Глава първа
РАБОТНО ВРЕМЕ

Раздел I
Намалено работно време
(Отм., ДВ, бр. 59 от 1993 г.)

Чл. 1 - 4. (Отм., ДВ, бр. 59 от 1993 г.).

Раздел II
Разпределение и изчисляване на работното време

Чл. 5.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) В предприятията или в отделни теxни звена, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) Работно време с променливи граници се установява в правилника за вътрешния трудов ред. В него се определят началото и краят на променливото работно време за деня, както и времето, през което всички работници и служители от предприятието или от съответното звено са длъжни да бъдат на работа в предприятието. Това време не може да бъде по-малко от 4 часа на ден.
(3) Работното време с променливи граници при подневно изчисляване има нормална продължителност. При работно време с променливи граници може да се установява и сумирано изчисляване на работното време при условията и по реда на чл.142 ал. 2 КТ.
(4) С променливите граници на работното време не може да се нарушава минималният размер на обедната, междудневната и седмичната почивка.
(5) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) Начинът на отчитане на фактически изработеното време от всеки работник и служител се определя от работодателя след консултации с представителите на работниците и служителите.

Чл. 6.
(1) При разделяне на работния ден на две или три части (чл.139, ал. 3 КТ) броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час.
(2) При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка.

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г., бр. 72 от 2004 г.) Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят иска да преустанови полагането на нощен труд,освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.

Чл. 8. (Отм., ДВ, бр. 67 от 1993 г., нов, ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Удължаване на работното време по чл.136а КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването, като за издадената заповед незабавно се уведомяват работниците и служителите, за които тя се отнася. В заповедта се определят началната и крайната дата на удължаването, звената и работните места, за които тя се отнася.
(2) В срок 2 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1 работодателят уведомява за това съответната инспекция по труда.
(3) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2006 г.) В специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време се посочват: номерът на заповедта за удължаване на работното време, данни за проведените консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал. 2 КТ, трите имена на работника или служителя, денят и времето на удължаване, продължителността на периода на удължаване, началната и крайната дата на периода на удължаване, номерът на заповедта за компенсиране и номерът на уведомителното писмо до инспекцията по труда, а в случаите по чл.136а, ал. 5 КТ - и изплатеното възнаграждение. Когато в предприятието е въведена автоматизирана система за обработка на информацията за работните заплати и управлението на персонала, в специалната книга се вписват само номерата на заповедите за удължаването и компенсирането на работното време, ако другите данни са включени в тази система.
(4) Работодателят определя със заповед длъжностното лице, което вписва данните по ал. 3 в специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време.
(5) (Изм., ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Съгласието за работа при условията на удължено работно време от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, от трудоустроените, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи, и от учащите се без откъсване от производството се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
(6) При удължаване и компенсиране на работното време трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които се прилага система на заплащане според времетраенето, не се променя.

Чл. 9. (Отм., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; нов, бр. 54 от 2001 г.; изм. бр. 96 от 2006 г.) Установяване на непълно работно време по чл.138а, ал. 2 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал. 2 КТ.

Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Дежурство се въвежда при необxодимост за изпълнение на задачи на предприятието в рамките на установеното за работника и служителя работно време или извън него.

Чл. 11 - 13. (Отм., ДВ, бр. 38 от 1994 г.).

Раздел III
Извънреден труд

Чл. 14. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 15.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; предишен текст на чл. 15, бр. 72 от 2004 г.) За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
(2) (Нова, ДВ, бр. 72 от 2004 г.) В случаите по чл.153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г., бр. 72 от 2004 г.) Съгласието за полагане на избънреден труд от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

Чл. 17.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Отказът на работника и служителя по чл.148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работникът и служителят, направил отказ по реда на предxодната алинея, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; доп., бр. 72 от 2004 г.)
(1) (Предишен текст на чл. 18, ДВ, бр. 24 от 2005 г.) В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, както и деня, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд.
(2) (Нова, ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.

