Чл. 1.
(1) С наредбата се определят условията и редът за признаване на право за упражняване на регулирана професия от физически лица, които притежават общи търговски или общи професионални знания и умения въз основа на професионален стаж, придобит в друга държава членка.
(2) Наредбата урежда условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато професионалният стаж е по-малък от изискуемия.

Чл. 2.
(1) Право за упражняване на регулирана професия, за която се изисква притежаването на общи търговски или общи професионални знания и умения, се признава въз основа на:
1. професионален стаж, придобит в друга държава членка, или
2. удостоверение за правоспособност или документ, удостоверяващ завършено образование и обучение, издадени от компетентен орган на държава членка.
(2) За признаване на правото по ал. 1 лицето, което иска признаване, подава молба до съответния компетентен орган по признаване.
(3) Органът по признаване информира лицето за условията и изискванията, на които трябва да отговаря за упражняване на съответната професия.
(4) Лице, на което е признато право за упражняване на регулирана професия по реда на наредбата, може да упражнява съответната професия в качеството му на самостоятелно заето лице, на наето по трудово правоотношение лице или като ръководител на предприятие.

Чл. 3.
(1) Наредбата се прилага за професии, които са включени в Списъка на регулираните професии в Република България по чл.9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование и попадат в областите, посочени в приложение № 1 и приложение № 2.
(2) Компетентните органи по признаване на регулираните професии се определят в Списъка на регулираните професии в Република България.

Глава втора
ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ОБЩИ ТЪРГОВСКИ ИЛИ ОБЩИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ, ПРИДОБИТИ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

Раздел I
Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионален стаж, придобит в друга държава членка

Чл. 4.
(1) Органът по признаване не може да откаже признаване на право за упражняване на регулирана професия в област, включена в приложение № 1, въз основа на професионален стаж, ако лицето е осъществявало съответната професия в друга държава членка, както следва:
1. по професиите в области, включени в списък I:
а) в продължение на 6 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или
б) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната професия, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален или съсловен орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
в) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице, ако лицето докаже, че е осъществявало съответната дейност в продължение на минимум 5 години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, или
г) в продължение на 5 последователни години на ръководна длъжност, от които минимум 3 години на технически длъжности с отговорност за един или повече отдела на предприятието, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната професия, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията;
2. по професиите в области, включени в списък II:
а) в продължение на 6 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или
б) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната професия, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
в) в продължение на 4 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум двегодишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
г) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че е осъществявало съответната дейност в продължение на минимум 5 години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, или
д) в продължение на 5 последователни години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
е) в продължение на 6 последователни години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум двегодишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията;
3. по професиите в области, включени в списък III:
a) в продължение на 6 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или
б) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален или съсловен орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
в) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице, ако лицето докаже, че е осъществявало съответната дейност в продължение на минимум 5 години в качеството на наето по трудово правоотношение лице;
4. по професиите в области, включени в списък IV:
a) в продължение на 5 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или
б) в продължение на две последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум 3-годишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
в) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум двегодишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален или съсловен орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
г) в продължение на две последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че е осъществявало съответната дейност в продължение на минимум 3 години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, или
д) в продължение на 3 последователни години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, ако лицето докаже, че предварително е преминало минимум двегодишен курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията;
5. по професиите в области, включени в списък V:
а) в продължение на 3 години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, при условие че осъществяването на съответната дейност не е прекратено за повече от две години преди датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2;
б) в продължение на 3 години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, при условие че осъществяването на съответната дейност не е прекратено за повече от две години преди датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2, освен ако органът по признаване разрешава на българските граждани да прекъсват осъществяването на дейността за по-дълъг период;
6. по професиите в области, включени в списък VI:
a) в продължение на 3 последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или
б) в продължение на две последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че предварително е преминало курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията, или
в) в продължение на две последователни години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, ако лицето докаже, че е осъществявало съответната дейност в продължение на минимум 3 години в качеството на заето лице, или
г) в продължение на 3 последователни години в качеството на наето по трудово правоотношение лице, ако лицето докаже, че предварително е преминало курс на обучение по съответната дейност, доказан с национално признато удостоверение или считан от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяващ изискванията.
(2) В случаите по т. 1, букви "а" и "в", т. 2, букви "а" и "г", т. 3, букви "а" и "в" и т. 6, букви "а" и "в" осъществяването на дейността не бива да е прекратено за повече от 10 години преди датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2.

