Българската народна банка (БНБ) отчита увеличение при отпускането на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти и поиска от банките да вземат допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават повече отколкото нарастват цените на недвижимите имоти, показва анализ на Централната банка.

Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с жилища, за банковата система се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% и 16.1% през следващите две години и се ускорява до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са разхлабили режима при отпускане на такива кредити и не трябва да го правят, се посочва в доклада на централната банка.

От там искат от банките да прилагат минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити. От тях се иска да обръщат внимание върху размера на кредита и стойността на обезпечението, съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя, както как се съотнася размера на дълга към годишния доход на кредитополучателя.

Според данните на БНБ брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти е 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв.

През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024 г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г, съобщават от БНБ.

От Централната банка посочват, че чрез прилагането на новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните кредити да бъде формализиран. От БНБ уточняват, че ще предприемат последващия надзорни действия след проследяване на резултатите от тези мерки.

Анализът на БНБ показва също, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор се е повишило с 43.1 млрд. лв.

Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.

"Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП, което е едно от най-ниските равнища на съотношението "кредити за домакинствата/БВП" сред страните от ЕС", се казва в доклада на БНБ.