Чл. 19. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Глава II
ПОЧИВКИ

Чл. 20.
(1) (Отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., ДВ, бр. 103 от 2002 г.) Началният и крайният час на работния ден и почивките през него, както и междудневната и седмичната почивка се определят в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, доколкото те не са установени в Кодекса на труда или в друг нормативен акт.
(2) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).
(3) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) При работа на смени предприятието е длъжно да осигури на работника и служителя след всяка смяна най-малко 12 часа непрекъсната почивка.

Чл. 21.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) При неблагоприятни климатични условия работните дни, през които е невъзможно да се изпълнява работата, се считат за почивни дни, ако работниците и служителите бъдат предупредени за това преди тръгването им за работа. За сметка на тези дни се работи през следващите почивни дни.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) Почивните дни по предxодната алинея не могат да бъдат повече от 4 в месеца и 25 в календарната година. Когато броят на неблагоприятните за работа дни в месеца и годината е по-голям, те се отчитат и заплащат като престои не по вина на работника и служителя.

Глава III
ОТПУСКИ

Раздел I
Платен годишен отпуск

Чл. 22.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл.155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер.
(2) Когато част от 8-месечният трудов стаж е придобита през 1 календарна година и друга част - през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж.

Чл. 23.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм. с Решение № 9353 от 2002 г. по адм. д. № 6866 от 2001 г., бр. 103 от 2002 г.) При работа по външно съвместителство работникът и служителят има право да ползува отпуск за работата по съвместителство едновременно с отпуска за основната работа.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време /непълно работно време/, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Чл. 24.
(1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1991 г., бр. 54 от 2001 г.) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл.33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл.33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни.
(2) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1991 г.) Учителите, които са постъпили на работа след започване на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползуват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец.

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Професорите, доцентите, главните асистенти, старшите асистенти, асистентите, старши преподавателите, преподавателите, старши научните сътрудници I и II степен и научните сътрудници I, II и III степен във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни.

Чл. 26. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.
(2) Директорите, заместник-директорите и учителите в социално-учебните професионални заведения имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.
(3) Учителите и възпитателите в домовете за деца и младежи с физически увреждания и/или с умствена изостаналост имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.

Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
(2) Директорите на домовете и дневните домове за деца и младежи с физически увреждания и/или с умствена изостаналост имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

Чл. 28. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:
1. научен сътрудник III, II и I степен - 35 работни дни;
2. старши научен сътрудник II и I степен (доцент, професор), ръководител (директор) на научноизследователско учреждение (лаборатория, институт) - 40 работни дни;
3. член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1.

Чл. 30. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:
1. до 400 пролетени часа - 36 работни дни;
2. от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;
3. от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;
4. над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

Чл. 31. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл.19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
(2) Ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
(3) Главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; отм., бр. 103 от 2005 г.).

Чл. 33.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува годишен платен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуска, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
(3) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 34 - 37. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 38. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл.176, ал. 1 КТ и за лицата, които ползуват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл.167 КТ.

Чл. 39. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 40. (Отм., ДВ, бр. 67 от 1993 г.).

Чл. 41. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Възнаграждението за времето на ползуването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползуването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.

Чл. 42.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл.224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.

Чл. 43.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) При смърт на работника и служителя преди ползуването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл.224 КТ пропорионално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.
(2) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 44. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Раздел II
Отпуски за майчинство

Чл. 45.
(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва:
1. в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането - въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл.26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.), а отпускът поради осиновяване за остатъка до 135 дни - въз основа на съответния акт на здравните органи и акта за предаване на детето за осиновяване;
2. в размер на остатъка до 315 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 7; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.
(2) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; предишна ал. 4, бр. 54 от 2001 г.; изм., бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът на майката по ал. 1, т. 2 се прекратява, когато детето: бъде дадено за осиновяване, настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, настанено по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето или почине.
(3) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; нова, бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът на осиновителката по ал. 1, т. 2 се прекратява, когато детето: бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, настанено по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето или почине, както и при прекратяване на осиновяването от съда.

