от каютите на механиците просредством избирателно устройство, осигуряващо връзка поне с една от тези каюти; ИА "МА" може да допусне използване на други устройства, ако установи, че те изпълняват тази функция;
3. задейства звуков и визуален авариен сигнал на навигационния мостик за всяка ситуация, при която се изисква действие или внимание от страна на вахтения офицер;
4. доколкото практически е възможно, е конструирана на принципа на непрекъсване на фунционирането при повреда на кой да е от елементите й;
5. задейства сигнализацията за извикване на механиците по чл. 90, ако за ограничен период от време не се обърне внимание на даден авариен сигнал на самото място.
(2) Алармената система по ал. 1 се осигурява с непрекъснато захранване и възможност за автоматично прехвърляне към резервен източник на електрическа енергия при прекъсване на захранването от нормалния източник.
(3) При прекъсване на захранването от нормалния източник се подава звуков авариен сигнал.
(4) Алармената система посочва повече от една повреда едновременно, като не се допуска отчитането на даден сигнал да пречи на приемането на друг.
(5) Приемането на сигнал за аварийно състояние от поста по ал. 1 се оповестява и на другите постове, където той е бил показан.
(6) Алармените сигнали продължават, докато бъдат приети, а визуалната индикация за тях се поддържа, докато повредата се отстрани.
(7) След отстраняване на повреда алармената система автоматично се връща към нормално работно състояние.

Чл. 115.
(1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се поставя система за безопасност, осигуряваща автоматично прекратяване работата на частта от механизмите или котлите, в които има сериозна повреда, представляваща непосредствена опасност и подаваща алармен сигнал.
(2) Не се допуска прекратяването на работата на задвижващата уредба да се задейства автоматично, освен в случаите, в които би се стигнало до тежка повреда, разрушаване или експлозия.
(3) Когато са предвидени средства за изключване на автоматичното спиране на работа на главните машини, те трябва да са такива, че да няма възможност за случайното им задействане.
(4) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за светлинна индикация, показващи, че е задействано изключване на автоматичното спиране на работата на главните машини.
(5) Средствата за управление на автоматичното аварийно прекратяване на работата на механизмите и за забавяне на работата им са независими от алармената инсталация.

Чл. 116.
(1) Когато електрическата енергия на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В може нормално да се осигурява от един генератор, се предвиждат подходящи устройства за отпадане на товара, за да се осигури захранването на задвижването и управлението, и за безопасността на кораба.
(2) При прекратяване на захранването от работещия генератор се предвиждат съответни мерки за автоматично стартиране и свързване към главното разпределително табло на намиращ се в състояние на готовност генератор с достатъчна мощност за задвижване и управление и за осигуряване на безопасността посредством автоматично повторно пускане на основните спомагателни механизми и където е необходимо - следващи операции.
(3) На корабите по ал. 1 се предвиждат мерки, позволявящи при прекъсване на работата на кой да е от генераторите, работещи в паралелен режим и осигуряващи електрическа енергия, останалите да продължат да фунционират без претоварване, за да се осигури задвижването, управлението и безопасността на кораба.
(4) Когато е необходимо да се поддържат в готовност агрегати, осигуряващи работата на спомагателни механизми с жизнено важно значение за движението на кораба, те се осигуряват с устройства за автоматично превключване.

Чл. 117.
(1) Агрегатите, осигуряващи работата на главните и спомагателните механизми от системата за управление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се осигурят от съответни автоматични устройства.
(2) При автоматично превключване се подава алармен сигнал.
(3) На корабите по ал. 1 се осигурява аварийна сигнализация, отговаряща на изискванията по чл. 114, за всички важни налягания, температури, нива на флуиди и други важни параметри.
(4) Централният пулт за управление се оборудва с необходимите табла и прибори за отбелязване на всеки алармен сигнал.
(5) Когато за задвижване на кораба се използват двигатели с вътрешно горене, пускани със сгъстен въздух, се осигуряват средства за поддържане на налягането на пусковия въздух на необходимото ниво.

Глава трета
ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ПОЖАРООТКРИВАНЕ И ГАСЕНЕ НА ПОЖАР

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 118.
(1) За противопожарната защита на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В се прилагат следните мерки:
1. корабът се разделя на главни вертикални зони чрез термични и конструктивни прегради;
2. жилищните помещения се отделят от останалата част на кораба чрез термични и конструктивни прегради;
3. ограничава се използване на леснозапалими материали;
4. пожарът се открива в зоната, където е възникнал;
5. пожарът се ограничава в отсека, където е възникнал;
6. защитават се средствата за евакуация и местата за достъп до средствата за борба с пожари;
7. противопожарните съоръжения се поддържат в незабавна готовност;
8. минимизират се възможностите за възпламеняване на лесно запалими пари от товара.
(2) За осигуряване на противопожарна безопасност корабите по ал. 1 се оборудват съгласно тази наредба или имат алтернативна конструкция и съоръжения, които отговарят на изискванията на част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
(3) Корабът отговаря на функционалните изисквания, посочени в ал. 1, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. корабната конструкция и съответните съоръжения отговарят на изискванията по тази глава;
2. корабната конструкция и съоръженията в него са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.;
3. част(и) от корабните конструкции и съоръжения са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, а останалите части на кораба отговарят на изискванията по тази глава.
(4) Кораби, претърпели ремонти, изменения, модификации и свързаното с това преоборудване, отговарят най-малко на изискванията за тези кораби, приложими преди промените.
(5) Ремонтите, измененията и модификациите, които променят съществено размерите на кораба или на пътническите жилищни помещения или съществено увеличават експлоатационния живот на кораба и свързаното с това преоборудване, отговарят на последните изисквания за нови кораби в степен, която ИА "МА" допусне за приемлива и приложима.

Чл. 119. За съществуващите кораби от клас В, превозващи повече от 36 пътници и претърпели ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, се спазват и следните изисквания:
1. всички използвани материали са в съответствие с изискванията към материалите, използвани на нови кораби от клас В;
2. всички ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, включващо подмяна на материал 50 t и повече, различни от изискваните по чл. 255 и чл. 256, са в съответствие с изискванията, приложими за нови кораби от клас В.

Чл. 120. Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се снабдяват с пожарни помпи, пожарни магистрали, кранове, шлангове и струйници, отговарящи, доколкото е приложимо, на изискванията по чл. 121 - 130.

Чл. 121.
(1) Когато за нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., се изисква повече от една независима пожарна помпа, изолиращите клапани за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират на леснодостъпно и защитено място извън това машинно отделение.
(2) Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното отделение по ал. 1, се подава вода от пожарна помпа, която не се намира в това машинно помещение, посредством тръби, които не влизат в това помещение.
(3) В изключителни случаи къси участъци от аварийния смукателен и нагнетателен тръбопровод на аварийната помпа могат да преминат в машинното отделение, ако е невъзможно да бъдат прокарани извън него, при условие че целостта на пожарната магистрала се запазва чрез покриване на тръбопроводите със солиден стоманен кожух.

Чл. 122.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират изолиращи клапани на леснодостъпно и защитено място извън това машинно помещение.
(2) Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното помещение по ал. 1, да може да се подава вода от друга пожарна помпа или аварийна пожарна помпа.
(3) Аварийната пожарна помпа, нейният кингстон, смукателният и нагнетателният й тръбопровод и изолиращите клапани се разполагат извън машинното отделение.
(4) Ако изискването по ал. 3 не може да бъде изпълнено, кингстонната шахта се разполага в машинното отделение, като клапанът се управлява дистанционно от място в същия отсек, от който се управлява и аварийната пожарна помпа, а смукателната тръба е възможно най-къса.
(5) Къси участъци от смукателния и нагнетателния тръбопровод се допуска да преминат през машинното отделение, при условие че са затворени в солиден стоманен кожух или са изолирани съгласно стандарт А-60.
(6) Тръбите на пожарната магистрала имат достатъчно дебели стени, но не по-малко от 11 mm и са заварени, с изключение на фланцевата връзка с клапана на кингстона.

Чл. 123.
(1) Пожарните помпи на новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече подават за противопожарни цели количество вода с налягане, посочено в приложение № 5, и не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване.
(2) На корабите, които съгласно чл. 121 - 130 имат повече от една механично задвижвана пожарна помпа, всяка от изискваните пожарни помпи има производителност не по-малка от 80 % от общата задължителна производителност, разделена на минималния брой изисквани пожарни помпи, но при всички случаи не по-малка от 25 m3/h, като всяка от тези помпи е в състояние да подава най-малко две струи вода.
(3) Пожарните помпи по ал. 2 могат да захранват главната пожарна система при условията на ал. 2.
(4) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., с инсталирани повече от минимално изискваните помпи, се осигурява производителност на допълнителните най-малко 25 m3/h и възможност да подават най-малко две струи вода съгласно чл. 126, ал. 1.

Чл. 124.
(1) Корабите по чл. 123, ал. 1 се осигуряват с механично задвижвани пожарни помпи, както следва:
1. на освидетелстваните да превозват повече от 500 пътници - най-малко три, една от които може да се задвижва от главния двигател;
2. на освидетелстваните да превозват до 500 пътници или по-малко - най-малко две, една от които може да се задвижва от главния двигател.
(2) Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат за пожарни помпи, при условие че обикновено не се използват за изпомпване на гориво и ако понякога се използват за прехвърляне или изпомпване на гориво, са снабдени с подходящи устройства за превключване.
(3) На кораби, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, задбордните отвори и кингстони, пожарните помпи и техните източници на задвижване се разполагат така, че в случай на пожар в който и да е отсек да не излязат от строя всички пожарни помпи.
(4) Ако пожар в който и да е отсек на нови кораби от клас В, освидетелствани да превозват до 250 пътници или по-малко, би могъл да извади от строя всички помпи, алтернативно средство за осигуряване на вода за противопожарни цели е аварийна пожарна помпа със самостоятелно силово задвижване, като нейният източник на задвижване и кингстонът й се разполагат извън машинното помещение.
(5) На корабите по ал. 4, построени на или след 1 януари 2003 г., се използва аварийна пожарна помпа, която отговаря на изискванията на Международния кодекс за системите за пожарна безопасност, приет от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация с Резолюция MSC.98 (73), която може да бъде изменена от Международната морска организация, при условие че тези изменения са приети и влезли в сила (Кодекс за системите за пожарна безопасност).
(6) На новите кораби клас В, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, се осигуряват съоръжения за постоянна готовност за осигуряване на вода, позволяващи поне една ефективна водна струя да бъде незабавно подадена от който и да е пожарен кран, разположен във вътрешно място, и така, че да осигуряват продължаване на подаването на вода чрез автоматично задействане на една от изискваните пожарни помпи.
(7) На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта, се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налягане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
(8) Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.

Чл. 125.
(1) Диаметърът на пожарната магистрала и тръбопроводите за подаване на вода, монтирани на корабите по чл. 123, ал. 1, трябва да е достатъчен за ефективното разпределение на максималното подавано количество от две пожарни помпи, работещи едновременно.
(2) Когато две помпи едновременно подават през струйници, посочени в чл. 129, и достатъчно кранове осигуряват количеството вода, посочено в ал. 1, на всички пожарни кранове се поддържат минимални налягания, посочени в таблицата от приложение № 5.
(3) На всеки пожарен кран се осигурява максимално налягане, непревишаващо налягането, при което може да се упражнява ефективно насочване на пожарния шланг.

Чл. 126.
(1) Броят и разположението на пожарните кранове на корабите по чл. 123, ал. 1 са такива, че поне две струи вода, непроизлизащи от един и същи кран, едната от които е от един несъединяван шланг, да могат да достигнат коя да е част от кораба, обикновено достъпна за пътниците или екипажа по време на плаване, и всяка част от кое да е товарно помещение, когато е празно, всяко ро-ро товарно помещение или всяко специално товарно помещение, като в последния случай двете струи трябва да достигнат коя да е част от такова помещение, като всяка се подава от един несъединяван шланг.
(2) Пожарни кранове по ал. 1 се разполагат близо до входовете на защитените помещения.
(3) В жилищните, сервизните и машинните отделения броят на пожарните кранове и разположението им е такова, че да отговаря на изискванията по ал. 1, когато всички водонепроницаеми врати и вратите в преградите в главните вертикални зони са затворени.
(4) Когато достъп до машинното отделение е осигурен на ниско ниво от прилежащ към него тунел на гребния вал, близо до входа на това машинно отделение се поставят два пожарни крана.
(5) Когато е осигурен достъп от други помещения, в едно от тях се поставят два крана близо до входа на машинното отделение.
(6) Изискването по ал. 5 може да не се прилага, когато тунелът или съседните помещения не са част от пътя за евакуация.

Чл. 127.
(1) За пожарните магистрали и пожарните кранове на кораби по чл. 123, ал. 1 не се използват материали, лесно ставащи негодни под въздействието на топлина, освен ако не са подходящо защитени.
(2) Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че пожарните шлангове да могат лесно да се свързват към тях.
(3) Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че да се избегне вероятността от замръзване.
(4) На кораби, на които може да се превозва палубен товар, крановете се разполагат така, че да са леснодостъпни и в постоянна готовност, а тръбопроводите - доколкото е възможно да се избегне опасността от повреди, причинени от товара.
(5) Към всеки пожарен кран се монтира клапан, позволяващ всеки пожарен шланг да бъде разкачен, докато пожарните помпи работят.
(6) На кораби по чл. 123, ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., всички разклонения от пожарната магистрала на откритата палуба, използвани за други цели освен пожарогасене, се снабдяват с изолиращи клапани.

Чл. 128.
(1) Пожарните шлангове на кораби по чл. 123, ал. 1 се изработват от одобрен от ИА "МА" дълготраен материал, с достатъчна дължина.
(2) Всеки шланг се снабдява със струйник и необходимите съединения.
(3) Съединенията и струйниците на шланговете са напълно взаимозаменяеми.
(4) Шланговете, определени в тази глава като "пожарни шлангове", заедно с всички необходими фитинги и инструменти, се поддържат в готовност за използване на видими места близо до водоподаващите кранове или съединенията.
(5) Във вътрешните помещения на кораби, превозващи повече от 36 пътници, пожарните шлангове се поддържат постоянно свързани към крановете.
(6) За всеки пожарен кран по чл. 126 се осигурява най-малко един пожарен шланг.
(7) Дължината на пожарния шланг се ограничава до 20 m на палубата и в надстройките и до 15 m в машинните помещения, а на по-малките кораби - съответно 15 и 10 m.

Чл. 129.
(1) На корабите по чл. 123, ал. 1 се използват струйници със стандартни размери - 12, 16 и 19 mm или колкото е възможно по-близо до тях.
(2) Когато се използват други системи, като системи за образуване на мъгла, могат да се използват и струйници с друг диаметър.
(3) Всички струйници са от одобрен комбиниран тип (т.е. тип разпръсната/плътна струя) и имат спирателен клапан.
(4) За жилищните и сервизните помещения не е необходимо използването на струйници с размер, по-голям от 12 mm.
(5) За машинните помещения и външните места размерът на струйниците е такъв, че от най-малката помпа да се получи максималното възможно количество вода от две струи при налягането по чл. 125, при условие че не е необходимо да се използва струйник с размер, по-голям от 19 mm.

Чл. 130.
(1) На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, се осигурява една независима пожарна помпа, която за нуждите на пожарогасенето осигурява поне една водна струя, от който и да е пожарен кран с налягане най-малко 0,3 N/ mm2.
(2) Количеството на подаваната вода е не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване.
(3) Пожарната помпа по ал. 1 е необходимо да подава максималното количество вода, посочено в ал. 2, през кранове със струйници с размер 12, 16 или 19 mm, като поддържа на който и да е кран минималното налягане, изискващо се за кораби клас В.
(4) Кораб, превозващ повече от 250 пътници, се снабдява с допълнителна пожарна помпа, трайно свързана с пожарната магистрала.
(5) Помпата по ал. 4 и нейният източник на задвижване не се разполагат в същото отделение, в което е помпата, изисквана по ал. 1, и се свързват постоянно със задборден кингстон, разположен извън машинното отделение.
(6) Помпата по ал. 1 осигурява най-малко една струя вода от който и да е пожарен кран на кораба и поддържа налягане поне 0,3 N/ mm2.
(7) Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат като пожарни помпи.
(8) Корабите по ал. 1 се осигуряват с пожарна магистрала с диаметър, достатъчен за ефективното разпределение на подаваното максимално количество вода по ал. 2.
(9) Броят и разположението на пожарните кранове са такива, че най-малко една струя вода може да достигне коя да е част от кораба, преминавайки през един несъединяван шланг с максимална дължина като посочената в чл. 128, ал. 7 за кораби от клас В.
(10) На корабите по ал. 1 се осигурява най-малко един пожарен шланг за всеки монтиран кран.
(11) На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налагане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
(12) Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.

