Чл. 1.
(1) С наредбата се определят задълженията на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия атомна електрическа централа (АЕЦ) и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България, за планиране на действията в случай на радиационна авария в АЕЦ, както и за поддържане на аварийната готовност.
(2) Определят се критериите за вземане на решения за прилагане на мерки за защита на населението в случай на радиационна авария.

Чл. 2. Задълженията на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и юридическите лица по намаляването и/или ликвидирането на последствията от радиационна авария и провеждането на възстановителни работи, както и въпросите за необходимата организация, екипи и средства за прилагането на защитни мерки за населението се уреждат в Националния план за защита на населението при радиационна авария, наричан по-нататък "националния авариен план".

Чл. 3.
(1) Органите на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридическите лица поддържат постоянна готовност за действия за защита на персонала, населението и околната среда в случай на радиационна авария.
(2) С цел създаване на необходимата организация за аварийно реагиране и готовност органите и лицата по ал. 1 разработват аварийни планове, които определят действията им в случай на радиационна авария.
(3) Аварийната готовност се определя и поддържа съгласно изискванията на наредбата, Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи на Министерския съвет (ДВ, бр. 13 от 1998 г.), други нормативни актове и аварийните планове.
(4) Готовността за действия при радиационна авария се проверява чрез периодични тренировки и учения в съответствие с глава шеста.

Глава втора
ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА ПРИ РАДИАЦИОННА АВАРИЯ

Чл. 4. Планирането на действията при радиационна авария се основава на анализи на проектните и надпроектните аварии на АЕЦ и анализите на радиологичните последствия от тези аварии за персонала, населението и околната среда.

Чл. 5.
(1) В аварийния план на АЕЦ авариите се разпределят в различни класове в зависимост от възможността за контрол на процесите при авария в ядрено съоръжение и тежестта на радиологичните последствия от нея.
(2) Действията в случай на радиационна авария се планират в съответствие с нейния клас.

Чл. 6.
(1) При планиране на действията при радиационна авария се определят съответни зони за предприемане на защитни мерки за населението, наричани по-нататък "зони за аварийно планиране".
(2) Зоните за аварийно планиране са:
1. зона за аварийно планиране на площадката - територия около АЕЦ, обозначена с ограда или по друг начин; тази територия се намира под непосредствения контрол на експлоатиращия;
2. зона за аварийно планиране извън площадката; тя е разделена на три зони:
а) зона за превантивни защитни мерки;
б) зона за неотложни защитни мерки;
в) зона за дълговременни защитни мерки.
(3) Зоните за аварийно планиране се определят за ранната, средната и късната фаза на радиационната авария.

Чл. 7. Радиационните аварии в АЕЦ се класифицират в следните класове:
1. обща радиационна авария;
2. местна радиационна авария;
3. опасност.

Чл. 8.
(1) Постоянната комисия организира и координира разработването на национален авариен план, който регламентира размера на зоните за аварийно планиране и мерките при радиационна авария.
(2) Разработването на национален авариен план, неговото материално-техническо и кадрово осигуряване, както и поддържането на аварийната готовност се финансират от държавния бюджет.
(3) Типовото съдържание на националния авариен план се определя от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, наричана по-нататък "постоянната комисия", съгласувано с Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) и управление "Гражданска защита" на Министерството на отбраната.

Чл. 9.
(1) Националният авариен план определя задълженията, отговорностите и взаимодействието на органите на изпълнителната власт, постоянната комисия, експлоатиращия АЕЦ и юридическите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридическите лица разработват свои аварийни планове, които са в съответствие със задачите, поставени от националния авариен план, и се съгласуват от постоянната комисия.
(3) Националният авариен план и аварийните планове на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и юридическите лица включват мерки за поддържане на аварийната готовност.

Чл. 10.
(1) Експлоатиращият АЕЦ поддържа постоянна готовност за действия за защита на персонала и за намаляване на последствията за населението от радиационна авария.
(2) Експлоатиращият АЕЦ разработва авариен план за действия в случай на радиационна авария в АЕЦ.
(3) Аварийният план на АЕЦ се съгласува с Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и с други заинтересувани органи на изпълнителната власт и се утвърждава от ръководителя на експлоатиращия АЕЦ.
(4) Аварийният план на АЕЦ се предоставя на постоянната комисия и на органите на изпълнителната власт.

Чл. 11. Аварийният план на АЕЦ трябва да съдържа:
1. класификация на авариите и описание на признаците и последствията от всеки клас аварии;
2. описание на организацията на аварийното реагиране;
3. организация на уведомяването и комуникациите;
4. мерки за ограничаване на развитието и намаляване на последствията от аварията;
5. мерки за защита и медицинско осигуряване на персонала;
6. описание на средствата за индивидуална защита и начините за използването им;
7. описание на аварийното оборудване;
8. поддържане на аварийна готовност, обучение и тренировки;
9. състав, организация за действие и задачи на Центъра за управление на авариите.