Чл. 5.
(1) Органът по признаване не може да откаже признаване на право за упражняване на регулирана професия, свързана с търговия, разпространение и професионално използване на токсични продукти и на биологични пестициди за употреба в селското стопанство и в област, включена в приложение № 2, въз основа на професионален стаж, ако лицето е осъществявало съответната професия в друга държава членка, както следва:
1. по професиите в области, включени в списък I:
а) в продължение на 5 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, като тази дейност не трябва да е прекъсвана за повече от две години считано от датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2;
б) в продължение на две последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, когато лицето притежава национално признато удостоверение, издадено от компетентен орган на държавата членка по произход или местопребиваване, което му дава право да упражнява дейност, свързана с търговията и разпределението на токсични продукти;
в) в продължение на 3 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, когато лицето докаже, че за съответната дейност е получило предварителна подготовка, за която притежава национално признато удостоверение или е счетена от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяваща изискванията;
г) в продължение на 3 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице, когато лицето притежава национално признато удостоверение, издадено от компетентен орган, което му дава право да упражнява дейност, свързана с търговията и разпределението на токсични продукти;
д) в продължение на 4 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице, когато лицето докаже, че за съответната дейност е получило предварителна подготовка, за която притежава национално признато удостоверение или е счетена от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяваща изискванията;
2. по професиите в области, включени в списък II:
а) в продължение на 6 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, като тази дейност не трябва да е прекъсвана за повече от две години считано от датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2;
б) в продължение на 3 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, когато лицето притежава национално признато удостоверение, издадено от компетентен орган, което му дава право да упражнява дейност, свързана с професионално използване на токсични продукти;
в) в продължение на 4 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, когато лицето докаже, че за съответната дейност е получило предварителна подготовка, за която притежава национално признато удостоверение или е счетена от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяваща изискванията;
г) в продължение на 4 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице, когато лицето притежава национално признато удостоверение, издадено от компетентен орган, което му дава право да упражнява дейност, свързана с професионално използване на токсични продукти;
д) в продължение на 5 последователни години в качеството на самостоятелно заето лице, когато лицето докаже, че за съответната дейност е получило предварителна подготовка, за която притежава национално признато удостоверение или е счетена от компетентен професионален орган за напълно удовлетворяваща изискванията.
(2) Разпоредбите на ал. 1, букви "а", "в" и "д" не се прилагат за дейности, които предполагат професионално използване на някои силно токсични продукти, като:
а) циановодородна киселина и разтворимите й соли;
б) флуороводородна киселина и разтворимите й соли;
в) акрилонитрил;
г) течен сгъстен амоняк;
д) метилов бромид;
е) хлорпикрин;
ж) фосфорен водород и продукти, които го отделят;
з) етиленов окис;
и) сероводород;
к) въглероден тетрахлорид;
л) трихлорацетонитрил.
(3) За целите на прилагането на разпоредбите на ал. 2, букви "б" и "г" за тези силно токсични продукти в удостоверението трябва да бъде посочен продуктът или продуктите, които лицето има право да използва в държавата членка по произход или местопребиваване. В този случай лицето не трябва да е прекъсвало тази дейност повече от две години считано преди датата на подаване на молбата по чл. 2, ал. 2.

