Небивал ръст на възстановения от Националната агенция за приходите (НАП) ДДС на фирми-износители натискат надолу приходите от ДДС в бюджета. Това става ясно от бюлетина на финансовото министерство за изпълнението на приходите и разходите към края на април.
На фона на общ спад на приходите от ДДС от 2.8% и при ръст на износа от 13.8% към февруари НАП отчита над 18% ръст на декларирания ДДС за възстановяване от износители.
Възстановеният ДДС на износители към 30 април 2023 г. е 2.26 млрд. лв., което е повишение с 350 млн. лв. (18.3 %) спрямо същия период на предходната година, съобщава МФ. "За периода при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС. Само от тези дружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв., което е с 584 млн. лв. (ръст от над 300 %) повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства", съобщава финансовото министерство. В същото време износът на минерални горива и масла е нараснал с едва 1.4% по данни към края на февруари на Националния статистически институт.
Темата с огромния ДДС за възстановяване възникна със силните ръстове на износа на някои стоки като горивата и тока миналата година. За 2022 г. НАП отчете 11.6 млрд. лв. възстановен ДДС, което е ръст от 3.9 млрд. лв. (50.8%) в сравнение с 2021 г. От годишния отчет за дейността на данъчната агенция за 2022 г. стана ясно, че само на едно дружество държавата е възстановила с 605 млн. лв. повече ДДС в сравнение с 2021 г. От НАП категорично отказаха да назоват името му, но уточниха, че става дума за износ на ток.
Не е ясно обаче защо тенденцията към силен ръст на ДДС за възстановяване продължава и сега, когато цените и количествата на изнесените горива и ток са значително понижени.
Това обаче влияе на общите постъпления от ДДС, които намаляват с 2.8% или 143.5 млн. лв. спрямо април 2022 г. Специално приходите от ДДС от внос са надолу със 7%. Намалението е най-голямо при вноса на горива, промишлени доставки и транспортно оборудване.
"Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др.", обяснява финансовото министерство. По негови данни през последните месеци има спад на декларирания ДДС при внос по почти всички групи стоки с изключение например на храните.
Събраният ДДС от сделки в страната е практически на нивото от миналата година – близо 3 млрд. лв. към края на април, като една от причините е именно, че НАП отчита сериозен ръст на декларирания ДДС за възстановяване от износители.
Друг проблем за събираемостта е намалената на 9% ставка на ДДС за парното и природния газ, въвеждането на нулева ставка за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. от 1 януари 2023 г.
Бюджетният дефицит е нараснал до 1.2 млрд. лв. или 0.6% от БВП в края на май, което е влошаване на бюджетното салдо с около 1.8 млрд. лв. в сравнение със същия период на миналата година, предаде Mediapool.bg. Тогава фискът беше на излишък от 600 млн. лв., сочат още данните на финансовото министерство. Министър Росица Велкова обяви, че на този етап няма място за успокоение, че прогнозата за 6.4% касов дефицит в бюджета в края на годината няма да се сбъдне, защото голямото натрупване на разходи обичайно е през втората половина на годината.
Към края на май общите приходи в бюджета нарастват с 8.6% на годишна база, докато разходите се увеличават със 17%, сочат данните на МФ. След 1 юли тази ножица ще се разшири заради вдигането на пенсиите с нови 12%, а също и заради ускоряването на инвестиционните разходи. "Ако правителството изпълни изцяло заложената капиталова програма от близо 11 млрд. лв., потвърждаваме прогнозата на МФ, че при равни други условия дефицитът в бюджета в края на годината ще бъде между 11 и 12 млрд. лв., а ако изпълни инвестиции за около 6.5 млрд. лв., дефицитът ще е около 7 млрд. лв.", обясни в бюджетната комисия членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.
Изпълнението на капиталовите разходи тази година върви по-добре от миналата, става ясно още от данните на МФ. Към края на април те възлизат на 1.3 млрд. лв., което е с около 350 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. Тази година е решаваща за работата по европроектите, защото е финална за разплащанията за стария програмен период (2014 – 2020 г.). "По това перо оставащите средства за разплащане са 4.1 млрд. лв., които, ако не бъдат усвоени, ще трябва да се върнат в европейския бюджет", обясни министър Велкова. Тя добави, че още 1.3 млрд. лв. са предвидени за разплащания по Плана за възстановяване и устойчивост, чието изпълнение вече е в ход.
Междувременно в четвъртък депутатите от бюджетната комисия на парламента единодушно приеха и двете внесени от служебното правителство временни решения, които ще закрепят работата на фиска в условията на неприет бюджет и след 10 юни. Предстои разглеждането им и в пленарна зала.