Глава трета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЕКСПЛОАТИРАЩИЯ АЕЦ

Чл. 12.
(1) Експлоатиращият АЕЦ извършва или възлага анализ на авариите, водещи до изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, и на техните последствия за персонала, населението и околната среда и прогнозира развитието им.
(2) Експлоатиращият АЕЦ предприема мерки за предотвратяване и управление на авариите и за намаляване на последиците от тях.

Чл. 13.
(1) Експлоатиращият АЕЦ поддържа готовност за извършване на количествен и качествен анализ на изхвърлените при аварията радиоактивни вещества.
(2) Експлоатиращият АЕЦ изгражда система за радиационен мониторинг и контрол както на площадката на АЕЦ, така и в зоните за аварийно планиране около нея.

Чл. 14.
(1) Експлоатиращият АЕЦ планира и извършва радиационни и метеорологични измервания на площадката на АЕЦ и в зоните за аварийно планиране.
(2) Програмата за радиационни и метеорологични измервания при радиационна авария се съгласува с Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и с Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките.

Чл. 15. При радиационна авария експлоатиращият АЕЦ осигурява на постоянната комисия и на органите на изпълнителната власт необходимата информация за радиационната и метеорологичната обстановка в зоните за аварийно планиране, както и информация за технологичното развитие на аварията в АЕЦ.

Чл. 16.
(1) Експлоатиращият АЕЦ осигурява необходимите укрития за персонала, както и за персонала на външни организации, който се намира на площадката на АЕЦ.
(2) Експлоатиращият АЕЦ осигурява необходимите аварийни средства за индивидуална защита и средства за комуникация и уведомяване на персонала и населението в зоните за аварийно планиране.
(3) Експлоатиращият АЕЦ изгражда и поддържа на площадката на АЕЦ поне един център за управление на авариите, разположен на място, максимално защитено от аварийни въздействия.

Чл. 17. Експлоатиращият АЕЦ осигурява по всяко време наличието на необходимия квалифициран персонал за аварийно реагиране съгласно аварийния план на АЕЦ.

Чл. 18.
(1) Експлоатиращият АЕЦ оказва съдействие на постоянната комисия, органите на изпълнителната власт и юридическите лица при организирането, създаването, комплектуването и обучението на специализирани екипи и средства за действие при радиационна авария.
(2) Експлоатиращият АЕЦ осигурява необходимия резерв от средства и материали за локализиране на аварията и техническо обезпечаване на екипите и средствата, действащи на площадката на АЕЦ.

Чл. 19.
(1) При възникване на авария, при която се изхвърлят или са създадени предпоставки за изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, експлоатиращият АЕЦ уведомява незабавно щаба на постоянната комисия, Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, органите на изпълнителната власт и населението в зоните за аварийно планиране.
(2) Редът, сроковете и начините за уведомяване се определят в аварийния план на АЕЦ, в националния авариен план и в Наредба N: 2 на КИАЕМЦ.
(3) Уведомяването на населението извън зоните за аварийно планиране се извършва от органите на изпълнителната власт и от постоянната комисия в съответствие с реда и в случаите, предвидени в националния авариен план.

Глава четвърта
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И НА ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Раздел I
Общи задължения

Чл. 20.
(1) Ръководството, координацията и контролът на дейността по планирането и готовността и по организацията и провеждането на спасителните и аварийните дейности в случай на радиационна авария се осъществява от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.
(2) Задължения за планиране на действия в случай на радиационна авария, както и за поддържане на аварийната готовност имат следните органи на изпълнителната власт:
1. министърът на отбраната чрез управление "Гражданска защита" с неговата система от постове за радиационно наблюдение, уведомяване и лабораторен контрол и Военномедицинската академия с нейния Център по радиационна защита;
2. председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели чрез аварийния му екип и консултативните му съвети: Съвета по безопасност на ядрените съоръжения и Съвета по радиационна защита;
3. министърът на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита и медицинските отделения "Радиационна хигиена" при хигиенно-епидемиологичните инспекции в страната;
3. (изм., ДВ, бр. 1 от 2005 г. - в сила от 01.02.2005 г.) министърът на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в страната;
4. министърът на околната среда и водите чрез Националния център по околна среда и устойчиво развитие и лабораториите за радиологичен контрол на регионалните инспекции по околната среда и водите;
5. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия чрез Лабораторията по радиационна защита и токсикология;
6. министърът на външните работи;
7. министърът на вътрешните работи;
8. министърът на регионалното развитие и благоустройството;
9. министърът на транспорта;
10. министърът на търговията и туризма;
11. председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения;
12. председателят на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националната лаборатория по метрология на йонизиращите лъчения;
13. кметовете на общините и областните управители.
(3) Задължения за планиране на действия в случай на радиационна авария, както и за поддържане на аварийната готовност имат:
1. Българската академия на науките чрез Националния институт по метеорология и хидрология и неговите филиали, Институтът по ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институтът по водни проблеми, Геологичният институт и Геофизичният институт;
2. Софийският университет "Св.Климент Охридски";
3. Българското национално радио и Българската национална телевизия;
4. юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България.