Чл. 131.
(1) Тръбопроводите за подаване на пожарогасителен газ в защитените помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В, се оборудват с управляващи клапани, маркирани така, че ясно да посочват помещенията, към които водят.
(2) Не се допуска попадане по невнимание на пожарогасителен газ в което и да е помещение.
(3) Тръбопроводите за разпределяне на пожарогасителния газ се разполагат и разпръсквачите на струята се насочват така, че да се постигне равномерно разпределение на веществото.
(4) Извън защитените помещения се осигуряват средства за затваряне на всички отвори, през които може да проникне въздух или през които може да изтече газ от защитеното помещение.
(5) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за автоматично подаване на звуков алармен сигнал, предупреждаващ за подаване на пожарогасителен газ в помещение, в което обикновено работят хора или до което те имат достъп.
(6) Аларменият сигнал по ал. 5 се задейства достатъчно време преди подаването на пожарогасителния газ.
(7) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за управление на всяка стационарна газова пожарогасителна система, които са леснодостъпни, задействат се просто и се групират във възможно най-малко места, за които няма вероятност да бъдат недостъпни при пожар в защитено помещение.
(8) На всяко място по ал. 7 се поставят ясни инструкции за работа със системата с оглед на безопасността на персонала.
(9) Не се допуска автоматично освобождаване на пожарогасителен газ, освен в случаите, разрешени по отношение на локалните автоматично задействащи се устройства, монтирани в машинните отделения, в допълнение към и независимо от всяка задължителна стационарна пожарогасителна система, над съоръженията, които са с висока пожарна опасност или в затворени помещения вътре в тези машинни отделения.
(10) Когато количеството на пожарогасителният газ е предназначено за защита на повече от едно помещение, количеството на наличния газ не е нужно да бъде повече от максималното количество, необходимо за защита на кое да е от тези помещения.
(11) Бутилките, необходими за съхранение на пожарогасителния газ, се разполагат извън защитените помещения в съответствие с ал. 14.
(12) На екипажа и бреговия персонал се осигуряват средства за безопасна проверка на количеството газ в бутилките.
(13) Бутилките за съхранение на пожарогасителния газ и свързаните с тях елементи под налягане се конструират съгласно нормите на кодексите за безопасна експлоатация, като се взема предвид местоположението им и максималните температури на околната среда, очаквани при експлоатация.
(14) Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, той се поставя в помещение, разположено на безопасно, леснодостъпно и добре вентилирано място.
(15) При възможност всеки вход към помещение по ал. 14 се разполага откъм откритата палуба и във всички случаи независим от защитеното помещение.
(16) Вратите за достъп до помещение по ал. 14 се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отвори в тях, които образуват граничните прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
(17) При прилагане на изискванията за пожароустойчивост на преградите и палубите по чл. 193 и 194, където е приложимо помещенията по ал. 14 се разглеждат като постове за управление.
(18) Не се допуска в пожарогасителните системи на новите кораби и в нови инсталации на борда на съществуващите използването на пожарогасителен газ, който или сам по себе си, или при очакваните условия на използване отделя токсични газове в такива количества, че да застрашат екипажа и пътниците, или отделя газове, които са вредни за околната среда.

Чл. 132.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни газови пожарогасителни системи, които съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ от защитено помещение, се осигуряват със средства за затваряне отвън.
(3) Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, съдовете с него се поставят в помещение, разположено зад носовата таранна преграда, и помещението не се използва за други цели.
(4) При възможност всеки вход към помещение по ал. 3 се разполага от откритата палуба и независим от защитеното помещение.
(5) Помещението за съхранение по ал. 3 може да се разположи под палубата, на не повече от една палуба под откритата палуба и директно достъпно чрез стълбище или трап от откритата палуба.
(6) Помещенията, разположени под палубата, или помещенията, към които не е осигурен достъп от откритата палуба, се осигуряват с механична вентилационна система за отвеждане на отработения въздух от дъното на помещението с капацитет, позволяващ обмяната на въздуха поне 6 пъти на час.
(7) Вратите за достъп се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отворите в тях, които образуват гранични прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
(8) При прилагане на изискванията по чл. 193 и 194 помещенията за съхранение на пожарогасителния газ по ал. 3 се разглеждат като постове за управление на пожари.

Чл. 133.
(1) На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява допълнително количество пожарогасителен газ, когато обемът на свободния въздух, съдържащ се във въздушните колектори в което и да е помещение, е такъв, че ако в случай на пожар този въздух се освободи в помещението, това освобождаване би засегнало сериозно ефикасността на стационарната противопожарна система.
(2) Доставчиците на стационарни пожарогасителни инсталации осигуряват описание на инсталацията, включително и чек-лист за поддръжка, на български и английски език.
(3) Количеството на пожарогасителния газ се проверява най-малко веднъж годишно от експерт, упълномощен от ИА "МА", от доставчика на инсталацията или от призната организация.
(4) Периодичните проверки, които се извършват от корабния главен механик или се организират от корабното ръководство, се вписват в корабния дневник, като се отразяват обемът и времето на проверката.
(5) При инсталиране на пожарогасително оборудване, когато такова не се изисква, като например в складове, неговата конструкция и капацитет съответстват на изискванията по тази глава.
(6) Всички врати към помещения, защитени с инсталация за гасене с CO2/халон, се маркират с надпис: "Това помещение е защитено с CO2/халон и се евакуира при задействане на аварийното сигнално оборудване".

Чл. 134.
(1) За товарните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, ако не е предвидено друго, се осигурява количество въглероден двуокис, достатъчно за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен най-малко на 30 % от брутния обем на най-голямото товарно помещение на кораба, което има такава защита.
(2) Ако между две или повече товарни помещения има връзка чрез вентилационни канали, те се считат за едно помещение.
(3) На кораби, използвани за транспортиране на превозни средства, необходимото количество CO2 се приема като 45 % от брутния обем на най-голямото товарно помещение.
(4) За машинните отделения се осигурява въглероден двуокис, достатъчен за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен на по-големия от следните обеми:
1. четиридесет процента от брутния обем на най-голямото машинно отделение, защитено по такъв начин, като се изключи обемът на тази част от шахтата, която се намира над нивото, при което хоризонталната й площ е 40 % или по-малко от хоризонталната площ на даденото помещение, взета по средата между горната част на двойното дъно и най-ниската част от преградата; или
2. тридесет и пет процента от брутния обем на най-голямото защитено машинно отделение, включително и преградата.
(5) При условие че две или повече машинни помещения не са изцяло разделени, се приема че те образуват едно помещение.
(6) Обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява при 0,56 m3/kg.
(7) Стационарната тръбопроводна система е такава, че за две минути в помещението да се подаде 85 % от газа.
(8) За освобождаване на въглеродния двуокис в защитеното помещение и за осигуряване на действието на алармата се използват две отделни устройства.
(9) Едно от устройствата по ал. 8 се използва за освобождаване на газа от бутилките, а второто устройство се използва за отваряне на клапана на тръбопровода, който отвежда газа в защитеното пространство.
(10) Устройствата по ал. 8 се разполагат в кутия, ясно обозначена за всяко отделно помещение.
(11) Ако кутията по ал. 10 се заключва, ключът за кутията се поставя зад преграда от чупливо стъкло, разположена на видимо място близо до нея.
(12) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
(13) Изпълнителна агенция "Морска администрация" контролира съответствието на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO2, тръбопроводите и фитингите за CO2, изпитванията на бутилките и за контролното и аларменото оборудване на такави инсталации.

Чл. 135.
(1) Системите за въглероден двуокис, които се използват на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема необходимите мерки за осигуряване на безопасност по отношение на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO2, тръбопроводите и фитингите им и за контролното и аларменото оборудване на такави инсталации.

Чл. 136.
(1) Когато в машинното отделение на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В се инсталира стационарна пенна пожарогасителна система с ниска кратност на пяната в допълнение на средствата, изисквани по чл. 146 - 151, системата трябва за не повече от 5 min да подаде през стационарните разпръсквачи количество пяна, достатъчно за покриване със слой 150 mm на най-голямата отделна площ, в която може да се разпространи гориво.
(2) Системата по ал. 2 произвежда пяна, подходяща за гасене на пожари от нефтопродукти.
(3) Осигуряват се средства за ефективно разпределяне на пяната посредством стационарна система от тръби и управляващи клапани или кранове към подходящи разпръсквачи и за ефективното й насочване посредством стационарни разпръсквачи към другите главни места в защитеното помещение.
(4) Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да бъде по-голям от 12 към 1.
(5) Средствата за управление на системата по ал. 1 трябва да са леснодостъпни и да се задействат лесно, като се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.

Чл. 137. Стационарните пенни пожарогасителни системи с ниска кратност на пяната, намиращи се в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

Чл. 138.
(1) Всички задължителни стационарни пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, намиращи се в машинни помещения на нови кораби класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби B, трябва бързо да подават през стационарни разпръсквачи достатъчно количество пяна за запълване на най-голямото защитавано помещение със скорост - най-малко 1 m слой пяна за минута.
(2) За пожарогасителните системи по ал. 1 се осигурява количество пенообразуваща течност достатъчно за образуване на обем пяна, равен на 5-кратния обем на най-голямото защитавано помещение.
(3) Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да превишава 1000 към 1.
(4) Тръбите за подаване на пяна, отворите за въздушните смукатели на пеногенератора и броят на пенообразуващите устройства трябва да осигуряват ефективно образуване и разпределяне на пяната.
(5) Тръбите за подаване на пяна от пеногенератора се разполагат така, че евентуален пожар в защитеното помещение да не попречи на работата на пенообразуващите устройства.
(6) Пеногенераторът, източниците на захранването му, пенообразуващата течност и средствата за управление на системата са леснодостъпни, задействат се лесно и се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.

Чл. 139. Стационарните пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, инсталирани в машинни помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

Чл. 140.
(1) Всяка задължителна стационарна водооросителна система в машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B се оборудва с разпръсквачи от одобрен тип.
(2) Броят и разположението на разпръсквачите трябва да осигурява ефективно средно разпределение на водата с интензивност най-малко 5 l/m2 за минута в защитаваните помещенията. Ако е необходимо, за дадени опасни зони може да се предвиди по-голяма интензивност на подаване.
(3) Разпръсквачите се монтират над сантинните тръбопроводи, двойното дъно и други зони, над които е вероятно да се получи разлив на гориво, а също и над други специфични места в машинните отделения, в които съществува опасност от пожар.
(4) Системата по ал. 1 може да се раздели на секции, чиито разпределителни клапани се задействат извън защитаваните помещения от леснодостъпни места, които не се допуска лесно да стават недостъпни при пожар в защитеното помещение.
(5) Системата се поддържа заредена и под необходимото налягане, а помпата, подаваща вода за системата, се задейства автоматично при понижение на налягането в системата.
(6) Помпата по ал. 5 осигурява едновременно захранване с необходимото налягане към всички части на системата във всеки защитаван отсек.
(7) Помпата по ал. 5 и постът за управлението й се инсталират извън помещението или помещенията, които се защитават.
(8) Не се допуска пожар в зоната или зоните, защитени с водооросителна система, да изведе същата от строя.
(9) Не се допуска разпръсквачите да се задръстват от нечистотии във водата или от корозията в тръбопроводите, струйниците, клапаните и помпата.

Чл. 141.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., помпата, изисквана по чл. 140, ал. 5, може да се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, но ако тя зависи от захранване, подавано от аварийния генератор, поставен в съответствие с разпоредбите на раздел III от глава втора, той се устройва така, че да стартира автоматично при повреда на главното захранване и веднага да подаде енергия за помпата.
(2) Когато помпата по чл. 140, ал. 5 се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, тя се разполага така, че при пожар в защитеното помещение достъпът на въздух към двигателя да не се прекъсне.

Чл. 142. Стационарните водооросителни пожарогасителни системи в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

Чл. 143.
(1) Всички преносими пожарогасители на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B са от одобрени типове и конструкции.
(2) Не се допуска капацитетът на задължителните преносими течни пожарогасители да е повече от 13,5 l и по-малко от 9 l.
(3) Използване на други типове пожарогасители се допуска, ако са поне толкова преносими, колкото 13,5-литровия течен пожарогасител и имат пожарогасителен капацитет най-малко равен на 9-литровия течен пожарогасител.
(4) Резервни заряди се осигуряват за най-малко 50 % от общия капацитет на всеки тип пожарогасител на борда.
(5) Вместо резервен заряд за пожарогасител, който не може лесно да се зареди на борда, може да се приеме друг пожарогасител от същия тип.
(6) Поставянето на преносими пожарогасители с CO2 в жилищните помещения е нежелателно.
(7) Когато пожарогасителите по ал. 6 са предназначени за радиорубки, при разпределителни табла и др. подобни места, обемът на всяко помещение, съдържащо един или повече пожарогасители, е такъв, че да ограничава концентрацията на изпарения, които могат да се получат поради изпускане на газ, до не повече от 5 % от нетния обем на помещението.
(8) Обемът на CO2 се изчислява при 0,56 m3/kg.

Чл. 144.
(1) Преносимите пожарогасители на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Не се допуска пожарогасителите с въглероден двуокис да се поставят в жилищни помещения.
(3) В постовете за управление и другите помещения, съдържащи електрическо или електронно оборудване, необходимо за безопасността на кораба, се поставят пожарогасители с неелектропроводимо и безвредно за оборудването и съоръженията пожарогасително средство.
(4) Пожарогасителите се разполагат на добре видими места, които могат да се достигнат бързо и лесно по всяко време в случай на пожар, и по начин, че тяхната експлоатационна надеждност да не се нарушава от въздействието на метеорологичните условия, вибрациите и други външни фактори.
(5) Преносимите пожарогасители се снабдяват с устройства, указващи дали са били използвани.
(6) На корабите по ал. 1 се осигуряват резервни заряди за 100 % от първите 10 пожарогасителя и за 50 % от останалите пожарогасители, които могат да се презареждат на борда.
(7) За пожарогасителите, които не могат да се презареждат на борда, вместо резервни заряди се осигурява същото количество допълнителни преносими пожарогасители от същия тип, капацитет и брой съгласно чл. 145, ал. 4.

Чл. 145.
(1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B не се допуска използването на пожарогасители, съдържащи пожарогасителен агент, който сам по себе си или в очакваните условия на употреба отделя токсични газове в количества, които могат да застрашат хората, или отделя газове, вредни за околната среда.
(2) Пожарогасителите трябва да са подходящи за гасене на пожари, които могат да възникнат близо до мястото, където е разположен пожарогасителят.
(3) По принцип един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване в дадено помещение, се разполага близо до входа му.
(4) Пожарогасителите се разполагат, както следва:
1. в жилищните и сервизни помещения - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
2. близо до всяко електрическо табло или монтажен панел, които имат мощност 20 kW или повече, се разполага пожарогасител, подходящ за използване в зони с високо напрежение;
3. в кухните - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
4. в близост до бояджийски складове, съдържащи леснозапалими продукти, се поставя пожарогасител;
5. на навигационния мостик и на всеки контролен пост за управление се поставя най-малко един пожарогасител.
(5) Преносимите пожарогасители, предназначени за използване в жилищните и сервизните помещения, трябва, доколкото е възможно, да бъдат с еднакъв начин на употреба.
(6) Изпълнителна агенция "Морска администрация" контролира дали преносимите пожарогасители се инспектират периодично, извършват им се изпитвания под налягане и изпитвания за функциониране.

Чл. 146.
(1) Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече се снабдяват с всяка една от следните стационарни пожарогасителни системи:
1. газова система, отговаряща на изискванията по чл. 131 - чл. 135, или равностойна водна система като алтернатива на халонните системи, отговаряща на изискванията по циркулярно писмо MSC/Circ. 668 от 30 декември 1994 г. и циркулярно писмо MSC/Circ. 728 от юни 1996 г., като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
2. пенна система с висока кратност на пяната, отговаряща на съответните изисквания по чл. 138 и 139, като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
3. оросителна система, отговаряща на съответните изисквания по чл. 140 - чл. 142, като се взема предвид и датата на построяване на кораба.
(2) В машинните помещения по ал. 1 се поставя най-малко един преносим въздушно-пенен апарат, състоящ се от въздушно-пенен струйник индукторен тип, който да се свързва към пожарната магистрала с пожарен шланг заедно с преносим резервоар, съдържащ най-малко 20 l пенообразуваща течност и един резервен резервоар.
(3) Струйникът по ал. 2 трябва да образува ефективна пяна, достатъчна за загасяването на пожар от нефтопродукти със скорост 1,5 m3/min.
(4) В машинните помещения по ал. 1 се поставят пенни пожарогасители от одобрен тип, всеки с капацитет най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да могат да насочват пяната или нейния еквивалент във всяка част на горивните или смазочните системи под налягане, задвижващите механизми или други пожароопасни места.
(5) Достатъчно на брой преносими пенни пожарогасители или равностойни се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител и във всяко такова помещение да има най-малко два такива пожарогасителя.

Чл. 147.
(1) Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, и съществуващи кораби клас B се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи по чл. 146, ал. 1 и в допълнение във всяко помещение, в което има двигатели с вътрешно горене или танкове за утаяване на горивото или устройство с гориво, се поставя един пенен пожарогасител с капацитет най-малко 45 l или един пожарогасител с CO2 с капацитет най-малко 16 кg.
(2) В помещенията по ал. 1 се поставя един преносим пожарогасител, подходящ за гасене на пожари от нефтопродукти за всеки механизъм с мощтост 736 kW или част от него, при условие че не по-малко от два, но не повече от шест такива пожарогасителя се изискват за всяко такова помещение.
(3) Допуска се използване на стационарна система с пяна с ниска кратност вместо някой от шестте преносими пожарогасителя, изисквани по ал. 2.

Чл. 148. Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, се снабдяват с два подходящи водни струйника за водна мъгла, състоящи се от метална L-образна тръба, чиято дълга част е дълга около 2 m и може да се свърже с пожарен шланг и къса страна с дължина около 250 mm, снабдена със стационарен струйник за водна мъгла, или на които може да се монтира водоразпръскващ струйник.

Чл. 149. В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, когато като загряващ агент се използва подгрято гориво, може допълнително да се изиска в котелните помещения да има постоянно инсталирано или преносимо оборудване за местни системи за разпръскване на вода под налягане или за покриване с пяна над и под пода с пожарогасителни цели.

