Според Института за пазарна икономика (ИПИ) банките в България продължават кредитната експанзия, поддържана от ниските лихви, които за пръв път в цялата съвременна история у нас са по-ниски от тези в богатите държави.

Европейската централна банка оставя основните лихвени проценти непроменени, но за пореден път дава индикация, че овладяването на инфлацията ще изисква запазването на лихвите на тези нива за продължителен период от време. Това вече дава отражение върху кредитирането и доходността по държавни и корпоративни облигации в еврозоната.

В същото време банките в България продължават кредитната експанзия, спестителите получават нулев доход по депозитите си и за пръв път в цялата съвременна история лихвите у нас са по-ниски от тези в богатите страни от Западна Европа. Доколко това е устойчива дивергенция в средносрочен план е въпросът, който вероятно тревожи нощите на предприемачи, инвеститори и банкери, пишат в седмичния си бюлетин от Института за пазарна икономика.

Европейската централна банка повишава поетапно основните лихви с 4 процентни пункта, започвайки процеса в края на юли 2022 година. През изминалите 14 месеца лихвите по банковите кредити в еврозоната постепенно се повишават, съответно до 3.88% за ипотеките (с 1,9 пункта), до 7.91% за потребителските заеми (с 2.3 пункта) и до 4.99% за нефинансовите предприятия (с 3.2 пункта).

В България се наблюдава обратното – практически замръзване на лихвите по ипотечните кредити за домакинствата на нива от около 2.5-2.6%, при потребителските има минимално покачване от около 0.5-0.6 %, като единствени при бизнес кредитите в левове промените в монетарната политика на ЕЦБ се пренасят по-осезаемо с увеличение от между 1.1 и 2 процентни пункта, а при тези в евро с около 3 процентни пункта.

Още през октомври 2022 г. лихвите по ипотечните заеми в нашата страна вече са по-ниски от средните за еврозоната. В резултат сега българските банки финансират покупките на недвижими имоти от домакинствата при лихва от 2.6%, докато примерно тези в Нидерландия при 4%, в Германия при 4.14% и 4.29% в Италия.

Ниската цена на финансирането прави кредита достъпен, а високата ликвидност в банковата система и активната стратегия за разширяване на сегмента на ипотечното кредитиране на поне част от големите банки означава продължаваща кредитна експанзия. От януари 2022-ра. общият размер на ипотечните кредити в банковата система нараства с годишен темп от около и над 18%, като през последните месеци – от май 2023 г. до септември – темпът дори се ускорява.

От момента, в който ЕЦБ “смени посоката“ на паричната политика и започна да повишава лихвите (юли 2022 г.), общият размер на жилищния кредит към домакинствата нараства с 3.4 млрд. лева, а на потребителския – с 2 милиарда лева. Новите жилищни кредити, договорени и отпуснати за тези 13 месеца, са на стойност 8.4 милиарда лева.

Инвестиционният консултант на “ЕЛАНА Трейдинг“ Цветослав Цачев прогнозира, че лихвите ще останат без промяна на тези нива, поне до края на 2023-та. Няма да има повече повишаване на лихвените проценти както от страна на ЕЦБ, така и от Фед. 

“Жилищното кредитиране от началото на годината се движи с доста умерени темпове, което помага банките да запазят максимално дълго време ниските лихви по ипотечните кредити. Има лек ръст на лихвите по депозитите”, отбелязва и финансовият консуелтант Десислава Николова. Тя  очаква корекция на лихвите с 1-2% нагоре и съветва хората да предвидят този допълнителен разход при теглене на кредит.

Няма как да знаем колко от длъжниците са подготвени за едно такова бъдещо повишение, как това ще се отрази на редовното обслужване на кредитите и какво ще е въздействието на по-високите разходи за изплащане на вноските върху потреблението на други стоки и услуги. Остава обаче усещането, че всички участници на пазара се държат сякаш България ще остане изолирана от глобалното и европейското затягане на монетарната политика, предупреждават от ИПИ.