Чл. 21. Общите задължения на изброени в чл. 20 органи в рамките на тяхната компетентност са:
1. да осигуряват на КИАЕМЦ и на постоянната комисия необходимата информация за радиационната и метеорологичната обстановка в страната при радиационна авария или при трансграничен пренос чрез своите средства и системи за радиационно наблюдение и чрез своите специализирани лаборатории;
2. да извършват първоначален анализ и оценка на информацията с оглед прогнозиране на последствията от радиационна авария или при трансграничен пренос и изготвяне на предложения за защитни мерки за населението;
3. да осигуряват необходимите средства за индивидуална и колективна защита и средства за йодна профилактика на населението;
4. да организират системно обучение на персонала и населението за защита и действие в условията на радиационна авария по утвърдени от постоянната комисия програми;
5. да създават, комплектуват и обучават собствени формирования за действие при радиационна авария;
6. да осигурят необходимия ред и сигурност сред населението при прилагане на защитните мерки.

Раздел II
Специфични задължения

Чл. 22. Постоянната комисия има следните задължения:
1. организира и контролира разработването на националния авариен план;
2. определя мерките за защита на населението;
3. ръководи, координира и контролира провеждането на спасителните и аварийните дейности по защита на населението в съответствие с критериите за вземане на решения за прилагане на мерки за защита на населението съгласно глава седма;
4. подпомага и контролира органите на изпълнителната власт и експлоатиращия АЕЦ по отношение на създаването и поддържането на готовност за извършване на аварийни и спасителни дейности за защита на населението;
5. уведомява населението чрез средствата за масово осведомяване, включително и чрез програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия;
6. извършва превантивна дейност за недопускане и намаляване на последствията при радиационна авария.

Чл. 23. Министърът на отбраната чрез управление "Гражданска защита" има следните задължения:
1. организира разработването, съгласуването, поддържането и усвояването на аварийните планове на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и други юридически лица;
2. организира и провежда превантивни мерки за повишаване на готовността за защита на населението в случай на радиационна авария;
3. организира и координира изграждането и поддържането в администрациите на изпълнителната власт на единна система за контрол и оценка на радиационната обстановка в страната, с изключение на Министерството на отбраната;
4. събира, обработва и анализира всички данни, които характеризират фактическата радиационна обстановка в страната, и ги предоставя на постоянната комисия, на другите заинтересувани органи на изпълнителната власт и на експлоатиращия АЕЦ;
5. съвместно с министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и Научния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките съхранява и предоставя на заинтересуваните органи на изпълнителната власт всички данни по облъчването, радиоактивното замърсяване на хората, животните, хранителните продукти, фуражите, водите, въздуха, почвата и другите обекти от околната среда;
6. организира оперативната дейност на постоянната комисия при радиационна авария;
7. организира и поддържа ефективна система за уведомяване на органите на изпълнителната власт, юридическите лица и населението;
8. организира изграждането, комплектуването, обучението и използването на екипите и средствата за провеждане на спасителни и аварийни дейности;
9. организира доставката на препарати за йодна профилактика и тяхното раздаване по указания на министъра на здравеопазването;
10. поддържа аварийна станция към Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България в съответствие с Наредбата за изграждане, експлоатация и развитие на Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България (ДВ, бр. 112 от 1997 г.);
11. съвместно с председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели организира със съседни държави разработването на планове за действия при аварии в АЕЦ в съответствие с подписаните международни конвенции и договори.

Чл. 24. Председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели има следните задължения:
1. събира и обработва постъпващите данни, които характеризират развитието на аварията в АЕЦ или при трансграничен пренос и фактическата радиационна обстановка, и прави прогнози;
2. предоставя на постоянната комисия при радиационна авария експертни заключения и предложения по защита на населението и околната среда;
3. определя съвместно с органите на изпълнителната власт, постоянната комисия и експлоатиращия АЕЦ мерки за защита на населението и околната среда при радиационна авария или при трансграничен пренос;
4. съвместно с министъра на здравеопазването определя норми за аварийно облъчване на населението;
5. получава и предоставя на Международната агенция за атомна енергия и на съседните държави информация в съответствие с подписаните международни конвенции и договори;
6. уведомява Министерския съвет и Министерството на отбраната - управление "Гражданска защита", чрез съответните оперативни дежурни;
7. осигурява функционирането на структурно звено за аварийна готовност;
8. поддържа аварийна станция към Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България;
9. възлага и финансира изпълнението на научни изследвания и разработки в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, имащи отношение към аварийното планиране и готовност.