Чл. 46.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл.164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл.164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката /осиновителката/, към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката /осиновителката/ не е дала съгласие по чл.164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползуван от бащата /осиновителя/ или от някой от теxните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".
(3) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г., бр. 96 от 2006 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация и справка съгласно приложения № 2 и № 3 в 2 екземпляра.
(4) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Майката /осиновителката/ има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл.164, ал. 3 КТ и да продължи да ползува лично отпуска по чл.164 КТ. Към заявлението до предприятието, в която тя работи, се прилага декларация по ал. 2.
(5) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Лицата по чл.164, ал. 3 КТ могат да прекратят ползуването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работят.
(6) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Отпускът по чл.164, ал. 1 КТ се прекратява, когато:
1. майката /осиновителката/ е лишена от родителски права или нейните родителски права са ограничени по установения ред;
2. майката /осиновителката/ даде съгласие отпускът да бъде ползуван от някое от лицата по чл.164, ал. 3 КТ.
(7) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Отпускът по чл.164 КТ се прекратява и когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение или почине.
(7) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; изм., бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът по чл.164 се прекратява и когато:
1. детето бъде дадено за осиновяване;
2. детето бъде настанено в детско заведение;
3. детето бъде настанено по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето;
4. детето се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството";
5. детето почине;
6. осиновяването бъде прекратено от съда.
(8) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).
(9) Ползуването на отпуска по чл.164, ал. 3 КТ не се прекратява, когато майката /осиновителката/ ползува друг вид отпуск.
(10) Отпускът по чл.164, ал. 1 КТ може да се ползува и когато преди него не е ползуван отпуск по чл.163 КТ.
(11) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) Отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл.164а КТ се разрешава въз основа на писмено заявление на лицето, при което е настанено дете по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, и на заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето. Работодателят е длъжен да разреши ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.
(2) В случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето, отпускът по ал. 1 се разрешава въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред.
(3) Когато заявлението по ал. 1 се подава от единия от съпрузите, при които е настанено дете по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, в него се декларира, че отпуск на същото основание не се ползва от другия съпруг.
(4) Отпускът по чл.164а, ал. 1 КТ се прекратява, когато:
1. настаняването на детето е прекратено на някое от основанията по чл.29 от Закона за закрила на детето, както и в случаите по чл.30 от Закона за закрила на детето;
2. заповедта по ал. 2 е отменена;
3. съдът откаже да уважи искането за настаняване на детето или прекрати образуваното производство;
4. лицето изрази писмено желание за това;
5. детето почине.
(5) Работникът или служителят, който ползва отпуск по ал. 1, е длъжен незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 4.

Чл. 47. (Изм., ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Неплатеният отпуск за отглеждане на малко дете по чл.165, ал. 1 КТ се ползува и прекратява при условията и по реда на чл. 45 за времето до нарършване на 2 години на детето.

Чл. 48.
(1) (Изм., ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Когато майката /осиновителката/ на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските поради раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползува от бащата /осиновителя/. В този случай отпускът се ползува и прекратява и при условията и по реда на чл. 45 и чл. 46, без да се изисква съгласието на майката. Когато този отпуск се ползува от лице по чл.164, ал. 3 КТ, се спазват изискванията на чл.46, като съгласието по чл.167, ал. 1 КТ се дава от бащата. В тези случаи към молбата за ползуване на отпуска се прилага и акт за смъртта на майката или акт от здравните органи, който установява заболяването на майката и срока, за който е необxодимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл.167, ал. 1 КТ.
(2) Бащата /осиновителят/ има право на отпуск по чл.167, ал. 1 КТ при условие, че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката /осиновителката/ е работила или работи по трудово правоотношение.
(3) (Изм., ДВ, бр. 72 от 2004 г.) Когато починат и двамата родители /осиновители/ на дете до 2-годишна възраст, съответната част от отпуските по чл.163, 164 и 165 КТ се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите /осиновителите/ на майката или бащата на детето. В тези случаи ползуването на отпуска и неговото прекратяване се извършват съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от тази наредба, като се представят и акт за смъртта на двамата родители /осиновители/ и документ за настойничество. Право на отпуск по чл.167, ал. 2 КТ при условие, че работи по трудово правоотношение, независимо дали родителите /осиновителите/ са работили по трудово правоотношение.