Чл. 150.
(1) Машинните помещения от категория А с обем над 500 m3 на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени на или след 1 януари 2003 г., се защитават от стационарна пожарогасителна система и допълнително със стационарна водна или с равностойна с местно приложение противопожарна система от одобрен тип в съответствие с указанията на Международната морска организация - циркулярно писмо MSC/Circ. 913 "Указания за одобряване на стационарни водни противопожарни системи за местно приложение, които се използват в машинни помещения клас А", като се има предвид, че:
1. в машинните помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване противопожарната система трябва да има възможности за автоматично и за ръчно задействане;
2. в машинните помещения с непрекъсната вахта противопожарната система е с възможност само за ръчно задействане.
(2) Стационарните противопожарни системи с местно приложение, без да е необходимо да се спира двигателят, да се евакуира персоналът или да се изолират помещенията, защитават:
1. пожароопасните части на двигателите с вътрешно горене, използвани за основното задвижване на кораба и за произвеждане на енергия;
2. лицевите части на котлите;
3. пожароопасните части на инсинераторите;
4. сепаратори за подгрято гориво.
(3) Активирането на коя да е система с местно приложение задейства визуален и ясно чуваем звуков известителен сигнал в защитеното помещение и в местата с непрекъсната вахта.
(4) Известителният сигнал по ал. 3 посочва конкретната система, която се е задействала.
(5) Изискванията за известителна сигнализационна система, посочени в ал. 3 и 4, са допълнителни и не заместват системите за откриване на пожар и пожароизвестителните системи.

Чл. 151. В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, както и на всички кораби, освидетелствани за превоз на повече от 400 пътници, стационарните противопожарни системи с местно приложение се инсталират в съответствие с чл. 150 не по-късно от 1 октомври 2005 г.

Чл. 152.
(1) Броят на светлите люкове, вратите, вентилаторите, отворите към димоходите за отвеждане на газове и другите отвори към машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B се намалява до минималния брой, съответстващ на нуждата от вентилация и на ефективната и безопасната експлоатация на кораба.
(2) Светлите люкове се изработват от стомана и нямат стъкла.
(3) На корабите се вземат подходящи мерки за изпускане на дим от защитено помещение в случай на пожар.

Чл. 153. Вратите на нови кораби от класове B, C и D, които не са водонепроницаеми с механично задвижване, се устройват така, че да се гарантира сигурното им затваряне при пожар в помещението чрез силово задвижвани затварящи устройства или като се осигурят самозатварящи се врати, които могат да се затворят при наклон 3,5°, противоположен на затварянето, и имат надеждно устройство за задържане, снабдено с дистанционно управлявано устройство за освобождаване.

Чл. 154.
(1) В граничните прегради на машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B не се допуска монтирането на прозорци.
(2) Изискването по ал. 1 не изключва използването на стъкло в пултове за управление в машинните отделения.
(3) На корабите се осигуряват средства за управление на:
1. отварянето и затварянето на светлите люкове, затварянето на отворите в димоходите, през които обикновено се отвеждат изходящи газове, и затварянето на вентилационните клапи;
2. изпускането на дим;
3. затварянето на силово задвижваните врати или задействането на освобождаващия механизъм на вратите, които не са механично задвижвани водонепроницаеми врати;
4. спирането на вентилаторите;
5. спирането на вентилаторите с принудителна и естествена тяга, помпите за прехвърляне на гориво, помпите на горивните устройства и другите подобни горивни помпи.
(4) За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., "други подобни горивни помпи" по ал. 3, т. 5 са маслените помпи, циркулационните помпи за подгрято гориво и маслените сепаратори.
(5) Средствата за управление по ал. 3 и чл. 166, ал. 10 - 13 се поставят извън съответното помещение, където няма да станат недостъпни при пожар в помещението, което обслужват. Такива средства и постовете за управление за всяка задължителна пожарогасителна система се разполагат на едно място или се групират на възможно най-малко места. Тези места се осигуряват с безопасен достъп от открита палуба.
(6) За нефтоводните сепаратори не се прилагат разпоредбите по ал. 5.
(7) Когато от присъединен тунел на гребния вал, намиращ се на ниско ниво, има достъп до кое да е машинно отделение категория А, в тунела близо до водонепроницаема врата се поставя лека стоманена пожарна врата, която може да се задейства и от двете страни.

Чл. 155.
(1) Всяка задължителна автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система, монтирана на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, се задейства незабавно по всяко време и пуска в действие, без да е необходима намеса от страна на екипажа.
(2) Тръбите на водооросителната система по ал. 1 се запълват с вода, като малки открити участъци могат да бъдат и със сухи тръби, когато това е необходима предпазна мярка.
(3) Всички части на водооросителната система по ал. 1, които по време на експлоатация могат да бъдат изложени на температури под нулата, се защитават подходящо от замръзване.
(4) Водооросителната система по ал. 1 се поддържа запълнена с вода под необходимото налягане и се осигуряват условия за непрекъснато подаване на вода.
(5) Всяка секция разпръскватели на водооросителната система по ал. 1 включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков известителен сигнал в един или повече индикаторни блокове винаги, когато някой от разпръсквателите се задейства.
(6) Индикаторните блокове по ал. 5 указват в коя секция, обслужвана от системата, е възникнал пожар и са съсредоточени на навигационния мостик, като визуални и звукови алармени сигнали от блока се извеждат на място, различно от навигационния мостик, така че да се гарантира, че индикацията за пожар е получена незабавно от екипажа.
(7) Пожароизвестителната система по ал. 1 се устройва така, че да дава индикация, ако в системата се появи повреда.
(8) Разпръсквателите по ал. 5 се групират в отделни секции, всяка от които съдържа не повече от 200 броя.
(9) Не се допуска всяка секция разпръскватели по ал. 8 да обслужва повече от две палуби и да се разполага в повече от една главна вертикална зона, освен ако се установи, че системи със секция разпръскватели, обслужващи повече от две палуби или разположени в повече от една главна вертикална зона, няма да намалят защитата на кораба от пожар.
(10) Всяка секция разпръскватели по ал. 8 се изолира само от един спирателен клапан.
(11) На всяка секция спирателният клапан по ал. 10 се монтира на леснодостъпно място и местоположението му е ясно и постоянно указано.
(12) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за предотвратяване задействането на спирателни клапани по ал. 10 от неупълномощени лица.
(13) При всеки спирателен клапан на секцията и в централния пост се осигурява манометър, указващ налягането в системата.
(14) Разпръсквателите по ал. 5 се изработват устойчиви на корозия при морски условия.
(15) В жилищните и сервизните помещения разпръсквателите се задействат в температурен обхват от 68 до 79 °C, освен в помещения като сушилни, където могат да се очакват високи температури на околната среда, като работната температура може да се увеличи, но не с повече от 30 °C над максималната температура при тавана.
(16) На всеки индикаторен блок по ал. 5 се поставя списък или план, показващ обхванатите помещения и разположението на зоната по отношение на всяка секция.
(17) На корабите по ал. 1 се осигуряват подходящи инструкции за изпитвания и поддръжка.
(18) Разпръсквателите се поставят нависоко и на подходящо разстояние един от друг, за да се поддържа средна интензивност на подаване не по-малко от 5 l/m2 за минута за площа, обхваната от тях.
(19) Разпръсквателите се поставят колкото се може по-далеч от бимси или други предмети, които биха могли да попречат на водните струи, и в такива места, откъдето запалимите материали в помещението могат да се обливат добре.

Чл. 156.
(1) За водооросителната система на корабите по чл. 155, ал. 1 се осигурява напорен танк с вместимост, равна най-малко на два пъти количеството заредена вода, посочено в ал. 10.
(2) Танкът по ал. 1 се осигурява с постоянен запас от сладка вода, равен на количеството вода, което би било подадено за една минута от помпата по ал. 10.
(3) Танкът по ал. 1 се устройства така, че да поддържа налягане на въздуха в него след използване на постояния запас сладка вода по ал. 2 не по-малко от работното налягане на разпръсквателя плюс налягането на воден стълб, измерен от дъното на танка до най-високия разпръсквател в системата.
(4) За възстановяване на въздуха под налягане и запаса от сладка вода в танка по ал. 1 се осигуряват подходящи средства.
(5) За указване на нивото на водата в танка по ал. 1 се осигурява нивомерно стъкло.
(6) За предотвратяване на навлизането на морска вода в танка по ал. 1 се осигуряват средства.
(7) Танкът по ал. 1 се осигурява с ефективен предпазен клапан и манометър.
(8) Спирателни клапани или кранове се осигуряват на всяка връзка на измервателните прибори.
(9) Помпа с независимо задвижване се осигурява единствено с цел автоматично продължаване на подаването на вода от разпръсквателите.
(10) Помпата по ал. 9 се задейства автоматично при падане на налягането в системата, преди постоянният запас от прясна вода в напорния танк по ал. 1 да е напълно изчерпан.
(11) Помпата по ал. 9 и тръбопроводите поддържат необходимото налягане на нивото на най-високия разпръсквател, за да се осигури непрекъснато подаване на вода, достатъчна за едновременното покриване на минимална площ от 280 m2 при скоростта на подаване по чл. 155, ал. 18.
(12) За новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, ИА "МА" може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните захранващи компоненти.
(13) От нагнетателната страна на помпата по ал. 9 се монтира контролен клапан с къса тръба с отворен край.
(14) Ефективното сечение на клапана и тръбата по ал. 13 е достатъчно за осигуряване подаването на необходимия дебит на помпата, докато в системата се поддържа налягането по ал. 3.
(15) Кингстонът на помпата трябва, винаги когато е възможно, да се разполага в помещението, в което е помпата, и се разполага така, че когато корабът е в плаващо състояние, не се налага прекъсване на захранването с морска вода към помпата по каквато и да е причина, освен за проверката или ремонта й.
(16) Водооросителната помпа по ал. 9 и танкът по ал. 1 се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всяко машинно отделение и не се поставят в помещение, за което се изисква защита от водооросителната система.

Чл. 157.
(1) На корабите по чл. 155, ал. 1 се осигуряват не по-малко от два източника за захранване с енергия на помпата с морска вода и автоматичната пожароизвестителна система.
(2) Ако източниците за захранване на помпата по ал. 1 са електрически, те са основен и авариен източник на електрозахранване.
(3) Едното захранване за помпата по ал. 1 се осигурява от главното разпределително табло, а другото - от аварийното разпределително табло посредством отделни фидери, предназначени само за тази цел.
(4) Фидерите по ал. 3 се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни и други затворени помещения с висока пожароопасност, с изключение на случаите, в които е необходимо да се достигне до съответните разпределителни табла, за да достигат до автоматичен превключвател, разположен близо до водооросителната помпа.
(5) Превключвателят по ал. 4 осигурява възможност за подаване на енергия от главното разпределително табло, докато оттам има захранване, и при спиране на това захранване автоматично превключва на захранване от аварийното разпределително табло.
(6) Превключвателите на главното разпределително табло и на аварийното разпределително табло ясно се надписват и нормално са в затворено положение.
(7) На фидерите по ал. 3 не се поставя друг превключвател.
(8) Един от източниците на захранване за пожароизвестителната система по ал. 1 е авариен източник.
(9) Ако един от източниците на захранване на помпата по ал. 1 е двигател с вътрешно горене, освен изискването да съответства по чл. 156, ал. 16, той се разполага така, че евентуален пожар в кое да е от защитените помещения да не попречи на притока на въздух към двигателя.
(10) Водооросителната система се свързва с корабната пожарна магистрала посредством заключващ се винтов невъзвратен клапан, който предотвратява обратния приток от водооросителната система към пожарната магистрала.
(11) За изпитване на автоматичната сигнализация на всяка секция от разпръскватели по чл. 155, ал. 5 чрез подаване на количество вода, еквивалентно на подаваното от един разпъсквател, се осигурява клапан за проверка.
(12) За всяка секция клапанът за проверка по ал. 11 се разполага близо до спирателния клапан на тази секция.
(13) На корабите се осигуряват средства за изпитване на автоматичното задействане на помпата при намаляване на налягането в системата.
(14) За всяка секция разпръскватели се осигуряват превключватели на едно от местата, посочени в чл. 155, ал. 6, които да дадат възможност за изпитване на пожарната сигнализация и индикаторите.
(15) За всяка секция се осигуряват най-малко 6 разпръсквателни глави.

Чл. 158.
(1) Автоматичните водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна системи на нови кораби от класове C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са от одобрен тип в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) За новите кораби от класове C и D с дължина под 40 m и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, ИА "МА" може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните компоненти.

Чл. 159.
(1) Всяка задължителна стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система с ръчно задействани постове на новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B се задейства незабавно по всяко време.
(2) Източниците на енергия и електрическите вериги, необходими за работата на системата по ал. 1, се следят за загуба на захранване или повреда. При поява на повреди на контролния пулт се задействат визуален и звуков алармен сигнал, които се различават от сигнала за пожар.
(3) За пожарооткриващата и пожароизвестителната система се осигуряват не по-малко от два източника на захранване за електрическото оборудване, като единият от тях е авариен.
(4) Захранването по ал. 3 се осигурява чрез отделни фидери, използвани единствено за тази цел, като фидерите се свързват с автоматичен превключвател, намиращ се на или в близост до таблото за управление на пожарооткриващата система.
(5) Датчиците и ръчно задействаните постове на системата по ал. 1 се групират в секции.
(6) Активирането на кой да е датчик или ръчно задействан пост по ал. 5 задейства визуален и звуков сигнал на командното табло и индикаторните устройства.
(7) Ако до 2 min не се потвърди получаването на сигналите по ал. 6, автоматично се подава звуков сигнал в жилищните помещения на екипажа и сервизните помещения, постовете за управление и машинните отделения.
(8) Не се изисква системата за подаване на звуков сигнал по ал. 7 да бъде неразделна част от пожарооткриващата система.
(9) Таблото за управление на системата по ал. 1 се разполага на навигационния мостик или в централния пост за управление на борбата с пожар.
(10) Индикаторните блокове на системата по ал. 1 като минимум посочват секцията, в която е задействан датчик или ръчно задействан пост. Най-малко един индикаторен блок се разполага така, че да е леснодостъпен за отговорните за него членове от екипажа по всяко време, когато корабът е на море или в пристанище, освен когато не е в експлоатация.
(11) Ако таблото за управление се намира в централния пост за управление на борбата с пожар, един индикаторен блок се разполага на навигационния мостик.
(12) На или близо до всеки индикаторен блок се поставя ясна информация за помещенията, които той обхваща, и за разположението на секциите.

Чл. 160.
(1) Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не включва средства за дистанционно идентифициране на всеки датчик поотделно, не се допуска една секция да покрива повече от една палуба в жилищните, сервизните помещения и в постовете за управление, с изключение на секция, която покрива оградено стълбище.
(2) За да се избегне забавянето при определяне на източника на пожар, по преценка на ИА "МА" броят на затворените помещения, включени във всяка секция, се ограничава.
(3) Не се допуска свързването на повече от 50 затворени помещения във всяка секция.
(4) Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 е снабдена с датчици, които дистанционно поотделно се идентифицират, секциите могат да покриват няколко палуби и да обслужват всякакъв брой затворени помещения.
(5) Ако пожароотокриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не може да идентифицира дистанционно и поотделно всеки датчик, не се допуска една секция от датчици да обслужва помещения на двата борда на кораба, нито на повече от една палуба. Датчиците не се разполагат в повече от една главна вертикална зона.
(6) Ако ИА "МА" установи, че защитата на кораба от пожар няма да се намали, може да разреши секция от датчици по ал. 5 да обслужва двата борда на кораба и повече от една палуба.
(7) На кораби, оборудвани с поотделно индентифицируеми пожарни датчици, една секция от датчици може да обслужва помещения на двата борда на кораба и на няколко палуби, но не може да бъде разположена в повече от една главна вертикална зона.
(8) Не се допуска секция от пожарни датчици, която покрива пост за управление, сервизно помещение или жилищно помещение, да включва машинно отделение.
(9) Датчиците се задействат от топлина, дим или други продукти от горене, пламък или комбинация от тези фактори.
(10) Датчици, задействани от други фактори, показателни за зараждащ се пожар, могат да бъдат допуснати от ИА "МА" при условие, че са не по-малко чувствителни от датчиците по ал. 9.
(11) Датчици за пламък се използват само като допълнение към тези за дим или топлина.
(12) За изпитване и поддръжка се осигуряват подходящи инструкции и резервни части.
(13) Функционирането на пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 се изпитва периодично по удовлетворителен за ИА "МА" начин посредством устройство, подаващо нагорещен въздух с подходяща температура, дим или аерозолни частици с подходяща плътност или размер на частиците, или чрез други явления, свързани с зараждането на пожар, на които датчикът трябва да реагира.
(14) Всички датчици са от тип, позволяващ при изпитване за правилно функциониране да се върнат към нормалната си функция на следене без подновяване на коя да е част.
(15) Пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не се използва за други цели, с изключение затварянето на противопожарните врати и други подобни операции, чието извършване може да бъде разрешено от таблото за управление.
(16) Пожарооткриващите системи с указване на зоната на местоположение на корабите по чл. 159, ал. 1 се устройват така, че:
1. пожарът да не повреди контур на повече от едно място;
2. да има осигурени средства, които гарантират, че каквато и да е повреда в контура (например прекъсване на захранването, късо съединение, замасяване) няма да направи целия контур неефективен;
3. да са взети всички мерки да се даде възможност началната конфигурация на системата да се възобнови в случай на повреда (електрическа, електронна, информационна);
4. първата задействана пожарна сигнализация да не възпрепятства задействането на пожарна сигнализация от който и да е друг датчик.