Чл. 25. Министърът на здравеопазването има следните задължения:
1. планира и предлага на постоянната комисия радиационно-хигиенни мерки за населението и организира тяхното изпълнение, в това число:
а) използването на препаратите за йодна профилактика на населението в съответствие с критериите за вземане на решения;
б) изискванията към обществената и личната хигиена;
в) режимът на хранене на рисковите групи от населението;
г) снабдяването на лечебно-профилактичните заведения, персонала и населението с лекарствени средства, санитарни и други медицински материали;
д) диспансерно наблюдение и лечебно-профилактични мерки на облъчените;
е) медицинско освидетелстване на всички лица, подложени на облъчване;
ж) съвместно с министъра на отбраната чрез управление "Гражданска защита" и със съдействието на министъра на вътрешните работи извършва радиационен контрол на хората, преминаващи през контролно-пропускателните пунктове на зоните за аварийно планиране и на държавната граница;
з) санитарна обработка на поразените лица, постъпващи в лечебни заведения; и) оценява ефективната доза, получена от отделни лица, групи и населението като цяло;
2. събира, обработва и оценява данните от радиационните измервания и предоставя резултатите на постоянната комисия и на председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в това число:
а) измервания на гама-фона и радиоактивното замърсяване на питейни води и хранителни продукти за населението, като осигурява експертна оценка на тяхната годност за консумация;
б) съдържанието на изотопите на йода в щитовидната жлеза и целотелесната активност на представителни и рискови групи от населението;
3. при вземане на решения за провеждане на защитни мерки съгласувано с председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели предлага допълнителни критерии, вторични нива и норми за аварийно облъчване;
4. разработва дългосрочна прогноза за радиационната обстановка в страната и оценява радиационно обусловения риск за населението;
5. обменя информация за радиационната обстановка със Световната здравна организация.

Чл. 26. Министърът на околната среда и водите има следните задължения:
1. контролира радиоактивното замърсяване на въздуха, почвите, повърхностните и подземните води и други обекти на околната среда;
2. прогнозира развитието на радиационната обстановка на обекти от околната среда, проследява и анализира миграцията на радионуклидите с екологична значимост;
3. поддържа Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България;
4. събира, обработва и оценява данните от измерванията и представя резултатите на постоянната комисия; 5. възлага, финансира и контролира изследвания и разработки по защита на обекти от околната среда.

Чл. 27. Българската академия на науките има следните задължения:
1. чрез Националния институт по метеорология и хидрология и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика извършва постоянен контрол на радиоактивното замърсяване на въздуха, атмосферните отлагания, валежите, повърхностните и подземните води и гама-фона и планира хидрометеорологичното осигуряване на спасителни и аварийни дейности в района на аварията и на засегнатите територии;
2. чрез Националния институт по метеорология и хидрология следи и прогнозира атмосферните процеси и явления с цел определяне на разпространението и отлагането на радиоактивните вещества;
3. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт разработва и приспособява за условията на Република България и зоните на аварийно планиране модели за разпространение на радиоактивните вещества в атмосферата и водните басейни;
4. чрез Националния институт по метеорология и хидрология организира и осъществява обмен на данни и прогнози за метеорологичната и радиационната обстановка с други държави и международни организации;
5. чрез Националния институт по метеорология и хидрология и Института по водни проблеми създава модели и средства за ефективно оперативно управление на водностопанските системи за питейно водоснабдяване и хидромелиорации с повърхностни и подземни водоизточници при радиационна аварийна обстановка;
6. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт участва при определянето на дългосрочни прогнози за радиационната обстановка в страната;
7. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт събира, обработва и анализира всички данни, които характеризират хидрометеорологичната и радиационната обстановка в страната при нормални и аварийни условия и ги предоставя на председателите на постоянната комисия и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Чл. 28. Министърът на отбраната има следните задължения:
1. планира и определя екипи и средства за участие в спасителните и аварийните дейности;
2. участва в провеждането на радиационния контрол, в събирането, обработването и предаването на информацията за радиационната обстановка в страната на постоянната комисия;
3. планира и организира приемането и лечението на лъчево поразени лица във военни болнични заведения.

Чл. 29. Министърът на вътрешните работи има следните задължения:
1. планира и организира обществения, пътнотранспортния и охранителния ред при провеждането на спасителните и аварийните дейности на площадката на АЕЦ и в зоните за аварийно планиране;
2. планира и организира екипи и средства за противопожарно осигуряване и пожарогасене на площадката на АЕЦ, в определените райони и евакуираните населени места;
3. планира и осигурява охранителен и пропускателен режим на граничните контролно-пропускателни пунктове и определените райони.

