Раздел I
Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят условията и редът за разходване на средствата, предвидени целево от републиканския бюджет за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. обезщетяване на собствениците на принудително убити животни или умрели от болести, посочени в заповедта на министъра на земеделието и горите по чл.47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) или посочени в списъка по чл.120 ЗВД;
2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл.47, ал. 1 и чл.120, ал. 1 ЗВД;
3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване, ликвидиране и надзор на болестите по чл.47, ал. 1 ЗВД;
4. прилагане на мерките от държавната профилактична програма по чл.118, ал. 1 ЗВД;
5. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл.51, ал. 3 ЗВД;
6. санитарно клане на животни;
7. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл.47, ал. 1 ЗВД.
Раздел II
Условия за обезщетяване на собствениците на умрели и принудително убити животни
1. животни, умрели от болестите, посочени в заповедта на министъра на земеделието и горите по чл.47, ал. 1 ЗВД или посочени в списъка по чл.120 ЗВД;
2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;
4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:
а) умрели вследствие на непредвидим риск;
б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;
5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от НВМС;
6. зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по т. 1.
Чл. 3.
(1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:
1. не са регистрирали животновъдния си обект;
2. не са предоставили животните си за идентификация;
3. не са предоставили животните си за изпълнение на задължителните мерки съгласно държавната профилактична програма;
4. не са изпълнили предписания, наложени от ветеринарномедицинските органи;
5. са нарушили мерките за биобезопасност на животновъдните си обекти при отглеждане на животни;
6. са нарушили забрани, наложени със заповеди на министъра на земеделието и горите или на генералния директор на НВМС;
7. са нарушили изискванията за правилно хранене на отглежданите в животновъдния си обект животни;
8. са нарушили задълженията си по чл.139 ЗВД.
(2) Нарушенията по ал. 1 трябва да са установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв., влязло в сила не по-късно от една година от унищожаване на животните или обектите по чл.141 ЗВД.
Чл. 4.
(1) Генералният директор на НВМС или упълномощени от него длъжностни лица издават заповед по чл.140 ЗВД за:
1. оценка, убиване и унищожаване на болни, съмнително болни или контактни животни;
2. унищожаване на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотично огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.
(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице.
Чл. 5.
(1) Оценката, убиването на животни и унищожаването на суровини и продукти от животински произход, инвентар и фуражи по чл.117, ал. 1, т. 8, 10 и 11 ЗВД се извършват в присъствието на комисия и на собственика, за което се съставят протоколи по образец съгласно приложение № 1 и приложение № 2.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) и включва: трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарния лекар по чл.35 ЗВД, в чийто район се намира животновъдният обект.
(3) При унищожаване на чистопородни разплодни животни и зародишни продукти от чистопородни разплодни животни в комисията се включва и представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция и/или представител на съответната развъдна асоциация, регистрирана по чл.29 от Закона за животновъдството, а при унищожаване на пчелни семейства от пчелини за производство на елитни и племенни пчели майки - представител на Националната развъдна асоциация по пчеларство.
(4) Протоколът за убиване на животни съдържа:
1. датата и мястото на убиване на животните;
2. вида, броя и идентификационните номера на животните;
3. възрастта и теглото на животните;
4. породата на животните;
5. стойността на животните;
6. описание на нарушения по чл. 3.
(5) Протоколът за унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар съдържа:
1. датата и мястото на унищожаване;
2. вида, количеството и броя;
3. стойността;
4. общата стойност;
5. описание на нарушения по чл. 3.
(6) Протоколите се подписват от членовете на комисията и се подпечатват с печатите на РВМС и щемпела на ветеринарния лекар по чл.35 ЗВД.
(7) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление (ЦУ) на НВМС, два за РВМС и един за собственика.
(8) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ по образец съгласно приложение № 3, който съдържа:
1. име/наименование на собственика на животните;
2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;
3. идентификационните номера на животните;
4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.
(9) В случаите, когато труповете на убитите животни не се предават в обект по ал. 8, а се унищожават по реда на раздел II от Наредба № 22 от 2006 г. за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали извън обектите, регистрирани в РВМС, комисията по ал. 1 съставя протокол за обезвреждането по образец съгласно приложение № 4.
Чл. 6.
(1) Обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.
(2) Обезщетението за чистопородни разплодни животни се определя по оценка, направена от комисията по чл. 5, ал. 2 и 3.
(3) В случаите, когато за даден вид и категория животни няма средна пазарна цена, обезщетението се определя от лицензиран оценител.
(4) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.
(5) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.
(6) Когато убитите животни са застраховани, обезщетението е в размер на разликата между оценката, определена по реда на чл. 5, и изплатената застрахователна сума.
Чл. 7.
(1) Обезщетението за инвентар, чиято обща пазарна стойност към момента на унищожаването е над 500 лв., се заплаща след определянето й от лицензиран оценител, а под тази стойност - по пазарни цени.
(2) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.
Чл. 8.
(1) Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи се определя по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.
(2) Когато за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи има съставена фактура, обезщетението може да се изплати по фактурната стойност, но не по-висока от средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт.
Раздел III
Ред за обезщетяване на собствениците на умрели и принудително убити животни
(1) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на смъртта или унищожаването на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната РВМС, към което прилагат:
1. документ, удостоверяващ стойността на използваните суровини, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от РВМС за преработване;
2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;
3. потвърдителен документ по чл. 5, ал. 8;
4. декларация, че животните не са застраховани, а когато са застраховани - документ от застрахователя, в който е посочен размерът на дължащото се обезщетение.
