Решението на правителството да остави Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) извън Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обрича българската икономика на ретроградност, необратимо изоставане от световните тенденции и нулева конкурентоспособност, обявиха от организацията, която получи отказ от признание и през 2021 г.
От технологичната асоциация отдават „крехкия икономически растеж“ на България в последните няколко години на високотехнологичните индустрии, при които се запазва двуцифрен ръст и които според управителния съвет на БРАИТ добавят стойност в икономиката и обществения живот.
„На този фон цялата политическа класа в страната страда от липса на информираност и познание за ключови процеси, свързани с дигитални технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, стратегическа ИКТ инфраструктура (Информационни и комуникационни технологии), които ще определят световната икономика за години напред. Намираме решението на МС да не допусне БРАИТ в новия състав на НСТС за умишлен отказ на държавата да развива икономика от нов тип, да повишава производителността и конкурентоспособността си“, посочват от организацията.
Според тях правителственото решение не отговаря на реалностите в света и е следствие от спорна процедура. От БРАИТ твърдят, че изпълняват всички формални изисквания за членство, като според справка на НОИ имат 106 746 наети работници и служители, както и 2913 членове и работодателски организации. В процедурата на Министерството на труда и социалната политика, която асоциацията определя като „напълно непрозрачна и недемократична“, се констатират едва 1 27 членове и общо 70 140 работници и служители, като към днешна дата от БРАИТ все още не разполагат с мотивите за решението на Министерския съвет да ги остави извън Тристранния съвет.
Според тях НСТС е форум, „лишен от каквато и да е визия за развитието на страната“, който функционира като „трибуна на съглашателство и гумен печат на конюнктурни решения“.
„Резултатите от това безотговорно поведение на управляващите вече са налице: страната ни е в сивия списък на държавите, наблюдавани за пране на пари, последни сме по дигитализация в ЕС, има видимо отсъствие на инвестиции, непривлекателна и непредвидима среда за правене на бизнес, неефективна и раздута публична администрация, ниско ниво на услугите, неадекватно образование, толериране на корупцията и липса на върховенство на закона, нестабилни публични финанси и не на последно място, очевидно отстъпление от евроатлантическия цивилизационен избор на българите“, посочват още от асоциацията.
„Намираме, че решението на МС е сериозно ощетяващо бъдещите поколения на България и ще реагираме на него с всички средства, които законът ни позволява“, се посочва още в съобщението до медиите, подписано от Управителния съвет на организацията.
На заседанието си миналата седмица правителството прие решение, с което признава за работодателски организации на национално равнище Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Откази получиха БРАИТ и Съюзът за стопанска инициатива, тъй като според правителството двете организации не отговарят на всички критерии, регламентирани в Кодекса на труда.
Организациите, които членуват в Тристранния съвет, се одобряват на всеки четири години. Това значи, че БРАИТ биха получили възможност отново да поискат членство едва през 2029 г.
БРАИТ е учредена през 2020 г. и обединява автомобилната и софтуерната индустрия, IT и ICT, биотехнологии, изкуствен интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяема енергетика, електронната търговия и други високотехнологични индустрии. През декември бяха обявени данни, според които софтуерният сектор е реализирал приходи от 8,705 млрд. лв. през 2023 г., а прогнозите са за 2024 г. той да бъде близо 10 млрд. лв. – ръст от 12,4% спрямо предходната година.