Чл. 30. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия имат следните задължения:
1. планират и координират дейността на лабораториите от системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия за контрола на радиоактивното замърсяване на хранителните продукти, фуражите и почвите, включително и методическото осигуряване на дейността;
2. планират, организират и провеждат постоянен радиометричен контрол на животните, растенията, почвите и селскостопанската продукция, в това число и на контролно-пропускателните пунктове на държавната граница;
3. съвместно с другите компетентни органи на изпълнителната власт измерват и контролират радиоактивното замърсяване на хранителните продукти от животински и растителен произход;
4. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа съвместно с министъра на транспорта планира и организира евакуацията на животните от засегнатите райони;
5. планират и организират превантивни мерки по защитата на животните и хранителните продукти от радиоактивно замърсяване;
6. определят технологии за обработка на радиоактивно замърсени храни, фуражи, почви и друга селскостопанска продукция;
7. събират, обработват и оценяват данните от радиационния контрол на обектите от селското стопанство, представят на постоянната комисия резултатите, както и предложения за прилагане на защитни мерки.

Чл. 31. Министърът на външните работи има следните задължения:
1. планира и организира своевременното уведомяване и периодичното информиране на дипломатическия корпус;
2. съвместно с министъра на отбраната чрез управление "Гражданска защита" планира и организира искането и получаването на международна помощ.

Чл. 32. Министърът на регионалното развитие и благоустройството има следните задължения:
1. планира и организира експертни и проектантски екипи за участие в работата на постоянната комисия за планиране на защитата и инженерното осигуряване на спасителните и аварийните дейности по площадката на АЕЦ и радиоактивно замърсените райони;
2. планира и организира участието на търговски дружества за осигуряване на строителни материали и извършване на строителни и монтажни работи.

Чл. 33. Министърът на транспорта има следните задължения:
1. планира и организира транспортното осигуряване при евакуация на населението, селскостопанските животни и материалните ценности;
2. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството планира и организира събирането на сведения за състоянието на транспортните комуникации в района на аварията;
3. планира и организира мерки за радиационна защита на транспортните средства;
4. създава организация за поддържане на необходима аварийна готовност на транспортни фирми и поделения.

Чл. 34. Министърът на търговията и туризма има следните задължения:
1. планира и организира необходимия фонд от облекла и обувки за осигуряване на населението от засегнатите райони;
2. планира и организира херметизацията на магазини и складове в застрашените райони и унищожаването на замърсените храни;
3. планира и организира изхранването на евакуираното население и на екипите, определени да провеждат спасителни аварийни дейности;
4. планира и организира осигуряването и доставянето на дезактивиращи препарати.

Чл. 35. Председателят на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националния център по метрология на йонизиращите лъчения планира и извършва контрол на радиоактивното замърсяване на въздуха, атмосферните отлагания, валежите, водите, храните и гама-фона и предоставя данните на постоянната комисия и на КИАЕМЦ.

Чл. 36. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения организира и осигурява използването на националната съобщителна система за уведомяване, управление и взаимодействие на органите на изпълнителната власт и аварийните екипи до завършване на спасителните работи.

Чл. 37. Българската национална телевизия и Българското национално радио планират излъчване на извънредни съобщения и указания за поведение и действия на населението при радиационна авария в АЕЦ по искане на постоянната комисия.

Глава пета
АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ

Чл. 38. В случай на радиационна авария в АЕЦ упълномощено длъжностно лице от АЕЦ уведомява постоянната комисия и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, както и органите на изпълнителната власт и юридическите лица съгласно аварийния план на АЕЦ и националния авариен план.

Чл. 39.
(1) При получаване на съобщение от Международната агенция за атомна енергия за съществуваща потенциална опасност от трансграничен пренос на радиоактивни вещества на територията на Република България председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели уведомява министъра на отбраната чрез управление "Гражданска защита" и постоянната комисия.
(2) При регистриране на радиоактивно замърсяване на територията на страната постовете за ранно уведомяване или органите на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридическите лица уведомяват незабавно оперативния дежурен на управление "Гражданска защита" и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели съгласно определения в националния авариен план ред.

Чл. 40.
(1) Въвеждането в действие на националния авариен план се извършва от Министерския съвет по предложение на председателя на постоянната комисия.
(2) Аварийният план на АЕЦ се въвежда в действие от ръководителя на АЕЦ или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Аварийните планове на органите на изпълнителната власт и юридическите лица се въвеждат в действие с решение на председателя на постоянната комисия или от съответните ръководители съгласувано с постоянната комисия.
(4) Изпълнението на националния авариен план се прекратява с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на постоянната комисия.
(5) Изпълнението на аварийните планове на АЕЦ, на органите на изпълнителната власт и юридическите лица се прекратява по решение на съответните ръководители на аварийните дейности съгласувано с постоянната комисия.

Чл. 41.
(1) Органите на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридическите лица чрез своите аварийни екипи, постове за ранно уведомяване и радиационно наблюдение и специализираните си лаборатории предоставят данните и информацията за радиационната обстановка и за развитието на аварията на постоянната комисия и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
(2) Изискванията за формата и съдържанието, както и сроковете за предаване на информацията по ал. 1 се определят от националния авариен план.
(3) Аварийните екипи на постоянната комисия извършват първоначална оценка, проверка и анализ на информацията при възможност за радиационната авария, прогнозират развитието на аварийната обстановка и изготвят предложения за прилагане на защитни мерки за населението.
(4) Органите на изпълнителната власт и юридическите лица осигуряват своите аварийни екипи с необходимите методики и програми за анализ, оценка и прогнозиране на радиационните последствия, както и технически, транспортни и комуникационни средства и средства за индивидуална защита.