Чл. 6. Дадено лице се смята за осъществявало дейност като ръководител на предприятие по смисъла на чл. 4 и 5, ако дейността е осъществявана в предприятие в съответната професионална област:
1. като ръководител на предприятие или ръководител на клон на предприятие, или
2. като заместник на собственика или ръководителя на предприятие, когато длъжността предвижда отговорности, равностойни на отговорностите на собственика или ръководителя, или
3. на ръководна длъжност със задължения от търговско и/или техническо естество и с отговорности за един или повече отдели на предприятието.

Чл. 7. Когато лицето притежава национално признато удостоверение от държава членка, което удостоверява познания и способности по съответната дейност и е равностойно на минимум две, съответно 3 години професионално обучение, това удостоверение може да се възприема от органа по признаването по същия начин както удостоверение за обучение с изискваната продължителност по чл. 4, т. 1, букви "б" и "г", т. 2, букви "б" и "д", т. 3, буква "б" и т. 4, букви "б", "в" и "д".

Чл. 8.
(1) С удостоверение за правоспособност, издадено от компетентния орган на държавата членка, се доказва, че условията, определени в чл. 5, са изпълнени, и което удостоверение лицето следва да представи към молбата по чл. 2, ал. 2. В удостоверението се посочва, при необходимост, дали в държавата членка по произход или местопребиваване разрешителното се ограничава до достъп до дейности, свързани с разпространение на токсични продукти, или до дейностите, включващи професионалното използване на тези продукти, както и дали някои токсични продукти се изключват от тези дейности.
(2) В случай че документите по чл. 5 или удостоверението за правоспособност позволяват започването само на определени дейности, органът по признаване може да приложи същите ограничения.

Чл. 9. Когато продължителността на обучението на лицето е между две и три години, изискванията на чл. 4 се смятат за изпълнени, ако продължителността на професионалния опит като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие съгласно чл. 4, т. 1, букви "б" и "г", т. 2, буква "в", т. 3, буква "б" и т. 4, буква "б" или в качеството на заето лице съгласно чл. 4, т. 2, буква "е" се удължава пропорционално, за да покрие разликата в продължителността на обучението.

Чл. 10. Професионалният стаж се доказва с документ, удостоверяващ естеството и продължителността на извършваната дейност, издаден от компетентен орган на държавата членка по произход или по местопребиваване и представен от лицето, което иска признаване, заедно с молбата за признаване на правото за упражняване на съответната регулираната професия.

Раздел II
Признаване на право за упражняване на регулирани професии въз основа на професионална квалификация, придобита в друга държава членка

Чл. 11. Органът по признаване не може да откаже признаване на право за упражняване на регулирана професия, когато:
1. лицето иска признаване въз основа на удостоверение за правоспособност или документ, удостоверяващ завършено образование и обучение, издадени от компетентен орган на друга държава членка, и
2. знанията и уменията, удостоверени с диплома, удостоверение или друг документ за професионална квалификация, издадени в друга държава членка, съответстват на изискваните съгласно българското законодателство.

Чл. 12.
(1) Органът по признаване изисква от лицето да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението на лицето обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от изискваните за упражняване на регулираната професия в Република България.
(2) Органът по признаване може да изиска от лицето да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност, ако лицето възнамерява да упражнява регулирана професия като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие в област, включена в списък I на приложение № 1, и ако за упражняване на съответната професия в закон е предвидено изискване за познаване и прилагане на специфичните национални правила.
(3) Органът по признаване предоставя на лицето да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност.
(4) За професиите, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното законодателство и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното законодателство, органът по признаване решава в кои случаи да изиска стаж за приспособяване или полагане на изпит за признаване на правоспособност.
(5) Органът по признаване преценява дали знанията и уменията, придобити от лицето, което иска признаване, в процеса на неговия професионален стаж, не покриват частично или напълно различията по ал. 1.
(6) Стажът за приспособяване не може да бъде с продължителност, по-голяма от две години, когато за упражняването на тази професия в Република България се изисква притежаване на свидетелство за професионална квалификация, и по-голяма от 3 години в случаите, когато за упражняването на тази професия в Република България се изисква притежаване на диплома.