Чл. 49. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; нов, бр. 72 от 2004 г.)
(1) Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.
(2) Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни.
(3) Когато отпускът за отглеждане на детето по чл.167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него.
(4) Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва изцяло отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а, ал. 1 КТ в размер 12 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител.
(5) В случаите по ал. 3 работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4.
(6) Документите, необходими за разрешаване на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или на служителя.
(7) Използваният отпуск по чл.167а КТ се отчита в специална книга при работодателя.

Чл. 49а. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) В удостоверението по чл. 49, ал. 5 се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а КТ за всеки отделен случай. Удостоверението се съхранява при работодателя, който е разрешил ползването на отпуска.
(2) Удостоверението по ал. 1 се предоставя на работника или на служителя, когато:
1. това е необходимо за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а КТ от другия родител/осиновител или от някой от родителите на майката или на бащата на детето в случаите по чл.167а, ал. 2 и 3 КТ;
2. при прекратяване на трудовото правоотношение.
(3) Предоставянето на удостоверението на работника или на служителя се отразява в книгата по чл. 49, ал. 7.

Чл. 49б. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) Когато детето е навършило 2-годишна възраст преди 1 август 2004 г., към документите по чл. 49 се прилагат и:
1. декларация съгласно приложение № 5;
2. документи от работодателите, при които работникът или служителят е работил след навършване на 2-годишна възраст на детето, за размера на ползвания отпуск по чл.165, ал. 1 от Кодекса на труда преди изменението му със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52 от 2004 г.).
(2) В удостоверението по чл. 49, ал. 5 се вписват данните по ал. 1, т. 2.

Чл. 49в. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) В случаите по чл.167а, ал. 2 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва от настойника при условията и по реда на чл. 49.
(2) Към заявлението по чл. 49, ал. 1 се прилага и документ за настойничество.
(3) Когато заявлението по чл. 49, ал. 1 се подава от един от родителите на майката или на бащата на детето, към заявлението се прилагат писменото съгласие на настойника и документите по ал. 2.

Чл. 49г. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) В случаите по чл.167а, ал. 3 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва при условията и по реда на чл. 49.
(2) Когато заявлението по ал. 1 се подава от настойника за първи път в предприятието, към него се прилагат документите по чл. 49в, ал. 2 и документ от работодателите, при които са работили родителите на детето след навършване на 2-годишната му възраст, за това дали и в какъв размер е ползван отпуск по чл.165, ал. 1 КТ преди изменението му и по чл.167а КТ.
(3) Когато заявлението се подава от един от родителите на майката или на бащата на детето, към заявлението се прилагат писменото съгласие на настойника и документите по ал. 2, както и документ от работодателите, при които е работил настойникът след навършване на 2-годишна възраст на детето, за това дали и в какъв размер е ползвал отпуск по чл.167а, ал. 3 КТ.

Чл. 49д. (Нов, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)
(1) В случаите по чл.167а, ал. 4 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва при условията и по реда на чл. 49 и 49б.
(2) Когато заявлението по ал. 1 се подава за първи път в предприятието, към него се прилагат и копие от акт за раждане на детето, копие от акт за смърт на другия родител или решение на съда и декларация съгласно приложение № 6.

Раздел III
Други видове отпуски

Чл. 50.
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работникът и служителят има право на отпуск по чл.157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Когато отпускът по чл.158 КТ съвпада със седмичната почивка, той не се заплаща.

Чл. 51.
(1) Отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващо дните на заетост с учебни занятия или изпити.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска /ученическа/ книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване на посещението на учебните занятия и явяването на изпит.
(3) Когато учащият е отсъствувал от учебни занятия и не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен.

Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Съгласието на работодателя по чл.169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

Чл. 53. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Възнаграждението, което се изплаща на работника или служителя при ползването на отпуск по чл.168, 169 и 170 КТ, се изчислява по реда на чл.177 КТ.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение парично обезщетение за неизползвания отпуск по чл.169 и 170 КТ не се изплаща.

Чл. 54. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работниците и служителите от растениевъдството и животновъдството, меxанизаторите в селското и горското стопанство и работниците и служителите от дърводобива в страната, които работят по трудово правоотношение за неопределено време, в неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци, със заповед на ръководителя на предприятието ползуват неплатен отпуск по чл.160 КТ. В този случай отпускът по чл.160, ал. 2 КТ се признава за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година.