Чл. 42.
(1) Решение за предприемане на мерки за защита на населението при радиационна авария се взема от постоянната комисия.
(2) Решението се основава на: критериите за вземане на решение за провеждане на мерки за защита на населението в случай на авария; прогнозата за развитието на аварията; на принципа "ALARA" (толкова ниско, колкото е разумно достижимо); резултатите от прилагането на различни защитни мерки; икономически, социални, психологически и други фактори.
(3) Здравните и социалните аспекти имат приоритет пред икономическите съображения при вземането на решението.

Чл. 43. При радиационна авария в АЕЦ на територията на Република България упълномощените органи на изпълнителната власт информират съседните държави и международните организации в съответствие с действащите международни конвенции и договори.

Глава шеста
ПОДДЪРЖАНЕ НА АВАРИЙНАТА ГОТОВНОСТ

Чл. 44. За поддържане на аварийната готовност и усъвършенстване на аварийното реагиране органите на изпълнителната власт и юридическите лица провеждат периодични аварийни тренировки.

Чл. 45.
(1) Експлоатиращият АЕЦ организира обучение на персонала и аварийни тренировки за усвояване на аварийния план на АЕЦ и за поддържане на аварийната готовност.
(2) Всяка година се провежда общо аварийно учение с участието на целия необходим персонал на АЕЦ.
(3) Общото учение се наблюдава и оценява от упълномощени представители на постоянната комисия, от председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и от началника на Гражданската защита.
(4) Представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Националния институт по метеорология и хидрология, Генералния щаб на Българската армия и органите на местната администрация и местното самоуправление могат да участват като наблюдатели в общото учение.
(5) При незадоволителна оценка учението се повтаря.

Чл. 46. Експлоатиращият АЕЦ поддържа в постоянна готовност центъра за управление на авариите, укритията, аварийното оборудване, средствата за радиационен контрол и мониторинг и средствата за свръзка и уведомяване.

Чл. 47.
(1) Аварийният план, методиките и компютърните програми за прогнозиране развитието на авариите и за оценка на радиологичните последствия от тях и другите документи, свързани с аварийното планиране, се актуализират ежегодно, като се вземат под внимание и резултатите от общото учение.
(2) Измененията и допълненията на аварийния план на експлоатиращия АЕЦ се съгласуват с постоянната комисия, с Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и с Министерството на отбраната - управление "Гражданска защита".

Чл. 48.
(1) Постоянната комисия организира:
1. пълномащабно аварийно учение на всеки 5 години за усвояване на националния авариен план;
2. тренировки по усвояване на елементите на плана, които се провеждат ежегодно.
(2) В пълномащабното аварийно учение участват всички органи на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридически лица, включени в националния авариен план, както и населението в зоните на аварийно планиране или извън тях по преценка на постоянната комисия.
(3) Пълномащабното аварийно учение се наблюдава и анализира от упълномощени от Министерския съвет представители и от поканени наблюдатели от международни организации и съседни държави.
(4) Постоянната комисия представя в Министерския съвет анализ на проведеното учение.
(5) Националният авариен план и аварийните планове на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и юридическите лица се актуализират в съответствие с резултатите от пълномащабното аварийно учение.

Чл. 49. Постоянната комисия, органите на изпълнителната власт, експлоатиращият АЕЦ и юридическите лица организират запознаване на населението със защитните мерки и правилата за поведение при възможна радиационна авария по утвърдени от постоянната комисия програми.

Глава седма
КРИТЕРИИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Раздел I
Общи положения

Чл. 50.
(1) Мерките за защита на населението се предприемат, за да се намали, доколкото е възможно, допълнителното облъчване при радиационна авария.
(2) Видът, обхватът и продължителността на всяка мярка се оптимизират така, че да се получи максимален положителен ефект за населението с отчитане на съществуващите социални и икономически условия.

Чл. 51.
(1) Критерии за вземане на решение за прилагане на мерки за защита на населението са дефинирани за различните защитни мерки съгласно приложение N: 1.
(2) Критериите за вземане на решение се представят чрез дозата от облъчване, която се очаква да бъде предотвратена за периода от време посредством прилагане на специфични защитни мерки.
(3) Критериите се оптимизират при тяхното прилагане на основата на съществуващата международна практика, като се отчитат моментните условия.
(4) В допълнение към критериите по приложение N: 1 се определят и критерии за изземване и заместване на храни и питейна вода съгласно приложение N: 2. Те се прилагат към храните във вида, в който се консумират, и се отнасят за средната и късната фаза на аварията.

