Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места, включително в обществения транспорт, и на закритите работни помещения.

Чл. 2. Не се допускат изключения от забраната за тютюнопушене във:
1. детски ясли, детски градини, училища и места за извънкласни форми на обучение - школи, кръжоци, клубове и др.;
2. висши училища;
3. културни учреждения - кина, театри, концертни зали, галерии, читалища, библиотеки и др.;
4. интернет клубове;
5. помещения в обектите за производство и търговия с храни, в които се извършва съхраняване, подготовка, производство, приготвяне и търговия с храни, без залите за консумация на място в тях;
6. автобуси, тролейбуси, трамваи, вагони на метрото, микробуси на маршрутни таксиметрови линии и пътнически таксиметрови автомобили - както за пътниците, така и за водачите на превозните средства;
7. метростанции;
8. българските пътнически самолети;
9. асансьорите на всички видове сгради;
10. помещенията с обособени работни места.

Чл. 3. Закритите обществени места, в които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони, са сградите, до които всяко лице има достъп - административни учреждения, места за настаняване и средства за подслон, залите за консумация на място в заведения за хранене и развлечения, лечебни и здравни заведения, спортни, търговски и други обекти, както и някои превозни средства на обществения транспорт.

Раздел II
Условия и ред, при които се допуска по изключение тютюнопушене в закритите обществени места и в закритите работни помещения

Чл. 4.
(1) Тютюнопушене в закритите обществени места по чл.3 се допуска, при условие че се извършва в обособени зони.
(2) Обособена зона по смисъла на ал. 1 е:
1. специално предназначено затворено помещение, което има осигурена механична вентилация и трайна маркировка на вратата "Място за пушене";
2. част от територията на търговска зала на заведение за хранене и развлечение с по-малко от 60 места.

Чл. 5.
(1) Помещенията по чл.4, ал. 2, т. 1 трябва да отговарят на следните условия:
1. да имат механична вентилация, която осигурява десеткратен въздухообмен на час чрез засмукване и която работи през цялото работно време на обекта, като по изключение при техническа невъзможност за изграждане на механична вентилация се използва естествена вентилация;
2. да са определени със заповед на лицето, което използва обекта.
(2) Лицето, което използва обекта, осигурява ефективното функциониране и поддържане на механичната вентилация.
(3) Не могат да се определят като места за пушене коридори, фоайета, стълбищни площадки и санитарно-хигиенни помещения.

Чл. 6.
(1) В обособената по чл.4, ал. 2, т. 2 зона за пушачи броят на местата не може да надвишава половината от общия брой места на заведението.
(2) Масите в зоната по ал. 1 се обозначават с надпис "Маса за пушачи".

Чл. 7.
(1) В заведенията за хранене и развлечение с повече от 60 места се допуска тютюнопушене в обособено помещение, обозначено с трайна маркировка "Зала за пушачи".
(2) Броят на местата в залата за пушачи не може да надвишава половината от общия брой места на заведението.

Чл. 8. Заведенията за хранене и развлечения, в които е обособена зона за пушачи, както и залите за пушачи задължително имат механична приточна вентилация, която осигурява пресен въздух не по-малко от 40 куб. м на час за всяко място и която работи през цялото работно време на заведението.

Чл. 9. В обособените зони по чл.4, ал. 2 и чл.7, ал. 1 не се допускат лица до 18-годишна възраст.

Чл. 10.
(1) В местата за настаняване и в средствата за подслон се допуска тютюнопушене в не повече от половината от стаите.
(2) На вратите на стаите, в които не се допуска тютюнопушене, се поставя трайна маркировка.

Чл. 11.
(1) Във влаковете за превоз на пътници не повече от половината от вагоните могат да се определят за такива, в които се допуска тютюнопушене.
(2) Не може да се определи като вагон за пушачи вагонът, за който се продават билети със запазени места, ако той е само един.
(3) На пътническите вагони, определени за непушачи, се поставя трайна маркировка.
(4) В спалните вагони и в кушет вагоните, както и във влак с един пътнически вагон се определят купета за пушачи, като пушенето в коридора и в санитарно-хигиенните помещения на вагона е забранено.
(5) Във вагон-ресторанта се обособява зона по чл.4, ал. 2, т. 2, като броят на местата в зоната за пушачи не може да надвишава половината от общия брой места.

Чл. 12. В сградите на железопътните и морските гари, автогарите и аерогарите се допуска тютюнопушене само в помещения, които отговарят на изискванията на чл.5.

Чл. 13.
(1) Тютюнопушене в затворените части на плавателните съдове се допуска само в помещения, които отговарят на изискванията на чл.5.
(2) В пътническите кораби се определят каюти за пушачи, които не могат да бъдат повече от половината от общия брой каюти.

Чл. 14. В сградите, в които има помещения с обособени работни места, работодателите могат да определят със заповед специални помещения, които са предназначени за пушене и които отговарят на изискванията на чл.5.

Чл. 15.
(1) Лицата, които използват обектите по чл.3, и работодателите по чл.14 веднъж годишно осигуряват измерване от акредитирана лаборатория на ефективността на механичната вентилация.
(2) Протоколите от измерванията се съхраняват в обекта и се представят при проверките на държавните здравни инспектори.

Чл. 16. Отговорност за спазването на изискванията на наредбата носят:
1. лицата, които стопанисват обектите по чл.2 и 3;
2. лицата, които пребивават в закритите обществени места;
3. работодателите;
4. работниците и служителите в закритите работни помещения.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата "Обособено работно място" е мястото в помещение, където работникът или служителят полага труда си или до което има достъп във връзка с изпълняваната работа.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Лицата, които използват съществуващите към 1 януари 2005 г. сгради по чл.3, и работодателите по чл.14 до 30 юни 2005 г. предприемат необходимите действия за измерванията по чл.15, ал. 1.

§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от държавните здравни инспектори.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл.56, ал. 2 от Закона за здравето.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2005 г.