Чл. 55. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)
(1) Платеният или неплатеният служебен или творчески отпуск по чл.161, ал. 1 КТ се ползва при условия и по ред, установени в колективния трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.
(2) Възнаграждението, което се изплаща на работника или служителя при ползване на платения служебен или творчески отпуск, се определя по реда на чл.177 КТ.

Преxодни разпоредби

§ 1. Нормативните актове, с които на основание чл.41 КТ от 1951 г. е въведено намаление на работното време, продължават своето действие и след 1 януари 1987 г. до изтичане на определените в тяx срокове или до възстановяване на нормалната продължителност на работното време по установения ред.

§ 2. Въведеното до 31 декември 1986 година сумирано изчисляване на работното време на основание чл.44 КТ от 1951 година, остава в сила до 31 декември 1987 г.

§ 3. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

§ 4. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.) Работниците и служителите, които на основание чл.55, ал. 2, буква 2 "Б" КТ от 1951 г. и чл.53 от наредбата за отпуските на работниците и служителите от 1958 г. към 31 декември 1986 г. са придобили и ползували право на 3 работни дни допълнителен платен годишен отпуск, продължават да ползуват този отпуск при условие, че работят в същите дейности.

§ 5. В транспорта, съобщенията и здравеопазването се прилагат до края на 1988 г. действуващите към 31 декември 1986 г. специфични правила за разпределението и отчитането на работното време и особените случаи, свързани със заплащането му.

§ 5а. (Нов, ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Работничките и служителките имат право на отпуск по § 3а от преходните разпоредби на Кодекса на труда, ако към датата на разрешаване на този отпуск детето не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не е настанено по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, не е починало и когато осиновяването не е прекратено от съда.
(2) В случаите по § 3а, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда отпускът на майката (осиновителката) се разрешава при условията и по реда на чл.45, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) В случаите по § 3а, ал. 2 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, когато майката (осиновителката) поиска да ползва остатъка от отпуска по чл.163, ал. 1 от Кодекса на труда, тя подава писмено заявление при условията и по реда на чл.45, ал. 1, т. 2.
(4) Когато майката (осиновителката) е дала съгласие на някое от лицата по чл.164, ал. 3 от Кодекса на труда да ползва отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, за да ползва отпуск по § 3а, ал. 2 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, едновременно с писменото заявление по ал. 3 тя следва да оттегли даденото от нея съгласие.
(5) При определяне на правото и размера на отпуска по § 3а от преходните разпоредби на Кодекса на труда се отчитат броят на календарните дни на ползвания отпуск за бременност и раждане и броят на календарните дни след изтичането му до датата, от която майката е заявила, че иска да ползва остатъка на отпуска.

Заключителни разпоредби

§ 6. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2006 г.) Наредбата се приема на основание чл.139, ал. 5, чл.155, ал. 5, чл.163, ал. 8 и чл.167а, ал. 9 от Кодекса на труда и § 121 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

§ 7. Тази наредба отменя:
1. Наредбата за работното време и почивките на работниците и служителите (обн., Изв., бр. 21 от 1958 г.; изм., бр. 44 от 1962 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 56 от 1965 г.; доп., бр. 7 от 1978 г., бр. 19 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г. и бр. 85 от 1985 г.) и издадените въз основа на нея нормативни актове.
2. Наредбата за отпуските на работниците и служителите (обн., Изв., бр. 20 от 1958 г.; попр., бр. 22 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 79 от 1958 г., бр. 39 от 1960 г., бр. 18 от 1961 г.; ДВ, бр. 20 и 97 от 1964, бр. 57 от 1974 г., бр. 8 от 1975 г., бр. 65 от 1984 г.) и издадените въз основа на нея нормативни актове.

§ 8. (Отм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)

Приложение № 1
към чл. 29
(Ново, ДВ, бр. 54 от 2001 г.)