Чл. 52.
(1) Прилагането на мерките за защита на населението и оптимизирането на предварително установените критерии се извършва с отчитане на:
1. специфичните фактори на радиационната авария: характера на изхвърлянията на радиоактивни вещества, техния радионуклиден състав, метеорологичните условия и други нерадиологични фактори;
2. възможната неопределеност на развитие на аварийната ситуация.
(2) Оптимизираните критерии се определят на базата на дозовите критерии съгласно приложение N: 1 с отчитане на:
1. индивидуалното и колективното облъчване, което ще бъде избегнато при прилагане на мерките за защита на населението;
2. радиологичния и нерадиологичния здравен риск, финансовите разходи и социалната цена и полза, свързани с прилагането на мерките.

Чл. 53. Прилагане на защитни мерки не е необходимо, ако критериите за вземане на решения за защита на населението не са достигнати.

Чл. 54.
(1) Решенията за предприемане на незабавни защитни мерки се вземат в зависимост от условията, съществуващи по време на аварията, и се основават главно на прогнозираните изхвърляния на радиоактивни вещества и тяхното разпространение в околната среда. Прилагането на защитни мерки не се отлага в очакване на резултати от измервания, които да потвърдят изхвърлянията.
(2) Към защитните мерки се предприемат и лични санитарно-хигиенни мерки, за които не се определят критерии.
(3) За лицата, провеждащи защитните мерки, се полагат всякакви разумни усилия за поддържане на дозите под удвоената годишна граница на дозата за професионално облъчване, с изключение на случаите при животоспасяващи действия. В тази група лица се включват и персоналът на полицията, противопожарната служба, медицинският персонал, персоналът на транспортните средства за евакуиране и др.

Раздел II
Условия за определяне на критерии за вземане на решение за прилагане на защитни мерки за населението

Чл. 55.
(1) При вземане на решение за прилагане на защитни мерки се сравнява сумарната доза от всички пътища на облъчване, която би се получила без прилагане на защитни мерки, с основните дозови критерии съгласно приложение N: 1. Допуска се изключване на дозите от приемане на храна и вода в ранната фаза на аварията.
(2) Прогнозираната доза за облъчване на населението се определя предварително в националния авариен план в зависимост от вида и мащабите на аварията, като се посочва периодът от време, за който тя ще бъде получена.
(3) Като резултат от прилагането на защитни мерки се цели предотвратяване на прогнозираната доза.
(4) Прогнозираната доза се определя максимум 3 часа след установяването на аварийно изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда.
(5) Защитните мерки за населението се уточняват с отчитане на резултатите от фактическите измервания на радиационните параметри.