Чл. 161.
(1) На корабите по чл. 159, ал. 1 се инсталират ръчно задействани пожароизвестителни постове в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление.
(2) На всеки изход се поставя един ръчно задействан пост.
(3) Ръчно задействаните пожароизвестителни постове са леснодостъпни в коридорите на всяка палуба и никоя част от коридора не е на повече от 20 m от такъв пост.
(4) На всички стълбища, коридори и пътища за евакуация, разположени в жилищните помещения, се инсталират датчици за дим.
(5) Когато за защита на помещения, различни от посочените в ал. 4, се изисква стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система, във всяко такова помещение се инсталира поне един датчик, съответстващ на изискванията по чл. 160, ал. 9 - 11.
(6) Датчиците по ал. 5 се разполагат така, че да функционират оптимално.
(7) Монтирането на датчиците по ал. 5 близо до бимси и вентилационни канали или други места, където въздушният поток би могъл да има неблагоприятен ефект върху функционирането им, както и на места, където има вероятност от удар или физическа повреда, е нежелателно.
(8) Датчиците по ал. 5, които се разполагат нависоко, се поставят на разстояние минимум 0,5 m от прегради.
(9) Максималното разстояние между датчиците по ал. 5 е в съответствие с таблицата от приложение № 6.
(10) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да изиска или да разреши монтиране на датчици на разстояния, различни от посочените по ал. 9, въз основа на данни от изпитвания, чрез които са установени характеристиките на датчиците.
(11) Електрическите проводници - част от пожарооткриващата и пожароизвестителната система, се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни отделения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен в случаите, когато това е необходимо за пожарооткриване или подаване на алармени сигнали в такива помещения или свързване със съответния източник на захранване.

Чл. 162.
(1) На корабите по чл. 159, ал. 1 се използва стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система и оборудване с конструкция, която издържа на преходни промени в захранващото напрежение, на промени в температурата на околната среда, на вибрации, влага, сътресения, удари и корозия.
(2) Датчиците за дим, които се инсталират в стълбищата, коридорите и пътищата за евакуация в жилищните помещения в съответствие с чл. 161, ал. 4, се освидетелстват да сработват, преди плътността на дима да превиши 12,5 % затъмняване на метър, но не и преди да надвиши 2 % затъмняване на метър.
(3) Димните датчици, които се инсталират в помещения, различни от помещенията по ал. 2, функционират в граници на чувствителност, които отговарят на изискванията на ИА "МА" с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността им.
(4) Топлинните датчици се освидетелстват да сработват преди температурата да превиши 78 °C, но не и преди да надвиши 54 °C, когато тези граници се достигат със скорост, по-малка от 1 °C за минута.
(5) При по-високи от посочените в ал. 4 скорости на повишение на температурата топлинният датчик работи в температурни граници, които отговарят на изискванията на ИА "МА" с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността на датчиците.
(6) Допустимата температура на сработване на топлинните датчици може да се увеличи до 30 °C над максималната температура на тавана в сушилните и други подобни помещения, които имат нормално висока температура на околната среда.

Чл. 163.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи от одобрен тип, отговарящи на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Ръчно задействаните постове, отговарящи на изискванията на Кодека за системите за пожарна безопасност, се инсталират навсякъде в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление.
(3) На всеки изход се инсталира по един ръчно задействан пост.
(4) Ръчно задействаните постове се монтират на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че нито една част от коридора не е на повече от 20 m от поста.

Чл. 164. На новите кораби от класове А, B, C и D в допълнение към разпоредбите по чл. 159 - 163 ИА "МА" проверява спазването на разпоредбите за безопасност на инсталациите по отношение на тяхната независимост от другите инсталации или системи, корозионната устойчивост на техните компоненти, електрозахранването на техните системи за управление и наличието на инструкции за тяхната експлоатация и поддръжка.

Чл. 165.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B, при условие че в този член не е регламентирано друго, не се използва течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C.
(2) В аварийните генаратори на корабите по ал. 1 може да се използва течно гориво с пламна точка не по-малка от 43 °C.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши общо използване на течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C на кораби по ал. 1 при условие, че са взети необходимите допълнителни мерки и температурата на околната среда в помещението, в което се съхранява или използва течното гориво, не може да се повиши до 10 °C под пламната му точка.
(4) На корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., използване на течното гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C може да се разреши, ако:
1. танковете с течно гориво, с изключение на разположените в отсеците на двойното дъно, се намират извън машинни отделения категория А;
2. от смукателната страна на горивната помпа са осигурени средства за измерване на температурата на горивото;
3. на входа и изхода на горивните филтри са осигурени спирателни клапани и/или кранове;
4. навсякъде, където е възможно, са използвани тръбни съединения заварен тип, коничен или сферичен шарнирен тип.
(5) Пламната точка на горивата се определя чрез одобрен метод в закрит тигел.

Чл. 166.
(1) Когато на корабите по чл. 165, ал. 1 се използва течно гориво, изискванията за съхранението, разпределянето и използването му осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда му.
(2) Доколкото е възможно, частите от горивната система на корабите по чл. 165, ал. 1, в които се намира подгрято гориво под налягане, надвишаващо 0,18 N/ mm2, не се разполагат на скрити места, за да може бързо да се откриват повреди и течове. Районите от машинните отделения, в които се намират такива части от горивната система, се осветяват добре.
(3) Подгрято гориво по ал. 2 е горивото, чиято температура след загряване е по-висока от 60 °C или по-висока от пламната точка на горивото, ако тя е по-ниска от 60 °C.
(4) Машинните помещения на корабите по чл. 165, ал. 1 се вентилират подходящо, за да се предотврати натрупването на горивни пари.
(5) Доколкото е възможно, горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1 са част от конструкцията на кораба и се разполагат извън машинни пространства.
(6) Ако горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1, с изключение на тези в двойното дъно, по необходимост се намират в съседство с или вътре в машинни отделения, най-малко една от вертикалните им стени е съседна на границите на машинното отделение и е за предпочитане да има обща граница с танковете в двойното дънно, а площта на границите на танка, обща с машинните отделения, трябва да е минимална.
(7) Ако горивните танкове по ал. 6 са разположени в границите на машинни помещения, те не могат да съдържат течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C.
(8) Не се допуска използването на неукрепени горивни танкове в машинни отделения.
(9) Горивните танкове на кораби по чл. 165, ал. 1 не се разполагат на места, където разливане или изтичане на гориво от тях може да попадне върху горещи повърхности. За да се предотврати попадането на гориво, което може да изтече под налягане от помпа, филтър или нагревател, върху нагрети повърхности се вземат предпазни мерки.
(10) Горивната тръба, от която при повреда е възможно изтичане на гориво от танк за съхранение, утаяване или от разходен танк с вместимост 500 l или повече, разположен над двойното дъно, се осигурява с кран или клапан на самия танк, който в случай на пожар в помещението може да се затваря от безопасно място извън въпросното помещение.
(11) В особени случаи, когато диптанкове са разположени в тунел на гребен вал, в тунел с тръбопроводи или в друго подобно помещение, на танковете се поставят клапани, като в случай на пожар управлението им се извършва чрез допълнителен клапан на тръбопровода или тръбопроводите извън тунела или помещението.
(12) Ако в машинно отделение е поставен допълнителен клапан по ал. 11, той се задейства от място извън това отделение.
(13) На кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., постът за дистанционно управление на клапана за горивния танк на аварийния генератор се разполага отделно от поста за дистанционно управление на клапаните в машинните отделения.
(14) За установяване на количеството гориво, съдържащо се във всеки горивен танк, се осигуряват безопасни и ефективни средства.

Чл. 167.
(1) Не се допуска мерителни тръби, използвани на нови кораби от класове B, C и D, да завършват в помещение, в което може да възникне опасност от запалване на разлято гориво от тези тръби.
(2) Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в помещения за пътници или екипажа.
(3) Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в машинни отделения.
(4) Ако ИА "МА" установи, че изискванията по ал. 3 са неизпълними, може да разреши мерителните тръби да завършват в машинни отделения, при условие че са изпълнени следните изисквания:
1. осигурен е нивомер за горивото, отговарящ на изискванията по чл. 168, ал. 1;
2. мерителните тръби завършват на места, отдалечени от пожароопасни райони, или са взети мерки за безопасност, като например монтиране на ефективни екрани за предотвратяване на контакт между евентуално изтекло от краищата на мерителните тръби гориво и източника на запалване;
3. краищата на мерителните тръби са снабдени със самозатварящи се устройства и самозатварящ се контролен кран с малък диаметър под затварящото устройство, позволяващ да се провери, че няма да има гориво, преди това устройство да се отвори; взети са мерки за избягване на опасността от пожар при разлив на гориво през контролния кран.

Чл. 168.
(1) Допуска се на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B да се използват други средства за установяване на количеството гориво, съдържащо се в горивните танкове, ако средствата като предвидените по чл. 167, ал. 4, т. 1 не изискват проникване под горната част на танка и при условие, че тяхна повреда или препълване на танковете няма да доведе до изтичане на гориво.
(2) Средствата по ал. 1 се поддържат в изправно състояние, за да се гарантира тяхното непрекъснато и точно функциониране при експлоатация.
(3) Вземат се мерки за предотвратяване получаването на свръхналягане в горивен танк или в коя да е част от горивната система, включително в приемните тръби, обслужвани от бордовите помпи.
(4) Предпазните клапани и отдушните или преливните тръби отвеждат в място, в което няма опасност от пожар или експлозия поради поява на горива или пари. Не се допуска те да водят в помещения за екипажа, за пътниците или в помещения специална категория, затворени ро-ро пространства или подобни пространства на кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
(5) Горивните тръби и техните клапани и фитинги се изработват от стомана или друг одобрен материал. По изключение може да се допусне ограничена употреба на гъвкави тръби.
(6) Гъвкавите тръби и накрайниците по ал. 5 се изработват от одобрени пожароустойчиви материали с достатъчна якост.
(7) Клапаните, монтирани на горивни танкове и намиращи се под статично налягане, могат да бъдат от стомана или сферографитен чугун.
(8) В тръбопроводни системи, в които проектното налягане е по-ниско от 7 бара и проектната температура е под 60 °C, могат да се използват клапани от обикновен чугун.

Чл. 169.
(1) Външните нагнетателни горивни тръбопроводи между горивните помпи за високо налягане и горивните дюзи на нови кораби от класове B, C и D се защитават със система от закрити тръбопроводи, която задържа горивото в случай на авария в тръбопровода под високо налягане.
(2) Закритият тръбопровод по ал. 1 се състои от външна тръба, в която е поставена горивната тръба под високо налягане, образувайки постоянен модул.
(3) Системата от закрити тръбопроводи включва средства за събиране на утечките и има устройство за подаване на алармен сигнал в случай на авария в нагнетателния тръбопровод.
(4) Повърхностите с температура над 220 °C, върху които може да попадне гориво в резултат на авария в горивната система, се изолират подходящо.
(5) Горивните тръбопроводи се екранират или защитават по друг подходящ начин, за да се избегне, доколкото е приложимо, разпръскването или изтичането на гориво върху горещи повърхности, в смукателните въздушни тръби на машините или в други източници на запалване.
(6) Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.

Чл. 170.
(1) Не се допуска горивните тръбопроводи на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., да се разполагат непосредствено над или близо до съоръжения с висока температура, включително котли, парни тръбопроводи, изпускателни колектори, заглушители или друго оборудване, което трябва да бъде изолирано.
(2) Доколкото е приложимо, горивните тръбопроводи по ал. 1 се разполагат далеч от горещи повърхности, електрически инсталации или други източници на запалване и се екранират или защитават подходящо по друг начин, за да се избегне разпръскване или изтичане на гориво върху такива източници на запалване.
(3) Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.
(4) Елементите на горивната система на дизелов двигател се проектират, като се взема под внимание максималното пиково налягане, което се получава при експлоатация, включително всякакви импулси на високо налягане, които се пораждат от действието на горивните инжекционни помпи и предават обратно в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи.
(5) Връзките в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи по ал. 4 се конструират, като се взема предвид тяхното свойство да предотвратяват изтичането на гориво под налягане, докато са в експлоатация и след ремонт.
(6) При инсталации с много двигатели, захранвани от един източник на гориво, се осигуряват средства за изолиране на горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи към отделните двигатели.
(7) Не се допуска изолиращите средства по ал. 6 да влияят на експлоатацията на другите двигатели и се задействат от позиция, която няма да стане недостъпна при пожар в който и да е от двигателите.
(8) Ако ИА "МА" разреши преминаването на тръбопроводи за гориво и леснозапалими течности през жилищните и сервизните помещения, тръбопроводите, по които тече горивото или леснозапалимите течности, се изработват от одобрен от ИА "МА" материал, като се взема предвид опасността от пожар.
(9) Съществуващите кораби клас В отговарят на изискванията по чл. 169 не по-късно от датата на влизане в сила на наредбата, освен ако като алтернатива на закритата тръбопроводна система по чл. 169, ал. 1 може да се използва подходящ кожух за двигателите с мощност 375 kW или по-малко и горивни инжекционни помпи, обслужващи повече от една дюза.

Чл. 171.
(1) Изискванията за съхранение, разпределение и използване на смазочно масло в системите за смазване под налягане на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му.
(2) Изискванията по ал. 1 към машинните отделения на корабите по ал. 1 са в съответствие с изискванията по чл. 166, ал. 2, 3, 9 - 14, чл. 167, чл. 168, ал. 3 - 8 и чл. 169, ал. 4 - 6, с изключение на това, че:
1. не се изключва използването на контролни стъкла в смазващите системи, при условие че чрез изпитване се установи, че те имат достатъчна степен на огнеустойчивост; ако се използват контролни стъкла, тръбата се снабдява с клапани от двата края; клапанът в долния край на тръбата е от самозатварящ се тип;
2. в машинни помещения може да се използват мерителни тръби - допустимо е да не се прилагат изискванията по чл. 167, ал. 4, т. 1 и 3, при условие че мерителните тръби са снабдени с подходящи устройства за затваряне.
(3) За корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., разпоредбите по чл. 166, ал. 10 - 13 се прилагат и за танковете за смазочно масло, с изключение на тези с вместимост, по-малка от 500 l, танковете за съхранение, на които клапаните са затворени по време на нормална експлоатация на кораба или когато е определено, че непредумишленото задействане на бързозатварящ се клапан на танк за смазочно масло би застрашило безопасната работа на основните задвижващи и спомагателни механизми.
(4) Изискванията за съхранение, разпределяне и използване на различни от посочените по ал. 1 други запалими нефтопродукти под налягане в системите за предаване на енергия, системите за управление и контрол и отоплителните системи трябва да осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му.
(5) На места, където има източници на запалване, изискванията по ал. 4 трябва да съответстват на разпоредбите по чл. 166, ал. 9 и 14, чл. 167 и чл. 169, ал. 4 - 6 и на разпоредбите по чл. 168, ал. 3 - 8 по отношение на якостта и конструкцията.
(6) В машинни помещения с периодично безвахтено обслужване, освен на изискванията по чл. 165 - чл. 171, ал. 1 - 5, горивните системи и системите за смазочно масло трябва допълнително да съответстват на следните изисквания:
1. когато дневните разходни горивни танкове се пълнят автоматично или чрез дистанционно управление, се осигуряват средства за предотвратяване на преливане на горивото; други устройства, автоматично обработващи леснозапалими течности, като горивни сепаратори и подгревателите им, по възможност разположени в специално предвидено помещение, се осигуряват със средства за предотвратяване преливането на гориво;
2. когато дневните разходни горивни танкове или утаечните танкове са снабдени със средства за подгряване, се осигурява подаване на алармен сигнал за висока температура, ако има вероятност да се превиши пламната точка на горивото.
(7) Не се допуска гориво, смазочно масло и др. и леснозапалими нефтопродукти да се превозват във форпиковите танкове.

Чл. 172.
(1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява пожарникарско снаряжение - индивидуална екипировка, включваща:
1. предпазно облекло от материал, защитаващ кожата от топлината, излъчвана от пожара, и от изгаряния и наранявания от пара; външната повърхност на предпазното облекло е водонепромокаема;
2. ботуши и ръкавици от гума или друг диелектричен материал;
3. твърд шлем, осигуряващ ефективна защита срещу удар;
4. обезопасена електрическа лампа (ръчен фенер) от одобрен тип с минимален период на светене - 3 h; 5. пожарникарска брадва.
(2) На борда на корабите по ал. 1 като част от пожарникарското снаряжение се осигурява дихателен апарат от одобрен тип, състоящ се от автономен дихателен апарат със сгъстен въздух (SCBA), в чиито бутилки обемът на въздуха е най-малко 1200 l, или друг автономен дихателен апарат, който може да функционира поне 30 min.
(3) Всеки SCBA апарат по ал. 1 се оборудва с напълно заредени резервни бутилки с вместимост 2400 l свободен въздух, освен ако:
1. корабът носи 5 или повече SCBA апарата, като общият резервен обем на свободния въздух не е необходимо да надвишава 9600 l; или
2. корабът е снабден със средства за презареждане на бутилките до максимално налягане с чист въздух, като резервната запасна вместимост на напълно заредените бутилки на всеки SCBA апарат е поне 1200 l свободен въздух и общата резервна запасна вместимост на свободния въздух, осигурен на кораба, може да не надхвърля 4800 l.
(4) Всички бутилки за SCBA апарати са взаимозаменяеми.
(5) За всеки дихателен апарат се осигурява пожароустойчиво спасително въже с достатъчна дължина и якост, което може да се прикачи посредством карабина към ремъка на апарата или към отделен колан, за да не се откачи дихателният апарат, когато се използва спасителното въже.
(6) Новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина 24 m и повече и новите кораби от класове C и D с дължина 40 m и повече се осигуряват с най-малко два комплекта пожарникарско снаряжение.
(7) На корабите по ал. 6 с дължина 60 m и повече, ако сборът от дължините на всички пътнически и сервизни помещения на палубата е повече от 80 m или ако има повече от една такава палуба, на палубата с най-големия сбор от такива дължини в допълнение се поставят два комплекта пожарникарско снаряжение и два комплекта индивидуална екипировка за всеки 80 m или част от тази дължина.
(8) На корабите по ал. 6, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват два допълнителни комплекта пожарникарско снаряжение - за всяка основна вертикална зона, с изключение на оградените стълбища, които съставляват отделна основна вертикална зона, и на основните вертикални зони с ограничена дължина откъм носовата и кърмовата част на корба, които не включват машинни отделения или основни кухни.
(9) На корабите с дължина от 40 до 60 m се осигуряват два комплекта пожарникарско снаряжение.
(10) На новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина от 24 до 40 m се осигуряват два комплекта снаряжение на пожарникаря, но само с по една резервна въздушна бутилка за автономния дихателен апарат.
(11) На новите и съществуващите кораби клас B с дължина, по-малка от 24 m, и на новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, не е необходимо да се осигурява пожарникарско снаряжение.
(12) Пожарникарските снаряжения и комплектите индивидуална екипировка се съхраняват така, че да са леснодостъпни и готови за незабавно използване, а когато има повече от един комплект пожарникарско снаряжение или повече от един комплект индивидуална екипировка - на места, достатъчно отдалечени едно от друго. На всяко такова място се разполагат най-малко един комплект пожарникарско снаряжение и един комплект лична екипировка.