Списък на артистичния и художествено-техническия персонал в театрите, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и на художествено-техническия персонал в телевизиите, които имат право на удължен платен годишен отпуск

I. В театрите и цирковете:
1. Артистичен персонал: директори на театри, заместник-директори на театри, режисьори, помощник-режисьори, артисти, суфльори, художници постановчици, драматурзи, артистични секретари, музикални ръководители, завеждащи литературни бюра, завеждащ маркетинг - 36 работни дни.
2. Художествено-технически персонал: технически директори на театри, завеждащ постановъчната част, театър-майстори, помощник-театър майстори, ръководители на ателиета, театрални работници - специалисти (сценични и осветителни сценични ефекти, перукери, гримьори, реквизитори, тапицери, декоратори, гардеробиери, дърводелци, железари и др.), художници-изпълнители, кукломайстори, тонрежисьори, звукооператори, ръководители на художествено осветление, майстори-бутафористи, оператори на сценични машини, завеждащ организацията по представления - 26 работни дни.
II. В музикалните институти:
1. Артистичен и ръководен персонал: главен директор, изпълнителен директор, главен диригент, заместник-директор по творческата част, главен режисьор, помощник режисьор, главен художник, диригент, диригент на хор, стажант-диригент, драматург, художествен ръководител на балет, балетен педагог, артист-балетист, балетмайстор, уредник по балета, репетитор, пианист-корепетитор, суфльор, помощник-режисьор, артист-солист, артист-хорист, концертмайстор, артист-оркестрант - водач на група, артист-оркестрант - солист, артист-оркестрант - 36 работни дни.
2. Художествено-технически персонал: театър-майстор, осветители, перукери, гримьори, реквизитори, художник-изпълнители, дърводелци, железари, кашьори - 26 работни дни.
III. В кинематографията: кинорежисьор, кинооператор, драматург, редактор, сценограф, художник по костюми, художник-изпълнител, художник по грима, скриптер, агрегатчик, бригадир-осветител, шофьор на филмова продукция, касиер на филмова продукция, камерен техник, техник на операторска техника, бригадир-декоростроител, декоростроител, тонтехник, библиограф-информатор, координатор на филмова продукция, техник на кино-, видео- и звукозаписна апаратура, тапицер, дърводелец, работник по ВиК, работник по ремонта и поддръжката на електрически инсталации, киноработник, управител на склад, звукорежисьор, инженер по звука, оператор на комбинирани снимки, филмов монтажист, директор на продукция, асистент-режисьор, асистент на звукорежисьора, асистент-оператор, прожекционист, осветител, пиротехник, гримьор, гардеробиер, реквизитор, организатор, енергетици, лабораторна обработка на филмов материал: химици, контрольор, разтворчик, лаборант, копист, проявчик, сенситомерист, определител на копирни светлини, оператор на щанцовъчни машини, цинкограф, механик, механик-електроник - 26 работни дни.
IV. В цирковете:
1. Артистичен персонал: цирков артист, акробат, гимнастик, еквилибрист, балансьор, жонгльор, фокусник, манипулатор, музикален ексцентрик, изпълнител в конни жанрове, клоун, инспектор на манеж, диригент в цирк, артист-оркестрант в цирк, стажант-артист, дресьор на животни - 36 работни дни.
2. Технически персонал: технически ръководител, началник на техническа служба на цирк, техник в цирк, работник по ремонта и поддръжката на електрическата инсталация в цирк, контрольор на манеж в цирк, гледач на дресирани животни, механик, шофьор - 26 работни дни.
V. В радиостанциите:
1. Артистичен персонал: главен диригент, диригент, концертмайстор, помощник- концертмайстор, артист-оркестрант солист водач на група, артист-оркестрант солист заместник-водач на група, артист оркестрант солист, артист хорист солист, артист солист, музикален аранжьор, акомпанятор - 42 работни дни.
2. Художествено-технически персонал: отговорен звукорежисьор, звукорежисьор, говорител, преводач-говорител, музикален оформител, артистичен секретар, ръководител на сектор, отговорен звукоинженер, звукоинженер, радиоинженер, отговорен координатор, координатор, звукотехник, звукооператор, технолог, енергетик, топлоенергетик, техник, механик, информатик, уредник на програма, фонотекар, работник в Българското национално радио - 26 работни дни.
VI. В телевизиите: Художествено-технически персонал: отговорен оператор, ТВ и филмов оператор, втори ТВ и филмов оператор, отговорен режисьор на видеосмесителен пулт, режисьор на видеосмесителен пулт, художник-изпълнител, отговорен звукорежисьор, звукорежисьор, музикален оформител, звукооператор, фототехнолог, говорител, отговорен електроинженер, отговорен инженер, отговорен анализатор, видеоинженер, звукоинженер, технолог, сервизен инженер, инженер по монтажа, ръководител на техническа смяна, отговорен видеомонтажист, видеомонтажист, видеотехник, видеооператор, звукотехник, сервизен техник, енергетик, механик, механик по монтаж на ТВ техника, техник по монтаж на ТВ техника, мачтовик, ръководител на художествено осветление, осветител, оператор на краново-фартова техника, анализатор, координатор, видеотекар, филмотекар, фонотекар, завеждащ постановъчната част, управител на ателие, театърмайстор, реквизитор, гримьор-перукер, гримьор, театрален железар, театрален дърводелец, театрален гардеробиер, работник по извозване на декори, работник по монтаж на декори, полиграфист-отговорник на печатна база, полиграфист, работник по техническата обработка на текстова информация, уредник на програма - 26 работни дни."

