БНБ обмисля да затегне кредитирането и по-конкретно ипотечното за граждани през пролетта. Преди това банката ще изчака да получи данните за януари, февруари и март и ще ги анализира, обяви пред БНР управителят Димитър Радев.

За намерението на банката се разбра от бюлетина на Асоциацията на банките в България преди седмица. В нея няма подробности, но се говори за "налагане на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата".

"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", посочва Радев пред радиото.

Напомни, че в момента банката прилага, макар и ограничени от валутния борд мерки, които имат същата цел - да ограничат кредитирането. Тези мерки са по линия на минималните задължителни резерви, които в момента са 12%. До това ниво те бяха увеличени през миналата година с анонса, че може да стигнат до 15% по привлечените от банките средства. Целта е да се изтеглят средства, които иначе биха се използвали за кредитиране.

Данните за декември показват, че спрямо година по-рано са се отпуснали 20.5% повече жилищни кредити до общо 19.9 млрд. лв.

Регулаторът да вземе мерки за охлаждане на кредитирането, за да не се стигне до спукване на имотния балона, призова и главният икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов. 

Мерките, за които сега споменава управителят ще бъдат различни, тъй като ще са насочени към крайните потребители. Обичайно тези мерки са чрез таван върху някой показател, който банките трябва да съблюдават задължително, когато отпускат кредит, посочва "Капитал". Например определено съотношение между отпуснатия заем и стойността на обезпечението по него или на поетия дълг спрямо дохода и др.

На въпроси, свързани с датата, от която България може да влезе в еврозоната, Радев посочва, че не е продуктивно фокусът да е върху датата. "По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено", подчертава той.

Преди седмица премиерът Николай Денков коментира, че датата 1 януари 2025 г., която България е записала като своя цел в решение на правителството, не е сакрална. Това даде повод за коментари, че вероятно обществото се подготвя за това, че вероятно и тази дата няма да се окаже реалистична.

Седмица след евроизборите в началото на юни се очаква Европейската комисия да оповести доклада си за напредъка на страните към еврозоната. Той не е само за България. От него ще се разбере дали България ще получи покана въпреки че не отговаря на критерия за инфлацията. В интервю премиерът посочи, че България вероятно ще поиска извънреден доклад през есента.