Чл. 173.
(1) Ако през прегради клас А, монтирани на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или греди и други конструктивни елементи, се вземат мерки, доколкото е необходимо и приложимо, за да не се влоши пожарната устойчивост.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., когато в прегради клас А са направени отвори, те се изпитват в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост, за да се гарантира, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
(3) Ако има отвори за вентилационни канали, се прилагат разпоредбите по чл. 229, ал. 10 - 13.
(4) При преходи за тръби от стомана или еквивалентен материал с дебелина 3 mm или повече и дължина не по-малко от 900 mm (за предпочитане 450 mm от двете страни на преградата) и без никакви отвори изпитване не е необходимо.
(5) Преходите по ал. 4 се изолират чрез продължение на изолацията на преградата на същото ниво.
(6) Когато през прегради клас В преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или вентилационни отвори, осветителни устройства и други подобни, се вземат мерки, гарантиращи, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
(7) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., се вземат мерки, гарантиращи, че преходите по ал. 6 няма да нарушат пожароустойчивостта на преградата.
(8) Тръбите, различни от стомана или мед, които преминават през прегради клас В, се защитават чрез:
1. преход, изпитан на пожароустойчивост, съответстващ на пожароустойчивостта на преграда и типа на използваната тръба; или
2. стоманен ръкав с дебелина не по-малка от 1,8 mm и дължина не по-малка от 900 mm за тръбен диаметър 150 mm или повече и с дължина не по-малка от 600 mm за тръбен диаметър, по-малък от 150 mm (за предпочитане поравно разделена от всяка страна на преградата); тръбата се свързва към краищата на ръкава посредством фланци или муфи, или хлабината между ръкава и тръбата не надвишава 2,5 mm, или всяка хлабина между тръбата и ръкава се уплътнява посредством негорим или друг подходящ материал.
(9) Тръбите, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от одобрени материали, като се взема предвид температурата, на която тези прегради трябва да издържат.
(10) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., неизолираните метални тръби, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от материали, които имат температура на топене, надвишаваща 950 °C за прегради клас A-0 и 850 °C за прегради клас B-0.
(11) В жилищните помещения, сервизните помещения или постовете за управление тръбите, по които преминава гориво или други леснозапалими течности, се изработват от подходящи материали и с подходяща конструкция, като се отчита рискът от пожар.
(12) Не се допуска използването на материали, които лесно се повреждат от топлината за задбордни шпигати, санитарни отвори и други отвори, които са близо до водолинията и където повредата на материала в случай на пожар би довела до опасност от наводняване.
(13) При използването на електрически радиатори те се закрепват непродвижно и са с конструкция, намаляваща риска от пожар до минимум. Не се допуска монтирането на радиатори с открити нагревни елементи, които предизвикват опърляне на дрехи, завеси или други подобни материали или запалването им.
(14) Кошчетата за отпадъци се изработват от незапалими материали и без отвори по страните или дъното.
(15) В помещения, в които е възможно да проникнат нефтопродукти, се използва изолация с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност.

Чл. 174.
(1) Прегради клас A са преградите, образувани от вертикални прегради и палуби, които отговарят на следните изисквания:
1. построени са от стомана или друг еквивалентен материал;
2. усилени са подходящо;
3. имат конструкция, непропускаща дим или пламък до края на едночасово стандартно изпитване на пожароустойчивост;
4. изолирани са с одобрени незапалими материали, така че средната температура на неизложената страна да не се повиши с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително и в съединението, да не се повиши с повече от 180 °C над първоначалната температура за следните периоди от време:
а) за прегради от клас A-60 - 60 min;
б) за прегради от клас A-30 - 30 min;
в) за прегради от клас A-15 - 15 min;
г) за прегради от клас A-0 - 0 min.
(2) Прегради клас B са прегради, образувани от вертикални прегради, палуби, тавани или обшивки, които отговарят на следните изисквания:
1. имат конструкция, която предотвратява преминаването на пламък до края на първия половин час от стандартно изпитване на пожароустойчивост;
2. имат такава стойност на изолацията, че средната температура на неизложената страна да не се повишава с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително във всяко съединение, да не се повиши с повече от 225 °C над първоначалната температура за следните периоди от време:
а) за прегради от клас B-15 - 15 min;
б) за прегради от клас B-0 - 0 min;
в) изработени са от одобрени незапалими материали, с изключение на фурнирите, при условие че отговарят на други изисквания.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изисква провеждане на тест на прототипна преграда или палуба, за да установи, че отговарят на изискванията по ал. 1 или 2 за цялост и повишаване на температурата в съответствие с Резолюция A.754 (18) на Международната морска организация.
(4) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., сe прилага Международният кодекс за прилагане на процедурите при изпитване на пожароустойчивост, приет от Комитета по сигурност на корабоплаването на Международната морска организация с Резолюция MSC 61 (67), както е изменена от Международната морска организация (Кодекс за процедурите при изпитване на пожароустойчивост).

Чл. 175.
(1) Прегради клас C са преградите, построени от одобрени незапалими материали.
(2) Не се изисква преградите по ал. 1 да отговарят нито на изискванията за преминаване на дим и пламък, нито на ограниченията, отнасящи се до повишаване на температурата.

Чл. 176.
(1) Стандартното изпитване на пожароустойчивост е изпитване, при което образци от съответни прегради или палуби се поставят в пещ за проверка.
(2) Пещта по ал. 1 се загрява до температури, приблизително съответстващи на стандартната крива време-температура.
(3) Стандартната крива време-температура се определя чрез плавна крива, прекарана през следните точки на вътрешната температура на пещта:
а) начална вътрешна температура на пещта - 20 °С;
б) в края на първите 5 min - 576 °C;
в) в края на 10 min - 679 °C;
г) в края на 15 min - 738 °C;
д) в края на 30 min - 841 °C;
е) в края на 60 min - 945 °C.
(4) Образецът, подложен на изпитване, е с повърхност не по-малка от 4,65 m2 и височина (или дължина на палубата) - 2,44 m, както и наподобява възможно най-много бъдещата конструкция и където е уместно, има поне едно съединение.
(5) За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., методите на изпитване са в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.

Чл. 177.
(1) В помещенията на новите кораби от класове А, B, C и D, в които има опасност от разливане на горива или образуване на горивни пари, например в машинни отделения категория А, се използват изолационни материали с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност.
(2) Покритие от неперфорирани стоманени листи или други негорими материали (без алуминий), което е последната физическа повърхност, може да се съедини чрез шев, занитване и други.
(3) Складовете за бои и складовете за леснозапалими течности се защитават с одобрени пожарогасителни средства, които позволяват екипажът да загаси пожара, без да влиза в помещението.

Чл. 178.
(1) Складовете за бои на кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., се защитават със:
1. система с въглероден двуокис, проектирана да осигурява минимален обем от свободен газ, равен на 40 % от брутния обем на защитеното помещение;
2. система със сух прах, проектирана за най-малко 0,5 kg прах/m3;
3. водоразпръскваща или оросителна система, проектирана за 5 l/m2 в минута, като водоразпръскващите системи могат да бъдат свързани с пожарната магистрала на кораба; или
4. система, осигуряваща равностойна защита, в съответствие с изискванията на ИА "МА".
(2) Системата по ал. 1 се управлява от място извън защитеното помещение.
(3) Складовете за запалими течности се защитават с пожарогасителни средства, одобрени от ИА "МА".
(4) За складове с палубна площ, по-малка от 4 m2 , които не осигуряват достъп до жилищните помещения, вместо стационарна система може да се използва преносим пожарогасител с СО2, оразмерен да осигурява минимален обем от свободен газ, равен на 40 % от брутния обем на помещението.
(5) В складовете по ал. 4 се осигурява отвор за подаване на газ, така че газът от пожарогасителя да се освободи, без да се влиза в защитеното помещение. Задължителният преносим пожарогасител се съхранява в помещение, съседно на отвора. Като вариант може да се осигури отвор или шлангово съединение за улесняване използването на водата от пожарната магистрала.

Чл. 179.
(1) Когато фритюрници, уреди за варене и печене са инсталирани и се използват в помещения извън основната кухня на нови кораби от класове A, B, C и D и съществуващи кораби клас B, ИА "МА" налага допълнителни предпазни мерки по отношение на специфичните пожарни рискове, свързани с използването на тези уреди.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., уредите за готвене в много мазнина се снабдяват със:
1. автоматична или ръчна пожарогасителна система, изпитвана съгласно международните стандарти в съответствие с публикация ISO 15371:2000 за пожарогасителните система за защита на уредите за готвене в много мазнина;
2. основен и резервен термостат с алармен сигнал за предупреждаване на оператора в случай на повреда в който и да е от термостатите;
3. съоръжения за автоматично изключване на електрическото захранване при задействане на пожарогасителната система;
4. алармен сигнал, сигнализиращ за работата на пожарогасителната система в кухнята, където са инсталирани уредите;
5. уреди за ръчно управление на пожарогасителната система, ясно обозначени за лесно използване от екипажа.
(3) На корабите по ал. 1, построени преди 1 януари 2003 г., новите уреди за готвене в много мазнина се инсталират при спазване на изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 180.
(1) При прилагане на мерки за защита от пожар към кораби от класове А, B, C и D ИА "МА" взима мерки за предотвратяване предаването на топлина през топлинните мостове, например между палуби и прегради.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., изолацията на палубите или преградите се поставя покрай местата на преход, пресичане или крайните точки на разстояние най-малко 450 mm за стоманени или алуминиеви конструкции. Ако помещение е разделено с палуба или преграда от клас А с изолация с различни стойности, изолацията с най-висока стойност продължава на палубата или преградата с по-ниска стойност на разстояние най-малко 450 mm.

Чл. 181. На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас B преносимите бутилки, съдържащи газ под налягяне, втечнен или се разпръсква под налягане и може да поддържа евентуален пожар, веднага след използването им се поставят на подходящо място на палубата над преградите, от която има директен достъп до открита палуба.

Чл. 182.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигуряват планове на общото разположение, служещи за ръководство на корабните офицери и показващи:
1. постовете за управление за всяка палуба;
2. различните противопожарни зони, ограничавани от прегради клас А;
3. секциите, ограничавани от прегради клас В;
4. данни за пожарооткриващите и пожароизвестителните системи;
5. оросителната инсталация;
6. пожарогасителните уреди;
7. начините за достъп до отделните отсеци, палуби и др.;
8. вентилационната система, включително данните за разположението на постовете за управление на вентилаторите, разположението на клапите и идентификационните номера на вентилаторите за всяка секция.
(2) Данните по ал. 1 могат да бъдат отпечатани в брошура и всеки офицер да получи копие от нея, а едно копие се поставя на леснодостъпно място, постоянно на разположение на борда на кораба.
(3) Плановете и брошурите се обновяват непрекъснато, а промените се записват в тях възможно най-бързо след извършването им.
(4) Описанията в плановете и брошурите са на български език и включват превод на английски или френски език.
(5) В случаите, когато кораб извършва каботажно плаване в страна - членка на Европейския съюз, плановете или брошурите са с превод на официалния език на тази страна, ако той не е английски или френски.
(6) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., информацията, съдържаща се в задължителните планове и брошури за управление на пожари, и графичните символи, използвани в планове за управление на пожари, са в съответствие с Резолюции A.756 (18) и A.654 (16) на Международната морска организация.
(7) На корабите с дължина 24 m и повече се съхранява постоянно в добре маркирано затворено място, защитено от въздействието на атмосферните условия, извън надстройката дубликат от плановете за управление на пожари или брошура, съдържаща такива планове, които се използват от бреговите противопожарни служби.

Чл. 183.
(1) По време на експлоатацията на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В пожарозащитните системи и противопожарните системи и съоръжения се поддържат готови за употреба.
(2) Кораб не е в експлоатация, когато:
1. е спрян за ремонт или е изведен от употреба (или на котва, или в пристанище, или в сух док);
2. собственикът или представител на собственика е декларирал, че корабът не е в експлоатация;
3. на борда няма пътници.
(3) Пожарозащитните системи на корабите по ал. 1 се поддържат в добро състояние, за да се гарантира адекватното им функциониране в случай на пожар.
(4) Eксплоатационната готовност на пожарозащитните системи по ал. 3 включва:
1. конструктивната противопожарна защита, включително пожароустойчиви конструктивни прегради и защита на отворите и местата на преходи в тези прегради;
2. пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
3. системи и съоръжения за евакуация.
(5) Противопожарните системи и съоръжения се поддържат в добро работно състояние и в готовност за незабавно използване. Преносимите пожарогасители, които са използвани, незабавно се презареждат или подменят с еквивалентно устройство.
(6) Поддръжката, изпитването и проверките се извършват въз основа на указанията, разработени от Международната морска организация по начин, осигуряващ надеждността на противопожарните системи и съоръжения.
(7) На борда на кораба се осигурява план за поддръжка, който е на разположение за инспектиране винаги, когато ИА "МА" го поиска.
(8) В плана за поддръжка по ал. 7 се включват най-малко следните пожарозащитни и противопожарни системи и съоръжения, ако има инсталирани такива:
1. пожарни магистрали, пожарни помпи и кранове, включително шлангове и струйници;
2. стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
3. стационарни пожарогасителни системи и други пожарогасителни съоръжения;
4. автоматични оросителни, пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
5. вентилационни системи, включително пожарни и димни клапи, вентилатори и техните средства за управление;
6. система за аварийно прекъсване на подаването на гориво;
7. противопожарни врати, включително средствата им за управление;
8. системи за общокорабна алармена сигнализация;
9. аварийни дихателни средства за евакуация;
10. преносими пожарогасители, включително резервни заряди;
11. комплекти пожарникарско снаряжение.
(9) Програмата за поддръжка може да бъде и компютърна.
(10) За новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи повече от 36 пътници, освен плана за поддръжка по ал. 7 се разработва и план за поддръжка на ниско разположеното осветление и общокорабната транслация.

Чл. 184.
(1) Членовете на екипажа на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби:
1. получават инструкции за пожарна безопасност на борда на кораба;
2. получават инструкции за определените им задължения;
3. се организират в групи, отговорни за пожарогасенето; тези групи изпълняват задълженията си по всяко време, когато корабът е в експлоатация.
(2) Членовете на екипажа се обучават, за да познават съоръженията на кораба, както и разположението и експлоатацията на всички противопожарни системи и съоръжения, които може да се наложи да използват.
(3) Обучението за използване на аварийните дихателни средства за евакуация се счита като част от обучението на борда.
(4) Изпълнението на задълженията на членовете на екипажа, определени да участват в борба с пожар, периодично се оценява, като се провежда обучение на борда и учения, за да се определят сферите, които се нуждаят от подобряване и да се осигури експлоатационната готовност на противопожарната организация.
(5) Обучението на борда за използване на пожарогасителните системи и съоръжения се планира и провежда в съответствие с разпоредбите на правило III/19.4.1 на Конвенция SOLAS’74.
(6) Пожарните учения се провеждат и вписват в съответствие с правила III/19.4.3, III/19.5 и III/30 на Конвенция SOLAS’74.
(7) Във всяка столова и помещение за отдих на екипажа или във всяка кабина на екипажа се поставя наръчник за обучение.
(8) Наръчникът за обучение е написан на работния език на кораба.
(9) Наръчникът за обучение съдържа инструкциите и информацията, изисквани в този член, написани с лесноразбираеми термини и илюстрирани, където е възможно. Всяка част от тази информация може да бъде осигурена и във формата на аудио-визуални средства.
(10) Наръчникът за обучение обяснява подробно:
1. общата практика и предпазните мерки за пожарна безопасност, отнасящи се до опасностите от пушене, електрическите опасности, леснозапалимите течности и подобни общи корабни опасности;
2. общите инструкции за противопожарните дейности и противопожарните процедури, включително процедурите за оповестяването на пожар и използването на ръчно задействани постове;
3. значенията на корабните аларми;
4. действието и използването на противопожарните системи и съоръжения;
5. действието и използването на противопожарните врати;
6. действието и използването на пожарните и димни клапи; и
7. евакуационните системи и съоръжения.
(11) Плановете за управление на пожара съответстват на изискванията по чл. 182.