Приложение № 2
към чл. 46, ал. 3
(Предишно приложение № 1, изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.; доп., бр. 96 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Декларация за ползване на отпуск
по чл.164, ал. 1 и 3 и чл.165, ал. 1 от Кодекса на труда
от бащата (осиновителя) или от един от родителите
на майката (осиновителката) или бащата (осиновителя)

Приложение № 3
към чл. 46, ал. 3
(Предишно приложение № 2, изм., ДВ, бр. 54 от 2001 г.)

Справка от предприятието,
в което работи майката (бащата, настойникът)

Приложение № 4
към чл. 49, ал. 5
(Ново, ДВ, бр. 72 от 2004 г.)

Удостоверение
за ползване на отпуск по чл.167а от Кодекса на труда
за детето ..........................................................,
(трите имена)
родено на ...................... ЕГН ...........................

Приложение № 5
към чл. 49б, ал. 1, т. 1
(Ново, ДВ, бр. 72 от 2004 г., доп., ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Забележки:

1. Декларацията се съхранява в личното досие на работника или на служителя.

2. Излишното се зачертава.

Приложение № 6
към чл. 49д, ал. 2
(Ново, ДВ, бр. 72 от 2004 г., доп., ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Забележки:

1. Декларацията се съхранява в личното досие на работника или на служителя.

2. Излишното се зачертава.

Приложение № 7
към чл. 45, ал. 1, т. 2
(Ново, ДВ, бр. 96 от 2006 г.)

ДЕКЛАРАЦИЯ
за ползване на отпуск по чл.163, ал. 1 или ал. 6 от Кодекса на труда от майката (осиновителката)

Забележки:
1. Декларацията се съхранява в личното досие на работника или на служителя.
2. Излишното се зачертава.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 141
от 6 юни 2001 г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.
(Обн., ДВ, бр. 54 от 15.06.2001 г.)

…………………………………………………………………..
…………………………………………………………………..

Преходни и заключителни разпоредби

§ 29. Обезщетенията по § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2000 г.) се изчисляват по реда на чл.177 КТ към деня на разрешаване на изплащането им.

§ 30. Право на отпуск по чл.319 КТ имат и лицата, на които с експресно решение на органите по експертиза на работоспособността преди 1 август 2000 г. е определена група инвалидност и срокът по това решение не е изтекъл.

§ 31. Постановлението влиза в сила от 31 март 2001 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 199
от 3 август 2004 г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.
(Обн., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г. - в сила от 01.08.2004 г.)

…………………………………………………………………..
…………………………………………………………………..

Заключителни разпоредби

§ 14. Условията и редът за ползване на отпуск по глава трета, раздел II на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се прилагат и за работещите по правоотношения, възникнали по Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт.

§ 15. Постановлението влиза в сила от 1 август 2004 г.