Раздел III
Особени разпоредби

Чл. 13.
(1) Когато за упражняването на регулирана професия има специфични изисквания, определени с нормативен акт, или лицето следва да представи определени документи, се прилагат разпоредбите на глава осма, раздел IV от Закона за професионалното образование и обучение.
(2) Когато за упражняването на регулирана професия с нормативен акт се изисква представяне на доказателство за финансово състояние, органът по признаване приема удостоверенията, издадени от банки в държавата членка по произход или в държавата членка по местопребиваване, като равностойни на издаваните на територията на Република България.
(3) Когато за упражняването на регулирана професия с нормативен акт се изисква от лицето да представи доказателство, че е застраховано срещу финансови рискове във връзка с професионалната му отговорност, органът по признаване приема удостоверенията, издадени от застрахователни дружества на други държави членки, като равностойни на издаваните на територията на Република България. Тези удостоверения посочват, че застрахователят се придържа към действащите законодателство и разпоредби в приемащата държава членка по отношение на условията и обхвата на застраховката.

Чл. 14. Не се допускат ограничения, които:
1. възпрепятстват лицето да се установява на територията на Република България или да извършва услуги при същите условия и със същите права както българските граждани;
2. произтичат от административни процедури, които непряко водят до дискриминационно отношение към гражданите на други държави членки.

Чл. 15.
(1) Лицето, упражняващо съответната регулирана професия, има право да членува в професионални или търговски организации при същите условия и със същите права и задължения както българските граждани.
(2) Ограничения от ал. 1 се допускат, когато лицето заема ръководна длъжност в организация, която дори и частично упражнява държавна власт.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на наредбата "Самостоятелно заето лице" е физическо лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. осъществява за своя сметка професионална дейност;
2. не е регистрирано като едноличен търговец;
3. е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

§ 2. Всяка промяна в приложение № 2 се съобщава на Европейската комисия по реда на чл.11, т. 3 от Наредбата за условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България, приета с Постановление № 86 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).

§ 3. Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 99/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на механизъм за признаване на придобита квалификация във връзка с професионалните дейности в приложното поле на директивите за либерализация и преходни мерки и относно допълването на общата система за признаване на придобита квалификация, на Директива 74/556/ЕИО на Съвета относно определяне на подробни разпоредби за преходните мерки, свързани с дейности в търговията и в разпространението на токсични продукти, и за дейности, които предполагат професионално използване на тези продукти, включително дейности на посредници, и на Директива 74/557/ЕИО на Съвета относно реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. Наредбата се приема на основание чл.73 от Закона за професионалното образование и обучение.