Чл. 185.
(1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват операционни брошури по пожарна безопасност, които съдържат информация и инструкции за правилната експлоатация на кораба и обработването на товара, свързани с пожарната безопасност.
(2) Брошурата за пожарна безопасност съдържа необходимата информация и инструкции за безопасната експлоатация на кораба и обработването на товара, свързани с пожарната безопасност.
(3) Брошурата включва информация, отнасяща се до отговорностите на корабния екипаж за общата пожарна безопасност на кораба при товарене и разтоварване и докато плава. За корабите, превозващи опасни товари, брошурата включва препратка към съответните противопожарни инструкции и инструкциите за обработване на товара, съдържащи се в Кодекса за превоз на опасни товари по море.
(4) Брошурата за пожарна безопасност е написана на работния език на кораба.
(5) Брошурата за пожарна безопасност може да се комбинира с наръчниците за обучение по чл. 184, ал. 7.

Раздел II
Противопожарни мерки

Чл. 186.
(1) Корпусът, надстройката, конструктивните прегради, палуби и рубки на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас B се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) За целите на прилагането на определението за стомана или друг равностоен материал "приложимото подлагане на огън" съответства на стандартите за устойчивост и изолация, посочени в таблиците на приложения № 7 и 8.
(3) Когато дадена част от конструкцията е от алуминиева сплав:
1. детайлите от алуминиева сплав на прегради клас А или В, с изключение на конструкции, които не са товароносещи, се покриват с изолация, осигуряваща, че температурата в основата й не се повишава с повече от 200 °C над нормалната температура на околната среда по всяко време на приложимото подлагане на огън при стандартното изпитване на пожароустойчивост;
2. се обръща специално внимание на изолацията на детайли от алуминиева сплав в колони, пилерси и други конструктивни елементи, необходими за поддържане на съоръженията за разполагане на спасителни лодки и салове, на местата за спускане и качване в лодки, както и конструкции клас А и В, за да се гарантира:
а) че за елементите, поддържащи местата за спасителни лодки и спасителни салове и прегради клас А, ограничението за повишаване на температурата, посочено в т. 1, ще се прилага, след като е изминал един час; и
б) че за елементите, изисквани за поддържане на прегради клас В, ограничението за повишаване на температурата, посочено в т. 1, ще се прилага, след като е изминал половин час.
(4) Горните закрития и шахтите на машините се изработват от подходящо изолирана стоманена конструкция, а отворите в нея се разполагат и защитават по подходящ начин, за да се предотврати разпространението на пожар.

Чл. 187.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, корпусът, надстойката и рубките се разделят на главни вертикални зони чрез прегради клас A-60.
(2) Праговете и отстъпите се свеждат до минимум, а където са необходими - също са прегради клас A-60.
(3) Когато открито палубно, санитарно или подобно пространство или танк, включително горивен, празно пространство или помещение със спомагателни механизми, в което има малък риск или няма риск от пожар, е от едната страна на преграда или когато горивни танкове са от двете страни на преграда, допуска се стандартът да бъде намален до A-0.

Чл. 188. На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, корпусът, надстойката и рубките в областта на жилищните и сервизните помещения се разделят на главни вертикални зони чрез прегради клас A-60. Тези прегради имат стойности на изолация в съответствие с таблиците от приложение № 8.

Чл. 189.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, доколкото е приложимо, преградите, образуващи границите на главните вертикални зони над палубата на преградите, се разполагат на една линия с преградите за разделяне на водонепроницаеми отсеци, намиращи се непосредствено под палубата на преградите.
(2) Дължината и широчината на главните вертикални зони може да се увеличи до максимум 48 m, за да могат краищата на главните вертикални зони да съвпаднат с преградите за разделяне на водонепроницаеми отсеци или за да обхващат голямо обществено помещение, заемащо цялата дължина на главната вертикална зона, при условие че общата площ на главната вертикална зона е не по-голяма от 1600 m2 на всяка палуба.
(3) Дължината или широчината на главна вертикална зона е максималното разстояние между най-отдалечените точки на преградите, които я ограждат.

Чл. 190.
(1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас B, превозващи повече от 36 пътници, преградите, образуващи границите на основните вертикални зони, се простират от палуба до палуба и до обшивката на борда или други граници.
(2) Когато една главна вертикална зона е разделена от хоризонтални прегради клас А на хоризонтални зони с цел осигуряване на подходяща бариера между зоните на кораба, защитени или незащитени с оросителна система, преградите се простират между преградите на съседни главни вертикални зони и до обшивката на борда или външните граници на кораба и се изолират в съответствие със стойностите на пожарна изолация и пожароустойчивост, посочени в таблица № 2 от приложение № 7 за нови кораби, превозващи повече от 36 пътници, съответно таблица № 2 от приложение № 8 за нови кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващи кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници.
(3) На кораби, предназначени за специални цели, като фериботи за автомобили или железопътни вагони, когато поставянето на прегради на главните вертикални зони би попречило на целта, за която е предназначен корабът, се осигурява равностойна защита чрез разделяне на помещението на хоризонтални зони.
(4) На кораби с помещения, предназначени за специална цел, всяко такова помещение съответства на приложимите разпоредби по чл. 243 - 251 и доколкото това съответствие би било в противоречие със съответствието по други изисквания от тази част, изискванията по чл. 243 - 251 имат приоритет.

Чл. 191.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, всички прегради, за които не се изисква да бъдат клас А, са клас В или С, както е посочено в таблиците от приложение № 8.
(2) Преградите по ал. 1 могат да бъдат покрити с леснозапалими материали в съответствие с разпоредбите на чл. 237 - 240.

Чл. 192.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби от клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички вертикални прегради в жилищните и сервизните помещения, за които не се изисква да бъдат клас А, са клас В или С, както е посочено в таблиците от приложение № 8.
(2) Ако преградите по ал. 1 се покриват с леснозапалими материали, се спазват разпоредбите по чл. 237 - 240.
(3) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и на съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички прегради на коридорите, когато не е задължително да са прегради клас А, са клас В и се простират от палуба до палуба, освен когато:
1. са поставени непрекъснати тавани клас В или облицовки от двете страни на преградата, като частта от преградата зад непрекъснатия таван или облицовка е от материал, който по дебелина и състав е приемлив за конструкция на прегради клас В, но трябва да удовлетворява стандартите за пожароустойчивост на клас В само доколкото това е необходимо и приложимо;
2. на кораб, защитен с автоматична оросителна система, отговаряща на разпоредбите по чл. 155 и 158, преградите на коридорите от материали клас В могат да завършват при таван в коридора, при условие че този таван е от материал, който по дебелина и състав е приемлив за прегради клас В.
(4) Независимо от изискванията по чл. 193 и 194 преградите и таваните по ал. 3 отговарят на стандартите за противопожарна устойчивост клас В само доколкото е необходимо и приложимо. Всички врати и рамки в такива прегради се изработват от негорими материали и се монтират така, че да се осигури реална пожарна устойчивост.
(5) Всички вертикални прегради, за които се изисква да бъдат прегради клас В, с изключение на преградите на коридорите по ал. 3, се простират от палуба до палуба и до бордовата обшивка или други граници, освен ако непрекъснатите тавани или облицовки клас В от двете страни на преградите не са поне със същата пожарна устойчивост, както преградата. В този случай преградата може да завърши при непрекъснатия таван или облицовка.

Чл. 193.
(1) Преградите и палубите на нови кораби от класове B, C и D отговарят на специфичните разпоредби за пожарна устойчивост по този раздел, а минималната им пожарна устойчивост е като посочената в таблиците от приложение № 7.
(2) Таблица 1 от приложение № 7 се отнася за прегради, граничещи или с главни вертикални зони, или с хоризонтални зони, а таблица 2 от приложение № 7 се отнася за палуби, които не образуват прагове в главните вертикални зони, нито граничат с хоризонтални зони.
(3) За определяне на съответните стандарти за пожарна устойчивост, които се прилагат за гранични прегради между съседни помещения, в зависимост от пожарната си опасност помещенията се класифицират по категории - от [1] до [14], както следва:
1. постове за управление - [1]:
а) помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление;
б) рулева рубка и щурманска рубка;
в) помещения, в които се намира корабното радиооборудване;
г) постове за гасене на пожари, постове за управление на борбата с пожари и постове за регистриране на пожари;
д) постове за управление на главната машина, когато е разположен извън помещението, в което е главната машина;
е) помещения, в които се намира централизираното пожароизвестително оборудване;
ж) помещения, в които се намират централизираните постове на аварийната общокорабна транслация и оборудване;
2. стълбища - [2]:
а) вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, които се намират изцяло в машинните отделения) за пътници и екипажа и помещения, в които се намират;
б) стълбище, което е затворено само на едно ниво (счита се за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата);
3. коридори за пътници и екипажа - [3];
4. постове за евакуация и външни евакуационни пътища - [4]:
а) места за разполагане на спасителни средства;
б) участъци от открити палуби и закрити палуби за разходки, образуващи места за качване във и спускане на спасителни лодки и спасителни салове;
в) сборни места, външни и вътрешни;
г) външни стълбища и открити палуби, използвани за пътища за евакуация;
д) борда на кораба до водолинията при празен кораб, бордове на надстройки и палубни рубки, разположени под и съседни на спасителните салове и площадки към аварийните трапове;
5. участъци от открити палуби - [5]:
а) участъци от открити палуби и закрити палуби за разходки, разположени далеч от места за качване във и спускане на спасителни лодки и спасителни салове;
б) открити участъци (участъци извън надстройки и палубни рубки);
6. жилищни помещения с малка пожарна опасност - [6]:
а) кабини с мебели и обзавеждане с малък риск от пожар;
б) офиси и амбулатории с мебели и обзавеждане с ограничен риск от пожар;
в) обществени помещения с мебели и обзавеждане с ограничена пожарна опасност и с палубна площ, по-малка от 50 m2;
7. жилищни помещения с умерен риск от пожар - [7]:
а) помещенията по т. 6 с мебели и обзавеждане, различни от тези с умерен риск от пожар;
б) общи помещения с мебели и обзавеждане с умерен риск от пожар и с палубна площ 50 m2 и повече;
в) изолирани складове и малки складови помещения в жилишните помещения с площ, по-малка от 4 m2 (в които не се съхраняват запалими течности);
г) магазини;
д) помещения за прожектиране и съхранение на филми;
е) диетични кухни (без открит огън);
ж) складове за почистващ инвентар (в които не се съхраняват леснозапалими течности);
з) лаборатории (в които не се съхраняват леснозапалими течности);
и) аптеки;
к) малки сушилни помещения (с палубна площ 4 m2 или по-малка);
л) трезори;
м) операционни;
8. жилищни помещения с повишен риск от пожар - [8]:
а) обществени помещения с мебели и обзавеждане, които не са с ограничена пожарна опасност и с палубна площ 50 m2 и повече;
б) бръснарски и фризьорски салони;
9. санитарни и подобни помещения - [9]:
а) общи санитарни помещения, душове, вани, тоалетни и др.;
б) малки перални помещения;
в) райони на закрити плувни басейни;
г) изолирани килери в жилищните помещения без готварски уреди;
д) индивидуални санитарни помещения (считат се като част от помещението, в което се намират);
10. танкове, празни пространства, помещения със спомагателни механизми с малка или никаква пожарна опасност - [10]:
а) водни танкове, част от корабната конструкция;
б) празни пространства и кофердами;
в) помещения със спомагателни механизми, в които няма машини с принудително смазване и където е забранено складирането на запалими вещества, като: помещения с вентилационно и климатично оборудване; помещението на брашпила, румпелното отделение, помещението на стабилизиращото устройство, помещението на гребните електродвигатели; помещения със секционни електрически разпределителни табла и изцяло електрическо оборудване, различно от маслени електрически трансформатори (над 10 kVA); тунели на гребните валове и тунели на тръбопроводите; помещения за помпи и хладилни съоръжения (в които няма и не се използват запалими течности);
г) затворени шахти, обслужващи помещенията по т. 10, буква "в";
д) други затворени шахти (например за тръби и кабели);
11. помещения със спомагателни механизми, товарни помещения, танкове и други танкове за нефтопродукти и други подобни помещения с умерен риск от пожар - [11]:
а) товарни танкове за нефтопродукти;
б) товарни хамбари, шахти и люкове;
в) хладилни камери;
г) горивни танкове (когато са инсталирани в отделно помещение без механизми);
д) тунели на гребни валове и тунели на тръбопроводи, в които могат да се складират запалими вещества;
е) помещения за спомагателни механизми подобни на изброените в т. 10, в които има машини със система за принудително смазване или където е разрешено да се складират леснозапалими материали;
ж) станции за приемане на гориво;
з) помещения с маслени електрически трансформатори (над 10 kVA);
и) помещения с малки двигатели с вътрешно горене с мощност до 110 kW, задвижващи генератори, водооросителни помпи, оросителни или пожарни помпи, осушителни помпи и други;
к) затворени шахти, обслужващи помещенията по т. 11, буква "и";
12. машинни помещения и главни кухни - [12]:
а) помещения на главните машини (различни от помещенията с гребните електродвигатели) и котелни помещения;
б) помещения със спомагателни механизми, различни от тези по т. 10 и 11, в които се намират двигатели с вътрешно горене или други уредби, работещи с, подгряващи или подаващи течно гориво;
в) главни кухни и спомагателните им помещения;
г) шахти и проходи на изброените помещения;
13. складове, работилници, бюфети и други - [13]:
а) главни бюфети, невключени към кухните;
б) главни перални помещения;
в) големи сушилни помещения (с палубна площ повече от 4 m2);
г) разни складове;
д) пощенски и багажни помещения;
е) помещения за отпадъци;
ж) работилници (които не са част от машинни помещения, кухни и други);
з) складове и складови помещения с площ, по голяма от 4 m2, различни от помещенията, които имат условия за съхранение на запалими течности;
14. други помещения, в които се съхраняват запалими течности - [14]:
а) складове за бои;
б) складове със запалими течности (включително бои, лекарства и др.);
в) лаборатории (в които се съхраняват запалими течности).
(4) Номерът в скоби по ал. 3 е номерът на категорията и показва съответната колона или ред в таблиците от приложение № 7.
(5) Когато съдържанието и предназначението на помещение са такива, че има съмнение за класификацията му, помещението се счита за помещение от съответната категория, която е с най-строги изисквания към граничните прегради.
(6) Наименованието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо.
(7) Когато се посочва една стойност за пожарната устойчивост на гранична преграда между две помещения, тази стойност важи за всички случаи.
(8) Няма специални изисквания за материала или пожарната устойчивост на гранични прегради, когато в таблиците от приложение № 7 има само тире.
(9) По отношение на помещения от категория [5] ИА "МА" определя дали стойностите на изолацията в таблица 1 от приложение № 7 трябва да се отнасят до краищата на рубки и надстройки и дали стойностите на изолацията в таблица 2 от приложение № 7 трябва да се отнасят до открити палуби.
(10) Изискванията за категория [5], посочени в таблици 1 или 2 от приложение № 7, не налагат затварянето на помещения, които ИА "МА" прецени, че може да не бъдат затворени.
(11) Непрекъснатите настилки или облицовки клас В, свързани със съответните палуби или вертикални прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично към изискваната изолация и пожарната устойчивост на преграда.
(12) При одобряване на детайлите от конструктивната противопожарна защита ИА "МА" взема предвид опасността от предаване на топлина в местата на пресичане и крайните точки на задължителните термични прегради.

Чл. 194.
(1) В допълнение на специфичните разпоредби за пожарна устойчивост на вертикални прегради и палуби по този раздел минималната пожарна устойчивост на прегради и палуби на новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, е посочена в таблици 1 и 2 от приложение № 8.
(2) При одобряване на конструктивните предпазни мерки за пожарна защита на новите кораби се взема предвид опасността от преминаване на топлина между топлинните мостове в точките на пресичане и където завършват термичните прегради.
(3) Таблици 1 и 2 от приложение № 8 се отнасят съответно до преградите и палубите, разделящи съседни помещения.
(4) За определяне на подходящия стандарт за пожарна устойчивост, който се прилага за преградите между съседни помещения, в зависимост от пожарната си опасност помещенията се класифицират по категории от [1] до [11], както следва:
1. постове за управление - [1]:
а) рулева рубка и щурманска рубка;
б) помещения, в които се намира корабното радиооборудване;
в) постове за гасене на пожари, постове за управление на борбата с пожари и постове за регистриране на пожари;
г) пост за управление на главната машина, когато е разположен извън помещението, в което е главната машина;
д) помещения, в които се намира централизираното пожароизвестително оборудване;
е) помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление;
2. коридори за пътници и екипажа и салони - [2];
3. жилищни помещения, с изключение на коридорите - [3];
4. стълбища - [4]:
а) вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, които изцяло се намират в машинните помещения) и техните прегради;
б) стълбище, което е оградено само на едно ниво, се счита за част от помещението, от което не е отделено чрез противопожарна преграда;
5. сервизни помещения (малък риск от пожар) - магазии и складове, които нямат условия за съхраняване на леснозапалими течности и които имат площи, по-малки от 4 m2, и сушилни помещения и перални - [5];
6. машинни помещения категория А - [6];
7. други машинни помещения - [7];
8. товарни помещения - всички помещения, използвани за товари (включително товарни танкове за нефтопродукти), и шахтите и люковете към такива помещения, различни от помещенията специална категория - [8];
9. сервизни помещения (повишен риск от пожар) - кухни, килери с готварски уреди, бояджийски и фенерни помещения, магазии и складове с площ 4 m2 или повече, помещения за съхранение на запалими течности и работилници, различни от тези, образуващи част от машинните помещения - [9];
10. открити палуби - помещения на открити палуби и закрити палуби за разходки без риск от пожар; открити участъци (участъци извън надстройки и рубки) - [10];
11. помещения специална категория - [11].
(5) Номерът в скоби по ал. 4 е номерът на категорията и показва съответната колона или ред в таблиците от приложение № 8.
(6) Наименованието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо.
(7) При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на гранична преграда между две пространства в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която не е защитена от автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, или между такива зони, нито една от които не е защитена по такъв начин, се прилага по-голямата от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8.
(8) При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на гранична преграда между две пространства в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която е защитена от автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, или между такива зони, и двете от които са защитени по такъв начин, се прилага по-ниската от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8. Когато в жилищни или сервизни помещения има и защитена, и незащитена с водооросителна система зона, за преградата между тях се прилага по-високата от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8.
(9) Непрекъснатите настилки или облицовки, свързани със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично към изискваната изолация и пожарна устойчивост на преградата.
(10) Външните гранични прегради, които съгласно чл. 186, ал. 1 са от стомана или друг равностоен материал, могат да се пробиват и в тях да се поставят прозорци и бордови илюминатори, при условие че другаде в този раздел за такива гранични прегради няма изискване да са с пожарна устойчивост клас А. В такива гранични конструкции, за които не се изисква да имат пожарна устойчивост клас А, вратите могат да бъдат от материали, които отговарят на изискванията на ИА "МА".