(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:
1. документите по чл. 5, ал. 1, 2 или 9;
2. писмо с резултата от лабораторнодиагностичното изследване; 3. наказателното постановление по чл. 3, ал. 2.
(3) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на РВМС в срок три работни дни от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.
(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(5) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на РВМС прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.
(6) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10.
(1) В срок от три работни дни от получаването на документите по чл. 9, ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по чл. 9, ал. 3 директорът на РВМС:
1. издава акт за обезщетение по образец съгласно приложение № 5;
2. отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 3 или когато не са изпълнени условията по тази наредба.
(2) Отказът по ал. 1, т. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Директорът на РВМС не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 3.
Чл. 11.
(1) Актът за обезщетение по чл. 10, т. 1 се подписва и от началник на отдел "Здравеопазване на животните" и се подпечатва с печата на РВМС.
(2) Актът по ал. 1 се изпраща в 10-дневен срок в Централното управление (ЦУ) на НВМС, придружен със:
1. заповедта по чл. 4;
2. писмо с резултата от лабораторнодиагностичното изследване;
3. протокол за анализ, когато е извършено изследване в лаборатория на Държавния ветеринарно-санитарен контрол;
4. протоколите по чл. 5, ал. 1;
5. документа по чл. 5, ал. 8 или 9;
6. документ по чл. 9, ал. 1, т. 4 от застрахователя;
7. документ, удостоверяващ стойността на използваните продукти, издаден от съответното предприятие, за средствата по чл. 9, ал. 1, т. 1.
Чл. 12.
(1) Генералният директор на НВМС по предложение на дирекция "Здравеопазване на животните" прави мотивирано искане, към което прилага фотокопия на акта за обезщетение, до министъра на земеделието и горите за осигуряване на необходимите финансови средства за обезщетяване на собственика.
(2) Министърът на земеделието и горите или определени от него длъжностни лица проверяват представените документи и представят пред министъра на финансите искане за корекция по бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(3) Министърът на земеделието и горите или определени от него длъжностни лица след получаване на направената корекция уведомяват НВМС за извършване на разплащанията.
(4) След получаване на уведомлението по ал. 3 дирекция "Финансово-стопански дейности" на НВМС превежда средствата по сметка на съответната РВМС за изплащане на обезщетението в сроковете по чл.148, т. 1 ЗВД.
(5) След получаване на средствата по ал. 4 директорът на РВМС издава заповед за изплащане на обезщетението.
Раздел IV
Ред за финансиране на мерките за ограничаване и ликвидиране на заразните болести
(1) При констатиране на заразни болести, посочени в заповедта на министъра на земеделието и горите по чл.47 ЗВД, финансово се осчетоводяват всички направени разходи при ограничаването и надзора при ликвидирането на възникнало огнище, както следва:
1. направените разходи при извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации;
2. направените разходи при налагане на мерките за ограничаване на движението на хора и животни в заразената и надзорните зони;
3. направените разходи при вземане и изследване на проби от отглежданите видове животни в заразената и надзорните зони;
4. направените разходи за допълнително закупуване на диагностикуми за надзор на съответното заболяване;
5. направените разходи за транспортиране на предназначените за санитарно клане животни по разпореждане на официалните ветеринарни лекари;
6. направените разходи за транспортиране, преработка и унищожаване на страничните животински продукти, получени при ограничаване и ликвидиране на болестта, както и при санитарното клане;
7. направените разходи за убиване и загробване на животните при ограничаване и ликвидиране на огнище на болестта;
8. направените разходи за санитарно клане;
9. направените разходи за преработка на продукти от животински произход по начин, гарантиращ унищожаването на причинителя на болестта;
10. направените разходи за унищожаване на продукция, добита по време на инкубационния период на болестта.
(2) След ограничаване и ликвидиране на болестта и оформяне на първичните счетоводни документи генералният директор на НВМС прави мотивирано искане до министъра на земеделието и горите за възстановяване на разходите по ал. 1.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат всички първични разходооправдателни документи по ал. 1.
(4) Министърът на земеделието и горите или определени от него длъжностни лица комплектуват, преглеждат и представят пред министъра на финансите искане за възстановяване на направените разходи.
(5) В срок 10 дни след получаване на документите по ал. 4 министърът на финансите или определени от него длъжностни лица извършват корекция по бюджета на Министерството на земеделието и горите по реда на чл.34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет на база на представените първични разходооправдателни документи.
(6) След направената корекция министърът на земеделието и горите или определени от него длъжностни лица уведомяват НВМС за направената корекция по бюджета по ал. 5.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:1. "Епизоотичен риск" е степен на опасност от възникване на заразна болест по животните.
2. "Принудително убити животни" са животни, които се убиват по разпореждане на органите на НВМС с цел поставяне на диагноза или с цел предпазване на други животни от заразяване.
3. "Чистопородно разплодно животно" е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани в родословната книга на съответната порода.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се приема на основание чл.109 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Приложение № 1
към чл. 5, ал. 1 (pdf)
Приложение № 2
към чл. 5, ал. 1 (pdf)
Приложение № 3
към чл. 5, ал. 8 (pdf)
Приложение № 4
към чл. 5, ал. 9 (pdf)
Приложение № 5
към чл. 10, ал. 1, т. 1 (pdf)