§ 5. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 2

Списък I

1. Производство на текстилни продукти.
2. Производство на трикотажни и плетени продукти.
3. Производство на обувки, дрехи и постелки.
4. Поправка на обувки.
5. Производство на дюшеци и постелки.
6. Производство на дървени и коркови продукти.
7. Производство на дървени мебели.
8. Производство на полуцелулоза, хартия и хартиени продукти.
9. Печатарска, издателска и други, свързани с тях, промишлености.
10. Кожарска промишленост.
11. Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти.
12. Химическа промишленост.
13. Нефтопреработвателна промишленост.
14. Производство на неметални минерални продукти.
15. Производство на стъкло и стъклени продукти.
16. Производство на глинени продукти за строителството.
17. Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти.
18. Производство на цимент, варовик и хоросан.
19. Производство на продукти за бетон, цимент и хоросан.
20. Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти.
21. Производство и първична преработка на черни и цветни метали.
22. Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника).
23. Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване.
24. Вторично преобразуване и повърхностна обработка.
25. Казанджийство, производство на кухи продукти.
26. Спомагателни машинноинженерни дейности.
27. Производство на машини с изключение на електротехнически продукти.
28. Производство на селскостопански машини и трактори.
29. Производство на канцеларска техника.
30. Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване.
31. Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини.
32. Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства.
33. Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка.
34. Производство на трансмисионна техника.
35. Производство на машини за други специфични промишлени нужди.
36. Производство на други неелектрически машини и съоръжения.
37. Електротехника - производство и ремонтни дейности.
38. Производство на транспортна техника.
39. Производство и ремонт на моторни превозни средства и части за тях.
40. Производство и ремонт на мотоциклети, велосипеди и части за тях.
41. Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти.
42. Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки).
43. Производство на фотографска и оптична техника.
44. Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници.
45. Обработка на скъпоценни камъни.
46. Бижутерство и производство на благородни метали.
47. Производство и ремонт на музикални инструменти.
48. Производство на игри, играчки и спортни стоки.
49. Строителство:
а) строителство (неспециализирано); разрушителни работи;
б) строителство на сгради (жилищни и други);
в) гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и др.;
г) монтажни работи;
д) украса и довършителни работи.
50. Производство на животински и растителни мазнини и масла.
51. Хранително-вкусова промишленост.
52. Производство на алкохолни и безалкохолни напитки.
53. Производство на нишестени продукти.
54. Рибарство.
55. Производство на транспортна техника.
56. Корабостроене и кораборемонт.
57. Производство на железопътна техника.
58. Самолетостроене (включително космическа техника).
59. Дейности, свързани с транспорта, и дейности извън транспорта в следните групи:
а) услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони;
б) поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт;
в) поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита);
г) експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа);
д) дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани).
60. Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения.
61. Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване.
62. Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография с изключение на фотожурналистика.
63. Покупко-продажба на стоки от пътуващи търговци, от улични или амбулантни търговци.

Списък II

Организиране, предлагане за покупка или продажба, пряко или на консигнация, на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и др.) при пътуване или пребиваване независимо от причините за него.

Списък III

Фризьорство с изключение на услугите на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори.

Списък IV

Посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности:
а) чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители;
б) чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя;
в) чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка на лед за хладилни вагони);
г) чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките;
д) чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции;
е) чрез осигуряване на товари и на превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки;
ж) оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки;
з) предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или на превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии, и др.).

Списък V

1. Професионални дейности на посредник.
2. Дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и дейности на посредници в търговията с въглища.

Списък VI

1. Хотелиерство, ресторантьорство.
2. Банки и други финансови институции - закупуване на патенти и лицензиране на дружества.
3. Пътнически шосеен транспорт с изключение на транспорта с моторни превозни средства.
4. Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти.
5. Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини.
6. Развлекателни услуги.
7. Козметични салони и услуги на маникюристи с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори.
8. Лични услуги, които не са класифицирани другаде:
а) дезинфекциране и борба с вредители;
б) астрология, гадателство и др.;
в) санитарни услуги и свързаните с тях дейности;
г) погребални услуги и поддръжка на гробища;
д) куриери и преводач-екскурзоводи.
9. Дейности, свързани със:
а) наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки;
б) посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби;
в) организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти;
г) получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и др.;
д) предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки;
е) предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара;
ж) извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства;
з) измерване, претегляне и еталониране на стоки.

Списък VII

1. Селско стопанство.
2. Дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро (с изключение на търговията на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и с въглища).
3. Минна промишленост и производство на твърди горива.
4. Добив на метални руди.
5. Добив на нефт и природен газ.
6. Добив на строителни материали и огнеупорна глина.
7. Добив на други минерали и торф.
8. Електроенергия, газ, пара, вода и санитарни услуги.
9. Недвижими имоти.
10. Стопански услуги.
11. Горско стопанство и дърводобив.
12. Производство, разпространение и прожектиране на филми.
13. Въглища.

Приложение № 2
към чл. 5, ал. 1

Списък I

Дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти и на биологични пестициди за целите на селското стопанство и градинарството (опаковани токсични продукти, предназначени за доставка на крайния потребител, в оригиналната им опаковка).

Списък II

Дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти за целите на горското стопанство и дърводобива.