Чл. 56.
(1) В случай на радиационна авария в АЕЦ "Козлодуй" районът, за който се определя прогнозираната доза, започва от границата на зоната за превантивни защитни мерки за гр. Козлодуй - 2,7 км от АЕЦ, и за с. Хърлец - 3,0 км от АЕЦ.
(2) Прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за превантивни защитни мерки за проектна авария са: ефективна доза 50 mSv за първата година след аварията и погълната доза 150 mGy за щитовидната жлеза.
(3) Прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за неотложни защитни мерки за АЕЦ "Козлодуй" и извън нея за надпроектна авария са: ефективна доза 5 mSv за първата година след аварията и погълната доза 50 mGy в щитовидната жлеза.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Радиационна авария" е авария в АЕЦ, при която се изхвърлят радиоактивни вещества в околната среда или при трансграничен пренос на радиоактивни вещества, което води или може да доведе до превишаване на границата на ефективната доза на общото външно и/или вътрешно облъчване и на производните граници за населението от категория Б и категория В, определена в т. 2.2 и 2.4 от Основните норми за радиационна защита, приети с Постановление N: 252 на Министерския съвет от 1992 г. (ДВ, бр. 103 от 1992 г.).
2. "Експлоатиращият АЕЦ" е юридическо лице, определено от Министерския съвет да експлоатира АЕЦ, съгласно чл.36б ЗИАЕМЦ. С Решение N: 182 на Министерския съвет от 1995 г. за експлоатиращ АЕЦ "Козлодуй" е определена "НЕК" - ЕАД.
3. "Аварийно реагиране" са действия на постоянната комисия, органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и юридическите лица по провеждане на спасителни и други аварийни дейности за защита на населението при възникване на радиационна авария.
4. "Трансграничен пренос" е разпространение на радиоактивни вещества на територията на страната в резултат на радиационна авария в друга страна.
5. "Проектна авария" е авария, за която в проекта са предвидени технически средства, осигуряващи ограничаване на последствията от нея.
6. "Надпроектна авария" е авария, която не е проектна и води до изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда над допустимите норми.
7. "Ранна фаза на аварията" е период от началото на аварията до момента на прекратяване изхвърлянето на радиоактивни вещества в атмосферата. Това е времето на формиране, преминаване и отлагане на радиоактивния облак. Продължителността на тази фаза в зависимост от характера и мащаба на аварията може да е от няколко часа до няколко денонощия.
8. "Средна фаза на аварията" е фаза, обхващаща периода от момента на завършване формирането на радиоактивния облак до вземането на всички мерки за защита на населението. В зависимост от характера и мащабите на аварията продължителността й може да бъде от няколко дни до една година от възникването на аварията.
9. "Късна фаза на аварията" е фаза, която продължава, докато съществува необходимост от провеждане на защитни мерки, и завършва, когато се създават възможности за отменяне на всички ограничения на жизнената дейност на населението на замърсената територия и за преминаване към редовен санитарно-дозиметричен контрол на радиационната обстановка.
10. "Зона за превантивни защитни мерки" е определена територия около АЕЦ, за която се планират спешни мерки за защита и където е необходимо да се проведат неотложни защитни мерки веднага след обявяване на обща радиационна авария. Тази зона отговаря на досега приетата в Република България санитарно-хигиенна зона с условен радиус 3 км.
11. "Зона за неотложни защитни мерки" е определена територия около АЕЦ, за която се планира прилагане на неотложни защитни мерки въз основа на резултатите от контрола на околната среда. Тази зона отговаря на досега приетата в Република България зона за аварийно планиране с условен радиус 30 км.
12. "Зона за дълговременни защитни мерки" е определена територия около АЕЦ, разположена на десетки километри от него и включваща в себе си зоната за неотложни защитни мерки. Досега тази зона за Република България не е била дефинирана.
13. Клас "обща радиационна авария" е състояние, при което в резултат на настъпили събития има реално изхвърляне или риск от изхвърляне на радиоактивност извън границите на зоната за превантивни защитни мерки. Характеризира се с действително или прогнозируемо значително повреждане на активната зона или на голямо количество отработило ядрено гориво (ОЯГ) и/или изхвърляния извън пределите на зоната за неотложни защитни мерки, водещи до дози, които превишават нивата за намеса, определящи прилагането на неотложни защитни мерки. При обявяване на обща радиационна авария се предприемат незабавно мерки за защита на персонала и населението и се извършва необходимата подготовка за провеждане на защитни мерки извън зоната за превантивни защитни мерки.
14. Клас "местна радиационна авария" е състояние, при което в резултат на настъпили събития се намалява нивото на безопасност на населението или на персонала. Характеризира се със: значително намаляване на степента на защита на активната зона или на голямо количество ОЯГ и/или ситуации, при които всеки допълнителен отказ може да доведе до повреждане на активната зона или ОЯГ и/или до високи дози на площадката на АЕЦ или на границите на зоната за превантивни защитни мерки, които се доближават до нивата, изискващи незабавна намеса. При обявяване на обща радиационна авария се вземат мерки за контрол на дозата на облъчване на персонала и населението и се извършва необходимата подготовка за провеждане на защитни мерки извън зоната на превантивни защитни мерки.
15. Клас "опасност" е състояние, при което в резултат на настъпили събития нивото на безопасност е неизяснено или значително се снижава. При обявяване на опасност отговорните длъжностни лица в АЕЦ и извън нея извършват допълнителна оценка на ситуацията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. За нарушенията на наредбата се прилага чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

§ 3. Сроковете за привеждане на аварийна готовност в съответствие с изискванията на наредбата се установяват от постоянната комисия.

§ 4. Наредбата се издава на основание на чл.105, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл.13, т. 6 от Закона за използване на атомната енергия за мирни цели и чл.16 от Конвенцията за ядрена безопасност (ДВ, бр. 86 от 1995 г.).

Приложение N: 1
към чл. 51, ал. 1 и 4 и чл. 52, ал. 2

Дозови критерии за вземане на решение за защита на населението

N: по ред	Предотвратима ефективна доза	Период от време*	Задължителни защитни мерки
1.	до 5 mSv	1 година	Уведомяване на населението и мерки за защита без укриване
2.	10 mSv	48 часа	Укриване и защита на органите на дишането
3.	50 mSv	7 денонощия	Временна евакуация
4.	100 mGy погълната доза щитовидната жлеза на	48 часа	Йодна профилактика
5.	30 mSv	1 месец	Временно преселване
6.	10 mSv	1 месец	Прекратяване на временното преселване
7.	1000 mSv	за времето на живот **	Постоянно преселване

* Период от време, в течение на който е вероятно да се получи прогнозираната ефективна доза. ** Средно 50 години за възрастни и 70 години за деца.

Приложение N: 2
към чл. 51, ал. 4

Критерии за изземване, заместване на храни и питейна вода, замърсени с радионуклиди

Радионуклиди	Специфична активност на храни за обща консумация (Bq/kg)*	Специфична активност на мляко, детски храни, питейна вода (Bq/kg)*
Cs-137, Cs-134, Ru-103, Ru-106, Sr-89		1000
Cs-134, Cs-137, Ru-103, Ru-106, Sr-89, I-131	1000
Sr-90	100
Sr-90, I-131		100
Am-241, Pu-238, Pu-239, Pu-240, Pu-242	10	1