Българският бизнес не залага предварително на защитата си при преговорите и при изготвяне на договорите си, а разчита на последващата фаза, когато се стигне до неизпълнение. Това не е правилен подход. Създалата се ситуация с COVID-19 е показателна. Това мнение изрази адв. Невена Янева в предаването на Bloomberg TV Bulgaria „В развитие” с водещ Вероника Денизова.

„Добрата новина за търговците е, че дори да нямат форсмажорна клауза, българският търговски закон им позволява да се позоват на форсмажор”, посочи Янева. Според нея, българското право предоставя възможност за позоваване на непреодолима сила, за да се спре или прекрати договор. Това обаче е възможно, когато страните са добросъвестни. Адвокатът е на мнение, че ако преди пандемията бизнесът е бил в неизпълнение на договора, имало е забавяния, то той не може да се позове на тази клауза.

Адв. Жулиета Мандажиева коментира ходовете, когато контрагентите са извън страната - български търговец не може да изпълни поръчка от предприятие в Италия например или обратното.

„Трябва да се знае, че подобни договори се уреждат от приложимо право, различно от българското. Основното нещо, което трябва да направят търговците, е да видят от кое право се урежда”, посочи тя. 

Мандажиева обясни, че ако няма изричен избор на право, може да се определи такова или да се предвиди. „Това е една от най-сложните плоскости, върху която се развиват правните отношения”, каза експертът. По думите й, компаниите у нас трябва да се обърнат към Българска стопанска камара за изваждане на сертификат за форсмажор, да проверят заповедта на министъра на здравеопазването от 13-и март и да са проактивни.

„Забавянето трябва да се избягва на всяка цена, защото попаднат ли в забава, без да са се позовали на форсмажор, компаниите вече не могат да го направят”, посочи Мандажиева.