Чл. 195.
(1) Помещения, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничена пожарна опасност, са помещенията, които в съответствие с чл. 193 и 194 съдържат мебели и обзавеждане с ограничена пожароопасност (независимо дали са кабини, обществени помещения, канцеларии или други видове жилищни помещения), в които:
1. всички мебели - бюра, гардероби, тоалетки, скринове, бюфети, са изработени изцяло от одобрени незапалими материали, с изключение на работните повърхности на такива мебели, които може да са от запалим фурнир с дебелина не по-голяма от 2 mm;
2. всички свободностоящи мебели - столове, дивани, маси, са изработени с рамки от незапалими материали;
3. в съответствие с Резолюция A.471 (XII) на Международната морска организация и нейните изменения, приети с Резолюция A.563 (14), всички драперии, завеси и други висящи текстилни материали имат свойства на съпротивление на разпространение на пламък не по-лоши от тези на вълна с маса 0,8 kg/m2;
4. всички подови настилки имат свойства на съпротивление на разпространение на пламък не по-лоши от тези на равностоен вълнен материал, използван за същата цел;
5. всички открити повърхности на прегради, облицовки и тавани имат ниски характеристики на разпространение на пламък;
6. всички тапицирани мебели имат свойства на съпротивление на възникване и разпространение на пламък в съответствие с Процедурите при изпитване на пожароустойчивост на тапицирани мебели, съдържащи се в Резолюция A.652 (16) на Международната морска организация;
7. спалното бельо има свойства на съпротивление на възникване и разпространение на пламък, които се определят в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 7 се прилагат само за кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 4 не се прилагат за кораби от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.
(4) Всички подови настилки, поставени на кораби от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са с ниски характеристики на разпространение на пламък.
(5) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вместо Резолюция A.471 (XII) на Международната морска организация и нейните изменения, приети с Резолюция A.563 (14) на Международната морска организация, се прилага Кодексът за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
(6) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вместо Резолюция A.652 (16) на Международната морска организация се прилага Кодексът за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.

Чл. 196.
(1) Стълбищата и траповете, коридорите и вратите на нови кораби класове B, C и D и съществуващи клас B се разполагат така, че да осигуряват лесна евакуация към палубата за качване в спасителните лодки и спасителните салове от всички помещения за пътниците и екипажа и от помещенията, в които обикновено работи екипажът, различни от машинните помещения.
(2) Под палубата на преградите от всеки водонепроницаем отсек или подобно ограничено помещение или група помещения се осигуряват два пътя за евакуация, като поне един от тях е независим от водонепроницаеми врати. По изключение може да остане само един път за евакуация, като се обърне необходимото внимание на характера и местоположението на помещенията и на броя на хората, които обикновено биха могли да живеят или работят там. В такъв случай единственият път за евакуация трябва да осигурява безопасна евакуация.
(3) За кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., изключението по ал. 2 може да се допусне само за помещенията за екипажа, в които се влиза рядко, като задължителният път за евакуация е независим от водонепроницаеми врати.
(4) Над палубата на преградите се осигуряват поне два пътя за евакуация от всяка главна вертикална зона или подобно ограничено пространство или група помещения, като поне единият път дава възможност за достъп до стълбище, представляващо вертикален път за евакуация.
(5) Ако помещението на радиостанцията няма пряк достъп до откритата палуба, се осигуряват два пътя за евакуация от него или за достъп до него, като един от тях може да е илюминатор или прозорец с достатъчни размери или друго подобно средство.
(6) Не се допуска на съществуващи кораби от клас В коридор или част от коридор, от който има само един път за евакуация, да превишава 5 m дължина.
(7) На новите кораби от класове A, B, C и D с дължина 24 m и повече са забранени коридорите, салоните или частите от коридори, от които има само един път за евакуация.
(8) Глухи коридори, използвани в служебните зони и необходими за практическото използване на кораба, като станции за приемане на гориво и напречни снабдителни коридори, се допускат, при условие че са отделени от жилищните помещения за екипажа и са недостъпни откъм жилищните помещения за пътници. Частта от коридор, която е висока не повече от широчината му, се счита за ниша или локално разширение и се допуска.

Чл. 197.
(1) На новите кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени преди 1 януари 2003 г., поне един от пътищата за евакуация, изисквани по чл. 196, ал. 1 - 4, се състои от леснодостъпно оградено стълбище, което осигурява непрекъсната защита от пожар от нивото на основата си до съответната палуба за качване в спасителните лодки или салове или до най-високата палуба, ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона.
(2) Ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона, се осигурява директен достъп до палубата за качване посредством външни открити стълбища или проходи, оборудвани с аварийно осветление в съответствие с чл. 271, ал. 3 - 5, и неплъзгащи се покрития по повърхността за ходене. Граничните прегради, намиращи се срещу външни отворени стълбища и проходи, които образуват част от пътя за евакуация, се защитават така, че пожар в кое да е оградено помещение зад такива прегради да не препятства евакуацията до местата за качване в спасителните средства.
(3) Ако е приложимо, стълбищата се изграждат с чиста широчина не е по-малка от 900 mm и в никакъв случай не се допуска да е по-малка от 600 mm.
(4) Стълбищата по ал. 3 се осигуряват с перила от двете страни.
(5) Минималната чиста широчина на стълбищата по ал. 3 се увеличава с 10 mm за всяко лице на борда, с което се надхвърля бройката 90.
(6) Максималната чиста широчина между перилата на стълбищата по ал. 3, по-широки от 900 mm, e 1800 mm. Общият брой лица, които могат да се евакуират по такива стълбища, е две трети от екипажа и общия брой пътници в районите, обслужвани от тези стълбища.
(7) Широчината на стълбищата по ал. 3 отговаря най-малко на стандарта, посочен в Резолюция A.757 (18) на Международната морска организация.
(8) Стълбища, оразмерени за повече от 90 лица, се разполагат надлъжно на кораба.
(9) Вратите, коридорите и междинните площадки, включени към пътищата за евакуация, се оразмеряват по същия начин, както стълбищата.
(10) Не се допуска стълбищата да превишават 3,5 m вертикално издигане, без да е осигурена площадка, и не се допуска да имат ъгъл на наклон повече от 45°.
(11) Не се допуска площадките на нивото на всяка палуба да са с площ, по-малка от 2 m2 и се увеличава с 1 m2 за всеки 10 лица, които надхвърлят бройката 20, като не се надвишават 16 m2, с изключение на тези площадки, обслужващи обществени помещения с директен достъп в огражденията на стълбищата.

Чл. 198.
(1) На новите кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени на или след 1 януари 2003 г., поне един от пътищата за евакуация по чл. 196, ал. 1 - 4 се състои от леснодостъпно оградено стълбище, което осигурява непрекъсната противопожарна защита от нивото на основата си до съответните палуби за качване в спасителните лодки и спасителните салове или до най-горната открита палуба, ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона.
(2) Ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона, се осигурява директен достъп за качване посредством външни открити стълбища или проходи, оборудвани с аварийно осветление в съответствие с чл. 271, ал. 3 - 5 и неплъзгащи се покрития по повърхността за ходене.
(3) Граничните прегради, намиращи се срещу външни отворени стълбища и проходи, които образуват част от пътя за евакуация, и граничните прегради, разположени в такива места, че тяхната повреда по време на пожар възпрепятства евакуацията, се изграждат с устойчивост на пожар, включително стойности на изолацията, в съответствие с табл. 1 от приложение № 7 и табл. 2 от приложение № 8 в зависимост от случая.
(4) Широчините, броят и непрекъснатостта на пътищата за евакуация се определят в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

Чл. 199. На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществувщите кораби клас В, се осигурява задоволителна защита на достъпа от оградените стълбища до местата за качване в спасителните лодки и спасителните салове.

Чл. 200. На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигурява защита на достъпа от огражденията на стълбищата към зоните за качване в спасителните лодки и спасителните салове или директно, или по защитени вътрешни пътища, които имат пожарна устойчивост и стойности на изолацията за ограждения на стълбища, както е посочено в табл. 1 от приложение № 7 и табл. 2 от приложение № 8 в зависимост от случая.

Чл. 201.
(1) На новите кораби от класове B, C и D в допълнение към аварийното осветление по чл. 100 - 102 и чл. 271, ал. 3 - 5 пътищата за евакуация, включително стълбищата и изходите, се обозначават със светлинни или фотолуминесцентни лентови индикатори, разположени на не повече от 0,3 m над палубата във всички точки от пътя за евакуация, включително ъглите и местата на пресичане.
(2) Маркировката по ал. 1 позволява на пътниците да разпознават всички пътища за евакуация и лесно да откриват аварийните изходи.
(3) Ако се използва електрическо осветление, то се осигурява от авариен източник на енергия и се устройва така, че авария във всяка отделна лампа или прекъсване на осветената лента да не доведе до излизането на маркировката от строя. Освен това всички знаци за обозначение на пътищата за евакуация и на местата, където са разположени противопожарните средства, се изработват от фотолуминесцентен материал или се осветяват.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява дали осветителното или фотолуминесцентното оборудване е било оценено, изпитано и разположено в съответствие с указанията в Резолюция A.752 (18) на Международната морска организация.
(5) Осветителното или фотолуминесцентното оборудване на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се оценява, изпитва и разполага в съответствие с Кодекса за системите за пожарна безопасност.

Чл. 202.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи повече от 36 пътници, изискванията по чл. 201 се отнасят и до жилищните помещения за екипажа.
(2) Вратите, които обичайно са заключени и образуват част от път за евакуация на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на следните изисквания:
1. вратите на кабини и приемни зали се оборудват с ключалки, които не изискват ключ, за да се отключат отвътре; по пътищата, определени като евакуационни, не се поставят врати, които е необходимо да се отключват с ключ от страната по посока към евакуационния изход;
2. евакуационните врати от обществени помещения, които по принцип се залостват, се снабдяват със средства за бързо освобождаване;
3. средствата по т. 2 се състоят от механизъм за залостване на вратата, съдържащ устройство, което освобождава резето при прилагане на сила в посоката на евакуация;
4. механизмите за бързо освобождаване се проектират и инсталират по начин, отговарящ на изискванията на ИА "МА" и по-специално:
а) състоят се от лостове или панели, задействащата част на които се простира най-малко до половината от широчината на плота на вратата - не по-малко от 760 mm и не повече от 1120 mm над палубата;
б) резето на вратата се освобождава, когато се приложи сила, ненадвишаваща 67 N;
в) не са снабдени със заключващо устройство, стопорен винт или друго съоръжение, което предотвратява освобождаването на резето, когато върху освобождаващото устройство се упражни сила.

Чл. 203.
(1) В помещенията специална категория на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В броят и разположението на пътищата за евакуация под и над палубата на преградите съответства на изискванията на ИА "МА" и по принцип безопасността на достъпа до палубата за качване е поне равностойна на изискваната по чл. 196, ал. 1 - 4, чл. 197 и 199.
(2) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., помещенията по ал. 1 се снабдяват със специално определени проходи към пътищата за евакуация с широчина най-малко 600 mm и където е приложимо и необходимо, тези специално определени надлъжни проходи се издигат на най-малко 150 mm над повърхността на палубата. Превозните средства се паркират далеч от проходите по всяко време.
(3) Един от пътищата за евакуация от машинните помещения, където обикновено работи екипажът, избягва директния достъп до всякакви помещения специална категория.
(4) Не се допуска подемните рампи за качване и слизане от палубите, когато са спуснати, да блокират одобрените пътища за евакуация.
(5) От всяко машинно помещение се осигуряват два пътя за евакуация, като се спазват следните изисквания:
1. когато помещението е под палубата на преградите, двата пътя за евакуация се изпълняват в някой от следните варианти:
а) два стоманени трапа, разположени колкото се може по-далеч един от друг, водещи до врати в горната част на помещението, отделено по подобен начин, и от което е осигурен достъп до съответните палуби за качване в спасителните лодки или салове; на нови кораби една от тези стълби осигурява непрекъсната защита от пожар от долната част на помещението до безопасно място извън него; на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., тази стълба се разполага в защитено помещение, отговарящо на изискванията по чл. 193, ал. 3, т. 2 и чл. 194, ал. 4, т. 4, в зависимост от случая от долната част на помещението, което обслужва, до безопасно място извън него; в защитеното помещение се поставят самозатварящи се пожарни врати със същите стандарти за пожарна устойчивост; трапът се монтира по такъв начин, че в ограденото помещение да не се предава топлина през неизолирани монтажни точки; защитеното помещение е с минимални вътрешни размери 800 mm x 800 mm и се осигурява със средства за аварийно осветление; или
б) една стоманена стълба, водеща до врата, от която е осигурен достъп до палубата за качване в спасителните лодки и салове и освен това в долната част на помещението и на място, достатъчно отдалечено от стълбата, се поставя стоманена врата, която може да се отваря и от двете страни и осигурява достъп до безопасен път за евакуация от долната част на помещението до палубата за качване;
2. когато помещението е над палубата на преградите, двата пътя за евакуация са възможно най-отдалечени един от друг, а вратите, водещи от тези средства за евакуация, се намират на място, от което е осигурен достъп до съответните палуби за качване в спасителните лодки или салове; когато такива пътища за евакуация изискват използването на трапове, те се изработват от стомана.

Чл. 204.
(1) От помещенията за наблюдение на работата на машините и от работните помещения на нови кораби от класове A, B, C и D се осигуряват най-малко два пътя за евакуация, от които единият е независим от машинното помещение и осигурява достъп до палубата за качване.
(2) Долната част на стълбищата в машинното помещение се защитава.

Чл. 205.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина, по-малка от 24 m, ИА "МА" може да разреши наличието на само един път за евакуация в машинните помещения, като се вземат предвид широчината и местоположението на горната част на помещението.
(2) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина 24 m и повече ИА "МА" може да разреши наличието на само един път за евакуация във всяко машинно помещение, при условие че врата или стоманен трап осигуряват безопасен път за евакуация към палубата за качване, като се обърне необходимото внимание на характера и местоположението на помещението и дали там обикновено работят хора.
(3) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., в помещението на рулевото устройство се осигурява втори път за евакуация, когато постът за аварийното управление е разположен в това помещение, освен ако няма директен достъп до откритата палуба.
(4) От централния пост за управление, разположен в машинно помещение на корабите по ал. 3, се осигуряват два пътя за евакуация, като поне един осигурява непрекъсната пожарна защита до безопасно място извън машинното помещение.
(5) Асансьорите не се приемат като пътища за евакуация по ал. 4.

Чл. 206.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина 40 m и повече се поставят аварийни евакуационни дихателни апарати, съответстващи на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Във всяка главна вертикална зона се поставят най-малко два аварийни евакуационни дихателни апарата.
(3) На кораби, превозващи повече от 36 пътници, във всяка главна вертикална зона се поставят най-малко два аварийни евакуационни дихателни апарата в допълнение на изискваните по ал. 2.
(4) Алинеи 2 и 3 не се отнасят за ограждения на стълбища, които представляват отделна главна вертикална зона, и за главните вертикални зони в носовата и кърмовата част на кораба, които не съдържат помещения от категории [6], [7], [8] или [12], определени в чл. 193.
(5) В машинните помещения аварийните евакуационни дихателни апарати се разполагат готови за използване на добре видими места, които могат бързо и лесно да се достигнат по всяко време в случай на пожар.
(6) Местоположението на аварийните евакуационни дихателни апарати се съобразява с разпожението на машинното помещение и броя на лицата, които обикновено работят в това помещение.
(7) Прилагат се указанията на Международната морска организация за работните характеристики, разположението, използването и грижата за аварийните евакуационни дихателни апарати (MSC/Circ. 849).
(8) Броят и местоположението на аварийните евакуационни апарати се указва в плана за управление на пожари по чл. 182.

Чл. 207.
(1) Във всички коридори на новите кораби от класове B, C и D и на съществуващите ро-ро пътнически кораби клас В се монтират перила или други ръкохватки по цялата дължина на евакуационния път до сборните места и местата за качване, така че да има здраво средство за захващане на всяка стъпка от пътя, където е възможно.
(2) Ръкохватките по ал. 1 се осигуряват от двете страни на надлъжните коридори, широки повече от 1,8 m, и в напречните коридори, широки повече от един метър. Обръща се специално внимание на необходимостта от прекосяване на салони, преддверия и други големи отворени помещения по пътя за евакуация.
(3) Перилата или другите ръкохватки се изработват с якост, издържаща на разпределено хоризонтално натоварване 750 N/ m, приложено в посока към центъра на коридора или помещението, и разпределено вертикално натоварване 750 N/ m, приложено в посока надолу. Не е необходимо двете натоварвания да се прилагат едновременно.
(4) Не се допуска пътищата за евакуация да се препречват от мебели или други препятствия.
(5) С изключение на маси и столове, които могат да се отстранят, за да се осигури свободно място, шкафове и други тежки мебели в общите помещения и в пътищата за евакуация се фиксират на местата си, за да се предотврати разместването им при клатене или накреняване на кораба.
(6) Подовите покрития се фиксират на местата си. Когато корабът е на път, пътищата за евакуация се поддържат свободни от препятствия (колички за почистване, спално бельо, багаж и сандъци със стоки).
(7) От всяко обитавано помещение на кораба се осигуряват пътища за евакуация до сборно място. Пътищата за евакуация се разполагат така, че да осигуряват възможно най-прекия път до сборното място, и се маркират със символи, обозначаващи спасителните средства и съоръжения, приети с Резолюция A.760 (18) на Международната морска организация.
(8) Когато закритите помещения са в съседство с открита палуба, където е приложимо, отворите от закритото помещение до откритата палуба могат да се използват като авариен изход.
(9) Палубите се номерират последователно, започвайки с "1" от нивото на двойното дъно или най-долната палуба. Тези номера се поставят на добре видими места на площадките на стълбищата и в преддверията на асансьорите. Палубите могат да бъдат и наименовани, но заедно с името винаги се показва и номерът на палубата.
(10) Опростени "имитационни" схеми, показващи местата "Вие сте тук" и пътищата за евакуация, маркирани със стрелки, се поставят на вътрешната страна на вратата на всяка кабина и в обществените помещения. Схемата показва посоките за евакуация и е правилно ориентирана спрямо местоположението й на кораба.
(11) Вратите на кабини и на приемни зали се осигуряват с ключалки, които не изискват ключ, за да се отключат отвътре. Не се допуска по пътищата, определени като евакуационни, да се поставят врати, които се отключват с ключ от страната по посока към евакуационния изход.
(12) За съществуващите кораби изискванията по този член се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.

Чл. 208.
(1) На новите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D полосата от 0,5 m в най-ниската част на вертикалните прегради и други прегради, образуващи вертикални преграждения по пътищата за евакуация, трябва да издържа на натоварване 750 N/m2, за да се използва като повърхност за вървене от едната страна на пътя за евакуация, когато корабът се накрени под голям ъгъл.
(2) Пътят за евакуация от кабините към оградените стълбища е възможно най-пряк с минимален брой промени в посоката. Не се допуска да се пресича от единия борд на кораба до другия, за да се достигне до път за евакуация. Не се допуска от всяко пътническо помещение да се изкачват или да се слизат повече от две палуби, за да се достигне до сборно място или открита палуба.
(3) За евакуация от откритите палуби по ал. 2 се осигуряват външни пътища до местата за качване в спасителните съдове.

Чл. 209.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и ро-ро пътническите кораби, построени на или след 1 юли 1999 г., пътищата за евакуация се оценяват чрез евакуационен анализ на ранен етап от процеса на проектиране.
(2) Анализът по ал. 1 се използва за откриване и предотвратяване, доколкото е приложимо, на струпването, което може да се получи по време на напускането на кораба поради обичайното движение на пътниците и екипажа по пътищата за евакуация, включително вероятността да се наложи членовете на екипажа да се движат по тези пътища в посока, обратна на движението на пътниците.
(3) Анализът по ал. 1 показва дали средствата за евакуация са достатъчно гъвкави, за да предвиди възможността някои пътища за евакуация, сборни места, места за качване или спасителни средства да не се използват поради произшествие.

Чл. 210.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всички отвори в прегради клас А се оборудват с постоянно закрепени средства за затваряне, толкова ефективни по отношение на пожароустойчивост, колкото и преградите, в които се намират.
(2) Конструкцията на вратите и рамките им в прегради клас А заедно със средствата за затварянето им, доколкото е приложимо, осигуряват пожарна устойчивост и устойчивост на проникване на дим и пламък, равностойна на тази на преградите, в които се намират. Такива врати и рамките им се изработват от стомана или друг равностоен материал. Водонепроницаемите врати не се нуждаят от изолация.
(3) Всяка врата се отваря и затваря от всяка страна на преградата само от един човек.
(4) Пожарните врати в преградите на главните вертикални зони и огражденията на стълбищата, различни от плъзгащи се механично задвижвани водонепроницаеми врати, и вратите, които обичайно са заключени, са самозатварящи се и се затварят при наклон до 3,5° към страната, противоположна на посоката на затваряне.
(5) Ако е необходимо, се осигурява възможност за управление на скоростта на затваряне на вратите, за да се предотврати излишна опасност за лицата. На новите кораби скоростта на затваряне за всички врати е не повече от 0,2 m/s и не по-малко от 0,1 m/s, когато корабът е в изправено положение.

Чл. 211.
(1) На новите кораби от класове B, C и D пожарните врати в преградите на главните вертикални зони и огражденията на стълбищата, различни от плъзгащите се механично задвижвани водонепроницаеми врати, и вратите, които обичайно са заключени, отговарят на следните изисквания:
1. дистанционно управляваните плъзгащи се или силово задвижвани врати се снабдяват с алармена сигнализация, която се задейства не по-рано от 5 s, но не повече от 10 s преди вратата да започне да се движи, и продължава да подава сигнал, докато вратата не се затвори напълно; вратите, проектирани да се отворят отново при контакт с предмет, който е на пътя им, се отварят достатъчно, за да се осигури чист проход най-малко 0,75 m, но не повече от 1 m;
2. всички врати, с изключение на обичайно затворените пожарни врати, се освобождават от поста за управление с непрекъснато вахтено обслужване дистанционно и автоматично - едновременно или на групи, както и поотделно от място от двете страни на вратата; на таблото за управление на борбата с пожара в централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване се поставя индикация, показваща дали всяка от дистанционно управляваните врати е затворена; освобождаващият механизъм е с такава конструкция, че вратата се затваря автоматично при прекъсване на захранването в системата за управление или на централното електрозахранване; освобождаващите прекъсвачи са с функция включен-изключен, за да се предотврати автоматичното връщане на системата в начално състояние; не се допуска поставяне на задържащи куки, които не могат да се освобождават от поста за управление;
3. в непосредствена близост до механично задвижваните врати се осигуряват локални акумулатори, за да могат вратите да се задействат поне 10 пъти (напълно отворени и затворени), използвайки местните устройства за задвижване;
4. вратите с двоен плот и резе, необходимо за тяхната пожароустойчивост, имат такова резе, което се задейства автоматично при задействането на вратите, когато се освободят от системата.
(2) Вратите, осигуряващи директен достъп до помещения специална категория, които са с механично задвижване и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани с алармена сигнализация и механизми за дистанционно освобождаване по ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 212.
(1) На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., всички отвори в прегради клас А се оборудват с постоянно закрепени средства за затваряне, толкова ефективни по отношение на пожароустойчивост, колкото и преградите, в които се намират.
(2) Конструкцията на всички врати и рамките им в прегради клас А заедно със средствата за затварянето им, доколкото е приложимо, осигуряват пожарна устойчивост и устойчивост на проникване на дим и пламък, равностойна на тази на преградите, в които се намират вратите. Такива врати и рамките им се изработват от стомана или друг равностоен материал. Водонепроницаемите врати не се нуждаят от изолация.
(3) Всяка врата се отваря и затваря от всяка страна на преградата само от един човек.
(4) Пожарните врати в преградите на главните вертикални зони, в граничните прегради на кухните и в огражденията на стълбища, различни от силово задвижваните водонепроницаеми врати, и тези, които обичайно са заключени, отговарят на следните изисквания:
1. вратите са самозатварящи се и могат да се затварят при наклон до 3,5° към страната, противоположна на посоката на затваряне;
2. приблизителното време за затваряне на пожарните врати на панти е не повече от 40 s и по-малко от 10 s от времето на започване на движението им, когато корабът е в изправено положение; приблизителната скорост на затваряне за всички пожарни врати e не повече от 0,2 m/s и не по-малка от 0,1 m/s, когато корабът е в изправено положение;
3. вратите се освобождават дистанционно от поста за управление с непрекъснато вахтено обслужване едновременно или на групи, а също и могат да се освобождават поотделно от място от двете страни на вратата; освобождаващите прекъсвачи са с функция включен-изключен (on-off), за да се предотврати автоматичното връщане на системата в начално състояние;
4. не се допуска поставяне на задържащи куки, които не могат да се освобождават от поста за управление;
5. врата, дистанционно затворена от централния пост за управление, може да се отвори наново от двете страни на вратата посредством местни средства за задействане; след отваряне на място вратата трябва автоматично да се затвори отново;
6. на индикаторното таблото на пожарните врати в централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване е поставена индикация, показваща дали всяка от дистанционно освобождаваните врати е затворена;
7. освобождаващият механизъм е с конструкция, позволяваща вратата да се затваря автоматично при прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване;
8. в непосредствена близост до механично задвижваните врати са поставени локални акумулатори, за да могат вратите да се задействат при прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване поне 10 пъти (напълно отворени и затворени), като се използват местните устройства за задействане;
9. не се допуска прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване при една врата да нарушава безопасното функциониране на другите врати;
10. дистанционно освобождаваните плъзгащи се или механично задвижвани врати са снабдени с алармена сигнализация, която се задейства най-рано 5 s и не по-късно от 10 s след като вратата се освободи от централния пост за управление и преди да започне да се движи, като продължава да подава сигнал, докато вратата не се затвори напълно;
11. врата, проектирана да се отворя отново при контакт с предмет, който е на пътя й, се отваря не повече от 1 m от точката на контакта;
12. вратите с двоен плот и резе, необходимо за тяхната пожароустойчивост, имат такова резе, което се задейства автоматично при задействането на вратите, когато се освободят от системата за управление;
13. компонентите на системата за местно управление са достъпни за поддръжка и регулиране;
14. механично задвижваните врати са снабдени със система за управление от одобрен тип, която да може да работи в случай на пожар, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост; тази система:
а) обслужвана от източника на енергия, може да управлява вратата при температура поне 200 °C най-малко 60 min;
б) подава на енергия за всички други врати, които не са изложени на пожар;
в) при температури, надвишаващи 200 °C, автоматично се изолира от източника на енергия и поддържа вратата затворена до температура поне 945 °C.
(5) Вратите, осигуряващи директен достъп до помещения специална категория, които са с механично задвижване и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани с алармена сигнализация и механизми за дистанционно освобождаване, изисквани по ал. 4, т. 3 и 10.

Чл. 213. Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори, при условие че в чл. 234 - 236 за такива прегради няма изисквания да имат пожароустойчивост клас А. По същия начин изискванията за пожароустойчивост клас А не се отнасят за външните врати в надстройки и рубки.

Чл. 214.
(1) Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори, при условие че в чл. 234 - 236 за такива прегради няма изисквания да имат пожароустойчивост клас А.
(2) Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на корабите по ал. 1 не се отнасят за външните врати, с изключение на тези в надстройки и рубки, разположени срещу спасителни средства и съоръжения, зони за качване и външни сборни места, външни стълби и открити палуби, използвани за пътища за евакуация.
(3) Вратите в огражденията на стълбища не е необходимо да отговарят на изискването по ал. 2.

Чл. 215.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, с изключение на водонепроницаемите врати, капконепроницаемите врати, вратите, водещи към откритата палуба, и вратите, които трябва да бъдат относително газонепроницаеми, всички врати клас А, разположени в стълбища, обществени помещения и прегради на основните вертикални зони в пътищата за евакуация, се осигуряват със самозатварящ се отвор за шланг.
(2) Отворът по ал. 1 се изработва от материал и с конструкция с пожароустойчивост, равностойна на вратата, в която е монтиран.
(3) Отворът по ал. 1 е със свободен отвор с площ 150 mm2 при затворена врата и се разполага в долния край на вратата срещу пантите й или при плъзгащи се врати - най-близо до мястото за отваряне.

Чл. 216.
(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В вратите и рамките им, поставени в прегради клас В, както и средствата за затварянето им се проектират с такъв метод на затваряне, който има пожарна устойчивост, равностойна на тази на преградите, с изключение на това, че в долните части на вратите може да се поставят вентилационни отвори.
(2) Ако вентилационният отвор е поставен във или под вратата, общата нетна площ на всеки такъв отвор или отвори не се допуска да превишава 0,05 m2.
(3) Като вариант по ал. 2 се допуска поставяне на тунел от негорим материал за балансиране на въздуха, който минава между кабината и коридора и е разположен под санитарния блок, когато напречното сечение на този канал не надвишава 0,05 m2.
(4) За намаляване на шума ИА "МА" може да одобри като еквивалент врати с вградени вентилационни шумозаглушители с отвори в долната част от едната страна на вратата и в горната част от другата й страна, при условие че са спазени следните условия:
1. горният отвор винаги гледа към коридора и има решетка от негорим материал и автоматично задействаща се противопожарна клапа, която сработва при температура около 70 °C;
2. долният отвор е с решетка от негорим материал;
3. вратите са изпитани в съответствие с Резолюция A.754 (18).

Чл. 217. На нови кораби от класове B, C и D вратите на кабини в прегради клас В са от самозатварящ се тип. Не се допуска монтиране на задържащи устройства.

Чл. 218.
(1) Изискванията за пожароустойчивост клас В на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори.
(2) Изискванията за пожароустойчивост клас В не се отнасят за външните врати в надстройки и рубки на корабите по ал. 1.
(3) На кораби, превозващи до 36 пътници, ИА "МА" може да разреши използване на леснозапалими материали във вратите, отделящи кабините от единичните вътрешни санитарни помещения, като например бани с душове.

Чл. 219.
(1) Всички стълбища на нови кораби от класове B, C и D се изработват със стоманена конструкция и се разполагат в ограждения, образувани от прегради клас А, със сигурни средства за затваряне на всички отвори.
(2) Стълбище, свързващо само две палуби, не е необходимо да е оградено, при условие че пожарната устойчивост на палубата се поддържа с подходящи прегради или врати в едно от междупалубните пространства. Когато дадено стълбище е затворено в едно междупалубно пространство, ограждението се защитава в съответствие с таблиците от приложения № 7 и 8.
(3) В открито пространство на обществени помещения може да се монтират стълбища, при условие че те изцяло се намират в такова обществено помещение.

Чл. 220. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В огражденията на стълбищата се проектират с директен достъп до коридори и с достатъчна площ, за да не се допуска струпване, като се взема под внимание броят на хората, които има вероятност да ги използват при аварийна ситуация.

Чл. 221.
(1) На нови кораби от класове B, C и D в периметъра на огражденията по чл. 220 се допуска разполагане единствено на обществени тоалетни, шкафове от негорим материал, предназначени за съхраняване на спасително оборудване, и отворени информационни гишета.
(2) Обществените помещения, коридорите, обществените тоалетни, помещенията специална категория, други стълбища за евакуация, различни от евакуациони стълбища, изисквани по чл. 197, и външните зони могат да имат директен достъп до огражденията на стълбищата.

Чл. 222. Асансьорните шахти на новите кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B се разполагат така, че да не се допуска преминаването на дим или пламък от едно междупалубно пространство към друго, и се снабдяват със средства за затваряне, които позволяват контролирането на тягата и дима.

Чл. 223. На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, освен с изискванията по чл. 224 - 228 вентилационната система е в съответствие с чл. 229, ал. 3 - 18 и ал. 20 - 22 и чл. 231.

Чл. 224.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, вентилаторите се разполагат така, че въздухопроводите, достигащи различните помещения, да останат в главната вертикална зона.
(2) Ако вентилационната система преминава през палуби, освен предпазните мерки, свързани с пожароустойчивостта на палубата по чл. 173, ал. 1 - 5, се вземат предпазни мерки и за намаляване на вероятността дим и горещи газове да преминат посредством системата от едно междупалубно пространство в друго.
(3) В допълнение на изискванията към изолацията, посочени в чл. 229, ал. 11 и 12, при необходимост вертикалните проводи се изолират в съответствие с таблиците от приложение № 7.

Чл. 225.
(1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, вентилационните канали с напречно сечение повече от 0,075 m2 и всички вертикални канали, обслужващи повече от едно междупалубно пространство, се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) Канали с напречно сечение по-малко от 0,075 m2, които не са вертикални канали по ал. 1, се изработват от незапалими материали. Когато такива канали преминават през прегради клас А или В, се взимат мерки за осигуряване на пожароустойчивостта на преградите.
(3) Късите канали с напречно сечение до 0,02 m2 и дължина до 2 m не е необходимо да се изработват от незапалими материали, в случай че:
1. каналът е от материал с малка пожароопасност, който удовлетворява ИА "МА";
2. каналът се използва само като крайна част на вентилационната система;
3. каналът се намира на разстояние най-малко 600 mm, измерено по дължината му, от място на преход през прегради клас А или В, включително непрекъснати тавани клас В.

Чл. 226.
(1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г. и превозващи повече от 36 пътници, вентилационните канали с напречно сечение не по-малко от 0,075 m2 и всички вертикални канали, обслужващи повече от едно междупалубно пространство, се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) Каналите с напречно сечение, по-малко от 0,075 m2, които не са вертикални канали по ал. 1, се изработват от незапалими материали. Когато такива канали преминават през прегради клас А или В, се взимат мерки за осигуряване на пожароустойчив